Атмосфера на работното място

  • 3 569
  • 45
  •   1
Отговори
  • Sofia, BG
  • Мнения: 210
Здравейте! От около половин година работя на ново място за мен, където възпитанието на колегите е под всякаква критика. Принудена съм да търпя всякакви първосигнални реакции и изблици,интриги и т.н, все неща от този сорт, а не ми се напуска защото парите са добри. Понеже не съм конфликтна личност си мълча само и само да има мир,но излиза, че с мълчанието си им давам карт-бланш да продължават. Кажете, вие как бихте реагирали в една такава ситуация? Разбира се, че идва един момент, в който е необходимо да се сложи край на това нещо, вие как бихте го направили? аз изчерпах всичките си нормални средства за комуникация с тях, а се притеснявам, че ако започна да ги режа, това ще ми се отрази зле на работата.Дайте съвет! Praynig

# 1
  • Мнения: 759
нека аз се престраша Simple Smile аз бих пробвала повече да се усмихвам и колкото и да ми е неприятно поне малко да се впиша  в пейзажа с шеги по техния вкус... не им се вързвай като цяло и няма да ти обръщат мн внимание. опитай да намерите общи теми на разговор (ако е възможно да си говорите по време на работа Simple Smile може пък всъшност да не са точно такива каквито изглеждат, нали знаеш при някой това е вид защитна реакция  Rolling Eyes

# 2
  • Мнения: 4 111
Гледай лошо.

Явно са близки и са го ударили на лиготии. Ако не ти се напуска не им обръщай внимание, другия вариант е да станеш като тях, за да те приемат.  Rolling Eyes

# 3
  • Мнения: 1 418
Всеки си мисли,че неговото възпитание е по-по-най...
Ако не се вписваш в тяхната атмосфера(поне аз така
го разбрах),решението е просто да напуснеш,или да
те преместят някъде.Не можеш да промениш хората.

# 4
  • Мнения: 4 916
...Ако не се вписваш в тяхната атмосфера(поне аз така
го разбрах),решението е просто да напуснеш,или да
те преместят някъде....

Как пък не... да не са й дали те тази работа, че да трябва да се съобразява с тях. Според мен просто е закъсняла с поставянето на границите.

# 5
  • Мнения: 1 418
Е,все някой с някого трябва да се съобрази.В случая
те са мнозинство.

# 6
  • Мнения: 1 072
Иронизирай ги. Може поне на теб да ти е забавно.....

# 7
  • Linz
  • Мнения: 11 619
На мен парите не биха ми били мотив ако не мога да се впиша в колектива. Работа се намира.

# 8
  • Мнения: 2 897
Принудена съм да търпя всякакви първосигнални реакции и изблици,интриги и т.н, все неща от този сорт, а не ми се напуска защото парите са добри.

Колкото и да са добри парите, не бих работила на такова място. Все пак прекарваш там средно по осем часа - солидна част от ежедневието. Не бих искала да съм неспокойна, стресирана и да работя с нежелание. Така мисля аз, но не искам да си натрапвам мнението. Съчувствам ти, дано да намериш най-доброто решение за себе си Hug

# 9
  • Абсурдистан
  • Мнения: 3 321
И на мен парите не биха ми били мотив да остана на работно място, в което обстановката по един или друг начин не отговаря на моите представи за нормална работна обстановка /стига разбира се да не е включено в тази преценка някаква лигавост или желание да ми се угоди от всики, както и да се съобразяват само с мен/

Между другото 5 години имах началник-алкохолик. От сутрин се почваше. В един момент проблемът не беше, че той е алкохолик а това, че не всеки път успяваше да поеме точната доза. Молехме се да си е пийнал достатъчно, нито повече, нито по-малко, защото иначе ставаше страшно. Резултатът беше разбито здраве на всички.

# 10
  • Sofia, BG
  • Мнения: 210
Не става въпрос за лиготии, а за нормално човешко отношение. Супер тъпо е, да не знаеш висшестоящият ти в какво настроение ще е днес. Просто хората са супер безпринципни, подли и нагли. На мен в това ми е проблема. Не го възприемам този манталитет. Но незнам дали ако отида на друго място, нещата дали няма да са същите....

# 11
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Но незнам дали ако отида на друго място, нещата дали няма да са същите....
Непрофесионално е да си носиш проблемите от вкъщи в работата. В сериозна фирма не би трябвало да става.

# 12
  • Sofia, BG
  • Мнения: 210
Аз нямам проблеми вкъщи. Мисълта ми, че нацията като цяло деградира.

# 13
  • Мнения: 5 370
Аз нямам проблеми вкъщи. Мисълта ми, че нацията като цяло деградира.
ТУк безспорно си права. Аз съм една от най-възрастните в колектива и при опит на някой да се "бъзикне" неподходящо с мене или заяждане директно си вадя рогата. И хапя. Понякога много лошо. Една от малкото съм също , които се изправят и си казват директно мнението. Без да ме е страх, че ще последва ответна реакция или уволнение.
Но!!! Моите шефове са свестни и много държат на добрия колектив, така че  те самите НЕ ПОДКРЕПЯТ кофти отношение или вътрешни конфликти. А иначе всеизвестен факт е, че рибата се вмирисва от главата. Тоест, ако мениджърите не ги бива, то какво остава за подчинените.

# 14
  • Sofia, BG
  • Мнения: 210
Точно там е проблемът, че шефовете си затварят очите, демек всичко става с мълчаливото им съгласие.

# 15
  • Мнения: 5 370
Точно там е проблемът, че шефовете си затварят очите, демек всичко става с мълчаливото им съгласие.
Вдигай тогава гълъбите и търси на друго място. Сега работа ..... с лопата да я ринеш.
Или почни да показваш лееееко и фино нокти. Тоест, спри да си добрата и усмихващата и съгласяващата се. Така смятам аз.

# 16
  • Sofia, BG
  • Мнения: 210
така ще стане, а и вече нямам сили да се държа добре. За съжаление, за стотен път си доказах тезата, че за да те уважат другите  трябва да им " скачаш на главата". Хората явно не обичат да се държат добре с тях....

# 17
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Аз нямам проблеми вкъщи.
Не бе, ставаше въпрос за това, че "не знаеш висшестоящият ти в какво настроение ще е днес" Peace
Атмосферата на работното място е много важна, защото основната част от ежедневието преминава там. И ако е неблагоприятна в един момент просто няма да издържиш и ще им теглиш майната на парите. Другият вариант е да си съсипваш здравето заради негативни емоции.

# 18
  • Sofia, BG
  • Мнения: 210
Права си, накрая ще им тегля една на майна! пък после ще търся нещо друго. няма такава простотия, все съм виждала, ама такова нещо.....

# 19
  • Мнения: 1 992
Една от причините да напусна предишната си работа, въпреки добрите пари, беше именно колективът. Атмосферата беше кофти, ходих без желание на работа и тя ми носеше солидна доза стрес.
По-добре първо си потърси друго, пък после им тегли майната.

# 20
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
така ще стане, а и вече нямам сили да се държа добре. За съжаление, за стотен път си доказах тезата, че за да те уважат другите  трябва да им " скачаш на главата". Хората явно не обичат да се държат добре с тях....


Тук си напълно права. И аз не мога да приема този вид взаимоотношения, което доста ме терзае понякога. Мислех си един ден, когато имам дете как бих искала да го възпитавам ( предимно да стане добър, учтив, разбран, мислещ човек, да им уважение към хората и т.н.)  ooooh! горкото дете! Сегашните общества са джунгли, където най- неподходящото е да си добър.

# 21
  • Мнения: 2 759
                      Не мога да отговоря, защото нямам такива проблеми, за щастие... Готини са колегите, даже доста, не сме си особено близки, но се подкрепяме, слушаме музика заедно, черпим се, ала-бала... даже когато някой отсъства за един ден, ми липсва...

# 22
  • Sofia, BG
  • Мнения: 210
Незнам.В момента съм много объркана, трябва ми време да помисля малко. А толкова много се борех, за да стигна дотук и сега заради тия нещастници, едва ли не ще трябва да напусна. Cry

# 23
  • Мнения: 2 759
Незнам.В момента съм много объркана, трябва ми време да помисля малко. А толкова много се борех, за да стигна дотук и сега заради тия нещастници, едва ли не ще трябва да напусна. Cry
                    Добре де, ако не можеш да се оправиш с всички, не можеш ли да намериш поне едно приятелче... оттам нататък ще е по-лесно...

# 24
  • varna
  • Мнения: 676
Ужасно е да се работи с такъв колектив.В моята служба колегите ми са абсолютни интриганти и подлизурковци(с малки изключения).А аз,тъй като не мога да ги понасям си им го казвам и показвам,не си мълча за нищо.Та затова съм черната овца,но вече свикнах и не ми пука.

# 25
  • Мнения: 1 447
Много е кофти на работното място да не се разбираш с колегите.Опитай с един,двама да се сработиш така мисля,че
ще ти е по-лесно.Като се има в предвид,че не искаш да напуснеш.Все пак доста време от деня ти минава на работа.
Не си длъжна  да им ставаш приятелка,опитай се да се впишеш в колектива им,така по-леко ще минава деня.
 Пожелавам ти успех.

# 26
  • Въпрос на гледна точка...
  • Мнения: 877
Rudyo , разкажи конкретна случка.
С тези общи приказки не мога да пресъздам ситуацията, камо ли да давам съвет Wink Grinning

# 27
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Разбирам много добре за какво говориш. При нас атмосферата е същата - клюки, интриги, присмехи, подигравателни погледи. В началото се връзвах, но в последните години игнорирах напълно тези, които създават тази атмосфера, и общувам с колеги, които са ми приятни. Освен това разбрах, че нищо не ги дразни така, както пренебрежението и това, да не знаят нищо за даден човек - в смисъл за личния му живот. Използвам това и хем ги дразня, хем ги бъзикам, хем и като ги насмета за някой гаф в работата, не смеят и "копче" да ми кажат. И познай кой е щастливият сега ...  Peace

# 28
  • Мнения: 698
Възпитанието на колегите vs добра заплата е твърде малко информация, на базата на която да се вземе решение. Има и други фактори като възможностите за развитие, професионалното ниво, на което се работи, спецификата на работата и степента, до която ти допада, личната ти ситуация в момента и т.н. - прецени ги, претегли ги и чак тогава избери как да постъпиш. Хората не можеш да промениш, но би могла да си поставиш приоритети и да решиш с кое си склонна да направиш компромис.  Peace

# 29
  • Мнения: 2 152
В предишната ми работа, сега съм по майчинство, работеха предимно жени
Всички знаем, какво става като се съберат повечко на едно място
Никога, ама никога не съм им обръщала внимание
Винаги с усмивка, с достойнство. Върших си работата перфектно, външният ми вид също беше перфектен
Обожавах, когато чувах  "подмятания" зад гърба си
Амбицирах се още повече  и ми ставаше забавно още повече Laughing
Но аз съм такъв човек. Явно с интригите на околните се зареждам  и стимулирам - колкото и странно да е

Разбира се, че са ме намесвали в тях пряко
Никога обаче не съм си позволила, да клеветя някого пред началството.
Даже когато са ме питали дали всичко е както трябва , съм отговаряла положително
Съвета ми е да продължаваш да си вършиш работата съвестно и да не обръщаш внимание

Ако някой има проблем с теб, той да напусне
Щом работата те удовлетворява и финансово, не виждам смисъл заради селски душици да се предаваш

А ако пък наистина много ти е писнало, откриваш нова възможност и разбира се, теглиш една за довиждане
Успех Hug


Последна редакция: нд, 01 юни 2008, 15:50 от kръци

# 30
  • Мнения: X
Мм,познато....
На моменти и аз се дразня от простотиите на някои колеги, но нито съм била определящ фактор в назначаването на тези хора, нито ще съм определящ фактор в уволняването им...поради ред причини Wink Как се справям с това...ами според настроението си. След като те ежедневно ме заливат с попдробности от битието си ,пускат груби майтапи, отнемат ми време,за да ме занимават с глупости и номерът им минава, така и аз се правя на особена, на подвалстна на настроенията си,за да им покажа,че в даден момент не желая да ме занимават...или просто си намирам някаква мнооого важна работа, отбягвам странични от работата разговори с тях и така. От време на време ги иронизирам тънко, маскирана зад чувстовото си за хумор. Понякога е трудно, да не изпростея и аз обаче...но се налага,когато виждам,че човекът много желае да "ме развесели".. тогава реагирам както очаква,за да не го обидя- все пак той не подозира,че изглежда смешен в очите ми.
И тук идва ред да кажа, че все пак в името на по-добрата търпимост се опивам да призная и положителните черти на дразнителите си и за щастие ги намирам.

# 31
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Ако някой има проблем с теб, той да напусне
Щом работата те удовлетворява и финансово, не виждам смисъл заради селски душици да се предаваш

Подкрепям напълно мнението на Кръци. Ако трябва, изпринти си тези две изречения, залепи си ги на служебното PC или на стената в офиса и си ги чети всеки път, когато тръгнеш да им се връзваш на тъпотиите.  Hug

# 32
  • Мнения: 75
Щом на теб ти харесват условията,които предоставя фирмата в която работиш,а проблем са ти само колегите,то това е идеалното място да се забавляваш истински.
Ако можеш млъкни и не разговаряй с никого/освен служебно/.Разбира се неминуемо ще започнат да говорят зад гърба ти,ще пускат клюки по твой адрес.Избери си един на когото "уж"да изпуснеш нещо пикантно за себе си и...наслаждавай се на това колко бързо и колко нависоко/в йерархията/ще се разнесе "пикантерията"...ако ти се стори забавно продължавай...

Кръци и Верона са много прави. Peace

# 33
  • Sofia, BG
  • Мнения: 210
Щом на теб ти харесват условията,които предоставя фирмата в която работиш,а проблем са ти само колегите,то това е идеалното място да се забавляваш истински.
Ако можеш млъкни и не разговаряй с никого/освен служебно/.Разбира се неминуемо ще започнат да говорят зад гърба ти,ще пускат клюки по твой адрес.Избери си един на когото "уж"да изпуснеш нещо пикантно за себе си и...наслаждавай се на това колко бързо и колко нависоко/в йерархията/ще се разнесе "пикантерията"...ако ти се стори забавно продължавай...

Да, това наистина е добра идея!  Simple Smile
Лошото при мен в случая е, че работата пряко ми зависи от тези хора. Причината, поради която си мълча е, че не искам тя да ми изкуцва. За мен тези хора са най-големите непрофесионалисти, които съм срещала, тъй като използват работата за лични цели - да докажат на себе си колко са велики. С една дума - комплексари!

# 34
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Ако някой има проблем с теб, той да напусне
Щом работата те удовлетворява и финансово, не виждам смисъл заради селски душици да се предаваш

Подкрепям напълно мнението на Кръци. Ако трябва, изпринти си тези две изречения, залепи си ги на служебното PC или на стената в офиса и си ги чети всеки път, когато тръгнеш да им се връзваш на тъпотиите.  Hug
Зависи какво е естеството на работа. При мен това би било невъзможно, длъжни сме всички да работим в екип. Един-единствен човек може да изпорти работата на всички. Но ако работата на авторкана не зависи от никого, тогава би могла "да пусне пердето".

# 35
  • Мнения: X
Парите са важни. Досега в мойта служба те са единственото добро нещо Simple Smile Има разбира се колеги с които се и разбирам и ми е приятно да общувам не само служебно , но тези които са ми преки "конкуренти" не са ми от най-близките. Това с екипа е мечта от едно време на хората, но досега никъде не съществува в материализиран вид, въпреки различни твърдения.... Може би едноличния бизнес е добра переспектива .... Тогава пък ще ти липсва контакта с хората.

"Зависи какво е естеството на работа. При мен това би било невъзможно, длъжни сме всички да работим в екип. Един-единствен човек може да изпорти работата на всички." - и ние бяхме така - като студент бачках на бензиностанция и намерихме схема за някое и друго левче отгоре Wink
Определено интереса клати феса и не само на Ахмед Доган ...

# 36
  • Мнения: 958
Моето мнение е да не се отказваш, ако на следващото ти работно място, поради някаква причина, пак не се впишеш, отново ли ще напуснеш , то така може до безкрай. Винаги на местата където съм работила е имало, интриги и клюкари. борила съм се и съм се налагала. Предишната ми работа, беше бивша държавна фирма, много голяма, с остаряло мислене, и много лелки на преклонна възраст, чиято работа беше по цял ден да си чешят езиците, имаше и млади жени, който се държаха надменно, говориха ми зад гърба и ме избягваха, след 6 месеца ми бяха приятелки, и до ден днешен са такива, вече си смених работата (поради друга причина).
За мен първите 6 месеца, на ново място са трудни, вианги успявам да се впиша, използвам каквито средства сметна за уместни. Но никога не се отказвам!
Сега съм от 3 месеца на нова работа, пак в началото интриги и шушукания, ами вече съм свикнала, не им давам ухо въобще, и постепенно си се приобщавам. Тук поне работя с повече мъже, те в това отношение са по-точни от жените, и по-лесно се контактува с тях.
Ако се откажа от работа, която харесвам, заради някой си, какъв пример ще дам на детето си.

# 37
  • София
  • Мнения: 38 431
Аз лично напуснах. По-миналата седмица. Не ми издържаха нервите на поредната интрига.
И не мисля, че един свестен човек трябва да търпи простаци и интриганти, които само му пречат на работата, пък ако ще и милиони да получава!
Особено ако самия шеф е един от тях.

# 38
  • Мнения: 410
... Или почни да показваш лееееко и фино нокти. Тоест, спри да си добрата и усмихващата и съгласяващата се. Така смятам аз.

И аз.   Peace

# 39
  • Мнения: 301
Познато - до болка Sad. Аз за себе си съм избрала да ги игнорирам - дразнителите имам предвид. Имам няколко колежки, с които съм близка, останалите - по наклонената Naughty. Ние сме 90% жени - интригата и клюките са задължителни. Особено от по-възрастните към по-младите. Писнало ми е да откривам кой ми бил любовник тая седмица и как го приемал мъжа ми ooooh! И такава една глупост тръгва от задръстен принтер - IT-то зарязал компютъра на еди-си-коя си и дотърчал да ми оправи принтера. Пускам ги да фъркат такива глупости - незадоволени, неудовлетворени или завистливи, важното е аз да не си късам нервите с тях и като се прибера след работа да не натоварвам детето и мъжа ми. Така че, момичетата добре са те посъветвали  Peace и вероятно има много истина, че с мъже колеги е по-лесно newsm78.

А вредителките ги награждавам с усмивка  и любезности - как мога да имам нещо против тях  Mr. Green hahaha Joy

# 40
  • Мнения: 1 992
Тук поне работя с повече мъже, те в това отношение са по-точни от жените, и по-лесно се контактува с тях.


Точно от мъж съм виждала такива интриги, че ум да ти зайде.

# 41
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
На работното ми място е ужасно. Интриги и лични интереси, нищо друго не се гледа. Може да си добър специалист, но да не те забележи никой.

# 42
  • Linz
  • Мнения: 11 619
На работното ми място е ужасно. Интриги и лични интереси, нищо друго не се гледа. Може да си добър специалист, но да не те забележи никой.
Това в сериозна фирма не може да стане. Внимавайте къде започвате работа.

# 43
  • Абсурдистан
  • Мнения: 3 321
Тук поне работя с повече мъже, те в това отношение са по-точни от жените, и по-лесно се контактува с тях.


Точно от мъж съм виждала такива интриги, че ум да ти зайде.
Много точно. И аз

# 44
  • Мнения: 391
нека аз се престраша Simple Smile аз бих пробвала повече да се усмихвам и колкото и да ми е неприятно поне малко да се впиша  в пейзажа с шеги по техния вкус... не им се вързвай като цяло и няма да ти обръщат мн внимание. опитай да намерите общи теми на разговор (ако е възможно да си говорите по време на работа Simple Smile може пък всъшност да не са точно такива каквито изглеждат, нали знаеш при някой това е вид защитна реакция  Rolling Eyes

Мъдър съвет Simple SmileДори и да са гадни интригантки ,ако усетят ,че ти не си такава и не представляваш опасност - няма да се занимават с теб .Асо искаш да останеш ,ще трябва да си осигуриш някакъв комфорт ,а това означава ,че трябва да  общуваш с тях ,без да ставате близки .Все имат някакви добри черти ,потърси ги ,за да ти е по-лесно общуването .Ако страниш - ще ти е много по-трудно.

# 45
  • Мнения: 15 461
миличка, простака си остава простак каквото и да направиш. по никакъв начин не можеш да превъзпиташ някой, който си е интригант и сеирджия по природа. каквото и да направиш или кажеш, пак като се обърнеш ще ти се присмее и ще те "накваси" пред някого. а пък ако са няколко и са си се надушили тогава вече става невъзможно да се справяш с тях.
моят съвет е с подчертано надменна усмивка да ги посрещаш и да им показваш, че хич не ти пука за тях
успех  Peace

Общи условия

Активация на акаунт