Публикувана: 30 май 2008, 13:01 ч.
Последно мнение: 15 юли 2008, 10:15 ч.

Край!До тук бях.........

11 089
110
1

# 30 30 май 2008, 22:50 ч.

Мнения: 401

Цитат на: ламята в пт, 30 май 2008, 20:47

Вземи един лист, раздели го на две, три или между колкото там варианта се колебаеш и почни да отбелязваш плюсовете и минусите на всеки един от тях. Помага да си изясниш нещата.

това ми напомния ,4е тогавашното ми гадже на което бях направила такъв лист го намери-голям срам беше ooooh!

а тои много се ядоса ,защото преобладаваха минусите Laughing

# 31 31 май 2008, 11:15 ч.

София
Мнения: 94

Аз съм доста търпелива и позитивно настроена към всичко и всеки - давам по 101 шанса - поне. Когато обаче всеки следващ шанс ме оставя все така недоволна и чакаща следващия за подобрение на ситуацията - слагам точка и повече не мисля! Знам,че съм направила всичко, което е зависело от мен и повече шансове няма.
Напускам работа, в която единствения ми огромен проблем беше отвратителното отношение на прекия ми ръководител. Говорих с всеки по веригата, с всички заедно, пробвах с добро и лошо - така година и половина. Тази седмица просто си подадох уведомлението за напускане и нито едно от най-различните предложения, което получих за да остана, не може да ме накара да го направя. Просто приключвам този етап и край - без никакво съжаление и мисли за още един шанс и търпение от моя страна.

# 32 31 май 2008, 11:17 ч.

Варна
Мнения: 4 969

Цитат на: didiana в пт, 30 май 2008, 13:21

Трудно бих взела това решение. Досега не ми се е налагало слава богу, но не съм от тези, които режат с нож и са до тук! Може би трябва много да ми писне. newsm78

и аз съм така Rolling Eyes

# 33 31 май 2008, 16:23 ч.

Пловдив
Мнения: 2 102

За мен отговора на този върос е различен в зависимост от това дали става въпрос за работата ми или за личния ми живот. За добро или лошо в работата ми май съм по търпелива. В личния ми живот веднъж съм казвала "Край!До тук бях", бях много, много категорична. Съжалявала съм безкрайно за много мои решения свързани с тази ми тази връзка, но не и за това решение... Кога го направих - когато почувствах, че продължа ли така ще намразя себе си.
Желая ти успех bouquet

Последна редакция: сб, 31 май 2008, 19:31 от Linkata

# 34 31 май 2008, 18:44 ч.

Мнения: 919

Цитат на: L e o в пт, 30 май 2008, 14:07

Семейството е нещото на което най-трудно се слага край, дори да съзнаваш, че всичко е свършило. Confused

Причините са различни-деца, финанси, навик... Обаче стигне ли се до там да мислиш наистина за край, много трудно се връщаш, любювта не се връща...за жалост.
Много хора в днешно време ги спира именно финансовата зависимост, ако човек няма такава сигурно ще сложи край много по-лесно. Rolling Eyes

Пали,прегръщам те Hug

От сърце ти желая да вземеш наистина най-правилното решение! Heart Eyes

# 35 31 май 2008, 22:19 ч.

Мнения: 1 212

Цитат на: Пали в пт, 30 май 2008, 13:01

...Въпроса ми е,кога ви писва,кога решавата че повече не може така,и слагате точка?

При мен е много трудно .
Затова ползвам многоточие .....
Една точка, друга все някоя е последна.
Не се знае , обаче коя е тя и какво ще има на другия ред ...
Може просто да е ново изречение със същият контекст .

# 36 31 май 2008, 23:28 ч.

Мнения: 4 152

Обикновенно се опитвам да изчакам и да видя дали няма начин нещата да се променят. Чакам, чакам и когато видя, че няма начин и твърде много неща са се натрупали - просто слагам край. Дори и след време да ми дойде мисълта, че съм сгрешила - не го смятам за страшно. Чакала съм прекалено дълго и за тогавашния момент - това е било правилното решение.
Дано да си ме разбрала. Опитвам, давам шанс, чакам, но когато ми писне - край. Било в работата, било във взаимоотношения.

# 37 1 юни 2008, 07:16 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 2 667

Понякога в отношенията трябва да настъпи някакъв сериозен катаклизъм,
за да са наясно участниците в драмата искат ли да сложат край наистина,
или искат да променят нещо, за да не живеят вече в това подобие на семейство.
Говоря от личен опит. Не съм вярвала, че след близо десет годишно незачитане на чувствата на другия,
сега живеем наистина добре. Но, не бяхме успели да убием любовта.

Между другото, спомням си, че по Коледа беше решила да сложиш край. Какво те спря...ако не е твърде лично, де?
Пожелавам всичко да се нареди както трябва.

# 38 1 юни 2008, 07:57 ч.

София
Мнения: 17 592

Не знам какво точно имаш предвид.
Когато има как да избегнеш нещо, което иначе "изтърпяваш", ясно, максимално бързо ще се насочиш към изхода...

# 39 1 юни 2008, 08:03 ч.

Егати, що за въпроси......

# 40 2 юни 2008, 09:08 ч.

Мнения: 22

Много дълго обмислям "края". Бързо се паля, бързо вземам решение, но много трудно го изпълнявам.
Преди два дни се разделих с приятеля си. Бяхме заедно около 4 години. Няколко пъти си тръгвах и се връщах, но сега знам, че е за последно и връщане няма. Много боли, но зная, че така трябва да стане и ми предстои ново, надявам се по-добро начало.

Момичетата са го написали по-горе - когато усетиш, че губиш самоуважението си, че вече всичко се е изчерпало, когато вече правиш твърде много компромиси, то тогава краят е много близо.

# 41 2 юни 2008, 11:51 ч.

Мнения: 2 070

Цитат на: LemonDesi в нд, 01 юни 2008, 07:16

моя личен опит,прилича на твоя Tired

ние сме заедно 16 години,и залитаме от едната крайност в другата,но любовта като че я има.
нямам други проблеми,освен залитането му по чашката.
а това си е огромен проблем ooooh!

напоследък се случва все по-често,и аз изпадам в все по-крайни състояния в стремежа си да го спра.мисля че вече стигнахме дъното в отношенията си.сега или ще изплуваме ,или ще удавим безвъзвратно отношенията си.но определено,повече няма на къде да потъваме.

# 42 2 юни 2008, 12:27 ч.

В голямото море...Живот
Мнения: 765

Цитат на: Пали в пн, 02 юни 2008, 11:51

моя личен опит,прилича на твоя Tired

у нас положението е същото Sad

Бившата ми свекърва непрекъснато повтаряше по повод похожденията на сина си,че ку.....ът е до време а алкохола за цял живот Rolling Eyes

Настоящата ми се кланя до земи,че все още съм със нейния син newsm78

На мен тия мисли ми минават след всяко напиване(и не защото той е пиян,а заради това което съм длъжна да слушам),т.е. всеки 4 дни средно.И честно не знам какво ме държи newsm78

# 43 2 юни 2008, 12:59 ч.

Мнения: 1 477

Пали, искрено ти съчувствам и ти пожелавам много щастие за напред(каквото и да предприемеш с живота си).Успех Hug

По темата-бих сложила край, ако дойде момент, в който не ми се прибира вкъщи ,защото човекът, който ме чака там е станал досадно бреме.

# 44 2 юни 2008, 13:25 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 2 667

Ох, проклетата чашка...
С този проблем не съм се сблъсквала.
Трудна е борбата с това, знам.
Дано да се вземат в ръце тия хора, дето жертват хората около себе си, в името на тая отрова.

Препоръчани теми

Баща ми и ненормалните събития покарай него

Бебеправене, но без много правене

Защо искате деца ?

Бащата ме изостави

Причина:

Причина: