учи я да удря...:(

Бабини глупости!
Трябва сериозно да си поговориш с въпросната баба, никак не е шега това. След време като започне да се бие винаги ще има по-големи и по-силни деца от нея, как ще реагира тогава тази баба, може би ще ходи от нейно име да ги бие?!

поговори с бабата,да я у4и да се пази-добре,ама да удря 

Просто кажи на детето,че не е хубаво да се удря и че това, на което бабата го учи не е добро.А като я видиш следващия път да я учи на нещо, което не ти харесва реагирай веднага.

Поговори с мъжът си. Майката си е негова, негово е и задължението да се справи с нея. Ако все пак не предприеме нищо, или пък бабето не вникне, директно се разправяй - това не е шега и със сигурност ще има последствия за детето ти и за околните.

По принцип истината е някъде по средата. Не трябва да учим децата си на агресия, но и не трябва да ги правим овце, търпящи нападенията и агресиите на другите деца.
Има нещо вярно в това, че трябва да учим децата ни да се защитават. В случаи на нападения от други деца, аз уча моите да се отдръпнат и да не си играят с тях. Но ако агресията продължава тогава какво? Много е тънка границата и трябва внимателно да се подхожда в ученето на децата как се реагира в такива ситуации.

Вярно е,че е тънка границата  Моят син имаше период когато беше н 1г и нещо в който биеше децата-аз му се карах и той спря......да,но тогава мина от другата страна-те го удряха и той само плачеше.Сега му казах"като те удрят-удряй...няма да ги жалиш"

и нашата баба възпитава така, като се спъне от нещо, отива и го удря, за да не вземе да заплаче детето. И аз и вдигам скандали, но свекървището си е свекървище, обяснявам и как утре ще я бутне без да иска и детето ще вземе да я халоса, защото така баба и е казала. Относно като те удрят удряй много съм против и като чуя такъв съвет от майка към детето си, направо избеснявам. Ако всички говорим така на децатата си къде ще му се види края, децата ще започват да се трепят по площадките и няма да има разтърваване. Има много начини да се обясни, защо другото дете го бие и нали всички деца са там с родителите си, не трябва да се разсъждава по този начин, зъб за зъб, око за око, абсурдно е

Как да възпитаваш детето си решаваш Ти! Кажи на свекърва си да престане да учи детето на глупости !

Говори с бабата, да не я възпитава неправилно. 
Едно е детето да защитава, друго да удря без причина. 

Какво като си е негова майката... според мен трябва да си се направи забележка на бабата директно, на момента. Аз лично бих казала на свекърва си всичко, което не ми харесва. Не агресивно и скандалджийски, а в стила "Аз бих предпочела..." Детето ми не е агресивно или поне не извън рамките за 5 г. дете. Никога не сме били предмети и подобни щуротии.

Съгласна съм с горното мнение,но въпреки това мисля,че съпругът ти трябва да поговори с майка си.
Ако някой ще учи детето да се защитава,то това са родителите според мен!

А колко е голяма дъщеря ти? До колко може да разбере, че е различно да се защитава при атака и да удря, когато не е доволна от нещо? Говори ли или не още?

Моят син винаги е жертва на агресивни деца, но въпреки това не го стимулирам да се разправя с удряне. Шамара води до друг шамар или удар, а не до справяне със ситуацията.  Не искам сина ми да е вечната пасивна страна, но засега няма начин да му обясня как да се пази, затова му казвам, че е лошо да се удря. Занапред ще мислим как да му помогнем да се впише в средата, защото не искам да страда от лошото възпитание на другите деца или от деца, които не знаят или не могат да контролират гнева си.. 

Според мен трябва да се опиташ да убедиш свекърва ти, че не е това начина да общуват децата помежду си!! Те трябва да се мотиват да играят едно с друго, да разменят играчките си спокойно, а не да се бутат и удрят безпричинно. Може би техният мини-свят е образец на нашия конкурентен и стресов начин на живот и затова е хубаво да се научат на добро отношение... 

И аз имам подобен проблем със свекърва си.Ако дребния се удари в столчето например, тя го учи да го удря след това за наказание, че детето го е заяболяло.Не одобрявам, но не смея да и кажа нищо, защото тя е сестра в ясла и е с претенции, че е изключително компетентна в отглеждането и възпитанието на деца в тази възраст.Ако стана свидетел на подобен случай казвам:'Не така, мамо. Столчето не бива да се удря, защото и него ще го заболи и ще плаче също като теб.' Незнам дали е правилно-засега детето ми не проявява агресия, а  това ми спестява разправиите със свеки, пък и се надявам все някога да схване намека.

Друг случай обаче.Синът ми беше нахапан преди няколко месеца в  много жестоко по ушите и гърба от друго дете в яслата.Явно все още не е преодолял психическата травма и стреса от случилото се, защото от тогава често ни казва:'Апи,.. цата апи'/Хапят, децата, хапят и сочи ушетата си и проплаква. Онзи ден влизам в стаята и ставам свидетел на това как малкият се жалва от същото на баща си,а  той му каза:'Няма да даваш да те хапят, ще удряш ако някой иска да те хапе.Ей, така -бам, бам'. Не реагирах.Отначало се стъписах, защото със съпруга ми уж сме обсъждали въпроса и сме против това детето да се възпитава да бъде агресивно, но не реагирах. Истината е, че не  искам  никога повече нещо подобно отново да се случва на сина ми и че искам да може да се защити сам в такава ситуация.

Винаги съм казвал,че учител се става ,ако те "тегли ".Това ,че си възпитател в детска градина за съжаление не те прави компетентен.Удрянето на предмета който ти е "причинил" болка си е чиста простотия.Като паднеш от ските не ги налагаш със щеките ,нали?А ,що се отнася до мъжа ти ,съгласен съм с него - "Аз не нападам, но съм длъжен да се защитавам".

И аз мисля,че бабата не постъпва правилно.Достатъчно агресия има около нас,та и ние да учим децата на нея.
Моята свекърва постоянно рита котките пред дъщеря ми и в един момент тя също започна да ги рита.Когато я
попитах защо рита,тя ми отговори:ами и баба прави така.Проведох разговор със свекървата и за сега престана
да се държи така с котките.За мен това също е вид агресия.

мили мами,благодаря  за мненията ви. искам да ви кажа ,че не пуснах темата с идея да се бонтувам срещу свекърва ми, никоя мама не ме упреква в такова нещо,но исках да е ясно понеже има доста теми провокирани от неразбирателството със свекървите,а моята не е от тях! аз уважавам и обичам свеки, но примерът  и ме обезпокои и реших  да потърся и вашето мнение по въпроса.всичко ,което  прочетох до тук съвпада и с моето мнение. 
имаше въпрос на колко е малката - на година и 7 месеца е. мисля ,че и да и обяснявам какво е самозащита и какво е бой без причина няма да ме разбере. не искам да стане като онези деца,които отбягваме защото са по- агресивни, ритащи и блъскащи, те са и вечно отбягвани - имаме си такъв пример на площадката,където играе малката . когато удря нещо,което я е спънало или я дразни и обяснявам,че нищо няма да постигне - най-много ще си удари ръката и нея пак ще я боли и така .
  Ulia, много съжалявам за травмата нанесена на твоето детенце. Незнам какво  е провокирало другото дете да постъпи така, но при всички положения предполагам,че причината е от примера в къщи и от най-близокото му обкръжение.

Toва е доста разпространен метод за "успокояване" на дете при някакъв ицидент, който се практивкува предимно от бабите. Нямам идея откъде иде, но вероятно е за нещо като отвличане на вниманието и понеже в повечето случаи децата не са истински наранени, а само стресирани и ги избива на рев, което също е нещо като агресия, та се пренасочва към предмета, "отговорен" за "страданието"/яда/ на детето и то се успокоява.
Аз не одобрявам подобна методика, защото моделът може да се пренесе подсъзнателно и по-нататък, когато, като се раздразни нещо вече порсналото дете, се успокоява, като си го изкара на друг. Освен това така се пренася усещането за собствена грешка като вина на някой друг, та става нещо като "на крива ракета, космосът й пречи".

Ти пробвай по другия начин - като се спъне или се бутне в нещо, карай я да го гали и да му се извинява, защото и него го е "заболяло". Освен това да му обясни, че е станало неволно и че й нея я боли.
Аз не съм практикувала нито единия от тези методи, но щом детето ти вече е научено да "бие" предметите, няма да се откаже току-така, та ще трябва да се привиква към ново отношение. Докато накрая просто няма да извършва никакви ритуали, което си е най-добре.

  М даааа,и нашите баби се опитаха да го лансират този метод,но бързо ги вкарахме в правия път.
  Не се притеснявай да и кажеш.

Доста хора около нас успокояват по този начин децата си. Друго, което ми прави впечатление е, че колкото по-агресивно е детето /например отнема чужди играчки, посяга да удари, когато взимат неговата/, толкова по се радва на одобрение от майката, което на мен ми изглежда леко странно.  Уча синът ми да подава на другите бебета играчките си, когато го боли, го успокоявам, не го карам да удря и да отвръща, не ми е хрумнало, но явно това се счита за нормално.

В крайна сметка превъзпитаваме и децата си и бабите им. Така се получава на практика.
На мен ми е много трудно да възпитавам детето си в определени моменти, особено когато първо трябва да му обясня, че не трябва да постъпва така или иначе, защото така е прието, и после - да не постъпва така, както го учи баба му. И детето тотално се обърква.
Как да обясня на детето си да не бъде агресивно, когато почти всички деца от групата му са такива? Може би успявам донякъде, но и аз не знам как. Непрекъснато натяквах на детето, че не бива да удря, не бива да хапе, не бива да скубе и т.н. с или без причина. Казах му, когато го бутнат, ударят или нещо подобно, да не отвръща, а просто да избягва въпросното дете и да не си играе с него.
А иначе и свекърва ми има този навик да удря неодушевени предмети, но не съм се замисляла, че може да има такъв отрицателен ефект и не съм й правила други забележки.
Ако бабата не иска да приеме забележките ти, колкото и деликатно да си я помолила, просто продължи настоятелно да правиш забележки на твоето дете и да му обясняваш, че не е редно да прави така. Децата определено са по-възприемчиви и по-податливи на превъзпитание от възрастните.

Ами виж сега, моята свекърва например е от тези, които няма да обърнат внимание на приказки от рода на 'аз бих предпочела..". Всичко би приела за критика, защото е поднесено от мен. И пак ще си прави каквото си знае. За това винаги избягвам да и правя забележки, още повече когато съм я оставила да гледа синът ми. Тоест, винаги може да ми каже като не ми отърва, да си го гледам сама и ще е права.
Но когато собственият и син обясни, че ние имаме различни виждания от нея, относно определени етапи от възпитанието на малкия, то тя се вслушва повече, просто избягваме директния конфликт. От друга страна, на него всичко му е простено, и по-острия тон и критиката и т.н.
Де да знам, аз не гледам еднозначно на нещата, просто приемам, че има различни хора с различно мислене и мироглед. И гледам да подхождам предпазливо, поне в началото, докато видя дали ще има някаква промяна.

По същия начин и моята свекърва даваше пример на Калоян как да бие стола, защото се спънал в него, паднал и плакал. Още на момента се разбрахме относно този възпитателен метод. Никак не го одобрявам, но е истина, че е доста разпорстранен.

излиза,че това е някакъв метод на отвличане на вниманието на детето,който се е прилагал от нашите родители...аз мога да намеря още много други начини за справяне със ситуацията,без да са свързани с агресивно поведение,но...айде както и да е ...  ние - техните деца не сме съгласни с това, дано ни чуят и разберат 

ох колко ми е познато и моята майка го практикува това с моето дете,няколко пъти и правих забележка и пак продължава да го прави Малката е започнала и нас да бие,направо не знам как ще я отуча

Значи, доколкото разбирам, бабата учи детето да удря неодушевени предмети, като се нарани, а не да удря деца.
С цялото ми уважение към инстинкта ти - децата отлично правят разлика между одушевени и неодушевени предмети. С моите и двамата сме си пердашили лошите секции, врати и ръбове, като са ни удряли и това не е нещо, което ги е направило агресивни. Никак даже не са такива
Методът е идеален именно за отвличане на вниманието!
А това, че детото ти е ударило друго едва ли е пряко следствие на побоя над предметите 
Най-вероятно е период, който ще мине Ако продължи, се замисли да вземеш мерки, но пак ти казвам - нещата НЕ СА свързани!

Не е правилно според мен да се бият "лошите маси, ръбове...".

Ако мислиш, че имаш шанс да накараш бабата да спре с тези "съвети" опитай да поговориш с нея.

Ако ли не говори колкото можеш повече с детето си и му обяснявай, защо не се удря 

Моят съм го възпитала така,че на мравката път прави и СЪЖАЛЯВАМ,МНОГО СЪЖАЛЯВАМ!!!!Детето ми го тормозят ,а той милият залакът от устата си дава,светът е жесток!!!!

Този метод е грешен не толкова с това, че учи детето да бие, колкото с това, че го учи че някой друг му е виновен. После се чудим на тази типично нашенска черта да търсим у другите вината. Ако детето се удари в нещо вината си е негова, не скача масата да удари.
За съжаление това е много популярен сред бабите метод за възпитание  , добре че нашите бързо разбраха вредността му спряха да го прилагат.

ЯВиж бабата не го прави с лоша умисъл, а просто беz да мисли. Аz също съм го правила това и чак когато го видях сам да прилага метода в неподходящ ситуация проzрях тъпиzма на действието си. Просто на момента мислих, чЕ му оотклонявам вниманието и да не вресне, но после съжалих и спрях да го прилагам . Няма нужда от толкова въzмущение , а може би от приятелски раzговор и споделяне на мнение с бабата ?

Аз винаги съм се чудила на тая простотия, да биеш нещото, в което детето се е ударило или спънало. Нашата баба по същия начин го успокоява, но й казах директно да престане. Аз обяснявам на малкия, че той си е виновен, че не внимава и че не му е виновен стола и го успокоявам с целувка. А за удрянето на другите деца също съм му обяснила, че децата не трябва да се бият, но ако го удари някой да му отвърне. Много бях против това да удря други деца и първоначално му казвах да не играе с тези които го удрят и бутат. Но това в яслата не става. И като се прибра един ден за пореден път одран по лицето и ми разказа, че е плакал, но не е ударил, ми писна. Въпреки това той продължава да не удря децата. Вчера се прибра зверски ухапан и пак не е посегнал, какво трябва да направя вече? Да се разправям с родителите ли, с лелките ли, не знам...
Сутринта обърнах внимание на лелките и ги помолих да предупредят родителите на бойната девойка. Да не ги предупреждавам аз.

така е за съжаление 

Не съжалявайте ,че сте си научили децата да бъдат добри и толерантни.Все още в този жесток свят има нормални хора ,които да го оценят.
Предпочитам детето ми да се различава от общата маса ,колкото и да е трудно.

работата е там,че май не прави разлика между предмети и хора    връзката откривам в бойният и вик " на на на " ... аз говорих с баба, разбрахме се да не го показва това повече лошото е ,че от вчера идва и ме удвя и мен без никаква причина и пак си подвиква "на....." ,но с една такава изпитателна усмивка . разбира,че не трябва, но май се кефи като и се карам 

хахо, ми не знам, мила
При моите не е имало причинно-следствена връзка, но истината е, че аз съм прилагала мегода на шега и, както ти казах, за разсейване и отвличане на вниманието. (и те са били с ясното съзнание, че не е на сериозно!)
Виж, ако се влага хъс и се прави със злоба и сериозно, това променя нещата!

Без да се извинявам,детето няма нужда да му се отвлича вниманието,а да му се насочва в правилна посока.Т.Е. да се научи да се пази и да не си повтаря грешките, а също и да осъзнава действията си и последствията от тях.Нещата са си много свързани,просто децата са с индивидуални характери и проявите от този тип 'възпитание' се проявяват в различна форма.Утре ,като се удари с колата на баща си,ще дойде да ти каже ,че 'Жорко е виновен,нищо че аз нямам книжка'.Айде стига глупости...

айде без квалификации като тази.
П.П. За разлика от теб, авторката на поста отлично е разбрала какво имам предвид, което личи от нейния и моя последващ пост, който е точно преди твоя.
И наистина - не е приятно да се обиждаме!!!

Присъединявам се към това.

Не обиждам.Глупости са теориите,че няма връзка.Всичко е свързано-дали викаш,дали галиш,дали обиждаш,хвалиш и т.н.
Децата се учат и възпитават , под наше влияние и всяко наше действие се отразява , а по- късно и пречупва през техният характер.
Виждал съм го и продължавам да го виждам около себе си.Много родители 'свикват' и се 'примиряват' , защото детето расте,после пубертета е труден,а после е късно.По-лесно е като си намерим оправдания:'уморен/а съм', 'ми тя и мама/или всички така правеше/ят' , 'като порасне и ще разбере'.Децата са отговорност, и който не е готов да направи 'жертви',по- добре да не я поема.Още нещо ,което е много важно:Децата не трябва да се лъжат, а отвличането на вниманието си е чиста лъжа!Утре това дете ,няма да се замисли много преди да 'отвлече' вяшето, на неговите родители,внимание.Какво ще правим тогава?

ок, просто говорим на различен език явно 

Ние за празниците бяхме в провинцията на гости.
Там една от жените удари бордюра пред Крис защото той се спънал и паднал от него  . При следващ инцидент в София детето реагира по същия начин. Удари нещото в което се спъна, но аз му обясних, че не е редно да удряме всяко нещо когато се спънем волно или неволно и това не е начина по който ние трябва да се държим.
Никой не ни е виновен за нещо което се случва, пък и да е виновен хората допускат грешки и трябва да прощаваме, а не да се бием. Казах му, че с бой нещата не могат да бъдат променени.
От тогава няма такова отношение и надявам се и занапред да е така.
Успех в преодоляването на тези неща, но при вас е по лошо защото това е баба му.
Аз мисля, че трябва да поговориш с нея за това, че не си съгласна по този начин да бъде възпитавано детето.

И на мен ми се случи подобно нещо няколко пъти. Не си замълчах. Казах на висок глас да не се говори така на детето, защото масата не й е виновна, че тя не е гледала къде върви и се е спънала.  Казвам на Йоана да "сложи геройската усмивка" и готово! ... Да бие мебелите ми се струва откровено казано тъпо!!!! 

Според мен направо и кажи в очите на бабата, възпитавай детето си както си прецениш, а когато въпросната баба иска да помага, нека го прави по твоя начин

Майка ми "възпитаваше" Ани по същият начин. Забелязах, че когато малката се удари леко, да кажем в масата, започва да я бие. Говоря на детето, че трябва да се пази, и че масата не е виновна, но глас в пустиня. Заподозрях кой е учителя и даже на другият ден видях точно как майка ми налага пейката в двора с "На ти пейко, няма да удряш детето, не, не!". Последва дълъг разговор, имаше още спорадични случаи, но вече няма и помен от удряне. След като майка ми прекрати уроците и мина известно време, малката започна да ме слуша и  престана да бие нещата, в които се е ударила.
Обясних на майка ми, че след време ако някое дете неволно я удари, настъпи и т.н. Ани веднага ще започне да го удря, не смятам че с бой се решават проблеми. А когато се удари някъде и я заболи отивам и я успокоявам. Обяснявам, че трябва да се пази, научи смисъла на думичката "Внимавай", и като я чуе забива на място, знае, че като види кола трябва да отиде на тротоара и т.н.

"злото" вече е сторено- детето не е флашка да можеш да изтриеш каквото не ти харесва...
това с удрянето има този полезен ефект че научава детето да си освобождава емоциите на момента и да ги изкарва навън. защото мъничетата като не разбират защо ги е заболяло- им става мъчно от тази неочаквана и незаслужена в тяхното съзнание болка. и това разочарование се превръща в агресия, която по-добре да избие навън и да се намери "виновника" и детето да се разтовари от отрицателната емоция с чувство за възстановена справедливост...
идеята да се учи детето да погали и да се извини, когато то е бутнало нещо също е чудесна - така то  ще започне да различава и когато разбира че причината е в него /например ако прекърши някое цвете като начало/ ще го прави.
така се учат децата на бибилейското око за око зъб за зъб... всички минават първо през това преди да се научат да прощават, прошката несила и отвън не идва...
а след като вече го е научила бабата да удря, можеш да внесеш уточнението- да не удря ПЪРВО, но да отвръща, ако я ударят. По нататък ще започне да различава кое е нарочно и кое не е нарочно, първо по себе си.
не е чак трагедия че така го е научила бабата, да ти кажа... можеш да озаптиш агресията, и живота ще го направи и вместо тебе, защото съвсем не всички деца ще търпят твойто да ги бие, но ако започне ва се самосмачква и да търпи да го тормозят, как ще го поправиш това, а?, кака ще го накараш да се защити, като почне да ти идва разплакано и другите деца започнат да се пробват на него колко са силни, защото то поддава и търпи и им става мишена!? утре ще го пуснеш на градина и няма да има кой да го защити понякога или няма да е навреме...
бабата инстинктивно насочва детето към по-управляемия и безопасния начин да се научи детето според мен.

много точно казано и аз мисля точно така

От такива "възпитателни" методи може да стане голяма беля. Едно съседско детенце, наборче (момиче) е отглеждано и възпитавано по такъв модел (тя и майка и си намираше поводи да я пляска за щяло и нещяло, ама това е друга тема  ) и да видиш как детето сега повтаря милата семейна картинка на роднини и познати Бие се като диваче, буквално за всичко и не могат да излязат на глава нито с добро, нито с лошо. Както ти се радва, в следващия момент ти отвърта някой як шамар. За мен е много сериоен проблемът, и тръгва точно от такива малоумщини и криворазбрани методи.

Аз просто предварително казах никой да не показва подобно нещо на сина ми. (Понеже майка ми и брат ми точно така са "възпитали" племенника ми...)

Съгласна съм!
Говори сериозно със свекърва си.

Чета ви с интерес.Имам същия проблем.Дъщеря ми пада, удря се и плаче.Баба и отива , успокоява я с думите "Ела, баба ще го набие".Следва "на-на-на", удряйки по маса, стол или каквото там е.Детето гледа и попива.После, като и посяга ме пита кой я учи да се бие.След едно подобно "успокоение", я бях взела,целунахме удареното, отидохме до шкафа, погалихме го, защото "и него го е заболяло" и обяснявах, че трябва да внимава повече, да не бяга силно и...Това го направих съвсем целенасочено, да и покажа, как бих искала да отреагира в подобна ситуация.Ефект нямаше.Пак "на-на" и после "Ама, тя посяга".Ако се разбирате със свекърва ти, поговори с нея.Или помоли мъжа ти да го направи.

За мене лично, най - лошото в тези ситуации, е не в самото удряне. Нагласата, че видиш ли "камъка те спънал". По - добре му кажи другият път да гледа крачетата къде стъпват. Така според мен се насажда една нагласа, че всички други са виновни, но не и ти.

това е и моето мнение

   Около нас много баби не са се навъртали, може би това е причината аз сега да чувам, че има такъв метод! И съм изумена!
   Абсолютно неадекватен метод, според мен! Вместо да разбере, че трябва да внимава повече и да се стреми към това, детето да удря стол, маса и пр. , защото били лоши!  Ама че абсурд!
   Ако бях изпаднала в подобна ситуация, бих говорила направо със свеки. Когато  оставаме  децата при свеки, тя винаги се старае да се придържа към нашите методи за възпитание. Доста е  толерантна, готова е да се откаже от своите разбирания, ако са различни от нашите, но и не ги гледа постоянно, а само през ваканциите.