Публикувана: 27 май 2008, 15:38 ч.
Последно мнение: 4 юни 2008, 00:16 ч.

Кое надделява възпитанието или генът?

5 537
90
1

1
2
3
4
...
7
Всички

27 май 2008, 15:38 ч.

Мнения: 1 817

Кажете според вас кое е определящо за характера на детето - възпитанието или генните му заложби. Като чели преобладава схващане, че възпитанието е решаващо,. Така постоянно навсякъде ни се втълпява.
Аз обаче май съм на друго мнение newsm78

-Възпитават се навиците , но темперамента и характерните особености като чели са си заложени.
Аз така се старах да променя моето голямо момче , понеже е доста чувствително и все се подценява, но не се получава. Знам, че на такива хора в днешно време им е много трудно , та за това исках да бъде по-решителен , самоуверен , с по-добро самочувствие. Имаче си е много добро и можещо дете. Аз и за това все му го повтарям, нооо май без резултат newsm78

продължава да е притеснителен и самокритичен. Sad

Кажете вашето мнение. Приемам и съвети
Пък и като имам в предвид и случаите с осиновени дечица все повече си мисля , че генът е определящ, но и възпитанието е много важно.
по време на лекции по психология се беше заформила много интересна дискусия на подобна тема, та мисля, че и тук ще се получат интересни мнения Grinning

# 1 27 май 2008, 15:46 ч.

Sf
Мнения: 978

Всяко дете си е индивидуалност. Иначе в едно семейство, при едно и също възпитание, децата биха били еднакви, а не е така.
Просто следвай детето си, не можеш да го промениш, но можеш да го насърчаваш в уменията му, за да се почувства по-сигурно в себе си.

# 2 27 май 2008, 15:47 ч.

Мнения: 8 999

За мен генът е определящ. Чрез възпитание може малко да се поогладят някои леки ръбчета, но не е възможно да направиш коренно различен човек. Възпитанието формира навици за държане в обществото, но качествата на характера са си заложени още при зачатието.

# 3 27 май 2008, 15:50 ч.

Мнения: 17 407

Да, генетичните заложби може би в по- голяма степен определят характера. Само да не стане генът оправдание за липсата на възпитание... Че и на рима го докарах, чак Laughing

Веднага ще дам пример с т.нар деца- лидерчета.

# 4 27 май 2008, 15:52 ч.

Мнения: 14 133

И за мен генът е определящ. Възпитанието формира навици.

# 5 27 май 2008, 16:06 ч.

Мнения: 2 197

Възпитанието определя поведението и евентуално създава начини на реагиране в дадена ситуация. Но решаващи за цялата индивидуалност и характер на човека са гените му. Не можеш да възпиташ агресивно дете да бъде мило и добродушно - характерът е определен и не се променя. Въпроса е да го научиш как да се справя със собствената си индивидуалност така, че да постигне най-добри резултати.

# 6 27 май 2008, 16:12 ч.

Асеновград
Мнения: 1 552

Цитат на: baibibi в вт, 27 май 2008, 15:47

# 7 27 май 2008, 16:17 ч.

Мнения: 5 401

Генът си е ген, но възпитанието не е за пренебрегване и подценяване!! Мисля че нито едно усилие, което правим в отглеждането на децата ни, не е безсмислено или необосновано заради наличието на определени гени. Едното не изключва другото, с 2 думи казано. Peace

# 8 27 май 2008, 16:17 ч.

Бургас
Мнения: 10 346

Аз също смятам че генът е определящ.
Mrs. Lovett е дала много добър пример с децата в едно семейство.Хората сме различни.Но и за мен това също не е оправдание.От чертите на характера до възпитанието на един човек има разлика.При децата не е толкова осезаема и може би ни е по-лесно да кажем "Ами това от баща си го е взел", по другото на баба си прилича и т.н. Или другата крайност която съм виждала е да се обиждат деца (съответно майките им), че са невъзпитани за това че странят от другите деца
А бе сложна тема

# 9 27 май 2008, 16:24 ч.

Мнения: 3 447

Ами... за мен са свързани донякъде. Т.е. това, което у родителя се е формирало в резултат на възпитание (или липса на такова), вече се предава като ген. Дори и възпитателният модел е един вид "ген".
Май не се изразих ясно Blush

, но... Когато имаме баща побойник и майка грубиянка, много вероятно детето да е агресивно диване. Кое е определящото в случая, за да стане такова - унаследеният темперамент, или средата, в която живее, откак се е родило, и примерът, който вижда?

# 10 27 май 2008, 16:31 ч.

Мнения: 851

Прекрасна тема според мен. Flutter

Мен самата много ме вълнува този въпрос. И понеже много обичам психологията съм говорила с психолози. Трябва да кажа, че и изследванията са противоречиви. От една страна има много случаи на осиновени да кажем циганчета/на които генетично им е заложено да са диви и необуздани/ от западноевропейски семейства и са станали като възпитаници на Харвард-възпитани, деликатни и уравновесени. Но от друга страна има и много деца от прекрасни семейства, с чудесен пример и гени от страна на родителите, които обаче тръгват по лоши пътища... Та въпроса е малко като за кокошката и яйцето. Интересен и двустранен. newsm78

# 11 27 май 2008, 16:37 ч.

Мнения: 2 018

За мен възпитанието си надделява.

didiana в примера, който си дала с децата на "прекрасните" семейства - кой знае как са възпитавани? Може да куца нещо във възпитанието им.

А Маугли... Wink

# 12 27 май 2008, 16:42 ч.

Sf
Мнения: 978

Цитат на: Dona в вт, 27 май 2008, 16:24

Когато имаме баща побойник и майка грубиянка, много вероятно детето да е агресивно диване.

Също толкова вероятно е, да е плахо и чувствително.

# 13 27 май 2008, 16:59 ч.

Мнения: 2 123

Поздравления за темата!

Като майка на осиновено дете не е като да не съм се замисляла по този въпрос. Ще ви кажа какво мисля, като написаното, предполагам, ще предизвика съжалителни усмивки, но какво пък...

На този етап си мисля, че се наследяват единствено:
- физически черти, белези, особености, не дай-боже болести.
- Таланти, способности, дадености - за рисуване, за пеене и пр.

Твърде скептична съм (не казвам че отричам възможността) към наследяване на недостатъци и характерови дефекти. Да приема подобна теза означава да абдикирам от родителската си отговорност.

Останалите неща - характер - съответно кротост, смиреност, според мен си е до човек. Така се раждаме (тук за астрология мога доста да поговоря, но...), не го наследяваме. Възпитанието или го развива или го тушира, зависи кой те възпитава.

Възпитанието пък е юздата (Мираетта Hug

), която ни дръпва на пътя, тогава когато емоцията бушува и има опасност да се сурнем в пропастта

# 14 27 май 2008, 17:07 ч.

Мнения: 3 367

Не знам. Обаче мисля че много се крием зад щита "ген е,такъв си е,какво да го правя" когато не можем да се справим с определени проблеми във възпитанието (аз лично редовно виня син ни че е по ген щурав,като не мога да го овардя).Моето собствено старание е да работя с каквото ми е дадено,всеки ден,до последно-а дали е ген,комбинация от природа и възпитание (много стар дебат в соц.науки,за нейчър врс. нърчър) или резултат от глобалното затопляне-май няма да узнаем докато сме живи..

# 15 27 май 2008, 17:12 ч.

Мнения: 2 123

Цитат на: anette1104 в вт, 27 май 2008, 17:07

аз лично редовно виня син ни че е по ген щурав,като не мога да го овардя

а на кого от двамата се е метнал а smile3533

- хииииихихииии искрено ме развесели - Цун за четирима ви

# 16 27 май 2008, 17:18 ч.

София
Мнения: 2 840

Характерът се възпитава и моделира.

Всичко останало са гени.

Но и генетично да си музикант, ако не ти дадат възможност да репетираш, виртуоз не ще станеш.
В семейството и средата е почти всичко.

А гените "помнят" усвоеното от нас и то се наследява. Колкото повече са придобитите знания и умения на родителите, толкова повече са и наследените у децата.
Много е сложно това, но дори и физическите ни дадености се определят от уменията и заниманията на предците ни.

Самочувствието, самооценката идват от средата, от похвалите на родителите, от тяхната оценка за постиженията на детето. От тях идва и неговата вътрешна увереност.

Сетих се за кастинга на "Мислят си, че могат да танцуват", там видях пример за това доколко родител може да зомбира детето си - един наистина много, ама много жалък танцьор, всъщност не може да се нарече танцьор даже с определение жалък, се явяваше за втори път. Отново придружен от майка си, която вдигна скандал на журито, че му спъва поривите и обясни, че синът й е велик, защото имал мечта. И бил най-добрият, просто онези не го разбирали.
Младежът беше доста грозноват, абсолютно безличен като фигура, с никакво излъчване, без харизма, но носеше прякор "Секси", вярваше си, че е сексапилен и уникален танцьор.

Е, в случая вероятно освен средата, в която наивността му вирее доста добре, явно има значение и генът на майката - тя очевидно беше безумна колкото него Joy

# 17 27 май 2008, 17:23 ч.

Мнения: 3 447

Цитат на: КЛОНКА в вт, 27 май 2008, 17:18

А гените "помнят" усвоеното от нас и то се наследява. Колкото повече са придобитите знания и умения на родителите, толкова повече са и наследените у децата.
Много е сложно това, но дори и физическите ни дадености се определят от уменията и заниманията на предците ни.

А, нещо такова имах предвид.

# 18 27 май 2008, 17:25 ч.

Мнения: 2 123

Клонка, мнооооого съм склонна да се съглася с всичко в поста ти. Обаче:

Цитат

Самочувствието, самооценката идват от средата, от похвалите на родителите, от тяхната оценка за постиженията на детето. От тях идва и неговата вътрешна увереност.

Има деца и деца... На едно дете му е достатъчно веднъж да го похвалиш и вече лети на крилете на възторга. На друго му трябват половин час аплодисменти докато се увери, че не го баламосваш и наистина е успяло.

Вярвам, че се раждаме индивидуалности, но точно както казваш ти средата ни моделира, обаче до известна степен...

# 19 27 май 2008, 17:27 ч.

Мнения: 386

Моята голяма не е виждала родния си баща в съзнателния си живот. Освен физическата прилика обаче тя копира неговите походка, жестове, чувствителност, емоционална неособеностабилност..
И така за себе си съм убедена, че гена е база, възпитанието надстройка Simple Smile

# 20 27 май 2008, 17:28 ч.

Мнения: 3 929

Възпитанието и генът за мен "вървят ръка за ръка", взаимно се допълват, преливат едно в друго... За мен определящ е характерът на човека, темперамента, въпреки че тези качества до голяма степен се унаследяват. Но аз съм свидетел но много семейства с две деца - две момчета или две момичета, които са възпитавани по един и същи начин, но са коренно различни като личности, като характери. Явно опираме и до възприемчивост. Не знам, с едно изречение - за мен нещата са взаимно свързани.

# 21 27 май 2008, 18:39 ч.

Бургас
Мнения: 1 787

Много интересна тема Wink

Харесаха ми постовете на Дона,Клонка и Fussii . bouquet

Моето мнение по въпроса се доближава до вашето.

Цитат на: zuki в вт, 27 май 2008, 17:28

# 22 27 май 2008, 18:54 ч.

Мнения: 6 674

Често съм се питала и аз това. От досегашния ми житейски опит, мисля че се раждаме с индивидуалност.
Възпитанието обаче моделира, а и налага много навици и принципи.
Познавам две двойки брат/брат и сестра/сестра с малка разлика. Да, различни са като характер, но и си приличат като възпитание.
Затова едното според мен е основата, от която няма измъкване, а другото е надстройката на тази основа.

# 23 27 май 2008, 19:04 ч.

София
Мнения: 62 595

Гените определят характера и способностите. Възпитанието дава възможност на едни или потиска черти от характера и способностите. За мен гените са хардуера, барабар с операционната система. Възпитанието е като приложенията. Ако извади човек късмет с добър хадуер обикновено има и добра операционна система. И като пуснеш на тази мощност хубавите приложения получаваш продукти като слънце.

# 24 27 май 2008, 19:52 ч.

Мнения: 3 804

Цитат на: boto в вт, 27 май 2008, 16:06

# 25 27 май 2008, 20:46 ч.

Мнения: 1 608

На така зададен въпрос, отговорът ми е - възпитанието.

# 26 27 май 2008, 21:28 ч.

varna
Мнения: 676

Генът има голяма роля,но възпитанието е водещо.

# 27 27 май 2008, 22:51 ч.

Мнения: 2 757

По тази тема направо можем да се избием. Laughing

Според мен характер и темперамент не се наследява, а си е нещо съвсем индивидуално кой знае от какво обусловено. За помнещите гени .... това ми звучи интересно, но не съм сигурна, че е така. На така зададения въпрос кое надделява бих казала, че зависи от това колко упорити и манипулативни родители са ти се паднали и колко податлив е човек на чуждо влияние. Ако е подложен на много яка обработка от родителите си е възможно те да надделеят, демек - възпитанието да надделее. Ако родителите са склонни да оставят детето да си върви по своя път, тогава ще надделеят генетичните му заложби. Характерът не мисля, че може да се промени. Най-много да се подтисне изяватаму ,докато подтискащият фактор действа. При първото освобождаване от него ще се отприщи изявата му и то с пълна сила. Ако се даде възможност на човек да си бъде себе си тогава характерът и гените ще надделеят. Ако бива мощно моделиран от родители, тогава има възможност човек да се развие в желаната от родителите посока. Но това предполага някаква вродена податливост на обработка. Ако не я притежаваш и ако примерно си бунтар по природа, грубата намеса в житейския ти път може да има дори обратен ефект. Ако става дума за навици, те разбира се изграждат от родителите и обществото.
Абе за мен въпросът от темата не е зададен правилно, защото кое ще надделее зависи от много неща. Но за характера примерно съм категорична, че не се променя, само се възпитава изявата му и то в определена степен

# 28 27 май 2008, 23:13 ч.

София
Мнения: 62 595

Да, като цяло е така.

# 29 27 май 2008, 23:42 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

Цитат на: Dincho в вт, 27 май 2008, 18:54

Затова едното според мен е основата, от която няма измъкване, а другото е надстройката на тази основа.

Абсолютно!

# 30 28 май 2008, 01:30 ч.

Мнения: 251

Според мен гена си е ген,но възпитанието надделява. Peace

Представете си следната ситуация:
Семейство роми пътуващи из страната, се принудени постоянно да крадат и обират къщи и хора, за да могат да преживяват. Имат 4-ри деца. И 4-рите са научени на същото, да крадат и лъжат от малки. Обаче живота става все по- труден и ромката решава да даде едното от децата в дом. След време ромчето е осиновено от много мило, интелигентно и обичливо семейство доктори-професори които не могат да имат деца. Осиновяват детето от състрадание. Грижат се за него с голяма любов и обич, дават му добро образование и възпитание.

Как мислите в този слуачай, гена или възпитанието ще надделее? Питам понеже ми е интересно какво мислите вие?

# 31 28 май 2008, 01:40 ч.

Мнения: 6 674

Цитат на: ДонКихотка в ср, 28 май 2008, 01:30

Според мен гена си е ген,но възпитанието надделява. Peace

Нито едното, нито другото.
Ромчето ще си носи заложеното, но може би ще решава интеграли.
Сега пък аз да попитам и какво от това.

# 32 28 май 2008, 09:06 ч.

Мнения: 7 821

Имаме две деца с малка разлика, позовавайки се на опита си мисля, че в крайна сметка надделява характера, а той си е индивидуален.
Докато ви четях се запитах какво разбирате под възпитание? И двете ми деца казват "добър ден", "довиждане", "съжалявам" и двете ядат чисто, говорят правилно и са с богат речник ... с две думи - възпитани са или не са newsm78

.
НО са много различни, единия е от "тихите води", отстъпчив и не особено уверен, другия е като "кон с капаци", щом реши нещо "през глави минава", но го постига. Както и да ги възпитавам такива са си родили. Опитвам се да туширам недостатъците им, но напоследък все се чудя до къде би трябвало да стигна. Трябва ли за да направя по-отстъпчиво и "удобно" за околните детето си, да го пречупя Rolling Eyes

?!?

# 33 28 май 2008, 09:15 ч.

Мнения: 5 940

Надделява индивидуалността, а тя е нещо, което е извън обяснимите за науката фактори. Гените носят заложби или недостатъци, възпитанието може да ги извади или скрие, но характерът и отделната личност са стихийно неопределими. Те изненадват, оставят ни безмълвни, незнаещи, питащи се.

# 34 28 май 2008, 09:25 ч.

Мнения: 9 814

Много мразя израза "Метнал се е на..." т.е. прилича на някой от семейството.
Детето се възпитава от тези хора, които го отглеждат. Не които са го създали. Така че, от всяко дете отглеждано в подходяща среда може да стане образован и възпитан човек. Или точно обратното, ако родителите са възпитани и образовани, но детето се отглежда в посредствена среда, като кои ще бъде? Като биологичните или като тези родители, които го отглеждат? Да, наистина има генетично заложени неща като външния вид и някои наследствени болести. Но, за характера не смятам. Той е съвкупност от влиянието на родителите върху детето и средата, в която се отглежда. Както и на неговата собствена индивидуалност.

# 35 28 май 2008, 10:53 ч.

Мнения: 320

Какво значи ген? Хромозоми ,ДНК-биохимия, определяща някакъв тип нервна система , психика ,предразполагаща някакъв тип поведение, заложени в ДНК-то.Едно дете с хиперактивност трябва да се възпитава с различни методи от това , което е тихо, кротко.....
Това, което работи при едното не работи при другото. Много често се случва добри семейства , да възпитат " лоши " деца. Значи генът не е определящ! Както има и в "пропаднали семейства"
да има много добри деца! Мисля, че нищо не надделява! Не трябва да се разсъждава така.
По скоро трябва взависимост от гена да има адекватно възпитание. Т. е като родители ние трябва да се развиваме, променяме, съобразно обстоятелствата. Много е трудно! Да променяме себе си, да търсим грешките си, да търсим помощ, разголвайки душите си! Как трудно е сами себе си да съдим!!!!

# 36 28 май 2008, 11:05 ч.

Мнения: 2 757

Ами имам готов пример за бългаско циганче от многодетно циганско семейство осиновено като бебе от датчани и израстнало в Дания. По ТВто го даваха оня ден, търси си истинските родители човека и заведе датчаните от предаването в БГ - да умре човек от срам от светлината, в която представиха БГ. То беше битер третия свят това, което показаха, цигански катун, на едно голо поле и там фургони - ужас направо. Въпросния датски циганин има още 7 или 8 братя и сестри в БГ. Ами да ви кажа между датчанина и братята му нямаше никаква разлика на външен вид. Даже датските дрехи, които беше облякъл на него изглеждаха цигански. Е може би бяха по-нови отколкото братовите му, но веднага си личеше че им е брат - толкова черен и циганоподобен си беше. На държание дори от това което дадоха не се различаваше много от тях, той си се държеше нормално и циганите се държаха нормално, може да е било заради камерата, ама не се изложиха или поне не много. Може би говореха малко по-силно и повече от брата си, той си мълчеше и продумваше само като го питат, това е типично датско възпитание да не говориш много и само по същество, докато майка му започна да си разказва историята до девето коляно. Та възпитанието и маниерите му бяха датски . Ама друга разлика - нямаше. Сега не помня с какво се занимава в Дания, но не мисля, че с кражби т.под.

# 37 28 май 2008, 11:13 ч.

София
Мнения: 7 097

Според мен, на първо място са гените и под това нямам предвид само да прилича по характер на мама или тате - може да е комплексен образ, може да се е "метнало" на някой по-далечен роднина.
После идва възпитанието и социалната среда, в която живее детето.
Не на последно място е и астрологията. Някои може да не вярват в зодии и тем подобни, но аз съм твърдо убедена, че имат значение и тези неща.

# 38 28 май 2008, 11:41 ч.

Мнения: 118

Мда,ако имаш подходяща зодия и асцедент или както там се нарича,гени не са ти необходими,а пък възпитанието е излишно.

# 39 28 май 2008, 11:43 ч.

Мнения: 2 161

Аз мисля,че възпитанието може да тушира някои генни заложби.

# 40 28 май 2008, 11:47 ч.

София
Мнения: 5 079

При нас засега генът си казва тежката дума. На никакво възпитание не се поддава, върти ни на малкия си пръст... Crazy

# 41 28 май 2008, 11:49 ч.

Мнения: 118

Цитат на: Chanel в ср, 28 май 2008, 11:43

Аз мисля,че възпитанието може да тушира някои генни заложби.

Подкрепям силно.

# 42 28 май 2008, 12:19 ч.

Мнения: 2 757

Цитат на: Chanel в ср, 28 май 2008, 11:43

Аз мисля,че възпитанието може да тушира някои генни заложби.

Определено може, особено ако родителите ти са диктатори и те задушат и смажат така че да не знаеш вече кой, къде си, от кво имаш нужда и т.н. вече да не си човек, а робот.

# 43 28 май 2008, 12:48 ч.

Мнения: 934

Цитат на: valerie в ср, 28 май 2008, 09:15

Горе-долу така мисля и аз!

Само да уточня, че братята и сестрите нямат точно едни и същи гени. При сливането на мъжка и женска полова клетка могат да се получат много различни комбинации. Единствено еднояйните близнаци са генетично еднакви. Но и те не са съвсем еднакви по характер, нали?

# 44 28 май 2008, 14:01 ч.

Мнения: 858

Много пъти съм си задавала този въпрос.И все стигам до извода ,че е като въпроса за яйцето и кокошката.Имам два много близки примера,за смейства осиновили по едно момче още като новородени.Единият вече 30 годишен е пълно копие на осиновителя си.И в добрите и в лошите страни от нрав и поведение.Направо понякога се изумявам каква прилика.И всеки път си казвам,че явно много е важна средата в която човек живее.Другото момче е на 24 год.Осиновителите дадоха най-доброто от себе си,но това човече не е поело грам от това на което искаха да го научат.Съсипа ги хората и е в редиците на затворниците.Та вероятно човек се получава такъв какъвто е сформиран и от гените ти и от средата в която живее и сигурно истината е някъде по средата.

# 45 28 май 2008, 14:04 ч.

Мнения: 2 161

Цитат на: NikiFin в ср, 28 май 2008, 12:19

Цитат на: Chanel в ср, 28 май 2008, 11:43

Аз мисля,че възпитанието може да тушира някои генни заложби.

Говоря за не особено приятни заложби.

# 46 28 май 2008, 14:08 ч.

Мнения: 2 123

Цитат на: dennis в ср, 28 май 2008, 14:01

Точно така е... Аз имам абсолютно същия пример пред очите ми, само че за семейство с рожденни синове (е второто дете не е чак в затвора, но ...)

# 47 28 май 2008, 15:26 ч.

Мнения: 7 821

Сега се сетих за една реклама на Спрайт, помните ли я? За синовете - единия на рокери, а другия на подредено "примерно/идеално" семейство ...

# 48 28 май 2008, 15:37 ч.

Мнения: 1 547

Геномът не познава абстракциите лош/добър; правилен/неправилен; бял/черен. Възпитанието е това, което ни кара да заставаме от едната или другата страна на скобата. Не бих се предоверявала на гените... и най-екзотичното, но необгрижвано цвете, се превръща в обикновен плевел.

# 49 28 май 2008, 15:46 ч.

Мнения: 2 123

уф - нямаше да го кажа толкова ясно, ама точно така мисля и аз! bouquet

# 50 28 май 2008, 16:01 ч.

Мнения: 25

Според мен зависи и от гена, и от възпитанието (т.е. възпитателя) кое ще надделее - в дадени ситуации ще надделее генът, а в други - възпитанието и заученият модел на поведение.
Говоря от личен опит на тихо и срамежливо дете, но неподчиняващо се на общовалидни правила и изисквания, от което майка ми направи умерен бунтар със самочувствие. Смея да кажа, че жената положи безкрайни усилия да ме направи уверена и решителна, но не и готова на крайности. Което не значи, че понякога не се чувствам слаба и неуверена.
В същото време си имам наследена злопаметност (помня всичко и с подробности), което много ми пречи при общуването с хора. Затова целенасочено се старая да си туширам паметта за отрицателни емоции и да не се влияя от тях в по-късни моменти.
Според мен генът е даденост, но може да се моделира - т.е. да се засилят определени черти и да се отслабят други - зависи от ваятелите Wink

# 51 28 май 2008, 16:05 ч.

Мнения: 3 268

Възпитанието е много важно разбира се,средата,приятелите ,личния пример на родителите,но генът според мен има определящо значение за това,какъв ще е даден човек.Един вид носиш си го в себе си това дали си лош,добър,завистлив,наивен,умен,глупав,находчив,безотговорен....и т.н.Дори музикалните вкусове са генетично заложени.

# 52 28 май 2008, 16:13 ч.

София
Мнения: 5 361

Учените спорят кой от 3-те фактора е определящ за развитието на децата . Тези фактора са семейна среда , ген и социална среда . Много пъти сме виждали деца , които са тихи , добри , прекрасни , но в един момент попадат в лоша среда и край . Всичко това отива на кино . Друг пример , прекрасно семейство , лекари , инженери , а детето крадец . Е чий ген е прихванал ? Или скромни , добри хора , всичко дават на детето си и грижа и внимание и обич , но в един момент - наркоман . Е как се стига до това ? Лично аз незнам кой от всички тези фактори е най - важен , в сина си виждам и от моите черти и от на баща му чертите . И ние сме спокойно и любящо семейство с хубави професии , просто се надявам той да бъде достатъчно умен да не се хлъзва по нанадолнището и да бъде жив и здрав . Незнам .

# 53 28 май 2008, 16:38 ч.

Мнения: 3 268

Ами много просто,в семейството лекари е имало някой дядо бабаит,както и в семейството на скромните инжинери е имало черна овца в родословното дърво.В един момент точно този ген наследява техния хубостник и ето ти крадец и наркоман.

# 54 28 май 2008, 16:42 ч.

Мнения: 25

Има го и факторът внимание - колко време са отделяли "перфектните" родители на детето си, защото понякога подобни прояви от страна на детето са с цел да привлече вниманието върху себе си. Няма еднозначен отговор.

# 55 28 май 2008, 16:42 ч.

Мнения: 2 123

Цитат на: stefani6 в ср, 28 май 2008, 16:05

Дори музикалните вкусове са генетично заложени.

Е това ми се струва прекалено ... Laughing

# 56 28 май 2008, 16:51 ч.

София
Мнения: 62 595

Къде ли е генът за рапа или рока? Wink

# 57 28 май 2008, 16:56 ч.

Мнения: 3 268

Цитат на: Fussii в ср, 28 май 2008, 16:42

Цитат на: stefani6 в ср, 28 май 2008, 16:05

Дори музикалните вкусове са генетично заложени.

Е това ми се струва прекалено ... Laughing

Абе и аз не го вярвах,ама точно така е при дъщеря ми например.Мъжът ми ненавижда поп-фолка до степен на непоносимост.Аз например като си пийна две ракийки не ми пречи да го слушам.Той обаче при никакво положение не дава да се пуска такава музика,дори за купон.Дъщеря ми като беше бебе забелязах,че започва да плаче,когато чуе такава музика.Сега е на 5 и половина и винаги много бързо преминава с дистанционното през каналите с попфолк.И най-странното е,че на тази крехка възраст харесва рокмузиката,какъвто почитател е баща й.

# 58 28 май 2008, 17:21 ч.

София
Мнения: 62 595

Обяснението може да е много просто - у вас се слуша предимно рок и друга музика и не се слуша чалга. Затова и детето възприема като хубава музиката на баща си.

# 59 28 май 2008, 17:58 ч.

Мнения: 1 172

Цитат на: _venera в вт, 27 май 2008, 15:38

Кажете според вас кое е определящо за характера на детето - възпитанието или генните му заложби.

Възпитанието във всичките му форми и проявления: от родителския контрол и целенасочени действия до личния опит (случки, наблюдавани модели, и т.н.)

# 60 28 май 2008, 19:16 ч.

Мнения: 2 584

гена си е ген не може да се промени
_venera като съвет мога да ти кажа да го запишеш на бойни изкуства, сина тренира тайкуондо и виждам как се променя, става по уверен в себе си, по дисциплиниран и най-вече не се занимава с глупости, все пак е на 16г.

# 61 28 май 2008, 19:28 ч.

София
Мнения: 44 041

За мен - гена е основата, а възспитанието моделира....
Като цяло - двете неща се допълват.
Със сигурност възпитанието може много да повлиае върху един човек, но гена винаги ще си остане в наго...това няма как да се промени...

И наистина спорта прави много понякога в такива случаи...както rut пише за бойно изкуство, хубаво е за момчетата....
Ако не го привлича, то дори неща като, плуване, тенис и т.н. също им влиаят добре....

# 62 28 май 2008, 20:03 ч.

Мнения: 1 817

Благодаря на всички, че се включихте с мнения по темата...интересно е

rut , благодарско и на теб за съвета! И аз съм си го мислила за спорта. И това в най-скоро време ще стане, защото още е на 6 години голямото ми момче Heart Eyes

# 63 28 май 2008, 20:15 ч.

София
Мнения: 44 041

На 6 години е идеална възръст - направо го записвай Wink

# 64 28 май 2008, 22:16 ч.

Мнения: 2 839

Цитат на: NikiFin в ср, 28 май 2008, 12:19

Цитат на: Chanel в ср, 28 май 2008, 11:43

Аз мисля,че възпитанието може да тушира някои генни заложби.

Напротив, с това никакви трайни резултати не се получават, а с внимание и разумен подход.

# 65 28 май 2008, 22:32 ч.

Мнения: 1 550

Venera, ти задаваш един от фундаменталните въпроси в психологията: природата(генетичната заложеност) срещу възпитанието. Безспорно генетичната заложеност е важна, но възпитанието и семейната среда са също определящи.
За въздействието на семейната среда е писано много и доста приучвания са правени. Известен случай е с осиновени румънски сираци, които в дома за изоставени деца са били третирани ужасно. Тези от тях, които са имали късмета да попаднат на любвеобилни и всеотдайни родители са превъзмогнали травмата.
Лично аз смятам, че семейната среда е определяща. Генетичната заложеност е количествени и качествени натрупвания, които при определени условия могат да бъдат изразени.

# 66 29 май 2008, 09:32 ч.

Мнения: 9 052

въzпитанието. едно чувствително и предпаzливо дете лесно можешда го направиш страхливец например и параноик, но можешида го насочиш и в съвсем друга посока. От теб zависи. Или едно активно и темпераментно дете може много zле да кривне при неправилно въzпитание, но може и да стане иzследовател, предприемчив и ...
Та има си наследствени качества, но те могат да се приложат в коренно раzлични насоки Wink

# 67 29 май 2008, 10:06 ч.

Мнения: 2 757

Цитат на: DiVA в ср, 28 май 2008, 22:16

Цитат на: NikiFin в ср, 28 май 2008, 12:19

Цитат на: Chanel в ср, 28 май 2008, 11:43

Аз мисля,че възпитанието може да тушира някои генни заложби.

Напротив, с това никакви трайни резултати не се получават, а с внимание и разумен подход.

И с подход и внимание пак резултатът или не е траен или си отглеждаш нещастно роботче без мнение, което дори не осъзнава, че е нещастно и си го направляваш цял живот докато не пукнеш. А после то или продължава да се носи по течението или му се обърква жовота тотално, понеже няма кой да му казва кво да прави, а той не е научен сам да се оправя

# 68 29 май 2008, 10:58 ч.

София
Мнения: 17 591

По - скоро възпитанието е решаващо. Но... Има начин да му вдъхнеш самочувствие. Повтарянето, обаче, едва ли става. Само че не знам кой е подходящия.

# 69 29 май 2008, 11:34 ч.

Мнения: 2 839

NikiFin, изобщо не знам за какви роботи ми говориш. Много едностранно гледаш на нещата.

Аз пък да питам, къде идва мястото на характера? Защото, ето имам си близнаци на 5г. С подобни гени, в един корем расли, еднакво започнах да ги гледам, но с годините те сами ме насочиха с кого как да се отнасям, на кое да наблегна във възпитание, коя хитрина да използвам и т.н.

# 70 29 май 2008, 11:45 ч.

София, откъм тъмната страна
Мнения: 246

Много интересна тема!
И аз съм на мнение, че генът е водещ, т.е. съвкупността от гените, астрологията и заложеното от природата. Възпитанието е само насока. Всяко едно дете си е индивидуалност, не можеш да приложиш едно и също възпитание на две деца, дори и да са братя или сестри. Детето само насочва родителите си и ако те се оставят на инстинкта си и не се опитват да робуват на някакви рамки наложени от обществото, съм убедена че ще възпитат един истински човек. Родителя е този, който трябва да познава детето си и ако види, че има някакви заложби примерно рисуване да не настоява от детето си да стане астроном. Много е важно доверието между родителите и децата, също и любовта (когато са малки, пък и после). А относно музиката мисля, че каквато музика слушат родителите, такава ще харесва и детето (просто от малко слуша едно и също и е нормално да започне да го харесва).

# 71 29 май 2008, 12:47 ч.

Мнения: 2 757

Цитат на: DiVA в чт, 29 май 2008, 11:34

NikiFin, изобщо не знам за какви роботи ми говориш. Много едностранно гледаш на нещата.
Аз пък да питам, къде идва мястото на характера? Защото, ето имам си близнаци на 5г. С подобни гени, в един корем расли, еднакво започнах да ги гледам, но с годините те сами ме насочиха с кого как да се отнасям, на кое да наблегна във възпитание, коя хитрина да използвам и т.н.

Защо реши, че гледам едностранно на нещата. Казвам го само като възможност, защото има такива родители, аз примерно съм дете на такъв родител подтискащ и ако не бях избягала от него сега сигурно щах да съм на село да паса овце и да си мисля, че майка ми ме е спасила от гладна смърт. Сигурно си забелязала, че аз също имам близнаци и от сега им личат разликите в характерите и ги третирам различно според нуждите. А малко по-нагоре казах, че характерът е определящ, ако му се даде възможност да се изяви. Накратко - определящо е това, което се е развило понеже му е дадена възможност от обстоятелствата да се развие

# 72 29 май 2008, 12:53 ч.

Мнения: 2 757

Цитат на: Lord of the Dark в чт, 29 май 2008, 11:45

Това е и моето мнение, но не можах да се изразя толкова точно

# 73 29 май 2008, 13:21 ч.

Мнения: 2 839

Цитат на: NikiFin в чт, 29 май 2008, 12:47

Казвам го само като възможност, защото има такива родители, аз примерно съм дете на такъв родител подтискащ ........

Това как подкрепя твърдението ти, че гените могат да бъдат туширани само с деспотично възпитание?!

# 74 29 май 2008, 14:18 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: DiVA в чт, 29 май 2008, 11:34

Точно. Вие сте много хубав пример за целия комплект от характеристики, с които се ражда всяко от децата.
И ние сме в подобна ситуация, само дето са породени. Няма как на едната година с едното бебе да съм била една, а на следващата да съм станала различна.

# 75 29 май 2008, 16:38 ч.

Мнения: 1 172

Едни и същи методи на възпитание може да дават различни резултати върху различните деца. Защото децата си имат своите особености. И точно това е задачата на родителите - да намерят правилния път към всяко от децата си. Затова мисля, че възпитанието надделява, но методите трябва да са съобразени с характера на детето. При еднакви възпитателни методи, приложени на различни деца, е очаквано да надделее характера.

jabata_dil много добре е описала това, което мисля.

# 76 29 май 2008, 18:57 ч.

Sofia
Мнения: 1 263

Oпределено генът. Възпитанието е нещо много странно и абстрактно. Което не значи, че не трябва да се обръща внимание на възпитанието. Децата обаче сами решават и усещат кое е "подходящо" за тях..Аз лично, понякога от един човек, с който съм била няколко часа съм научавала повече и той е успявал да ме промени повече, отколкото моите родители. Но именно това ни прави различни. Иначе щеше да има един модел на възпитание и никой нямаше да бърка.
Според мен най-важен обаче е личният пример. Дори да не е изказан с думи. Исках беба да рисува например, постоянно и купувах пособия, давах и листове, но нищо....В един момент аз трябваше да рисувам /аз съм си художник, но вече само на компютър го правя/ и няколко дни не си надигнах главата. През това време беба започна да рисува до мен. И така до днес-повече от година. Постоянно си драска нещо. Стана естествено. Същото е и с книжките-аз чета и тя решава, че трябва да "чете". С думи май не се получава много....
Аз и давам цялата свобода, която иска. Не знам дали съм права. Оставям я да взема решения. Иска ми се обаче да я направлявам. Дали ще се получи така-ще разбера някога...

# 77 29 май 2008, 22:02 ч.

Мнения: 25

Напълно подкрепям jabata_dil и *SV*. Не казвам, че трябва да се прилагат еднакви методи за различните деца, няма начин да проработят, но гените се променят благодарение на външната среда - родители, приятели, общество. Именно затова говорим за еволюция! Иначе щяхме да си стоим в пещерите, или даже да ни няма!

# 78 29 май 2008, 22:21 ч.

Варна
Мнения: 506

Наистина е интересно...
Според мен генът в по-голяма степен определя талантите и характера в смисъл на активен/пасивен, бърз/бавен, общителен/саможив и т.н. Докато от възпитанието (и то най-вече примера, а не "лекциите") повече зависят напр. чувството за морал, за добро и зло, чувството за отговорност, съпричастността, човеколюбието, расизма, егоизма, а също и естествено хигиената ...

# 79 30 май 2008, 04:38 ч.

Мнения: 1 364

Цитат на: bubina в вт, 27 май 2008, 21:28

Генът има голяма роля,но възпитанието е водещо.

# 80 30 май 2008, 08:48 ч.

Мнения: 1 897

А според мен генът е водещ.Не възпитанието.
Генът определя темперамента на нашето дете, вътрешните му заложби, талантите му, особеностите му, емоционалността му...Генът е основата според която прилагаме възпитателните си методи с различен успех при различните деца.
Не е все едно да възпитаваш 'кротко' и 'буйно' дете- еднаквите опити за 'моделиране' не биха дали един и същ ефект и при двете. Не говоря за усилията, необходими при възпитанието на две деца с различен темперамент, а за различната им степен на ефикасност при всяко от тях.

# 81 30 май 2008, 09:09 ч.

Мнения: 173

Цитат на: chibi в вт, 27 май 2008, 15:52

И за мен генът е определящ. Възпитанието формира навици.

# 82 30 май 2008, 09:24 ч.

Мнения: 370

генът си е ген.или както казват хората "от кръвта вода нестава."същото важи и за гена.за мен той е определящ.с възпитанието може само да се шлифова дете или да се сведът до известна степен някои отрицателни качесва,да изпъкнат положителни,но пак в даден момент наяве излиза генът.той си остава и не се променя. всичко е заложено в него.възпитание се придобива постепенно.несе раждаме с него.

# 83 30 май 2008, 09:37 ч.

Мнения: 770

Гените съдържат всички качества, характер и заложби, които биха могли да развият децата под влияние на средата, в която живее и расте. Под среда имам предвид, както семейна, така и изобщо околната, културната и социална среда. Така, че въпросът в същност няма еднозначен отговор. Това е моето мнение, разбира се.

# 84 30 май 2008, 15:16 ч.

Мнения: 320

Генът не можем да променим нали? А възпитанието? Ако , кажем , че надделява генът, значи ,че възпитанието оказва слабо влияние. / т.е не можем да възпитаваме?/ Ако кажем, че надделява възпитанието ,значи можем да възпитаваме? Така ли е? Или така само изглежда?

# 85 30 май 2008, 15:24 ч.

Мнения: 2 577

Преди да имам собствено дете бях на мнение, че всичко е до възпитание, сега разбрах колко много съм се заблуждавала ooooh!

# 86 30 май 2008, 21:06 ч.

Мнения: 553

Ами зависи си и какъв е генът /колко изявен/ и колко е ефективно възпитанието. За различни неща съотношението е различно. Винаги е някакаво съотношение между двете...
Възпитанието може да подкрепя и да се бори с това което е заложено на детето и от това съответно зависи неговата ефективност.
Изгубих наколко години от живота си за да буксувам на едно място именно защото за нещо съществено за мен заложбите и възпитанието сочеха в противоположни посоки- резултата беше че цялата ми енергия отиваше- за да се задържа на същото място и да не ме повлече възпитанието... това го осъзнах по-късно разбира се, какаво му увира на един пубертет главата...

# 87 30 май 2008, 21:33 ч.

Мнения: 2 757

Цитат на: DiVA в чт, 29 май 2008, 13:21

Цитат на: NikiFin в чт, 29 май 2008, 12:47

Това как подкрепя твърдението ти, че гените могат да бъдат туширани само с деспотично възпитание?!

Ами моите бяха туширани много дълго време, бях кротко и нещастно детенце, което не знаеше какво иска от живота, защото майка му непрекъснато му промиваше мозъка. Но после ми се отвори възможност да живея сама, случайно се сдобихме с още един апартамент. Това ми даде възможност да си бъда себе си, да си правя каквото си искам, да си изясня какво искам и да си гоня целите. Ако живеех с майка ми това беше невъзможно да се случи. В интерес на истината правех всичко наобратното на което бях възпитавана, защото така си ми идваше от вътре, а не защото исках да правя напук. И съм много доволна, че животът ми даде шанс, да се отърва от задушаващата ме властна майка. Всъщност тук може би не става дума само за възпитание, а за опит за налагане на мнение и тотален контрол върху живота ми. Темата за мен е малко нелогична, защото както някой каза възпитанието е формиране на навици, примерно да ядеш ориза с вилица, а не с клечки. Но не виждам това как е свързано с гените за да надделее или не. Изобщо база за сравнение няма. Затова аз го изтълкувах като дали в хода на живота на детето надделява родителското влияние или генетичните заложби и характерът.

# 88 3 юни 2008, 22:32 ч.

Мнения: 697

Има стотици научни иследвания по темата. Даже имаше едно филмче където си направиха експеримент с един човек за да решат същия спор. Та заключението беше, че генът дава не повече от 2 % влияние върху формирането характера на човек. Също така спомнете си например филма за Тарзан, отгледаха го маймуни - стана маймуна. Възпитанието и околната среда са определящия фактор.

# 89 3 юни 2008, 23:50 ч.

Мнения: 5 877

Човек се ражда с наклонности. Оттам нататък те могат да се развият под благоприятна или неблагоприятна форма. Да речем един флегматичен темперамент може да стане жертва, изоставащ, а може да бъде страхотен градинар или шахматист.
За много неща е важно възпитанието, най-малкото защото то показва опции - може така, може онака, ето така (с личен пример) се получават еди-какви си резултати.
Но някои неща явно са си вродени, колкото и да се учудвам всеки път. Примерно моята дъщеря е родена "женче" - откак е проходила, дай й да хубавее, да се гласи, да играе на кукли и къщи.
А аз бях сигурна едно време, че някой ден момиченцето ми ще е същото като мен - чернокосо, с два пръста коса, къси панталонки и покатерено на първото дърво, където да си чете на спокойствие. Имаме доста сходни неща, но и доста различия, които освен с ген няма с какво друго да си ги обясня.

# 90 4 юни 2008, 00:16 ч.

Мнения: 2 792

Важна е средата и нейните изисквания, тя моделира, особеностите на характера са като подправка, която пак тази среда контролира, стига да е осъзнала, че те са част от него.
Така че по ясно казано за мен е важно възпитанието да съобразява и характера, за да е пълноценна картината.

Препоръчани теми

Сънът ми хвърля всичко,а е на 2г

Задух при дете

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Двигателни умения на дете на 1и половина

Причина:

Причина: