Публикувана: 14 май 2008, 11:26 ч.
Последно мнение: 1 юни 2008, 08:20 ч.

Не искам бебе- нормално ли е това???

5 465
91
1

# 15 14 май 2008, 12:59 ч.

Мнения: 4 753

Цитат на: `Деси` в ср, 14 май 2008, 11:30

За бебето е нормално да не искаш,щом нямаш рамо до себе си...така мисля аз.
Пожелавам ти да срещнеш своята половинка в живота и да ни зарадваш с хубава новина Hug

И аз бях така до миналата година, но от мъжа, който срещнах исках дете и си направихме... Сега сме много щастливи и двамата (в началото не бяхме сигурни, че сме готови за деца). И аз съм на твоите години, много мои съученички все още не са срещнали половинките си, други вече отгледаха децата си... Мисля, че знам какво те притеснява... годините... мислиш си, че времето тече необратимо, годините минават, а ти си сама, нямаш мъж до теб, когото да обичаш и да искаш да му родиш бебенце... Ако е така не знам какво да те посъветвам... Rolling Eyes

Бях на същото дередже, просто срещнах подходящия човек (а можеше и да се разминем)...

# 16 14 май 2008, 13:01 ч.

Мнения: 3 268

Любовта променя хората,прави ги по-добри.Дано скоро го срещнещ НЕГО.

# 17 14 май 2008, 13:06 ч.

София
Мнения: 5 079

Цитат на: Daniele в ср, 14 май 2008, 12:02

И според мен ти всъщност изобщо не си се справила с травмата от изнасилването. По-скоро си затрупала със слама мръсотията, но тя още е вътре в теб. Наистина имаш нужда от специализирана помощ. Когато това стане, съм убедена, че ще срещнеш Човека и ще имате деца, а въпросът дали ги искаш или не, изобщо няма да съществува! Успех!

Така мисля и аз. И бих добавила - да побързаш и да си обърнеш внимание, защото животът си тече и можеш да се окажеш в ситуацията да решиш да си преосмислиш живота, а вече да е късно... Rolling Eyes

# 18 14 май 2008, 13:07 ч.

Мнения: 22 430

И аз изобщо не мислех за деца, дори когато разбрах, че съм бременна в началото изпаднах в ужас, какво ще правя, как, всички планове ми се объркват и всичко останало
Човек не е длъжен да иска деца, някой си умират да има деца покрай тях, други не
може би първо трябва да намериш човек, с когото би желала да си, да исакш да създадеш семейство и от там нататък деца
може да поговориш и с психоаналитик, психолог, възможно е това, което ти се е случило като дете да дава някакво отражение, макар че едва ли

# 19 14 май 2008, 13:12 ч.

Tам през Атлантическия океан
Мнения: 7 120

Щом вече си задаваш подобни въпроси и се се замислила Wink

значи не ти е безразлично Hug

Според мен "тайничко" го желаеш но травмата която си преживяла те кара да си противоречиш/вървиш против "желанито" си Peace

Желая ти успех миличка bouquet

# 20 14 май 2008, 13:26 ч.

Мнения: 5 401

Без да съм била подлагана на насилие, и аз на твоята възраст не мислех за деца! Омъжих се на 26 год. и с мъжа ми се разбрахме да изчакаме с бебето докато настъпи подходящия момент и за двама ни. Искахме да се насладим един на друг, да отренираме семейна среда и взаимоотношения, да достигнем определен етап в кариерите си, да пооправим жилището си и т.н.

И около мен приятелки и колежки бременееха усилено - и по-малки, и по-големи от мен, но това никога не ми давало повод да се съмнявам в женските и майчинските си инстикти! И така, аз на 29 г., а мъжа ми на 32 г., решихме, че желаем бебе с цялото си сърце и ето така на 30 г. се роди нашия син! Simple Smile

Не написах всичко това с умисъл за някакъв съвет, а просто да те успокоя. Peace

Със сигурност не мисля, че е егоистично да нямаш деца, защото по-големия егоизъм и безотговорност е, да създадеш невинно същество, което да лишиш от обичта си! Когато дойде твоя момент съм сигурна, че ще бъдеш любяща и прекрасна майка, а засега се радвай на дечицата около теб и си създавай положителни емоции! Simple Smile

# 21 14 май 2008, 13:29 ч.

Мнения: 233

Много ви благодаря момичета, наистина се поуспокоих и ще потърся специалист за проблемите със спомена от изнасилването. Нещата ще си дойдат на мястото, сигурна съм. Важното е да гледаш напред и да си позитивен. Целувки и поздрави на всички Simple Smile

# 22 14 май 2008, 13:51 ч.

На тиха улица
Мнения: 902

Това, че си на 27 г не те задължава да искаш на всяка цена дете.За деца хора биват готови на различна възраст.да не говориме, че не споменаваш да си обвързана, за да кажеш дали не искаш деца по принцип, дали от този мъж, или пък искаш, но не сега.Дете освен да се роди може и да се осинови.А и разкъсвания, хернии и "так далье" неща не са задължителен атрибут на бременността.Възможно ли да е да си в дупка в момента?

# 23 14 май 2008, 13:54 ч.

Мнения: 4 621

Цитат на: daninka в ср, 14 май 2008, 11:40

според мен-първо ти трябва психологическа помощ.
второто е ,че щом нямаш мъж ,който много да обичаш до себе си ,няма как сериозно да ти се иска да имаш бебче.
трето-при всеки моментът да иска бебе наспътва в различно време.Не се тревожи излишно ,но потърси лекарска помощ все пак!!!!!!!

Много точно казано Peace

# 24 14 май 2008, 13:58 ч.

Мнения: 3 675

Според мен не е нормално изобщо да не искаш дете.Наистина бремеността винаги е свързана със страхове и притеснения за бебето, дали всичко ще бъде наред през бремеността, живо и здраво и т.н., но при теб положението е по-друго, теб те стряска самата мисъл за дете и нежеланието да имаш такова.Може още да не си узряла за това, не прави такива крайни изводи - не искам дете, за да не стане така, че някой ден да искаш, а то да не става тогава.Понякога събдата си прави шегички с нас. Shocked

# 25 14 май 2008, 13:59 ч.

Мнения: 5 401

Цитат на: issy81 в ср, 14 май 2008, 13:29

... Нещата ще си дойдат на мястото, сигурна съм. Важното е да гледаш напред и да си позитивен...

Точно така! Това е добро начало! Peace

Желая ти сърдечно да срещнеш мъжа с главно "М" и заедно да изградите бъдещето си, защото любовта, приятелството, съпричасността, взаимността и мечтите, са едни от важните неща в живота на всеки от нас! bouquet

# 26 14 май 2008, 14:02 ч.

Мнения: 3 675

Може наистина нежеланието за дете се дължи на преживяната травма.Мисля, че това рано или късно може да се преодолее.Човек не трябва да казва НИКОГА, защото в живота рано или късно лошите неща се компенсират с хубави.Трябва ПОЗИТИВНОСТ, както са казали момичетата.

# 27 14 май 2008, 14:06 ч.

Бургас
Мнения: 10 821

Хм, и аз не изгарях от желание за деца.Все отлагах-има време.Но като навъртях 33г реших да пробвам.Сега като го пиша меко казано ми звучи странно.Много съм щастлива с детето си сега и все си мисля че трябваше да е второто т.е да бях родила едичко по-рано.
Пожелавам ти скоро да намериш мъж от който да не се колебаеш да имаш детенце.Просто да ти дойде отвътре Simple Smile

# 28 14 май 2008, 14:10 ч.

Мнения: 3 675

Да си призная аз не обичам много секса /това не се дължи на травма или нещо такова/, просто не ми харесва, но това не ми пречи да обичам мъжа си.Въпреки всичко искаме да имаме дете.Хора всякакви.