Живот на семейни начала

Първо гледай да го научиш да не му пука от глупаци, които си викат "копеле" помежду си. После...

Уфф не знам, то това си е друга тема, дето още не ми е дошла на дневен ред, ама отсега се притеснявам как ще го пусна детето един ден на училище като знам какви изроди ходят там. Вече видях с очите си как на едни мои приятели големия син стана наркоман и почна да краде отвкъщи, пък ние за некви дето си викат копеле се притесняваме.
Постоянно се чудя може ли с възпитанието, което ще дадем на сина ни, да го предпазим от "лошите другарчета". И колкото повече си мисля, толкова повече осъзнавам, че отговорът клони към "НЕ".
Ама това наистина си е друга тема. Ще взема да я пост-на някой ден.

този страх не те мъчи само и теб.Дъщеря ми премина първи клас.Сега ще бъде втори.Треска ме тресе всяка година какво ни чака.Ами в пубертета?Ами аз добре ли я възпитах.Дали ще устои на изкушенията?Ужас.По наше време и по врме на сестра ми нещатата бяха по затегнати.Ама сега....

И все се чудя с какви очи ще трагна да му разправям някой ден, че не бива да прави това, не бива да прави онова, като баща му от всички сладки и забранени неща е опитвал в младините си. Обаче каквото и да съм опитвал съм се спирал после сам. А дали ще стане така с детето ми?!
Уфф, горките ми родители, кой знае как са чувствали    като ги викаха в полицията да им кажат туй-онуй за мене

Ама какви ги дрънкам и аз. То след 10-15 години като му дойде времето наистина да се плаша, кой знае какво ще е на мода да се прави. Сигурно ще си викат, еди кой си изчука бабата на еди кого си - много печен или нещо от сорта.... УЖАААААС

трудно е да си родител:-)))трудноооо;-))

На мен лично ми настръхва коста като си помисля как ли ще се справят децата, но също така ми се струва ,чч растейки в дадена среда все ще се адптират и научат как да се оправят. А то лошите неща никога не знаеш де ще те срещнат.

Ние с мъжа ми живеем заедно от първият ден в който се...сближихме /15.08.1999г./, оженихме се чак сега на 05.02.2005г. и си се обичаме все така, нищо не се промени, е, всъщност се обичаме все повече, но това е заради дъщеричката ни, не заради подписа. Той си беше "мъжа ми" и преди и след халката, а относно сватбата, ако знаех че ще е такъв купон сигурно нямаше да чакаме толкова, та това е то , друга стойност няма подписа, но си е хубав празник  и повод за веселба, бъдете щастливи и влюбени, другото е както си решите, важна е ЛЮБОВТА!!!

 
Искам да кажа, че наистина що се отнася до децата, отношението към такива на неженени родители е меко казано гадно, особено от други деца.
10 годишната ми дъщеря ми разказва за такива случаи в училище, за подигравките и обидните думи, а децата могат да бъдат много жестоки. Как ще защитите детето си от обидите? Как ще го предпазите да не расте пълно с комплекси? Всеки път със скандал и евентуално бой?


Това ли е решението? Не мисля ..........

За съжаление обществото ни все още не е дорасло да приема като равноправни по-различните.

Вклюбих се, омъжих се, но незнам дали това беше добрият вариянт. Ние нямахме и много голям избор де, като се има предвид, че аз като българка, за да пътувам с него трябваше да имам някакъв статут а този на годеница беше доста скъп вариянт.
Ако някой ме попита сега ще кажа така: "Ако имам паспорт, с който мога да живея навсякъде пак бих се събрала с мъжа ми. Бих искала да остарея с него, бих искала той да е баща на децата ми, той да е единственият мъж в живота ми, но не бих искала да сключвам брак."
Истината е, че много се обичаме, но някакси забравихме онези красиви моменти, в които се опитвахме да си покажем колко се обичаме. Просто смятаме, че си знаем, а за това давностните срокове са много малки. Просто е различно, някакси ежедневно и я няма онази тръпка за неизвестност.
А иначе, по отношение на финансовите преимущества и недостатъци от брака, когато става въпрос за дребни суми е просто тъпо да се изтъкват като аргументи.  Когато говоря за моя статут имам предвид, че ми трябваше всяка година подновяване на виза за около 700 лева. Да не говорим, че ако не му бях жена, в някой ит страните изобщо не биха ме пуснали....

Имайки предвид мойто положение - апартамент общ за мен и съпруга ми/купен съвместно след брака/ и бременност - незнам как бих се справила финансово след евентуалната раздяла която предстои, ако нямах брак. Как ще се разбера с човек, който ми го е н......., избягал след това - та как ще се разбера с него да ми помага финансово при положение че не искам нито да го чувам, нито виждам. Та така за ползата от брака. А вредата не я видях никъде - отношенията са си едни и същи.
ПС - за мъжете - ами много ми е интересно като ви зареже жената как ще доказвате бащинството- искам да кажа има полза и за ДВЕТЕ СТРАНИ от тая работа с брака и мъжете които са бащи би трябвало да имат достатъчно здрав разум за да знаят това.

Аз припознах детето пред нотариус малко преди да ги изпишат от Шейново.
Жена ми потвърди, че съм бащата.
Ако се разделим (недай си боже), аз си оставам баща.
За да ми отнемат бащинството ще трябва да се насрочат съдебни дела, свидетели, тинтири-минтири.
Ще е трудно.

Но юредически е възможно да се посочи друг баща, дори когато имаш брак. Но пак е доста дълга процедура... Ще трябват и с кръвен тест съпругът да докаже, че не е баща на детето... луда история...

Именно, луда история...Това се улеснява от сключването на брака.
Ами ако жена ти не беше потвърдила че ти си бащата, както съм на път да направя...примерно...ако се стигне до там...иди обяснявай.

ами погледнато от финансова гледна точка - би ме облекчило, защото няма да съм длъжен да плащам издръжка
погледнато от друга страна - ако държа аз да съм му баща - може пак със съд да се докаже мисля

а в твоя случай - гарантирам ти, че дори сега да се резведеш с мъжа ти, той пак ще се води баща на детето ти, защото сте се развели след като си забременяла. Единствения начин да му отнемеш бащинството е пак със съд, където обаче трябва да с кръвна експертиза да се докаже, че той не е биологичния баща на детето. А това май няма да е вярно, ама ти си знаеш най-добре 
 Казвам ти това, защото имах едни приятели, дето си направиха дете, докато жената още не беше се развела с мъжа си и след това беше една година ходене по мъките, за да се признае бащинството на биологичния баща. Ще го разкажа вкратце:
 - Жената А е омъжена за човека Б, но забременява от човека В и ражда детето Г, преди да се е развела с Б.
 - Г се води дете на Б, носи неговите имена и т.н.
 - По взаимно съгласие на А, Б и В отиват в съда и Б потвърждава думите на А, че не е баща на Г, а В  - че е бащата. Извикани са и свидетели, които потвърждават, че във въпросния период А и Б вече не са живеят заедно и че не се виждат дори. И че тогава А е била вече обвързана с В.
 - И ако си мислите, че всичко е точно, щом всички твърдят едно и също много се бъркате, защото за учудване на всички става жената Д и заявява, че служебно защитава интересите на детето Г и според нея отмяната на бащинството на Б в полза на В е в ущърб (или каквото там беше) на детето.
 - Съдът отменя делото (или май беше някакъв по-друг юридически термин)
 - След месец - два процедурата се повтаря, после май се потретваше...
 - Става ясно, че всичко това никога няма да свърши, освен ако А, Б и В не поискат да се докаже с кръвен анализ, че Б не е баща на Г. Но тъй като те поискват това, са длъжни да си поемат разходите - по онова време беше някъде към 300 лева и така след като експертизата доказва, че Б не е баща на Г, бащинството се присъжда на В.

Е на това му викам правова държава. Направо нямам думи. Иде ми да се  гръмна!!!