Понякога наистина не мога да се справя

Прекрасно знам за какво говориш.
Много често и аз се чувствам неспособна да се справя с нервните изблици на сина си. Чувствам се безсилна да овладея  емоцииите му- не помагат нито обясненията, нито опитите за отвличане на вниманието, нито гушкането...Той така се вживява в истерията  си, че не отразява нищо от случващото се около него.
Засега имаме частичен успех с овладяването му, като избягваме ситуациите и нещата, които го изнервят и превъзбуждат допълнително. Друга тактика, която при нас работи е когато усетим, че наближава нервна криза, но още преди да е започнало 'торнадото' да му постяваме задачи свързани с нещо различно, което да му отвлече вниманието. Например: да извади изграчките си за разходка, да донесе обувките си от коридора или дамската ми чанта,  да измие зъбките си или нещо друго, което на момента ми хрумне.

Лю, малкия в  кой месец е роден? Де не е в 6-ия месец, или пък да е седмаче?

Ами, роден си е съвсем нормално - малко преди термин. Всичко си беше ОК, даже беше най-спокойното бебе в родилния дом. 
Но иначе е от онези деца, които все още се будят често нощем, въпреки че постепенно излизаме от този период и аз се наслаждавам отвреме-навреме на цяла нощ сън.
Иначе да - банята много помага, но вече е трудно да влезне в нея. Ако успея да му измисля нещо ново за заиграване там - наистина го успокоява. Проблемът е, че винаги трябва да е нещо ново различно, да се ходи на различни места, "ако може някъде по-далече" 
благодаря ви

Лю, цялото ти описание сякаш аз съм го писала. Или майка ми, която по-често излиза с него. Моят син е на 3 години и 8 месеца и аз мислех, че този ужасен етап сме го минали миналата година. Поне по това, което съм чела, страшната година била между 2 и 3. Но явно в края на третата нещата се връщат като бумеранг и отново идват истериите.
Лошото е, че аз живея сама с него и като цяло съм нервен и лабилен човек и понякога не просто ставам безсилна спрямо настроенията му, но и самата аз се изчерпвам. Усещам как на моменти ми изпива за секунди и физическата, и психическата сила и стабилност. Уморявам се адски бързо, ставам като парцал, но затова пък с опънати нерви и на прага на лудостта. Понякога се плаша и за самата себе си. Слава Богу преминаха моментите, когато се плашех, че ще направя нещо, заради което ще съжалявам - имам предвид да го набия, да го нараня някак. Не че е късно да се върнат и те, но се надявам, че поне това съм овладяла. Имах един ужасен момент преди повече от година, когато бях загубила напълно самоконтрол, шляпах го, виках, беше ужасно - направо не искам да си спомням, защото тогава той се задуши. Всъщност не дишаше може би около 30 секунди, захласна се, и това е най-кошмарният момент в живота ми. Мислех, че го губя и това ми даде огромен урок. Дай Боже никога да не стигаме понече до подобни състояния. И сега, докато пиша това, очите ми се пълнят със сълзи.
Забелязала съм, че в повечето случаи настроението му се води по моето. Когато аз съм нервна, дори да не го показвам, а просто вътрешно и самосиндикално да се тормозя, той също става избухлив. Убедена съм в тази взаимозависимост. Лошото е, че не можем да контролираме собствените си емоции. Какво остава за емоциите на децата ни?! Даже може би те са "по-податливи", защото лесно се разсейват с други неща.
Успех на всички, които се опитват да отгледат здрави и спокойни щастливи деца!
Господ да ни е на помощ!

Чувала съм за такива "саботажи" на тази възраст... Търпение и разбиране, незнам какво друго да ти кажа.
Ще мине време и ще започне да се осъзнава, като личност и индивидуалност (и аз на това се надявам, на теб поне ти КАЗВА какво има, дори да се държи на моменти бебешки, а моят още и като не може да ми каже и обясни...)