Край!До тук бях.........

  • 11 086
  • 110
  •   1
Отговори
30 май 2008, 13:01 ч.
  • Мнения: 2 070
Здравейте!
В момента се намирам в труден етап от живота ми.
На кръстопът съм,и трябва да направя избор.
Въпроса ми е,кога ви писва,кога решавата че повече не може така,и слагате точка?
Не само в личен план,а изобщо.Кое ви кара да вземете окончателно решение,и да си кажете край,аз съм до тук.....Питате ли се след това,дали сте взели правилното решение,или е могло да потърпите още?А може би е най добре-"Аз вече реших ,какво да му мисля"?

# 1 30 май 2008, 13:03 ч.
  • София
  • Мнения: 2 958
Всичките ти въпроси са всъщност отговори! Всеки човек има различен праг на търпимост. Когато започнеш да се замисляш за "край" значи скоро ще ти се наложи да го сложиш!
Дано ме разбра какво исках да напиша!

# 2 30 май 2008, 13:08 ч.
  • Мнения: 3 423
Когато си изчерпала всичко, тогава.

# 3 30 май 2008, 13:12 ч.
  • Мнения: 2 556
Аз се паля бързо и понякога вземам недобре обмислени решения, които впоследствие се оказват верни по случайност. Правя каквото ми идва отвътре и после му мисля. Ако някъде се чувствам зле, махам се на всяка цена. Не му мисля много и знам, че това не е добре, но при мен е така.

# 4 30 май 2008, 13:14 ч.
  • Мнения: 884
Моите решения никога не са окончателни.Винаги си оставям мост за връщане назад.

# 5 30 май 2008, 13:21 ч.
  • Мнения: 851
Трудно бих взела това решение. Досега не ми се е налагало слава богу, но не съм от тези, които режат с нож и са до тук! Може би трябва много да ми писне. newsm78

# 6 30 май 2008, 13:21 ч.
  • Мнения: 139
Попитай себе си! Как да го направиш? Веднага отговарям - когато вземеш някакво решение /за каквото и да било/ изчакай реакцията в себе си... Какво чувстваш - раздразнение, ха нека сега се оправя сам, пустота, или вътрешно доволство, удовлетворение, сигурност.... Чувствата са най-верният ни показател за нашият избор.
Ако емоциите след решението те карат да чувстваш спокойствие, увереност в себе си, в правилният избор и удовлетвореност това е вярният път.
Ако обаче чувстваш - раздразнение, неувереност, болка, и мислиш за това какво е могло да бъде ако... тогава решението не е вярното.
Между другото точката не е винаги верният път, винаги имаш възможност да промениш ситуацията без да слагаш Край.

А и още нещо не питай никой друг как би постъпил в конкретната ситуация, защото това ще бъде негов избор не Твой.

# 7 30 май 2008, 13:27 ч.
  • Мнения: 15 454
Цитат на: Liska в пт, 30 май 2008, 13:08
Когато си изчерпала всичко, тогава.

А КАК СЕ РЕШАВА, ЧЕ ВСИЧКО ВЕЧЕ СЕ Е ИЗЧЕРПАЛО  Rolling Eyes

И АЗ МИНАХ СКОРО ПРЕЗ ТАКЪВ ПЕРИОД - ДА ТИ КАЖА ЧЕСТНО НЕ МИ ДОСТИГНА СМЕЛОСТ ДА КАЖА "КРАЙ". ПРОСТО НЕ МОЖАХ.
ТРУДНО СЕ РЕШАВАМ НА ПРОМЕНИ, А ПЪК ЧАК НА ТАКИВА НЕ ЗНАМ ДАЛИ НЯКОГА БИХ СЕ РЕШИЛА ИЗОБЩО.

ЗА ТОВА СЕ ЧУДЯ КАК ЧОВЕК РАЗБИРА, ЧЕ ЕДНА ВРЪЗКА Е ИЗЧЕРПАНА  Tired

# 8 30 май 2008, 13:29 ч.
  • Мнения: 152
...никога няма край мила! Никога...
Приключваш с едно, но започваш друго...   bouquet

# 9 30 май 2008, 13:34 ч.
  • В голямото море...Живот
  • Мнения: 765
Цитат на: Фиатаджия в пт, 30 май 2008, 13:29
...никога няма край мила! Никога...
Приключваш с едно, но започваш друго...   bouquet

 Peace

Всеки край е начало на нещо ново!По този повод си задай въпроса какво точно искаш да започнеш.После можеш ли да го запошнеш там където си в момента.Ако не можеш значи нещата са у ряката.Действай!!!

# 10 30 май 2008, 13:35 ч.
  • Мнения: 183
Цитат на: Фиатаджия в пт, 30 май 2008, 13:29
...никога няма край мила! Никога...
Приключваш с едно, но започваш друго...   bouquet
много точно  bouquet
Иначе лесно слагам край,дори и после да ме боли повече,но когато нещо не ми изнася,не го търпя независимо какво е Peace
Цитат на: 100% адреналинка в пт, 30 май 2008, 13:27

ЗА ТОВА СЕ ЧУДЯ КАК ЧОВЕК РАЗБИРА, ЧЕ ЕДНА ВРЪЗКА Е ИЗЧЕРПАНА  Tired
лесно стига да поискаш да го разбереш Peace много хора именно защото не искат да го разберат не си признават и не правят нищо по въпроса с изчерпаните си връзки Peace

# 11 30 май 2008, 13:43 ч.
  • Мнения: 5 393
Зависи на какво трябва да сложа край. Не става въпрос само за връзка с партньора според мен, или поне аз така разбирам питането.
Та- ако е нещо, на което държа, нещо,  което съм градила дълго време- ще сложа край само ако всички други варианти са вече изпробвани и провалили се. Като например връзката с партньора. Ако става въпрос за роднински взаимотношения, приятели и познати- прага на търпимостта ми е по-нисък.
И все пак, като цяло съм много търпелив човек и до сега май не съм слагала край изцяло на нещо.

# 12 30 май 2008, 14:07 ч.
  • Мнения: 7 474
Семейството е нещото на което най-трудно се слага край, дори да съзнаваш, че всичко е свършило. Confused Причините са различни-деца, финанси, навик... Обаче стигне ли се до там да мислиш наистина за край, много трудно се връщаш, любювта не се връща...за жалост.
Много хора в днешно време ги спира именно финансовата зависимост, ако човек няма такава сигурно ще сложи край много по-лесно. Rolling Eyes

# 13 30 май 2008, 14:30 ч.
  • Мнения: 7
Цитат на: джуджанка в пт, 30 май 2008, 13:03
Всичките ти въпроси са всъщност отговори! Всеки човек има различен праг на търпимост. Когато започнеш да се замисляш за "край" значи скоро ще ти се наложи да го сложиш!

Подкрепям това мнение
Дори да притежаваш необятен  праг на търпимост всичко си има граници

# 14 30 май 2008, 14:33 ч.
  • Мнения: 197
Когато нещата ок. мен започнат да губят смисъл, когато  започна да ставам апатична, когато усетя , че нещо ми липсва и то в продължение на много време. Когато чуя някой зашеметяващ и неочакван коментар и се питам защо. Тогава започвам да се убеждавам, че не всичко е наред.

# 15 30 май 2008, 14:37 ч.
  • Мнения: 1 418
Когато реша-късам и хвърлям.Изобщо не мисля
в такъв момент.Е,понякога съжалявам(малко),но
бързо ми минава,защото се сещам за какво съм
го направила.

# 16 30 май 2008, 14:41 ч.
  • Мнения: 3 641
И аз съм на такъв етап от живота си  и все не мога да взема окончателно решение. Има странични обстоятелства ,които ме спират. Страх да не нараня други хора.
Една затворена врата отваря много други Hug

# 17 30 май 2008, 14:53 ч.
  • Мнения: 257
Цитат на: ДОРОМ в пт, 30 май 2008, 13:34
Цитат на: Фиатаджия в пт, 30 май 2008, 13:29
...никога няма край мила! Никога...
Приключваш с едно, но започваш друго...   bouquet

 Peace

Всеки край е начало на нещо ново!По този повод си задай въпроса какво точно искаш да започнеш.После можеш ли да го запошнеш там където си в момента.Ако не можеш значи нещата са у ряката.Действай!!!
newsm10

# 18 30 май 2008, 15:01 ч.
  • Мнения: 301
Ами ако си решила- няма какво да му мислиш. Аз решения вземам и бързо (щото съм много емоционална - демек като чувствам не мисля) и бавно - 2 месеца мислих дали искам вана или не. За сериозните неща в живота решавам бързо и взимам под внимание само 3-ма души - детето, себe си, мъжо (в този ред) мъжо почнах и да го пропускам напоследък Mr. Green.
Каквото и да направиш филма си продължава, смисъла на упражнението е, че ти дава шанс донякъде да контролираш сценария  Hug

# 19 30 май 2008, 15:17 ч.
  • Мнения: 2 309
Сериалът " Дързост и красота" има ли край!? ooooh!

# 20 30 май 2008, 15:21 ч.
  • Мнения: 15 454
АКО СЛЕД ОПРЕДЕЛЕНИ ГОДИНИ БРАК СИ ПИСНЕТЕ И ТИ СЕ ПРИИСКА НЕЩО РАЗЛИЧНО, НАМЕРИШ ДРУГ ЧОВЕК И РЕШИШ ДА ПРОДЪЛЖИШ ЖИВОТА СИ С НЕГО, КАКВА Е ГАРАНЦИЯТА, ЧЕ СЛЕД ГОДИНИ НЯМА ДА СТИГНЕТЕ ДО СЪЩОТО ПОЛОЖЕНИЕ, КАКТО С ПРЕДИШНИЯ ПАРТНЬОР  newsm78

ЕТО ТОВА Е НЕЩОТО, КОЕТО БИ МЕ СПРЯЛО ДА КАЖА "КРАЙ" - СТРАХ МЕ Е ЕДИН ДЕН ДА НЕ СЪЖАЛЯВАМ  Tired

# 21 30 май 2008, 16:00 ч.
  • Мнения: 231
С решеният а при всеки е различно, на някой му трябва цял живот да се реши на нещо, на дсруг му стигат 2 мин.... Hug

# 22 30 май 2008, 17:08 ч.
  • Мнения: 243
Много трудно казвам "Край, до тук бях....".но когато усетя, че започвам от компромиси и премълчавания да губя част от самоуважението си .....значи е дошъл момента.  Peace

# 23 30 май 2008, 17:31 ч.
  • Мнения: 2 070
Цитат на: pollitta в пт, 30 май 2008, 17:08
Много трудно казвам "Край, до тук бях....".но когато усетя, че започвам от компромиси и премълчавания да губя част от самоуважението си .....значи е дошъл момента.  Peace
Значи е дошъл и при мен.Вече не приличам на себе си Tired

# 24 30 май 2008, 17:37 ч.
  • varna
  • Мнения: 676
Обикновено търпя известно време,правя компромиси,обмислям нещата,но когато се понатрупат негативи,изведнъж,дори и без кой знае каква сериозна причина,слагам край.Действам много радикално,независимо дали съм права или не.И обикновено действията и решенията ми са окончателни,с малки изключения.

# 25 30 май 2008, 17:55 ч.
  • СОФИЯ
  • Мнения: 4 144
Цитат на: Пали в пт, 30 май 2008, 17:31
Цитат на: pollitta в пт, 30 май 2008, 17:08
Много трудно казвам "Край, до тук бях....".но когато усетя, че започвам от компромиси и премълчавания да губя част от самоуважението си .....значи е дошъл момента.  Peace
Значи е дошъл и при мен.Вече не приличам на себе си Tired


Колко ми е познато всичко това ................

# 26 30 май 2008, 18:51 ч.
  • Мнения: 2 716
Не слагаш край.
Каквото и да става, сте свързани.
Освен ако няма да скачаш от терасата.
 Hug

# 27 30 май 2008, 19:08 ч.
  • Мнения: 1 418
Да бе!Тва е най-голямата глупост.Ако не издържа повече-за кво да търпи
(каквото и да е).Децата,децата...ама като пораснат и си бият шута,тя кво
прави?

# 28 30 май 2008, 20:39 ч.
  • Мнения: 17 546
Чакам до последно! Но сама когато иде реч само за мен. Кардинални и разтърсващи живота ми решения, касаещи и други хора, не ми се е налагало да вземам и слава Богу! Не знам как бих постъпила в такъв случай!
Защо имам чувството, че не става въпрос за брак или мъж, както си мислят повечето писали в темата?

# 29 30 май 2008, 20:47 ч.
  • в провинцията
  • Мнения: 249
Вземи един лист, раздели го на две, три или между колкото там варианта се колебаеш и почни да отбелязваш плюсовете и минусите на всеки един от тях. Помага да си изясниш нещата.

# 30 30 май 2008, 22:50 ч.
  • Мнения: 401
Цитат на: ламята в пт, 30 май 2008, 20:47
Вземи един лист, раздели го на две, три или между колкото там варианта се колебаеш и почни да отбелязваш плюсовете и минусите на всеки един от тях. Помага да си изясниш нещата.

това ми напомния ,4е тогавашното ми гадже  на което бях направила такъв лист го намери-голям срам беше  ooooh! а тои много се ядоса ,защото преобладаваха минусите  Laughing

# 31 31 май 2008, 11:15 ч.
  • София
  • Мнения: 94
Аз съм доста търпелива и позитивно настроена към всичко и всеки - давам по 101 шанса - поне. Когато обаче всеки следващ шанс ме оставя все така недоволна и чакаща следващия за подобрение на ситуацията - слагам точка и повече не мисля! Знам,че съм направила всичко, което е зависело от мен и повече шансове няма.
Напускам работа, в която единствения ми огромен проблем беше отвратителното отношение на прекия ми ръководител. Говорих с всеки по веригата, с всички заедно, пробвах с добро и лошо - така година и половина. Тази седмица просто си подадох уведомлението за напускане и нито едно от най-различните предложения, което получих за да остана, не може да ме накара да го направя. Просто приключвам този етап и край - без никакво съжаление и мисли за още един шанс и търпение от моя страна.

# 32 31 май 2008, 11:17 ч.
  • Варна
  • Мнения: 4 969
Цитат на: didiana в пт, 30 май 2008, 13:21
Трудно бих взела това решение. Досега не ми се е налагало слава богу, но не съм от тези, които режат с нож и са до тук! Може би трябва много да ми писне. newsm78
и аз съм така Rolling Eyes

# 33 31 май 2008, 16:23 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 2 102
За мен отговора на този върос е различен в зависимост от това дали става въпрос за работата ми или за личния ми живот. За добро или лошо в работата ми май съм по търпелива.  В личния ми живот веднъж съм казвала "Край!До тук бях", бях много, много категорична. Съжалявала съм безкрайно за много мои решения свързани с тази ми тази връзка, но не и за това решение... Кога го направих - когато почувствах, че продължа ли така ще намразя себе си.
Желая ти успех   bouquet

Последна редакция: сб, 31 май 2008, 19:31 от Linkata

# 34 31 май 2008, 18:44 ч.
  • Мнения: 919
Цитат на: L e o в пт, 30 май 2008, 14:07
Семейството е нещото на което най-трудно се слага край, дори да съзнаваш, че всичко е свършило. Confused Причините са различни-деца, финанси, навик... Обаче стигне ли се до там да мислиш наистина за край, много трудно се връщаш, любювта не се връща...за жалост.
Много хора в днешно време ги спира именно финансовата зависимост, ако човек няма такава сигурно ще сложи край много по-лесно. Rolling Eyes
Peace

Пали,прегръщам те  Hug Heart Eyes
От сърце ти желая да вземеш наистина най-правилното решение! Heart Eyes

# 35 31 май 2008, 22:19 ч.
  • Мнения: 1 212
Цитат на: Пали в пт, 30 май 2008, 13:01
...Въпроса ми е,кога ви писва,кога решавата че повече не може така,и слагате точка?

При мен е много трудно .
Затова ползвам многоточие .....
Една точка, друга все някоя е последна.
Не се знае , обаче коя е тя и какво ще има на другия ред ...
Може просто да е ново изречение със същият контекст .

# 36 31 май 2008, 23:28 ч.
  • София
  • Мнения: 4 146
Обикновенно се опитвам да изчакам и да видя дали няма начин нещата да се променят. Чакам, чакам и когато видя, че няма начин и твърде много неща са се натрупали - просто слагам край. Дори и след време да ми дойде мисълта, че съм сгрешила  - не го смятам за страшно. Чакала съм прекалено дълго и за тогавашния момент - това е било правилното решение.
Дано да си ме разбрала. Опитвам, давам шанс, чакам, но когато ми писне - край. Било в работата, било във взаимоотношения.

# 37 1 юни 2008, 07:16 ч.
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 660
Понякога в отношенията трябва да настъпи някакъв сериозен катаклизъм,
за да са наясно участниците в драмата искат ли да сложат край наистина,
или искат да променят нещо, за да не живеят вече в това подобие на семейство.
Говоря от личен опит. Не съм вярвала, че след близо десет годишно незачитане на чувствата на другия,
сега живеем наистина добре. Но, не бяхме успели да убием любовта.

Между другото, спомням си, че по Коледа беше решила да сложиш край. Какво те спря...ако не е твърде лично, де?
Пожелавам всичко да се нареди както трябва.   

# 38 1 юни 2008, 07:57 ч.
  • София
  • Мнения: 17 591
Не знам какво точно имаш предвид.
Когато има как да избегнеш нещо, което иначе "изтърпяваш", ясно, максимално бързо ще се насочиш към изхода...

# 39 1 юни 2008, 08:03 ч.
Егати, що за въпроси......

# 40 2 юни 2008, 09:08 ч.
  • Мнения: 22
Много дълго обмислям "края". Бързо се паля, бързо вземам решение, но много трудно го изпълнявам.
Преди два дни се разделих с приятеля си. Бяхме заедно около 4 години. Няколко пъти си тръгвах и се връщах, но сега знам, че е за последно и връщане няма. Много боли, но зная, че така трябва да стане и ми предстои ново, надявам се по-добро начало.

Момичетата са го написали по-горе - когато усетиш, че губиш самоуважението си,  че вече всичко се е изчерпало, когато вече правиш твърде много компромиси, то тогава краят е много близо.

# 41 2 юни 2008, 11:51 ч.
  • Мнения: 2 070
Цитат на: LemonDesi в нд, 01 юни 2008, 07:16
Понякога в отношенията трябва да настъпи някакъв сериозен катаклизъм,
за да са наясно участниците в драмата искат ли да сложат край наистина,
или искат да променят нещо, за да не живеят вече в това подобие на семейство.
Говоря от личен опит. Не съм вярвала, че след близо десет годишно незачитане на чувствата на другия,
сега живеем наистина добре. Но, не бяхме успели да убием любовта.

Между другото, спомням си, че по Коледа беше решила да сложиш край. Какво те спря...ако не е твърде лично, де?
Пожелавам всичко да се нареди както трябва.   
моя личен опит,прилича на твоя Tired
ние сме заедно 16 години,и залитаме от едната крайност в другата,но любовта като че я има.
нямам други проблеми,освен залитането му по чашката.
а това си е огромен проблем ooooh!напоследък се случва все по-често,и аз изпадам в все по-крайни състояния в стремежа си да го спра.мисля че вече стигнахме дъното в отношенията си.сега или ще изплуваме ,или ще удавим безвъзвратно отношенията си.но определено,повече няма на къде да потъваме.

# 42 2 юни 2008, 12:27 ч.
  • В голямото море...Живот
  • Мнения: 765
Цитат на: Пали в пн, 02 юни 2008, 11:51
моя личен опит,прилича на твоя Tired
ние сме заедно 16 години,и залитаме от едната крайност в другата,но любовта като че я има.
нямам други проблеми,освен залитането му по чашката.
а това си е огромен проблем ooooh!напоследък се случва все по-често,и аз изпадам в все по-крайни състояния в стремежа си да го спра.мисля че вече стигнахме дъното в отношенията си.сега или ще изплуваме ,или ще удавим безвъзвратно отношенията си.но определено,повече няма на къде да потъваме.


у нас положението е същото  Sad
Бившата ми свекърва непрекъснато повтаряше по повод похожденията на сина си,че ку.....ът е до време а алкохола за цял живот  Rolling Eyes Настоящата ми се кланя до земи,че все още съм със нейния син  newsm78 На мен тия мисли ми минават след всяко напиване(и не защото той е пиян,а заради това което съм длъжна да слушам),т.е. всеки 4 дни средно.И честно не знам какво ме държи  newsm78

# 43 2 юни 2008, 12:59 ч.
  • Мнения: 1 477
Пали, искрено ти съчувствам и ти пожелавам много щастие за напред(каквото и да предприемеш с живота си).Успех  Hug
По темата-бих сложила край, ако дойде момент, в който не ми се прибира вкъщи ,защото човекът, който ме чака там е станал досадно бреме.

# 44 2 юни 2008, 13:25 ч.
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 660
Ох, проклетата чашка...
С този проблем не съм се сблъсквала.
Трудна е борбата с това, знам.
Дано да се вземат в ръце тия хора, дето жертват хората около себе си, в името на тая отрова.

# 45 2 юни 2008, 13:59 ч.
  • Мнения: 4 714
Мисля много, пробвам всички варианти, обичам да знам че съм направила всичко по силите си преди да кажа "Край!". Само след даден максимум от себе си и Неполучена промяна, зная че решението за "края" е правилното.
 Успех ти желая!

# 46 2 юни 2008, 15:18 ч.
  • Мнения: 4 447
Аз слагам точката, когато знам, че вече
съм опитала всичко, след двоеточието.

И зависи за какво става дума, но винаги
търся у някой подкрепа или разбиране,
дали точката съм я сложила навреме.

Имала съм и случаи в които точката се
слага от таква ножица, че нищо не може
да съшие частите. Рекох и отсЕкох. Туй то.

# 47 2 юни 2008, 21:39 ч.
  • Мнения: X
Аз бих посъветвала всички, на които им предстои такова трудно решение, да изберат единия вариант. И после без да разсъждават и да се мъчат с предположения, да изчакат да мине време и да видят как ще се почувстват. Ако им олекне и се чувстват добре, значи са взели правилното решение. Аз така разбрах , че съм на прав път, когато реших да се разделя с бившия ми мъж.

# 48 2 юни 2008, 22:09 ч.
  • UK
  • Мнения: 1 351
  Cry какво толкова ги кефи да пият БЕЕЕЕ... гадове такива...
 Толкова много провал заради спирт  Cry

# 49 2 юни 2008, 23:36 ч.
  • Мнения: 243
Цитат на: манна в пт, 30 май 2008, 13:21
Попитай себе си! Как да го направиш? Веднага отговарям - когато вземеш някакво решение /за каквото и да било/ изчакай реакцията в себе си... Какво чувстваш - раздразнение, ха нека сега се оправя сам, пустота, или вътрешно доволство, удовлетворение, сигурност.... Чувствата са най-верният ни показател за нашият избор.
Ако емоциите след решението те карат да чувстваш спокойствие, увереност в себе си, в правилният избор и удовлетвореност това е вярният път.
Ако обаче чувстваш - раздразнение, неувереност, болка, и мислиш за това какво е могло да бъде ако... тогава решението не е вярното.
Между другото точката не е винаги верният път, винаги имаш възможност да промениш ситуацията без да слагаш Край.

много ми хареса,браво,в момента ми е трудно да разказвам какво ми е само ще кажа че много ми помогна!!!!!!  bouquet
А и още нещо не питай никой друг как би постъпил в конкретната ситуация, защото това ще бъде негов избор не Твой.

# 50 3 юни 2008, 12:39 ч.
  • на пясъка при черупките от миди
  • Мнения: 1 305
просто вземам решение, тегля черта и толкова!!!

# 51 3 юни 2008, 13:00 ч.
  • Мнения: 94
Когато ти се е натрупало много и повече не можеш да търпиш,решаваш и го правиш Rolling Eyes

# 52 3 юни 2008, 14:43 ч.
  • Мнения: 3 092
Цитат на: Liska в пт, 30 май 2008, 13:08
Когато си изчерпала всичко, тогава.
точно така е , а кога настъпва предела ти вече ти си знаеш .

# 53 3 юни 2008, 18:57 ч.
  • В една Дупка.
  • Мнения: 629
Край се слага тогава, когато започваш да мислиш, дали не му е  дошъл краят. След това си е живо мъчение.

# 54 4 юни 2008, 01:18 ч.
  • София
  • Мнения: 2 840
Краят е логичен.
Той не се слага.
Той си идва сам.
Когато няма болка, когато няма въпроси, когато няма "защо" и "дали".
В този момент няма гняв, няма усилие, няма желание за осмисляне на варианти.
Краят си се налага сам.
Докато не дойде сам, всичко е изнасилена история, решение против волята и желанията, плод на разума и емоцията, която не е овладяна.
За да приключи една връзка, тя трябва да се изчерпи. Да се изпразни от съдържание изцяло.
Усещането е чисто и светло. Спокойно и ведро. Просто отново се чувстваш цял, когато си сам със себе си.
Това е краят.

# 55 4 юни 2008, 10:52 ч.
  • Мнения: 22
Аз пак да се включа. Аз сложих точката. Използвал е, че ме няма за няколко дни докато мислех как да продължа да се боря за връзката ни, за да сваля мадамите в чата и да се доказва, канил ги за срещи за секс. Адски ме заболя, станах половин човек. Умоляваше ме да сме заедно, готов уж на всичко да поправи нещата. Но краят очевидно настъпи.

Ей така се случват нещата.

# 56 4 юни 2008, 11:21 ч.
  • СОФИЯ
  • Мнения: 4 144
Цитат на: КЛОНКА в ср, 04 юни 2008, 01:18
Краят е логичен.
Той не се слага.
Той си идва сам.
Когато няма болка, когато няма въпроси, когато няма "защо" и "дали".
В този момент няма гняв, няма усилие, няма желание за осмисляне на варианти.
Краят си се налага сам.

Благодаря ти за страхотните разсъждения , помогна ми да разбера , че при мен явно е дошъл , а аз си мислех , че съм прекалено егоистична и се упреквах за усещанията си или по скоро се упреквах за тяхната липса   bouquet

# 57 4 юни 2008, 12:01 ч.
  • София
  • Мнения: 2 840
Цитат на: shushi7777 в ср, 04 юни 2008, 11:21
Благодаря ти за страхотните разсъждения , помогна ми да разбера , че при мен явно е дошъл , а аз си мислех , че съм прекалено егоистична и се упреквах за усещанията си или по скоро се упреквах за тяхната липса   bouquet


Упреците са излишни.
За да дойде този момент, е извървян доста път, по който някой някъде е забавил крачката дотолкова, че просто е останал на друга гара. А пътят продължава. Не можеш да изчакваш някого толкова дълго и да се съобразяваш с неговото темпо завинаги. Ако е искал, щял е да те догони.
Усещането е пречистващо.

# 58 4 юни 2008, 12:15 ч.
  • Мнения: 941
Сложих веднъж край - беше преди 7 години...
И го сложих, зашото ВЕЧЕ не го уважавах (поради ред причини), както и той мен (комплексирах го с разстящата си нагоре кариера),  защото детето взе да страда (разбирай - заеква, плаче без причина), но най-вече защото бях сигурна, че сами с детето ще сме по -добре.
Имах подкрепата на близките си - въпреки че в малкия град битува мисълта - "как пък можа да го напусне, аз как търпя, пък тя не може"
Първия ден в който се прибрах от работа и бяхме сами с малката беше един от най-СПОКОЙНИТЕ И ЩАСТЛИВИ дни за мен....

п.с. разликата ПАЛИ, е че при мен си беше отиша любовта....а доколкото разбрах при вас още я има....мисли и мери....винаги можеш да сложиш край, но дали ще можеш да се върнеш там от където всичко е спряло....

# 59 4 юни 2008, 13:40 ч.
  • СОФИЯ
  • Мнения: 4 144
Цитат на: КЛОНКА в ср, 04 юни 2008, 12:01
Цитат на: shushi7777 в ср, 04 юни 2008, 11:21
Благодаря ти за страхотните разсъждения , помогна ми да разбера , че при мен явно е дошъл , а аз си мислех , че съм прекалено егоистична и се упреквах за усещанията си или по скоро се упреквах за тяхната липса   bouquet


Упреците са излишни.
За да дойде този момент, е извървян доста път, по който някой някъде е забавил крачката дотолкова, че просто е останал на друга гара. А пътят продължава. Не можеш да изчакваш някого толкова дълго и да се съобразяваш с неговото темпо завинаги. Ако е искал, щял е да те догони.
Усещането е пречистващо.

Да , пътят беше доста дълъг, цели 12 години .............. благодаря   bouquet

# 60 4 юни 2008, 14:01 ч.
  • Мнения: 227
Аз слагам краят неочаквано и за самата мен....чак аз си се стряскам  Wink
 Става изведнъж,след дългото премисляне,чудене и маене,един слънчев ден ставаш,вземаш багажа и чак като излезеш навън...осъзнаваш какво си направил.И ако наистина това е краят,ти става леко на душата,а след време се чудиш-как толкова време си отлагал.... Grinning

# 61 4 юни 2008, 16:54 ч.
  • Мнения: 2 829
Цитат на: КЛОНКА в ср, 04 юни 2008, 01:18
Краят е логичен.
Той не се слага.
Той си идва сам.
Когато няма болка, когато няма въпроси, когато няма "защо" и "дали".
В този момент няма гняв, няма усилие, няма желание за осмисляне на варианти.
Краят си се налага сам.
Докато не дойде сам, всичко е изнасилена история, решение против волята и желанията, плод на разума и емоцията, която не е овладяна.
За да приключи една връзка, тя трябва да се изчерпи. Да се изпразни от съдържание изцяло.
Усещането е чисто и светло. Спокойно и ведро. Просто отново се чувстваш цял, когато си сам със себе си.
Това е краят.



 Peace Peace Peace Peace Peace




# 62 4 юни 2008, 18:57 ч.
  • Мнения: 2 716
Няма смисъл да слагаш край заради чашката.
Ние сме си пияндета. Добре ни е когато си правим компания.
Мъжете пият малко по-така и не могат "мъдро" като нас "да се контролират"  Mr. Green
Ако напуснеш този "пияница", след време ще се овъртиш около друг.
СигурА  Peace
Помисли върху това.

# 63 4 юни 2008, 19:05 ч.
  • Мнения: 919
Цитат на: Знаток в ср, 04 юни 2008, 18:57
Няма смисъл да слагаш край заради чашката.
Ние сме си пияндета. Добре ни е когато си правим компания.
Мъжете пият малко по-така и не могат "мъдро" като нас "да се контролират"  Mr. Green
Ако напуснеш този "пияница", след време ще се овъртиш около друг.
СигурА  Peace
Помисли върху това.
Знаток,не всички мъже са пияници Wink Hug
Моят например, пие рядко и то само по една бира,нищо друго,а е вече на 38 години. Grinning
Познавам и други такива.

# 64 4 юни 2008, 19:15 ч.
  • Мнения: 2 716
Маре, имах предвид жените-пияници  Joy

# 65 4 юни 2008, 19:18 ч.
  • Мнения: 919
Цитат на: Знаток в ср, 04 юни 2008, 19:15
Маре, имах предвид жените-пияници  Joy
Аааааа,не съм те разбрала! Wink Hug

# 66 4 юни 2008, 19:23 ч.
  • Мнения: 2 716
Лесно е да го обвиняваш мъжът за всичко. Но първо помисли дали наистина ти е толкова зле. Защото, представи си, както си имам навик да си сипвам всяка вечер почашка, да ми седне някой въздържател и да ми пили.  И да ми е съпруг. Вероятно, по-добре бих се чуствала с такъв, като мен. Това исках да изтъкна.
А Пали има изключително влюбен в нея мъж. Може да му се ядосва, но по-добре да мудръпне един боец (докато е фиркан, че да не помни на следващия ден) и да си го чува.

# 67 4 юни 2008, 19:31 ч.
  • Мнения: 919
Цитат на: Знаток в ср, 04 юни 2008, 19:23
Лесно е да го обвиняваш мъжът за всичко. Но първо помисли дали наистина ти е толкова зле. Защото, представи си, както си имам навик да си сипвам всяка вечер почашка, да ми седне някой въздържател и да ми пили.  И да ми е съпруг. Вероятно, по-добре бих се чуствала с такъв, като мен. Това исках да изтъкна.
Аз нямам проблем с това. LaughingТой като не пие,не означава че аз не си сипвам водка да пия. Mr. GreenИ не ми мърмори,а дори той ми я купува. Wink Laughing

# 68 4 юни 2008, 19:45 ч.
  • Мнения: 2 716
Ееее, чак пък да ми купува и да не ми я пипа  ooooh!
Както и да е.
Мисля, че се събираме със себеподобни. По-често пороците ни сближават. Но пък какво лошо има.
Ако разгледаме тенденцията на разпадащи се бракове между, да ги наречем несънародници.
Хората трудно "харесват" различното от себе си.
Не е лесно да се откъснеш от нещо, което преди има-няма 5 години те е привличало. Вкусовете не се менят по поръчка.
/иначе целокупният народ само оперна музика щеше да възприема/

# 69 4 юни 2008, 20:39 ч.
  • Мнения: 779
Цитат на: olivija в ср, 04 юни 2008, 14:01
Аз слагам краят неочаквано и за самата мен....чак аз си се стряскам  Wink
 Става изведнъж,след дългото премисляне,чудене и маене,един слънчев ден ставаш,вземаш багажа и чак като излезеш навън...осъзнаваш какво си направил.И ако наистина това е краят,ти става леко на душата,а след време се чудиш-как толкова време си отлагал.... Grinning
Това е и моят отговор  Peace .Обикновенно нещо ужасно дребно ме тласка,сякаш задвижва някаква малка машинка в мен и всичко се завърта главоломно, необратимо,необяснимо...

Алкохолът е болест,на никой на прощава  Confused

Последна редакция: ср, 04 юни 2008, 20:48 от малка_сладка_шматка

# 70 5 юни 2008, 12:21 ч.
  • В голямото море...Живот
  • Мнения: 765
Цитат на: Знаток в ср, 04 юни 2008, 19:45
Ееее, чак пък да ми купува и да не ми я пипа  ooooh!
Както и да е.
Мисля, че се събираме със себеподобни. По-често пороците ни сближават. Но пък какво лошо има.
Ако разгледаме тенденцията на разпадащи се бракове между, да ги наречем несънародници.
Хората трудно "харесват" различното от себе си.
Не е лесно да се откъснеш от нещо, което преди има-няма 5 години те е привличало. Вкусовете не се менят по поръчка.
/иначе целокупният народ само оперна музика щеше да възприема/

Знатке,права си но само до някъде.
Аз например!Нагледах се на такива пиянски изпълнения,преживях такива неща.....ми отказах тотално алкохола преди 3,5г  Peace а си пиех,а понякога и така си ПИЕХ.....редовно и напоително  Wink Променят се вкусовете Знатке и още как!Но ги променя този,който иска.И ако е винаги само единия ...еми стига се до такива теми у форума.
И да,трудно ми е да напусна човека,който преди има няма 5г харесхвах,но при мен нещата са малко на по-друго ниво  Confused А дали?

# 71 5 юни 2008, 13:01 ч.
  • Мнения: 139
Ако е намесена прекомерна страст към алкохола казвам "Край! До тук бях........." в минутата, в която разбера, че има прекомерна страст към алкохола. Същото е за ревност и агресия.
А иначе:
Цитат на: ГeРИ в ср, 04 юни 2008, 16:54
Цитат на: КЛОНКА в ср, 04 юни 2008, 01:18
Краят е логичен.
Той не се слага.
Той си идва сам.
Когато няма болка, когато няма въпроси, когато няма "защо" и "дали".
В този момент няма гняв, няма усилие, няма желание за осмисляне на варианти.
Краят си се налага сам.
Докато не дойде сам, всичко е изнасилена история, решение против волята и желанията, плод на разума и емоцията, която не е овладяна.
За да приключи една връзка, тя трябва да се изчерпи. Да се изпразни от съдържание изцяло.
Усещането е чисто и светло. Спокойно и ведро. Просто отново се чувстваш цял, когато си сам със себе си.
Това е краят.



 Peace Peace Peace Peace Peace






И аз да се подпиша под това, много мъдри думи.

# 72 5 юни 2008, 16:18 ч.
  • при моите деца .....
  • Мнения: 5 153
Цитат на: КЛОНКА в ср, 04 юни 2008, 01:18
Краят е логичен.
Той не се слага.
Той си идва сам.
Когато няма болка, когато няма въпроси, когато няма "защо" и "дали".
В този момент няма гняв, няма усилие, няма желание за осмисляне на варианти.
Краят си се налага сам.
Докато не дойде сам, всичко е изнасилена история, решение против волята и желанията, плод на разума и емоцията, която не е овладяна.
За да приключи една връзка, тя трябва да се изчерпи. Да се изпразни от съдържание изцяло.
Усещането е чисто и светло. Спокойно и ведро. Просто отново се чувстваш цял, когато си сам със себе си.
Това е краят.
Цитат на: КЛОНКА в ср, 04 юни 2008, 12:01

За да дойде този момент, е извървян доста път, по който някой някъде е забавил крачката дотолкова, че просто е останал на друга гара. А пътят продължава. Не можеш да изчакваш някого толкова дълго и да се съобразяваш с неговото темпо завинаги. Ако е искал, щял е да те догони.
Усещането е пречистващо.

Усещам се на кръстопът, незнам дали вече не губя себе си, правейки непрестанно компромиси.
Много ми е трудно да сложа края, а все по-често ми се струва, че се боря да запазя нещо, което отдавна не притежавам!

# 73 5 юни 2008, 22:09 ч.
  • Мнения: 2
Според мен,за да сложиш край на нещо,трябва да си изпробвал всички варианти и когато виждаш,че няма резултат,решението е ясно-край.Както казват по нашенски:да си си взел петте пари,за да не съжаляваш по-късно...Аз по принцип така взимам решенията си,за каквото и да било.А колкото до това,че трябва да търпиш някого,заради това,че си женен и че имаш деца-за мен са пълни глупости.Ако не можеш да понасяш един човек,просто се разделяш и продължаваш да търсиш щастието си някъде другаде,там където можеш да го получиш...Всяко зло за добро Simple Smile

# 74 5 юни 2008, 22:16 ч.
  • София
  • Мнения: 2 840
Цитат на: b_ivanova в чт, 05 юни 2008, 16:18
Много ми е трудно да сложа края, а все по-често ми се струва, че се боря да запазя нещо, което отдавна не притежавам!

Щом ти е трудно, значи за теб краят не е дошъл.
Не насилвай нещата, в един момент ще разбереш, че всичко е свършило само.
Или обратното - че никога няма да свърши, че винаги ще Е.
Нещата не бива да се насилват.

# 75 10 юли 2008, 13:37 ч.
  • Мнения: 723
Цитат
Цитат на: КЛОНКА в сряда, 04 юни 2008, 01:18
Краят е логичен.
Той не се слага.
Той си идва сам.
Когато няма болка, когато няма въпроси, когато няма "защо" и "дали".
В този момент няма гняв, няма усилие, няма желание за осмисляне на варианти.
Краят си се налага сам.
Докато не дойде сам, всичко е изнасилена история, решение против волята и желанията, плод на разума и емоцията, която не е овладяна.
За да приключи една връзка, тя трябва да се изчерпи. Да се изпразни от съдържание изцяло.
Усещането е чисто и светло. Спокойно и ведро. Просто отново се чувстваш цял, когато си сам със себе си.
Това е краят.

Заставам напълно зад това мнение. Такава е и моята философия, всичко трябва да се случва естествено и ако го осъзнаем това няма да ни боли толкова или да съжаляваме.  Когато човек действа спрямо интуитивните си усещания за нещата ще има много ясна представа за това защо те се случват точно по този начин, а не по някой друг.
И аз преди 3 дни казах "Аз бях дотук" на връзка, продължила над 2 години. Но при положение, че последната година премина във воденето на един и същ разговор безброй пъти и без никакви промени, произлизащи от това, а и това, че чувствах, че все повече и повече правя компромис с достойнството си и принципите си - сметнах, че това не може да доведе към нищо добро.  Особено когато не виждаш от отсрещната страна желание за излекуване на връзката.. тогава е изгубена битка и няма смисъл да я водш едностранно.

# 76 10 юли 2008, 13:53 ч.
  • Мнения: 15 454
Знаете ли, аз сложих края - казах "ДО ТУК". Поисках от съпруга си да се разделим, поисках всичко да свърши. И когато останах известно време сама осъзнах, че съм на път да направя най-голямата грешка в живота си. Осъзнах колко прекрасен човек имам до мен - мъж, който винаги ме е обичал, грижил се е за мен, давал ми е всичко каквото поискам. Да не говориме, че след като започнах нова работа гледаше детето, помагаше в домакинството /да не кажа, че вършаши цялата домакинска работа, защото аз по цял ден бях на работа/.
Осъзнах колко много го обичам, колко много ми липсва, колко много неща сме изградили двамата.
Благодарна съм му, че когато му се обадих и го помолих да се видим, още в мига, в който ме видя ме прегърна, каза ми "Обичам те скъпа. Не плачи, заедно ще оправиме нещата."

Това го пиша точно по повод "Край - до тук бях" - Защото продължавам да се питам - дали наистина усещаме, че е настъпил края и дали не бъркаме когато слагаме точката. Защото човек осъзнава какво е загубил, чак когато го загуби - но дали на всеки ще се даде втори шанс?

# 77 10 юли 2008, 14:06 ч.
  • Мнения: 1 820
Да сложа край нащо,но на какво?Слагам когато вече душата ми е празна,когато всичко е изчерпано и когато виждам че промяна няма да има.Слагам такъв когато вече  се чувставам различна и съм прекрачила собственните си принципи и ценостти.Когато някой ме накара да бъда такава.Случва се рядко....все към приетели.Но нещо което е градено с години,с услилия и любов,което не съм градила сама,а заедно с човека до мен,не мога да сложа такъв.Не мога да изтрия спомените,да скъсам снимките и да пречупя сърцето си.На тези снимки винаги част ще липсва,не само на тях,а в душата,в живота.Моля се да не ми се налага да слагам КРАЙ на такова нещо,защото просто няма да мога.Незнам какво би ме накарало да сложа такъв,може би ако е всичко горе написано плюс това че любовта просто си е отишла....Друг е въпроса че дори и след края,такъв просто няма да има.........

# 78 10 юли 2008, 14:16 ч.
  • Мнения: 2 070
и този път не сложих край ,момичета Confused
дано не съм сгрешила Praynig
относто поста на адреналинка.
много пъти съм го молила да се разделим временно ,и да си направим равносметка,кой на какво държи ,и с какво е склонен да прави компромиси.категорично заявява ,че той е наясно с чувствата си,и няма да нръдне от нас

# 79 10 юли 2008, 14:17 ч.
  • Мнения: 15 454
Цитат на: Сливка Джанкова в чт, 10 юли 2008, 14:16
и този път не сложих край ,момичета Confused
дано не съм сгрешила Praynig
относто поста на адреналинка.
много пъти съм го молила да се разделим временно ,и да си направим равносметка,кой на какво държи ,и с какво е склонен да прави компромиси.категорично заявява ,че той е наясно с чувствата си,и няма да нръдне от нас

стискам ти палци всичко да потръгне мила  Hug

# 80 10 юли 2008, 14:23 ч.
  • Мнения: 2
Струва ми се,че малко изместваме темата...Според мен,тук става дума за вземане на такова крайно решение от потърпевша страна,а не от тази,на която всичко и е наред...Разбира се,че ако човека до теб се грижи за семейството,уважава те и т.н,винаги трябва първо да се съобразиш с него,да не взимаш прибързани решения,след които после горчиво да съжаляваш...Но...,когато става дума за неприятности,за противоположната страна на нещата-описани по-горе,когато положението излиза от контрол и изход не виждаш...Какво остава тогава????То е ясно...

Последна редакция: чт, 10 юли 2008, 14:37 от Mia21

# 81 10 юли 2008, 15:08 ч.
  • Мнения: 71
Чета и сълзите напират в очите ми. Спира ги само погледа на колежката от отсрещното бюро......
Предстои ми вземане на точно такова решение.... Виждам, че не съм сама..и въпреки това се чувствам толкова самотна. Трудно ми е да кажа Край!, но това което ме спира за момента е....съжаление... А сама знам, че това не е добре! А колкото до чувства - загубих ги! Той се кълне, че много ме обича, от ден 1-ви, но след няколко години заедно, брак и дете, много сълзи и молби да поговорим "защо вече даже не си говорим".... След 13 г. - всичко в мен се изпари. И си тръгнах. И се върнах... Да опитам още веднъж. Но ... само на едното съжаление към някого живее ли се! Та това е обида и към самия него!!!

Много хора има околко мен, но съм толкова самотна... Не мога дори да се наплача на спокойствие...

# 82 10 юли 2008, 15:23 ч.
  • СОФИЯ
  • Мнения: 4 144
Цитат на: wee.jess в чт, 10 юли 2008, 15:08
Чета и сълзите напират в очите ми. Спира ги само погледа на колежката от отсрещното бюро......
Предстои ми вземане на точно такова решение.... Виждам, че не съм сама..и въпреки това се чувствам толкова самотна. Трудно ми е да кажа Край!, но това което ме спира за момента е....съжаление... А сама знам, че това не е добре! А колкото до чувства - загубих ги! Той се кълне, че много ме обича, от ден 1-ви, но след няколко години заедно, брак и дете, много сълзи и молби да поговорим "защо вече даже не си говорим".... След 13 г. - всичко в мен се изпари. И си тръгнах. И се върнах... Да опитам още веднъж. Но ... само на едното съжаление към някого живее ли се! Та това е обида и към самия него!!!

Много хора има околко мен, но съм толкова самотна... Не мога дори да се наплача на спокойствие...

......................Нека това те крепи и ти помогне да вземеш правилното решение ! Разбирам за какво говориш и то на 100% !!!!Успех мила Hug 

# 83 10 юли 2008, 15:28 ч.
  • Мнения: 71
Цитат на: shushi7777 в чт, 10 юли 2008, 15:23
......................Нека това те крепи и ти помогне да вземеш правилното решение ! Разбирам за какво говориш и то на 100% !!!!Успех мила Hug 

  bouquet Благодаря ти, shushi7777... И на теб  Hug 

# 84 10 юли 2008, 16:40 ч.
  • Мнения: 1 065
Миличка wee. jess,приеми искрените ми Hug Hug.
Ние видимо нямаме проблеми,но много често съм сама и се чувствам ужасно самотна.
Да разговаряме вече дори няма смисъл,,защо създаваш проблеми,искаш да се скараме ли?''
Така я караме вече много години,като съквартиранти-всеки изпълнява задълженията си,понякога така се усамотявам в мислите си ,че се стрескам ,когато ме попита нещо.
Ти си много млада,живота все още е пред теб,щом смяташ ,че ти е трудно да продължаваш така ,късай от раз и започвай на чисто.
Един живот живеш и заслужаваш да си щастлива!

# 85 10 юли 2008, 16:57 ч.
  • Мнения: 71
Цитат на: djily в чт, 10 юли 2008, 16:40
Ние видимо нямаме проблеми,но много често съм сама и се чувствам ужасно самотна.

Господи, все едно аз съм ги сложила тези думи там  Cry Целият пост!
Благодаря ти за подкрепата djili   bouquet Hug
Защо хората смятат че не се карате и т.н. всичко ви е наред?!?!? Другата крайност също е ужасна, но ... Понякога тишината е просто подлудяваща.
Много  Hug и за теб...и за всички самотни души, около има толкова много хора, а няма с кого да споделят истинската си болка

# 86 10 юли 2008, 17:13 ч.
  • Мнения: 214
Всичко зависи от ситуацията . Има неща  за (който можеш да кажеш край дотук, но има и такива за които не е добре да си режеш мостовете.

# 87 10 юли 2008, 17:27 ч.
  • Мнения: 1 065
Цитат на: Em в чт, 10 юли 2008, 17:13
Всичко зависи от ситуацията . Има неща  за (който можеш да кажеш край дотук, но има и такива за които не е добре да си режеш мостовете.
Не знам,всичко е според човека,търпението не е най-доброто решение.
Аз преполових живота си недостатъчно обичана(поне не толкова,колкото аз обичам!)недостатъчно щастлива(поне не толкова от колкото имам нужда)-и всичко беше за да имам семейство и децата ми да имат двама родители.
Сега,когато децата ми са големи и не живят при нас, се чудя дали си е заслужавало.

# 88 10 юли 2008, 17:47 ч.
  • В града на хумора...
  • Мнения: 605
Цитат на: pollitta в пт, 30 май 2008, 17:08
Много трудно казвам "Край, до тук бях....".но когато усетя, че започвам от компромиси и премълчавания да губя част от самоуважението си .....значи е дошъл момента.  Peace
            По точно немога да го кажа  Peace

# 89 10 юли 2008, 19:27 ч.
  • при моите деца .....
  • Мнения: 5 153
Цитат на: djily в чт, 10 юли 2008, 16:40
Ние видимо нямаме проблеми,но много често съм сама и се чувствам ужасно самотна.
Да разговаряме вече дори няма смисъл,,защо създаваш проблеми,искаш да се скараме ли?''
Така я караме вече много години,като съквартиранти-всеки изпълнява задълженията си,понякога така се усамотявам в мислите си ,че се стрескам ,когато ме попита нещо.

Мислех, че само моят съпруг разсъждава така. Моля го да поговори, да разбере, че съм самотна, а той твърди, че създавам проблеми, че му е писнало от моята депресия...... newsm78 (не се коментира неговата риля за моите състояния!!!! Sick)

# 90 10 юли 2008, 19:42 ч.
  • Мнения: 750
Като ми писне на джанката,казвам 'баста'!
И щом така съм го почувствала значи е така.
Никога не съжалявам!

# 91 10 юли 2008, 21:53 ч.
  • Мнения: 2 099
Няма обич втори дубъл...

# 92 10 юли 2008, 22:11 ч.
  • при моите деца .....
  • Мнения: 5 153
Цитат на: wee.jess в чт, 10 юли 2008, 16:57
Цитат на: djily в чт, 10 юли 2008, 16:40
Ние видимо нямаме проблеми,но много често съм сама и се чувствам ужасно самотна.

Господи, все едно аз съм ги сложила тези думи там  Cry Целият пост!
Благодаря ти за подкрепата djili   bouquet Hug
Защо хората смятат че не се карате и т.н. всичко ви е наред?!?!? Другата крайност също е ужасна, но ... Понякога тишината е просто подлудяваща.
Много  Hug и за теб...и за всички самотни души, около има толкова много хора, а няма с кого да споделят истинската си болка
И аз при вас Hug Hug Hug
самотна и често плачеща

# 93 10 юли 2008, 23:23 ч.
  • Мнения: 71
Цитат на: b_ivanova Боби в чт, 10 юли 2008, 22:11
И аз при вас Hug Hug Hug
самотна и често плачеща

Ako искате пишете на лс, че да си плачем заедно  ooooh! Понякога олеква да си поговориш с някой, който знае какво ти е на душата.

Последна редакция: пт, 11 юли 2008, 09:26 от wee.jess

# 94 11 юли 2008, 01:10 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 423
Не съм прочела темата и без да искам може да цитирам някого - По-добре ужасен край, отколкото ужас без край.

# 95 11 юли 2008, 09:24 ч.
  • Мнения: 604
И при мен като ми писне на фустата и казвам СТИГА!
После може и да съжалявам, но не си го признавам Naughty·
По- важното е,  че винаги се чувствам удовлетворена Peace·

# 96 11 юли 2008, 14:28 ч.
  • Мнения: 175
Аз казвам край когато МНОГО ми писне и не виждам изход от ситуацията. Ще ви дам пример от моя живот. Преди 3 месеца прекратих съжителсвото с бащата на детето ми, много ми беше тежко-не исках да говоря с никого доста време но бях сигурна че повече компромиси няма смисъл да правя. От говедото човек не може да стане-говорих, виках, молих,обяснявах години наред и полза никаква. Сега съм с предизвестие за напускане от работа и единствената причина е абсолютно неколегиалното отношение на хората с които работя пряко. Не успях да влязя в тяхната среда за всичките 8 месеца, в които работя с тях. Имаше злобни упреци, изолация от тяхна страна и други действия за които не се сещам в момента. Едната от обкръжението се разбра че ще заеме моето място и вече всички са по-спокойни.Държат се по-добре от всякога. Много пъти се питах къде сгреших, единствения отговор който намирам е че просто заместничката ми е искала мястото ми и найстина успя да го постигне. Друга част от колегите ми казват: Правиш и евалла по този начин но аз смятам че няма по-важно нещо в този свят от спокойствието си, което не намерих нито в брака си, нито в работата си. Продължавам да го търся и надявам се да го намеря. Пожелавам на всички да открият това от което се нуждаят-било в брака си или извън него.  bouquet

# 97 11 юли 2008, 15:07 ч.
  • Мнения: 71
 sarabia  bouquet
Успех!!!

# 98 11 юли 2008, 16:44 ч.
  • Мнения: 175
Цитат на: wee.jess в пт, 11 юли 2008, 15:07
sarabia  bouquet
Успех!!!
Благодаря, сигурна съм че и на моята улица ще изгрее слънце. Hug

# 99 11 юли 2008, 21:53 ч.
  • при моите деца .....
  • Мнения: 5 153
Цитат на: sarabia в пт, 11 юли 2008, 16:44
Благодаря, сигурна съм че и на моята улица ще изгрее слънце. Hug
Възхищавам се на силата и оптимизма ти. Искрено!
Браво - желая ти успех, късмет и да срещнеш човека, който сте те направи щастлива и ще си винаги обичана!

# 100 12 юли 2008, 12:55 ч.
  • Мнения: 2
Момичета,стискам ви палци да преодолеете ужаса в момента...Имайте предвид,че това е временно...Аз също съм изпадала в подобни ситуации,имала съм усещането ,че ако някой ми поиска душата в момента,веднага ще му я дам,не ми се е живеело чак...Страхотен срив,но винаги съм си давала и кураж,просто "стискам зъби"докато отмине...Разберете,че незаменими хора просто няма...Това е живота,не е само"цветя и рози",трябва да устискваме...След време,когато се върнете назад и си спомните,ще разберете,че просто е нямало смисъл да страдате толкова...Искрено ви подкрепям в този тежък за вас момент...Кураж!!!

# 101 12 юли 2008, 13:20 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 423
Това са изпитания, на които ни подлага животът. Минаваме мъчително през разни житейски ситуации и ако има нещо ценно и положително във всичко това, то е, че ни се дава възможност да научим уроци с, с помощта на които да продължим напред. Според мен най-важно е човек да има ВЯРА, да гледа и върви напред. Обръщането назад и вкопчването в миналото имат смисъл само дотолкова, доколкото да си направим изводите и да не повтаряме едни и същи грешки.
Пожелавам на всички оптимизъм, вяра и късмет!

# 102 12 юли 2008, 14:07 ч.
  • СОФИЯ
  • Мнения: 4 144
Цитат на: Mims-Mims в сб, 12 юли 2008, 13:20
Това са изпитания, на които ни подлага животът. Минаваме мъчително през разни житейски ситуации и ако има нещо ценно и положително във всичко това, то е, че ни се дава възможност да научим уроци с, с помощта на които да продължим напред. Според мен най-важно е човек да има ВЯРА, да гледа и върви напред. Обръщането назад и вкопчването в миналото имат смисъл само дотолкова, доколкото да си направим изводите и да не повтаряме едни и същи грешки.

Подкрепям на 100%  Hug

# 103 12 юли 2008, 14:46 ч.
  • В голямото море...Живот
  • Мнения: 765
Има един човек,който непрекъснато ми повтаря,че живота има само 2 дни.
Между тези 2 дни просто не си струва да си вгорчаваш живота излишно!
Живей по най-приятния за теб начин,не плащай данък обществено мнение,не живей в норми и с догми измислени от други.....!
Казъл го е някой....Прави каквото трябва,пък да става каквото ще  Peace

# 104 12 юли 2008, 14:51 ч.
  • Мнения: 2 070
Цитат на: Зелка Португалска в сб, 12 юли 2008, 14:46
Има един човек,който непрекъснато ми повтаря,че живота има само 2 дни.
Между тези 2 дни просто не си струва да си вгорчаваш живота излишно!
Живей по най-приятния за теб начин,не плащай данък обществено мнение,не живей в норми и с догми измислени от други.....!
Казъл го е някой....Прави каквото трябва,пък да става каквото ще  Peace
не става просто.човека е 'стадно животно'и това как ще изживее живота си,не зависи само от него.за данък 'обществено мнение 'съм съгласна,но за жалост,определяме действията и постъпките си,съобразявайки се с околните

# 105 12 юли 2008, 14:56 ч.
  • В голямото море...Живот
  • Мнения: 765
Цитат на: Сливка Джанкова в сб, 12 юли 2008, 14:51
Цитат на: Зелка Португалска в сб, 12 юли 2008, 14:46
Има един човек,който непрекъснато ми повтаря,че живота има само 2 дни.
Между тези 2 дни просто не си струва да си вгорчаваш живота излишно!
Живей по най-приятния за теб начин,не плащай данък обществено мнение,не живей в норми и с догми измислени от други.....!
Казъл го е някой....Прави каквото трябва,пък да става каквото ще  Peace
не става просто.човека е 'стадно животно'и това как ще изживее живота си,не зависи само от него.за данък 'обществено мнение 'съм съгласна,но за жалост,определяме действията и постъпките си,съобразявайки се с околните

Изводът...намери си правилното стадо  Peace

# 106 12 юли 2008, 18:31 ч.
           Касвам ,,Край до тука бях!", когато има на лице две основни причини:
           1. Логически съм стигнала до извода, че трябва да се сложи край.
           2. Достигане до психологическа готовност за действие т.е. да нямаш търпение това да се случи час по-скоро.                 

# 107 12 юли 2008, 20:02 ч.
  • Мнения: 606
Цитат на: Сливка Джанкова в пт, 30 май 2008, 13:01
Въпроса ми е,кога ви писва,кога решавата че повече не може така,и слагате точка?
Когато вече е твърде късно.

# 108 12 юли 2008, 20:07 ч.
  • Мнения: 2 175
Незнам...сигурно всеки ден си задавам тези въпроси..и въпреки всичко..продължавам

Предполагам от несигурност- но не собствена, а заради другите, които са част от проблема..

# 109 13 юли 2008, 15:27 ч.
  • Мнения: 135
Цитат на: Сливка Джанкова в чт, 10 юли 2008, 14:16
и този път не сложих край ,момичета Confused
дано не съм сгрешила Praynig
относто поста на адреналинка.
много пъти съм го молила да се разделим временно ,и да си направим равносметка,кой на какво държи ,и с какво е склонен да прави компромиси.категорично заявява ,че той е наясно с чувствата си,и няма да нръдне от нас
Това май изчерпа темата. Аз обаче съм досадна/ съпругът ми твърди така и почти му повярвах /. Имах същият проблем, до като не осъзнах, че проблема/алкохол/ всъщност не е мой а негов. Това ми помогна да го убедя, че има нужда от помощ. Аз всъщност не съм му роднина, не съм сестра, майка или първа братовчедка по бащина линия например. Първото което направих е да си върна фамилията. Още ми е сърдит, но реално резултат има. Може да ми е ядосан но това го подсеща, че аз съм друг Човек към който е поел ангажимент преди много време. Може да съм човека до него, но също така съм тази която може да си тръгне всеки момент.

# 110 15 юли 2008, 10:15 ч.
  • София
  • Мнения: 816
Просто се попитайте дали сте щасливи,радостни и обичани.Смятате ли да живеете така?Вие го заслужавате.Аз така се попитах,отговорих с ,,не,,Вече 4год. съм разведена,2 от които с нов мъж и бременна.Голямото ми дете е добре/за тиинейджър/.Прие го нормално             и сега градим всичко наново Twisted Evil/до следващия път/........Шегичка.Наистина го заслужаваме,има още добри мъже и хора.Айде и от здраве да не се отървете.                             

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата