Предпочитанията

Хм,ние сме от предпочитаните,т.е. мъжът ми.Има сестра, 16г по-голяма,определено понякога забелязвам,че нашето семейство е предпочитано за финансова или каквато и да е помощ.Отдавам го на това,че смятат,че сестра му така или иначе си има мъж,който да се грижи за нея,а синът им вече е глава на семейство и има нужда от помощ.Не,че тя няма такава нужда...не знам наистина защо се получава така...Може би защото очакват,че синът им ще се грижи за тях тогава,когато не могат,защото дъщеря им ще е заета със семейството си...Не,че той не е зает с неговото..Хм,много може да се говори като се замисля...

Ох, болната ми тема. И при мен е така. Майка ми живее вече 5 години при сестра ми и въобще не ми помага. Последния път издивях направо, преди 3 седмици , когато имах рожден ден. Уговорки, че вечерта ще пази малки ,да отидем ние някъде. И на обяд сестра ми я привика да си хваща автобуса ,че трябвало да гледа вечерта племенниците. Е, писва ми ,честно така, ама...Сега чакам бебе и ми се заяви ,че не можела да ми помага-ще си живее при тях. Ще го кръстим на нея, но какво от това...

Никога не съм го усещала нито при моите родители, нито при родителите на мъжа ми. За съжаление има родители, които подчертано и осезаемо предпочитат едното си дете пред другото. Много е грозно и мен лично адски ме вбесява, защото съм го виждала при близки роднини и не го разбирам като поведение. В случая ощетено е по-голямото дете, а то е толкова добричко и скромно, докато малкото е по-отракано и малко нахалничко, но така са го научили, не знам... Според мен, и да има такова предпочитание при родителите, в никакъв случай не бива да се показва, но явно е трудно май.

[/quote]
Братът или сестрата са най-големия подарък,който родителите могат да направят на децата си.
[/quote]
 Така е! Осъзнайте го на време...

,

   С това не съм съгласна. Извинявай но все едно казваш, че не сикаш сестра ти да съществува. Имам по-голям брат. Винаги, когато трябва нещо да се направи, той помага на майка ми и баща ми (ходене по болници, помагане на болния ми дядо). Нормално, аз съм момиче, по-малка съм от него с 5 години. Когато се е налагало да се действа бързо, той е бил насреща, а аз сигурно и не съм разбрала, че има някакъв проблем. С две думи, когато имат нужда от него, може да разчитат на помоща му. Със сигурност родителите ни ( по специално майка ми) има различно отношение към двамата, но въпреки това, когато и да съм имала нужда от помощ и родителите ми и брат ми са насреща. Аз за тях също, доколкото мога да помогна в дадени моменти. Въпреки, че усещам различното отношение никога не съм съжалявала, че имам брат и си мисля, че най-хубавото нещо, което може да му се случи на едно дете е да има брат или сестра.

   До преди да се омъжа с брат винаги се карахме. Карахме ли казах? Стигаше се до бой със скубене, драскане, хвърляне на предмети. И всичко това, защото съм усещала различното отношение ( и защото брат ми със сигурност не е идеален    ). Преминах през два аборта и брат ми и родителите ми бяха неотлъчно до мен. Бременността ми беше много тежка. Всеки месец трябваше да пътувам до София за прегледи. С мъжа ми нямахме кола и брат ми беше човека, който зарязваше всичко, търсеше кола, която да не друса и ни караше до София. Когато почнах да разждам намери кола за десет минути и ме закара до София за 1час и 40мин. и през цялото време пъшкаше и се потеше повече от мен. Надявам се да имам възможността да даря детето си с братче или сестриче.