Момичета правих си лапароскопия в пловдив преди 20 дни.Имах големи колебания каде да я правя понеже моя лекар е в селената и искаше да я направим там,но предната седмица не близка но позната на мъжа ми си правила там няква операция и по време на маниполацията упойката я отпуснала и при поставянето на втора се задушила и поради липсата на апаратура е починала.Зареди това категорично се отказахме да е там.Отидахме в торакс където уш по добре,обаче първото което е не ми се направиха предварително изследвания.преди операцията нищо не ми се обясни .След нея никой не ме надлеждаше докато не започнах да викам с всичкия си глас сестра.както и да е никакво внимание след операцията.изписа ме не доктора който трябваше а анестезиолога,като никой не ми обясни от какво да се пазя какво да не правя,кое е нормално и кое не.Мина една седмица от операцията и уш всичко беше добре а мен ме подлепват яки болки чак на газа си с извинение не мога да седна.Отивам на лекар и се оказва че зареди това че лекаря който ме оперира нямаше пет минути свободни да дойде да ми обясни някой неща и да ми изпише антибиотик съм направила много лошо възпаление на матката тръбите и яйчниците.Искаха да ме вземат в болница за венезно лечение,което отказах поради липсата на финансова възможност.Изписаха ми ударна доза антибиотик и болкоуспокояващи от които организма ми се натрови на петия ден и след яко повръщане с риск от обезводняване ми го спряха.уш ся съм добре,незнам със сигорност,трябва да отида на лекар,но уви епикризата ми не е готова още 20 дни след операцията.Не искам да ви плаша но всички ми казваха колко е лека операцията и може би щеше да бъде ако бях случила на малко по съвестни хора.не бързайте за никаде отваряйте си добре ушите и очите и знайте че в повечето частни клуники явно е така.Аз уш много знаех много бях запозната с нещата но ми се случи нещо много лошо и да не дава господ да има последствия,щот уш за хубаво отидах....