учи я да удря...:(

Майка ми "възпитаваше" Ани по същият начин. Забелязах, че когато малката се удари леко, да кажем в масата, започва да я бие. Говоря на детето, че трябва да се пази, и че масата не е виновна, но глас в пустиня. Заподозрях кой е учителя и даже на другият ден видях точно как майка ми налага пейката в двора с "На ти пейко, няма да удряш детето, не, не!". Последва дълъг разговор, имаше още спорадични случаи, но вече няма и помен от удряне. След като майка ми прекрати уроците и мина известно време, малката започна да ме слуша и  престана да бие нещата, в които се е ударила.
Обясних на майка ми, че след време ако някое дете неволно я удари, настъпи и т.н. Ани веднага ще започне да го удря, не смятам че с бой се решават проблеми. А когато се удари някъде и я заболи отивам и я успокоявам. Обяснявам, че трябва да се пази, научи смисъла на думичката "Внимавай", и като я чуе забива на място, знае, че като види кола трябва да отиде на тротоара и т.н.

"злото" вече е сторено- детето не е флашка да можеш да изтриеш каквото не ти харесва...
това с удрянето има този полезен ефект че научава детето да си освобождава емоциите на момента и да ги изкарва навън. защото мъничетата като не разбират защо ги е заболяло- им става мъчно от тази неочаквана и незаслужена в тяхното съзнание болка. и това разочарование се превръща в агресия, която по-добре да избие навън и да се намери "виновника" и детето да се разтовари от отрицателната емоция с чувство за възстановена справедливост...
идеята да се учи детето да погали и да се извини, когато то е бутнало нещо също е чудесна - така то  ще започне да различава и когато разбира че причината е в него /например ако прекърши някое цвете като начало/ ще го прави.
така се учат децата на бибилейското око за око зъб за зъб... всички минават първо през това преди да се научат да прощават, прошката несила и отвън не идва...
а след като вече го е научила бабата да удря, можеш да внесеш уточнението- да не удря ПЪРВО, но да отвръща, ако я ударят. По нататък ще започне да различава кое е нарочно и кое не е нарочно, първо по себе си.
не е чак трагедия че така го е научила бабата, да ти кажа... можеш да озаптиш агресията, и живота ще го направи и вместо тебе, защото съвсем не всички деца ще търпят твойто да ги бие, но ако започне ва се самосмачква и да търпи да го тормозят, как ще го поправиш това, а?, кака ще го накараш да се защити, като почне да ти идва разплакано и другите деца започнат да се пробват на него колко са силни, защото то поддава и търпи и им става мишена!? утре ще го пуснеш на градина и няма да има кой да го защити понякога или няма да е навреме...
бабата инстинктивно насочва детето към по-управляемия и безопасния начин да се научи детето според мен.

много точно казано и аз мисля точно така

От такива "възпитателни" методи може да стане голяма беля. Едно съседско детенце, наборче (момиче) е отглеждано и възпитавано по такъв модел (тя и майка и си намираше поводи да я пляска за щяло и нещяло, ама това е друга тема  ) и да видиш как детето сега повтаря милата семейна картинка на роднини и познати Бие се като диваче, буквално за всичко и не могат да излязат на глава нито с добро, нито с лошо. Както ти се радва, в следващия момент ти отвърта някой як шамар. За мен е много сериоен проблемът, и тръгва точно от такива малоумщини и криворазбрани методи.

Аз просто предварително казах никой да не показва подобно нещо на сина ми. (Понеже майка ми и брат ми точно така са "възпитали" племенника ми...)

Съгласна съм!
Говори сериозно със свекърва си.

Чета ви с интерес.Имам същия проблем.Дъщеря ми пада, удря се и плаче.Баба и отива , успокоява я с думите "Ела, баба ще го набие".Следва "на-на-на", удряйки по маса, стол или каквото там е.Детето гледа и попива.После, като и посяга ме пита кой я учи да се бие.След едно подобно "успокоение", я бях взела,целунахме удареното, отидохме до шкафа, погалихме го, защото "и него го е заболяло" и обяснявах, че трябва да внимава повече, да не бяга силно и...Това го направих съвсем целенасочено, да и покажа, как бих искала да отреагира в подобна ситуация.Ефект нямаше.Пак "на-на" и после "Ама, тя посяга".Ако се разбирате със свекърва ти, поговори с нея.Или помоли мъжа ти да го направи.

За мене лично, най - лошото в тези ситуации, е не в самото удряне. Нагласата, че видиш ли "камъка те спънал". По - добре му кажи другият път да гледа крачетата къде стъпват. Така според мен се насажда една нагласа, че всички други са виновни, но не и ти.

това е и моето мнение

   Около нас много баби не са се навъртали, може би това е причината аз сега да чувам, че има такъв метод! И съм изумена!
   Абсолютно неадекватен метод, според мен! Вместо да разбере, че трябва да внимава повече и да се стреми към това, детето да удря стол, маса и пр. , защото били лоши!  Ама че абсурд!
   Ако бях изпаднала в подобна ситуация, бих говорила направо със свеки. Когато  оставаме  децата при свеки, тя винаги се старае да се придържа към нашите методи за възпитание. Доста е  толерантна, готова е да се откаже от своите разбирания, ако са различни от нашите, но и не ги гледа постоянно, а само през ваканциите.