Как са ви отношенията с Българи... там където живеете

Тук има събиране на българите в края на всеки месец - знае се къде и в колко часа, но въпреки че в Мелбърн има над 3000 българи, едва ли се събират повече от 20-на човека. Два пъти съм ходила за престой от 8 години. Трети път едва ли ще има.

Първият път беше скоро след като бях дошла. Беше за 24 май. След като всички се изредиха да ме питат как така "съм се уредила" да дойда в Австралия и задоволиха любопитството си, с мъжа ми останахме като в небрано лозе сами на една маса. Около нас се въртяха "мадами" в от лъскави по-лъскави тоалети, все едно бяха тръгнали за Оскарите, на фона на висока чалгаджийска музика. Само да спомена, че помещението беше мрачно, студено, с олющени стени, мръсни тоалетни.... с две думи: доста далеко от "Оскарите". "Старата" имиграция седеше отделно, със самочувствието на знаещи всичко, издигнали се, ненадминати и недосегаеми. Поогледахме се, па си тръгнахме.

Вторият път беше преди година. С едно новодошло семейство решихме да идем по мое настояване - мислех, че ще им помогне да създадат нови запознанства или поне да си поговорят с някой друг на български. Резултатът беше плачевен: всеки навел се над купа храна, която си е донесъл, един казан варен боб и до него сложена купичка за монети (дарение за църквата), този път - Веселин Маринов, после някакъв псевдо фолклор, накрая и хора - безуспешен опит да се вдигне народа от масите. За двата часа, които бяхме, този път даже нямаше и любопитни да дойдат да ни разпитат. Покрай общото барбекю се опитахме да завържем някакъв разговор, но той беше сведен до изломотени кратки отговори и ясно изразено нежелание за комуникация. Изядохме си кебапчетата и си тръгнахме.

Трети път няма да отида.

Една Бг девойка тук известно време издевателства над нашето търпение като се обаждаше всеки втори ден да си уреждаме срещи и след като ни разкарваше с две бебета и не се появяваше, се обаждаше след седмица-две да ни обвинява, че не сме достатъчно разбиращи към положението и: в процес на развод, с дете, без работа и т.н. Отрязах я.

Друга Бг девойка (разведена с доста голямо дете) прие гостоприемството ни и "разбирането на положението и" доста грешно и започна да звъни на мъжа ми на мобилния всеки ден, да му изпраща имейли, да го кани на кафе!! Когато и казах, че сигурно много и е скучно на работа, ми излезе с оправданието че не знаела дали децата не спят и затова не ми се обаждала на мен. Казах и, че не държа изобщо да ми се обажда; нито на мен, нито на мъжа ми.

Извинявам се, че навлязох толкова много в битовизми, но "не, благодря, не желая повече нови запознанства с българи тук". Не ми липсват, не ги търся, не ги искам.

Албена, ти явно четеш, но разбираш това, което ти се иска.

Права си, че навсякъде е така. Даже и в България. Там контактуваш ли с всеки, само защото ти е сънародник?
Та даже и злобата е общочовешка черта, да го наречем така.
Приятелства и контакти се зараждат от личностни интереси, сходства и тиктакане на подобни поне вълни.

Това извън темата. По мои наблюдения, животът в ЮАР не е толкова благоприятен за създаването на много нови контакти, в смисъл да пием кафе по съседски, да си поиграят децата на улицата, да излезем да разходка из квартала.
Не тъгувай толкова по сънародниците, а се наслаждавай и на приятелствата си от други нации.

Имам няколко много близки приятели българи тук, с които се виждаме редовно. Иначе познавам повечето възрастни българи, защото предподавах български език в културния институт, а сега там организирам библиотеката. Познавам и почти всички българисти тук - това пък е свързано с образованието ми, така че мога да обобщя, че контакти с българи имам достатъчно, на различни  нива и не ми липсват по-чести събирания и срещи. Откакто съм дошла тук, помагам на студенти от България и на всички, които са се обърнали към мен за помощ. Хоратаса всякакви, но някакси не мога да им отказвам...  

Албена, разкажи нещо за ЮАР, за живота там, ако имашвреме и желание,разбира се (може и в другатема...) Преди няколко месеца бях питала дали няма мами от АФрика, Япония и други толкова различни идалечни страни... много ми  е интересно и загадъчно 

Босилек на кратко ще ти разкажа.
Първо по темата да кажа, че тук има регистрирани 200 000 българи (цитат от посолството), а нерегистрирани сигурно имало 2000.  Не знам точно.  Много сме.  Аз бих искала да имам приятелство с повече сънародници, но уви.  Както каза Мили46 за събранията, тук е същото.  Събират се по 24 Май и работата е плачевна.  Турска, циганска и индийска музика се слуша.  Все чалга за мен, а отгоре БГ знамето.  Чак ми се плаче.  Отказах се да ходя там. 

По въпроса за Африка.  Аз дойдох тук с баща ми 95г.  Тогава беше едно огромно, красиво и изискано място.  Макар, че бяхме нови емигранти с нищо, все беше по добре от това което загърбихме в родината.  Тъжно е да се каже така, но е истина.
С годините държавата стана демократична и апартейда падна.  Знам, че апартейда е описан в какви ли не видове, но е било по добре от сега, за всички, бели и черни.  Новото правителство съсипва и ограбва държавата.  Много народ се махна и още много ще се махне, както и ние.

Иначе Африка е красива.  Гори, океани и пустош в едно.  Много далечни разстояния, големи магистрали и красиви къщи.  Останки от скоро построени сгради.  Казвам останки, защото всичко се разрушава от ново-издигнати племена.

Истината е, че ние вече не виждаме красотата през 3 метровите си огради, бронирани прозорци и страхът, че и тази кола ще ми откраднат.  Мъжът ми кара колата си с пистолет между краката.  Преди месец докато бяхме в Макдоналдс, 200м от нашият дом, имаше въоръжен обир.  Убиха един мъж, на когото детенцето му се беше хванало за панталона.  Не ги хванаха (8 човека) успяха само да застрелят 1 от тях.  Истории такива много.  3 Коли имам откраднати за 2 години.  2 пъти са ни обирали в къщи.  Е това е Африка за мен.

За туристи не е така, макар, че и тях избиват и обират.  Африка като България е красива и прекрасна държава с много неща, но е само като празна черупка.

Е стана много дълго, но се надявам да съм ти дала представа.

Албена, да, придобих някаква представа...  направо ме втресе.... 
Кажи нещо за хората, манталитета, с какво се занимават събота инеделя напр. или нещо друго специфично за там.  Ходила ли си и в други африкански страни? А къде искате да се местите?

Ходила съм в:
Мозамбик - красив океан и плажове, в градовете е ужас, гето, мръсотия, беднотия
Кения - Ужас, мизерия и беднотия.  Много бедно
Египет - за туризъм е страхотно, иначе е много мръсно и задръстено, сиво, пирамидите са супер

Тук в почивни дни ходим до ресторант, до родителите ни, на кино или до приятели.  Не е често, защото разстоянията са дълги.  Аз работя на 15км от дома, това е много близо.  Татко живее на 45км от мен а е в същият град.

Скучно е защото не може човек да излезе без кола или да върви по улиците.  А и е опасно.  В същност ние обичаме да си вземем филми под наем и да ги гледаме в къщи.  Да си направим скара или да поканим приятели.  Но това е всичко.  Морето е на 1400км от тук, така, че рядкост е да отидем там.

Свикнали сме така.  Знам, че звучи тъпо, но това е животът ни.  Когато ни писне през 2 год ходим до БГ да повървим нощем по улиците и да отидем на дискотека или барче. 

Албена,като четох постинга ти за Африка наистина си затвърдих мнението,че една страна,както и всеки човек ,могат да са съвсем различни в очите на двама души.Аз имам тук много близка приятелка, която е от ЮАР.Тя ми е разказвала много за там,още повече,че те със съпруга и са дипломати,които работят за правителството на ЮАР.Ако аз трябва да отида и да видя сигурно ще видя нещо още по-различно.
Та,по темата- познавам доста българи в Холандия.Тези,които са се адаптирали и са си намерили мястото тук,свикнали са с климата и манталитета са ми много приятна компания.Тези,дето все са недоволни не ги търся,не се събирам с тях,не си усложнявам живота излишно.По същия начин щях да постъпя,ако бях в Бг.Хората,които имат безброй претенции все се оплакват ми действат зле,където и да съм.Разликата е само,че колкото и дълго да си живял някъде,независимо дали говориш езика и работиш винаги ще се чувстваш малко или много различен,дори,когато си в компанията на близки приятели в чужбина.
А приятели стават такива хора, с които имаш общи интереси,занимание,дори социален статус.Това,че говорите един и същ език не е водещо.

Малко offtopic.

Aлбена, замисляли ли сте се да се преместите примерно в посока Кейптаун или Дърбън?
В Йоханесбург се запознах с много интересни и интелигентни хора (българи), но това не попречи на общото ми усещане, че там с децата си не бих живяла. Поне не в днешно време, преди няколко години, да.
Наплашена от нощен Йоханесбург дълго време отказвах да изляза и на вечерно-нощна разходка из Кейптаун - притесненията ми бяха напълно напразни. Променадата на океана до късно вечер бе оживена.
В никакъв случай не искам да кажа, че там няма високи дувари. Hijack-ството обаче е сякаш по-ниско.
Определено градът остави у мен впечатление, че е е по-близък до нашите европейски представи. Изобщо цялата област.

босилек, Свазиленд е едно райско кътче, що се отнася до ландшафта.
Набимия е също много красива. Между другото е бивша немска колония.

Maймунка здравей,
Да би било хубаво да се преместим към океана.  За съжаление заплатите и възможностите за работа там са много по малки от тук.  Та заплатите са почти на половина.  Йоханесбург е индустриална и бизнес зона, тук е всичко, а и мъжът ми е директор на компанията си.  Не можем да си позволим да се преместим.  За това търсим възможности извън Африка.  Ние искаме тотално да се отделим от тук.  Ето, че вече 2 приятелски семейства от БГ(единствените ни приятели БГ) се върнаха с надежда да предпазя децата си. 
Все повече народ заминава.  Но аз съвсем се отбих от темата.  Аз съм позитивна, че ще си намерим и ние мястото в този свят.

С много малко българи поддържам контакти.Правилата за общуване,които имах в България,ги прилагам и тук.

Познати имам , но истинска приятелка българка тук нямам и е малко вероятно да открия !
Ние и в БГ сме странни , а извън нея още повече .

Албена, звучиш ми много уплашена и разочарована.
За Йоханесбург те разбирам, въпреки че се е случвало
да вървя в един от кварталите нощем пеша, без да ме
ограбят, пребият, изнасилят или нещо от рода, може би
защото не бях сама, а с човек от този квартал. Но пък
има доста градчета, където не беше проблем да ходим
насам-натам нощем, колата да оставим навън. Явно само
работата ви възпира да се преместите, и ви разбирам.

Що се отнася до българите, абсолютна глупост е човек да
общува с някого само защото притежават български паспорти.
Нима в България се сприятеляваш с всеки българин? Коя може
да е причината да го правиш в чужбина. Носталгуваш като че ли.

Имаме си една групи4ка от приятели тук българи,с които си поддържаме приятелски отно6ения,скоро дори се запознахме с о6те две страхотни двойки.Бих казала,4е все о6те се намират готини хора тук.Добре до6ли са вси4ки готини хора в на6ата компания,но разбира се има и такива българи,с които не об6туваме.

Ами аз контактувам само с България ( тук там някой турчин, руснаци или друга славянска душа).  Та много свестни хора открих тук. Но пък и що измет видях.... в България за 30 години не съм срещнала толкова!

имам само една приятелка,с която сме всеки ден заедно.Останалите българи изобщо не ги поздравявам,защото не заслужават.Забравили са откъде са тръгнали и си мислят ,че като са в чужбина са голяма работа.От българите тук можеш да очакваш всичко друго ,но не и помощ и подкрепа.