Преди започване на 1 клас, за да мога да се свързвам с нея, че баба и дядо бяха с тежка склероза и нямаше кой да я наблюдава. Но тогава 90-те години бяха още огромните тухли на Мобиком. Имах 2-3 спречквания с учителката - какво демонстрираме. Обясних и, че искам да говоря с детето винаги когато реша. Ако не им харесва - ще сменя у-щето. Укротиха се. Смятам, че тел. е важен за да си издирваме децата. За съжаление те се хвалят с модерни модели и започва състезание какви екстри имат. При по-големите май няма такива надцаквания.
- Публикувана: 28 май 2008, 22:28 ч.
- Последно мнение: 1 дек. 2010, 09:16 ч.
На колко години купихте GSM на детето
Купихме и лично за нея, като беше на 8 години.
Но има мобилен от както тръгна предучилищна. Докато и купим лично за нея на два пъти е взимала мои стари телефони.
Не са имали никакви екстри, защото и без друго тогава самите телефони си нямаха екстри
Ползвахме ги само да държим връзка, като аз държах повече на това, тъй като предучилищната и беше на 10 километра от вкъщи и ми беше притеснено. Въпреки, че беше на 6, въобще не и беше толкова интересно и впечатлително това, че има телефон. Да ми се е обаждала два-три пъти, а в първи клас дори си държеше телефона в шкафчето и не се сещаше за него.
За мен няма мода и показност в това детето ти да има телефон. Разбрала съм, че е необходимост, особено за дете в училищна възраст, което посещава и разни извънкласни дейности, които често пъти по незнайни причини вземат да свършат половин час преди предвиденото време
Но има мобилен от както тръгна предучилищна. Докато и купим лично за нея на два пъти е взимала мои стари телефони.
Не са имали никакви екстри, защото и без друго тогава самите телефони си нямаха екстри
Ползвахме ги само да държим връзка, като аз държах повече на това, тъй като предучилищната и беше на 10 километра от вкъщи и ми беше притеснено. Въпреки, че беше на 6, въобще не и беше толкова интересно и впечатлително това, че има телефон. Да ми се е обаждала два-три пъти, а в първи клас дори си държеше телефона в шкафчето и не се сещаше за него.
За мен няма мода и показност в това детето ти да има телефон. Разбрала съм, че е необходимост, особено за дете в училищна възраст, което посещава и разни извънкласни дейности, които често пъти по незнайни причини вземат да свършат половин час преди предвиденото време
Первия тлефон моето дете получи когато беше на 6 години. Създателя му му го даде за да има постоянна връзка с него /по това време се разделихме /. Не беше нищо особено и не беше нов. Малко по късно втория ми съпруг му донесе от чужбина нов с камери, блутути и незнам кви още екстри. Радва му се само един месец и му го откраднаха. Веднага след това му откраднаха и стария от баща му. Изпратихме един от наще защото баба му го контролира по телефона. Не го хареса. Последния му телефон е доста добър. Има много екстри, че дори и видео връзка обаче като сме го купували сме пропуснали да купим и карта памет. Децата гледат на телефоните като на играчки и се хвалят едно на друго кой какво има. Не е правилно да се разнасят в училище такива скъпи играчки защото там те непрекъснато сменят притежателите си / не доброволно /. От друга страна пък много родители контролират децата си по
За осмия му рожден ден. В началото бях против, но се принудихме, защото седеше много време сам и се наложи предимно той да прибира сестра си от дет. градина (първите няколко вземания буквално през целия път до дома сме си говорили - 10 мин - защото Дени имаше гадния навик да не дава ръка на никого...). Телефона му е супер елементарен, нищо особено. От няколко месеца вече мрънка за нов, с камера, ала-бала...но все още не сме решили дали ще го огрее.
Малката - 5г. в момента "ползва" на татко си стария телефон. Има вътре една карта би-кънект и понякога ми звъни, но по принцип не и разрешавам да го носи със себе си, по-скоро като домашен тел го ползва.
Пишейки по темата се замислям...и ние с брат ми едно време седяхме сами, сами се прибирахме, посещавахме извънкласни дейности...а нямаше мобилни телефони. И пак оцеляхме. Но пък и се сещам за няколко конкретни случки от моя живот, в които ако имах мобилен тел. щях да спестя на себе си и родителите си доста недоразумения и притеснения.
Малката - 5г. в момента "ползва" на татко си стария телефон. Има вътре една карта би-кънект и понякога ми звъни, но по принцип не и разрешавам да го носи със себе си, по-скоро като домашен тел го ползва.
Пишейки по темата се замислям...и ние с брат ми едно време седяхме сами, сами се прибирахме, посещавахме извънкласни дейности...а нямаше мобилни телефони. И пак оцеляхме. Но пък и се сещам за няколко конкретни случки от моя живот, в които ако имах мобилен тел. щях да спестя на себе си и родителите си доста недоразумения и притеснения.
Ние като бяхме деца шофьорите не смееха да нарушат правилата и спираха без пешеходна пътека, нямаше всякакви откачалки по улиците, хората от квартала бяха загрижени за комшйските деца (дори когато ставаха досадни)..., а сега?
Адски права си. За съжаление тази загриженост май остава някъде в миналото...
В началото на първи клас му дадох моя телефон, а аз си купих нов. Ползва го досега само при необходимост, не е злоупотребявал. На училище му изключва звука и ако съм го търсила, след часовете или в междучасие ме избира.
Преди няколко месеца се възползвах от една промоция на М-тел и му взех нов апарат, но отново не е кой знае какво. Не страда, че телефонът му няма екстри, има си МР4 плеър отделно.
Сетих се за темата с униформите...
Преди няколко месеца се възползвах от една промоция на М-тел и му взех нов апарат, но отново не е кой знае какво. Не страда, че телефонът му няма екстри, има си МР4 плеър отделно.
Сетих се за темата с униформите...
