На Спасов ден мъжете не бива да отказват нищо на жените, особено секс. 
Та оттам е израза...
Та оттам е израза...
Mисля, че днешният празник трябва да се обяви за неработен ден.
Или, както се казва във вица за зайчето, "полов полуден".
- Публикувана: 5 юни 2008, 08:57 ч.
- Последно мнение: 8 юни 2008, 00:10 ч.
Те ти булка, Спасовден!
Mисля, че днешният празник трябва да се обяви за неработен ден.
Или, както се казва във вица за зайчето, "полов полуден".
- Така и така ще мре, барем да не си ойде зян, да взема да я сайдисам, доде е още топла.
Още едно ще ви пусна, за енергията на селската даскалица. 
Нов фолклор. Пак от същия източник ("Шутаранга"). Те го те:
"БАЕ МИЛЕ ТАМДЕКАТРЕБЕ
Така му думаха дренци, защото за щяло и нещяло казваше “там дека требе”. Той се водеше разсилен в кметството. Навремето разсилният бил нещо като заместник на кмета. Той биел барабана на кметството. Той четял съобщенията за населението.
Имало към кметството едно кабриолетче, нещо като малък файтон, с едно дръгливо конче. Това бил дренският правителствен “мерцедес” . С него, ако дойдел гост от окръга или от община Радомир, разсилният бай Миле Тамдекатребе, го посрещал на гара Делян и го карал до селото.
Един ден дошла в кметството телеграма. Трябвало да се посрещне на гара Делян новата учителка, която идвала по разпределение от института направо в Дрен. Щом требе, че се посреща, мъдро разсъдил бай Миле и там дека требе, отишъл на гарата на Делян да я чака.
Не чакал кой знае колко, и ей ти го на, влакът дошъл. От него кипро, кипро слязла новата даскалица. Убава, завързана от секаде, та знае ли се... (Това го пиша на дренски, който не го разбира да се напъне, да го разбере.) Посрещнал я бае, натоварил и багажо отзади на кабриолето, она седнала до него и поели за Дрен. Таман завили зад гаричката, гледат баба Темянка тътри гуменяци към перона на гарата.
-Дека, бабо Темяно, си пошла? - дума й бае Миле.
-Е па, за Дупница съм се наканила.
-Убаво си се наканила, ама си закъснела, оти влако се изниза преди пет минути.
-А, само преди пет минути, рекла баба Темянка, значи не съм закъсняла много.
Е , това е положението...
Бае Миле и даскаличката продължили за Дрен. По пътя, ей така, лав да се дроби, бай Миле Тамдекатребе попитал:
- Е, даскалице, ти омъжена ли си или си мома, там дека требе?
- А даскалицата му отговаря:
- Не съм омъжена, дедо, ама и не съм мома, там дека требе.
- Разбрал бае Миле каква е работата и кротко си продължили пътя към Дрен. Пред кметството спрели и даскалицата рипнала от кабриолето, чевръсто, ама в старанието да се покаже, взела, че паднала. Навирила краци даскалицата и нали още заплата не била вземала, немала си долни гащи. Лъснал и голио газ на дренското слънце, а тя нали е учена жена, рекла да замаже положението.
- Е, дедо, рекла, виде ли каква енергия имам.
- Видох, рекал бай Миле, само че на това ние не му думаме енергия, ние му путка думаме, там дека требе."
Нов фолклор. Пак от същия източник ("Шутаранга"). Те го те:"БАЕ МИЛЕ ТАМДЕКАТРЕБЕ
Така му думаха дренци, защото за щяло и нещяло казваше “там дека требе”. Той се водеше разсилен в кметството. Навремето разсилният бил нещо като заместник на кмета. Той биел барабана на кметството. Той четял съобщенията за населението.
Имало към кметството едно кабриолетче, нещо като малък файтон, с едно дръгливо конче. Това бил дренският правителствен “мерцедес” . С него, ако дойдел гост от окръга или от община Радомир, разсилният бай Миле Тамдекатребе, го посрещал на гара Делян и го карал до селото.
Един ден дошла в кметството телеграма. Трябвало да се посрещне на гара Делян новата учителка, която идвала по разпределение от института направо в Дрен. Щом требе, че се посреща, мъдро разсъдил бай Миле и там дека требе, отишъл на гарата на Делян да я чака.
Не чакал кой знае колко, и ей ти го на, влакът дошъл. От него кипро, кипро слязла новата даскалица. Убава, завързана от секаде, та знае ли се... (Това го пиша на дренски, който не го разбира да се напъне, да го разбере.) Посрещнал я бае, натоварил и багажо отзади на кабриолето, она седнала до него и поели за Дрен. Таман завили зад гаричката, гледат баба Темянка тътри гуменяци към перона на гарата.
-Дека, бабо Темяно, си пошла? - дума й бае Миле.
-Е па, за Дупница съм се наканила.
-Убаво си се наканила, ама си закъснела, оти влако се изниза преди пет минути.
-А, само преди пет минути, рекла баба Темянка, значи не съм закъсняла много.
Е , това е положението...
Бае Миле и даскаличката продължили за Дрен. По пътя, ей така, лав да се дроби, бай Миле Тамдекатребе попитал:
- Е, даскалице, ти омъжена ли си или си мома, там дека требе?
- А даскалицата му отговаря:
- Не съм омъжена, дедо, ама и не съм мома, там дека требе.
- Разбрал бае Миле каква е работата и кротко си продължили пътя към Дрен. Пред кметството спрели и даскалицата рипнала от кабриолето, чевръсто, ама в старанието да се покаже, взела, че паднала. Навирила краци даскалицата и нали още заплата не била вземала, немала си долни гащи. Лъснал и голио газ на дренското слънце, а тя нали е учена жена, рекла да замаже положението.
- Е, дедо, рекла, виде ли каква енергия имам.
- Видох, рекал бай Миле, само че на това ние не му думаме енергия, ние му путка думаме, там дека требе."
Вечерта срещу този ден, съпругът в домовете на бездетните семейства излиза от къщи и отсъства цяла нощ. При жената идват някой "спасия" от селото. И така "хем вълкът сит, хем агнето цяло" - семейството се сдобива с рожба, без да е одумвана жената- все пак я е посетило митично същество 
. А съпруга - той е бил спасия в някоя друга къща 
. А съпруга - той е бил спасия в някоя друга къща И аз знам това. Но разказът е чудесен
Сега ще прочета и василисиния 
- Какво да ревем за Нифтора, дума Лазе хълцайки, Нифтора се оправи, я и намерих церо. Ревем за тата, дека лани го отървахме, та умре, да съм знаел..."
Хахахаха
Ох, леле ще падна от смях Много е якоооо! 
Смелчаци! 
До сега нищо не знаех за този ден.Сега вече знам,знам
