Аз мисля,че възпитанието може да тушира някои генни заложби.
Определено може, особено ако родителите ти са диктатори и те задушат и смажат така че да не знаеш вече кой, къде си, от кво имаш нужда и т.н. вече да не си човек, а робот.
- Публикувана: 27 май 2008, 15:38 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2008, 00:16 ч.
Кое надделява възпитанието или генът?
Определено може, особено ако родителите ти са диктатори и те задушат и смажат така че да не знаеш вече кой, къде си, от кво имаш нужда и т.н. вече да не си човек, а робот.
Много пъти съм си задавала този въпрос.И все стигам до извода ,че е като въпроса за яйцето и кокошката.Имам два много близки примера,за смейства осиновили по едно момче още като новородени.Единият вече 30 годишен е пълно копие на осиновителя си.И в добрите и в лошите страни от нрав и поведение.Направо понякога се изумявам каква прилика.И всеки път си казвам,че явно много е важна средата в която човек живее.Другото момче е на 24 год.Осиновителите дадоха най-доброто от себе си,но това човече не е поело грам от това на което искаха да го научат.Съсипа ги хората и е в редиците на затворниците.Та вероятно човек се получава такъв какъвто е сформиран и от гените ти и от средата в която живее и сигурно истината е някъде по средата.
Точно така е... Аз имам абсолютно същия пример пред очите ми, само че за семейство с рожденни синове (е второто дете не е чак в затвора, но ...)
Според мен зависи и от гена, и от възпитанието (т.е. възпитателя) кое ще надделее - в дадени ситуации ще надделее генът, а в други - възпитанието и заученият модел на поведение.
Говоря от личен опит на тихо и срамежливо дете, но неподчиняващо се на общовалидни правила и изисквания, от което майка ми направи умерен бунтар със самочувствие. Смея да кажа, че жената положи безкрайни усилия да ме направи уверена и решителна, но не и готова на крайности. Което не значи, че понякога не се чувствам слаба и неуверена.
В същото време си имам наследена злопаметност (помня всичко и с подробности), което много ми пречи при общуването с хора. Затова целенасочено се старая да си туширам паметта за отрицателни емоции и да не се влияя от тях в по-късни моменти.
Според мен генът е даденост, но може да се моделира - т.е. да се засилят определени черти и да се отслабят други - зависи от ваятелите
Говоря от личен опит на тихо и срамежливо дете, но неподчиняващо се на общовалидни правила и изисквания, от което майка ми направи умерен бунтар със самочувствие. Смея да кажа, че жената положи безкрайни усилия да ме направи уверена и решителна, но не и готова на крайности. Което не значи, че понякога не се чувствам слаба и неуверена.
В същото време си имам наследена злопаметност (помня всичко и с подробности), което много ми пречи при общуването с хора. Затова целенасочено се старая да си туширам паметта за отрицателни емоции и да не се влияя от тях в по-късни моменти.
Според мен генът е даденост, но може да се моделира - т.е. да се засилят определени черти и да се отслабят други - зависи от ваятелите
Възпитанието е много важно разбира се,средата,приятелите ,личния пример на родителите,но генът според мен има определящо значение за това,какъв ще е даден човек.Един вид носиш си го в себе си това дали си лош,добър,завистлив,наивен,умен,глупав,находчив,безотговорен....и т.н.Дори музикалните вкусове са генетично заложени.
Учените спорят кой от 3-те фактора е определящ за развитието на децата . Тези фактора са семейна среда , ген и социална среда . Много пъти сме виждали деца , които са тихи , добри , прекрасни , но в един момент попадат в лоша среда и край . Всичко това отива на кино . Друг пример , прекрасно семейство , лекари , инженери , а детето крадец . Е чий ген е прихванал ? Или скромни , добри хора , всичко дават на детето си и грижа и внимание и обич , но в един момент - наркоман . Е как се стига до това ? Лично аз незнам кой от всички тези фактори е най - важен , в сина си виждам и от моите черти и от на баща му чертите . И ние сме спокойно и любящо семейство с хубави професии , просто се надявам той да бъде достатъчно умен да не се хлъзва по нанадолнището и да бъде жив и здрав . Незнам .
Дори музикалните вкусове са генетично заложени.
Е това ми се струва прекалено ...
Дори музикалните вкусове са генетично заложени.
Е това ми се струва прекалено ...
Кажете според вас кое е определящо за характера на детето - възпитанието или генните му заложби.
Възпитанието във всичките му форми и проявления: от родителския контрол и целенасочени действия до личния опит (случки, наблюдавани модели, и т.н.)