Публикувана: 24 май 2008, 14:54 ч.
Последно мнение: 1 юни 2008, 10:57 ч.

От каква възраст имате съзнателни спомени ?

3 538
73
1

# 15 24 май 2008, 18:42 ч.

Мнения: 2 448

Малко и смътни спомени от 4 годишна.
Казват, че преди 3 обикновено не били реални спомени, а подхранени от това, което в последствие са ни разказвали родителите, ама кой знае.....
Аз поне не си спомням от толкова ранен период.

# 16 24 май 2008, 18:49 ч.

Мнения: 953

Мислех си че нищо не помня, съзнателни спомени имам от около 4г възраст.
След като родих разбрах, че не е точно така, защото покрай дъщеря ми си припомням доста неща - как ме целуваше майка ми по краката, как ме гъделичкаше и ми се радваше ( да съм била най-много около 2г.), как ми обуваше чорапогащника и все успяваше да ме ощипе и още много такива, които изкачат в съзнанието ми когато си играя с Вики.

# 17 24 май 2008, 19:40 ч.

Мнения: 1 897

Моите първи спомени са от около 3-годишна възраст.
Спомням си част от пътуването с колата, когато сме отивали да вземем мама и сестра ми от Родилното отделение.
Друго, което си спомням е едно Новогодишно тържество в детската ясла. Дадоха ми прекрасна руса кукла с дълга коса и аз си мислех, че това е подаръка ми от Дядо Мраз, а се оказа, че са ми я дали само за да ми направят снимка с нея и след това трябваше да я върна. Спомням си как ми я изтръгнаха от ръцете, докато плачех безутешно и колко нещастна и тъжна се чувствах от това.
Спомените ми със сигурност са реални (не преразказани или внушени), защото си спомням не само събитията и детайлите, а и емоциите и чувствата, които съм изпитвала.

# 18 24 май 2008, 19:47 ч.

Мнения: 878

Първият ми спомен е как съм седнала в коли4ката,заваля град,а майка ми бяга за яслата Laughing

,била съм около 2годишна,но споменът с врмето избледнява.От детската градина имам страшно много спомени,мога да разкажа поне 10 разли4ни ситуации,но интересното е,4е нямам много спомени от вкъщи,пове4ето са свързани с детската градина newsm78

Странно ми е как някой няма да има спомени от преди да навърши 6г newsm78

Последна редакция: сб, 24 май 2008, 22:16 от zoui

# 19 24 май 2008, 20:39 ч.

Мнения: 3 622

По ясни спомени имам от 4 годишна, но имам един много ясен спомен как прабаба ми стои до оградата на село и ни маха за довиждане, а аз и махам от колата. А тя е починала когато съм била на 2 години и половина

# 20 24 май 2008, 20:47 ч.

Мнения: 4 916

От 3-4 годишна възраст - спомням си как ме оставят в градината и аз моменталто отивам до стената и започвам да плача, и така до обяд, след това съм супер изморена и заспивам заедно с другите деца, а следобеда пак рева когато идват да ме прибират от градината, защото не искам да се прибирам, а да играя с другите деца Laughing

# 21 24 май 2008, 22:20 ч.

Мнения: 2 757

На 3 годинки ме оперираха от херния. Спомням си как бях в болницата, как ме болеше операцията, как ядох само кисело мляко с хляб и точно от какви купички и т.н. От това паметно събитие насам си помням всичко много ясно. Мисля, че и от преди имам откъслечни спомени, защото като гледам снимки си спомням как си обличах точно тези дрехи от снимката и как се снимах. Възможно е да се помни от преди 3 годинки. Поне година след това детето помни случките, защото говори за тях. Не знам обаче дали като остарее ще си ги спомня. Визирам племенника си

# 22 24 май 2008, 22:25 ч.

Мнения: 5 391

Мисля, че първите са ми от детската градина Rolling Eyes

# 23 24 май 2008, 22:31 ч.

София
Мнения: 7 097

Спомням си многобройни моменти от детската градина и то доста ясно.

# 24 24 май 2008, 23:09 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

И моите първи спомени са от детската градина.

# 25 24 май 2008, 23:46 ч.

Мнения: 494

Помня неща отпреди да навърша 3 годинки. Помня много добре беседката в яслата и една огромна, красива кукла, която държаха само за красота и лелките не ни даваха да играем с нея...Помня как се возех на рамката на бебешката количка, в която мама возеше сестра ми-с година и половина по-малка от мен, още съвсем бебе...Помня как ни дърпаше в шейната през зимата, по пътя за яслата и как ми биха инжекции заради една пневмония (тогава съм нямала 3 годинки, със сигурност). Помня и много добре един магнетофон, от тези, с лентите, на който татко се опитваше да запише как бърборя аз, а сестра ми гука, но тя беше малко бебе и нещо се стресна (явно) от силното щракване на копчетата на магнетофона и просто се скъса да плаче...Спомените ми от около 3-4 годишна възраст пък са още повече. От градината си спомням цели периоди. Най-много обаче са останали у мен усещания за разни неща - за вкусове, за аромати...емоции разни...И не са подхранвани от разкази на мама и татко. Понякога съм ги учудвала, като съм им разказвала нещо, което, ей така, изведнъж, си спомням, че се е случило в най, най-ранна възраст...

# 26 24 май 2008, 23:48 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 929

От около 3 годишна възраст. Една картина с пра-пра баба ми (демек бабата на баба ми) се е запечатала в съзнанието ми.

# 27 25 май 2008, 00:17 ч.

Варна
Мнения: 634

Предимно от детската градина. За някои неща обаче доста се обърквам-не знам дали наистина ги помня или съм си съставила картинка от разказите на майка ми. Crossing Arms

Най-интересното е че от първи клас са ми много по-малко спомените , отколкото от детската градина. ooooh!

Хамава работа.

# 28 25 май 2008, 09:24 ч.

Мнения: 556

Първия ми спомен е от като съм била на 1година и 9месеца. Спомням си как бяхме на почивка в Хисаря и аз видях 2 статуи на сърнички от бронз и накарах дядо като по-голям да се качи на голямата сърничка, а аз като по-малка на малката. Спомням си дори и мисълта която ми мина тогава през главата - да помоля именно дядо да се качи с мен, защото знаех че няма да ми откаже , докато ако накарах мама или татко те сигурно нямаше да се съгласят.
Когато след години припомних тази случка на майка тя се очуди как я помня, защото още не съм имала 2 години тогава.
Някъде четох че първите съзнателни спомени на детето са от тогава, откогато речта му развие добре.

# 29 25 май 2008, 09:45 ч.

Мнения: 5 940

Около три години. Бяхме за гъби с баба, отидохме в една прекрасна градина -с много къпини, цъфнали цветя, храсти, дървета /спомням си ги като огромни, зелени, плашещи и привличащи/, вълшебна градина. Още я сънувам, непрекъснато ходя на това място, но градината я няма.
Баба твърди, че наистина ни е водила на такова място със сестра ми, но не го описва чак толкова приказно колкото си го спомням аз. Много я сънувам тази градина, често изпитвам странен копнеж по нея, свива ми се стомаха, искам да я видя пак. Дори не знам дали е истина всичко това, дали е част от спомените ми или е въображение.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: