Много съм спокойна даже,
за съжаление напоследък покрай предстоящото ми връщане на работа хабя доста нерви и притеснения.
за съжаление напоследък покрай предстоящото ми връщане на работа хабя доста нерви и притеснения.
- Публикувана: 18 май 2008, 17:50 ч.
- Последно мнение: 29 май 2008, 10:14 ч.
Каксте с нервите? Опънати?
През бременността гледах да не си опъвам много нервите,за да не навредя на бебето.Сега съм доста изнервена.Дразнят ме шумовете по улицата и в парка,когато детето спи навън.Дразня се,когато синът ми се криви за щяло и нещяло или пък когато не позволява на баба си да го вземе и поне за няколко минути да ме отмени.Общо взето се дразня от доста неща.Отчитам го като грешка,но...такава съм,какво да направя.
Аз съм си нервак по рождение. Мъжо се майтапи, че възпламенявам от раз 
. Понякога се усещам, че покрай работа, ежедневни задължения и бързане всичко да свърша навреме, си го изкарвам на детенцето ми и ми става много кофти. Старая се да не се нервирам за най-малкото нещо и понякога успявам, но определено не винаги.
. Понякога се усещам, че покрай работа, ежедневни задължения и бързане всичко да свърша навреме, си го изкарвам на детенцето ми и ми става много кофти. Старая се да не се нервирам за най-малкото нещо и понякога успявам, но определено не винаги. 
Много съм спокойна, даже прекалено. Избягвам всякакви дразнители и се отдадох изцяло на релакс. Вкъщи и на работа ме щадят, въобще бременността ми е страшно мързелив период.
Много спя, малко ми е скучно ........ но пък от друга страна се наслаждавам на почивката.
Всички ме глезят.
Много спя, малко ми е скучно ........ но пък от друга страна се наслаждавам на почивката.
Всички ме глезят.
Уф, и оше как. Много опънати. По време на бремеността се насилвах да съм спокойна; тогава по-скоро се притеснявах, нямаше нерви. Първите два месеца след раждането бяха тежки, имаше нервни изблици, по-скоро бих го нарекла невъзможност да се справя с всичко на моменти. След 3тия месец се грижех по цял ден сама за Бебчо и някъде към 4тия започнаха да ме избиват нерви за щяло и нещяло, все нещо не беше както трябва, а аз обичам всичко да ми е перфектно и подредено. Трябваше ми време да свикна, че винаги ще има играчки тук и там и че няма да имам време да излизвам перфетно цялата къща както преди. А и това бебе откри по едно време че може да крещи-няма да ви разправям за децибелите, преполагам на повечето е познато. Сега са нерви да се намери гледачка, после нерви да търся работа...Напоследък съм като минирана-каквото и да ми кажат, независимо на каква тема и се нервирам. мъжа ми забележи, че дори не се усмихвам вече като го посрещам на вратата, но това е по-скоро защото постоянно мисля за нещо и съм загрижена.
Сега след месец ни предстои завръщане с наследника в БГ.сигурна съм че ще изхабим много нерви вместо да си починем, но няма как, трябва да минем и оттам. Малчо ще трябва да смени марката мляко, пюрета, обстановка, легло, хора...Нерви, нерви...Все си казвам че нервите се хабят и в един момент ще ги изхабя всичките мойте и край...
Сега след месец ни предстои завръщане с наследника в БГ.сигурна съм че ще изхабим много нерви вместо да си починем, но няма как, трябва да минем и оттам. Малчо ще трябва да смени марката мляко, пюрета, обстановка, легло, хора...Нерви, нерви...Все си казвам че нервите се хабят и в един момент ще ги изхабя всичките мойте и край...
Препоръчани теми