Това е истински случай

Това, което ще напиша е истина. Не го намирам за нормално, а не знам дали има и други като мен. Всъщност не съм сама в мисленето си, защото като мен мислят и още няколко човека, те са децата ми, адвокат и социален работник.
Та за какво става въпрос:
Бившият ми съпруг получи масивен инсулт след масивен алкохолен запой. загуби способността си да разсъждава, няма спомени за много неща. Живее при сестра си, която е с инвалидност 50%, психично заболяване по рождение. Тя е собственник на голям имот. За съжеление преди месец паднала и си счупи тазова кост и сега не се движи. Сиът на съпруга ми, от предишния му брак с мен е семеен и живееше отделно. Откакто се получи така, смени ключовете на жилището и изгони децата ми оттам. Почти се разпореди като пълноправен собственик. Ходи по два пъти на ден и носи храна от заведение което имат и ги държи заключени. Не разрешава никой да влезе, освен него и негови приятели. За децата ми има график кога да отиват при баща си и леля си. баща им не е заведен на ТЕЛКК, защото сина не разрешава. Причината - нямам време Името на личната лекарка не си спомня. Не дава документите от болничното лечение да го заведем ние. режим на хранене също той определя - никакъв хляб, нищо по-мазно, за да не станат тежки и да има затруднения с вдигането.
Бащата за 6 месеца е обръснат 3 пъти, момичетата ми го заведоха в салон да го подстрижата и обръснат. Тъй като е загубил и зрение, не може и да се види на какво представлява. Иначе много се радва децата като отиват и го хранят.
Лелята не може да става да се обслужва. Синът я слага на тоалетен стол, тя си вдига нощницата и той я полива с вода да я измие. причината - няма пари да се плаща на жена да идва да я почиства и тоалира. В това време, ако тя си извършва други нужди на стола, влиза някой приятел, минава през нея и влиза в спалнята да си чатят на компа.
Жилището е в пълна мръсотия. Докато една от дъщерите ми беше при баща си, имаше някаква хигиена. Сега е ужас, повярвайте ми, УЖАС! Прозорци в кухнята - няма, стъклата са изпочупени. лекарствата на бащата седят до него на 1 метър, според мен умишлено, за да ги вземе може би на веднъж, защото според думите на сина му, вече не му се живеело. Двамата стоят заключени, ако някой падне или припадне, няма кой да помогне.
Няколко пъти говорих с това момче да не сменя ключовете, за да могат момичетат ми да отиват и да има присъствие там, обаче резултатът е е нулев.
Мотивите:
Нямате работа тук!
Този апартамент е за мен, обещан ми е! Аз ще се грижа за леля ми!
Баща ми нищо не ми е дал, той няма жилище, няма доходи, ако искам ще го оставя долу на кофите. А ако искате, го вземете при вас!
Иначе го изпращам при един човек в едно село да го гледат!
Ако не ви харесва, ще искам ограничителна заповед от съда да не идвате тук!
Аз не съм получила издръжка от както сме се развели. Предупредих, че си искам издръжката и ми е необходимо бащата да бъде заведен на ТЕЛКК.
Резултатът - пълен отказ.
Въпреки, че сме разведени 11 години, въпреки, че много ми е навредил, въпреки всичките неприятностти, децата ми не го оставят. Аз не мога да им попреча.
Тези двама ЗАТВОРНИКА имат нужда от грижи. От социалните грижи по район обещават съдействие само при намеса от прокуратура. Синът обаче се дърпа и заплашил дъщеря ми по телефона, че има много връзки и ще ни размаже, ако се предприеме нещо.
Децата ми са само на 17 години, вече остаряха поне още с 20. По своя си начин изживяват всичките тези събития.
От друга страна се неначудвам колко може да бъде безгранична човешката алчност за имот да се постъпва така. Защото лелята няма наследници освен бащата на момичетата ми и неговия син, разбира се, и моите деца.
Моля ви, ако някой има информация как се постъпва в такива случаи, как се постъпва.
Знам, че безболезнен начин  - НЯМА.