Публикувана: 7 юни 2008, 10:29 ч.
Последно мнение: 11 юни 2008, 00:53 ч.

за привързаността, за "мама", за децата

6 463
38
1

1
2
3
Всички

7 юни 2008, 10:29 ч.

Мнения: 5 940

Доколко привързаността майка-дете е полезна и за двамата? Детето ли диктува правилата или майката моделира отношенията? Как привързано към родителя дете свиква с ясла или детска градина? Напоследък все повече се замислям.

Обичам децата. Винаги съм ги обичала, години преди да имам собствено, още, когато самата аз бях дете. Не знам какво е това следродилна депресия, не знам какви са тези хормонални бури по време на бременността, не знам какво е това отегчена майка, дето само си мисли, че кариерата й отива "на кино" по време на майчинството. Знам, че изживявам едни от най-щастливите си години.

Всичко това е факт. Факт е обаче, че синът ми е ужасно привързан към мен. Вкопчен - и в буквален, и в преносен смисъл. На ден сигурно изкрещява около хиляда пъти "мама". Само да ме загуби с поглед и става неспокоен, несигурен.
Живея във фамилна къща, с много желаещи да ми помагат в майчинството. Съпругът ми също е прекрасен баща. Само, че всички останали се възприемат от Иво като някакъв фон, дежурни клоуни за минути по-различно забавление.
Невъзможно е да заспи при друг човек. Събуждането в стая, в която ме няма е последвано от безутешен плач, докато не се появя. През деня пак може и да се случи да излезна без да бъде забелязана драматично липсата ми , но вечер е почти невъзможно. Ако случайно се събуди и ме няма, всички баби и лели на света не могат да го успокоят, докато не се върна и не го прегърна.

В същото време е усмихнат, дружелюбен, има си вече и приятелчета, с които си играят. Едно единствено трябва да е налице-моето присъствие.
Засега това не ми пречи. Привързаността на мен самата не ми тежи. Страх ме е обаче да не е в тежест на детето след година, година и половина, когато най-вероятно ще трябва да се върна на работа. Професията ми е динамично развиваща се и не мога да си позволя да ме няма много време.

Нормално ли е всичко това за дете на годинка? Притеснявам се, че той е такъв от раждането, привързаността се увеличава. Адаптират ли се после такива деца в детските градини?

# 1 7 юни 2008, 10:51 ч.

Пловдив
Мнения: 481

Рабира се ,че това е нормално поведение на детето.И моята дъщеричка е така в момента,но и голямата беше така.И после всичко си дойде на мястото.Няма как да не е привързано детето към майката особено ако са по цял ден заедно.И аз също като теб си давам сметка,че когато малката тръгне на градина ще има сцени и ревове,но се надявам всичко да си дойде на мястото.Ти сама трябва вътрешно да си спокойна когато детето тръгне на градина,че ще се адаптира,защото той ще бъде и по-голям тогава и ще види ,че в градината ще има много нови приятелчета и ще му бъде забавно.Според мен детето диктува правилата,макар че много майки няма дасе съгласят с мен,но за мен е точно така.Започни ако имаш възможност по-често да го оставяш при бабите само за няколко часа например и ще видиш че с времето нещата лека полека ще се променят.Успех.

# 2 7 юни 2008, 11:10 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

Цитат на: valerie в сб, 07 юни 2008, 10:29

Невъзможно е да заспи при друг човек. Събуждането в стая, в която ме няма е последвано от безутешен плач, докато не се появя. През деня пак може и да се случи да излезна без да бъде забелязана драматично липсата ми , но вечер е почти невъзможно. Ако случайно се събуди и ме няма, всички баби и лели на света не могат да го успокоят, докато не се върна и не го прегърна.

В същото време е усмихнат, дружелюбен, има си вече и приятелчета, с които си играят. Едно единствено трябва да е налице-моето присъствие.
Засега това не ми пречи. Привързаността на мен самата не ми тежи. Страх ме е обаче да не е в тежест на детето след година, година и половина, когато най-вероятно ще трябва да се върна на работа. Професията ми е динамично развиваща се и не мога да си позволя да ме няма много време.

Нормално ли е всичко това за дете на годинка? Притеснявам се, че той е такъв от раждането, привързаността се увеличава. Адаптират ли се после такива деца в детските градини?

Нормално е . Ние също минахме по този път. Раздялата ни когато тръгна на градина беше една драма. Въпреки, че преди това я оставях за седмица две при майка ми за да свикне без мен, пак си плачеше като тръгнем на градина и правеше големи изпълнения като я оставях, направо ми се късаше сърцето. Sad

Но свикна и сега е едно самостоятелно дете.

# 3 7 юни 2008, 11:29 ч.

Варна
Мнения: 1 306

На тази възраст повечето деца са така. Минава.

# 4 7 юни 2008, 12:18 ч.

Мнения: 187

Нормално е разбира се.Детето ти е още бебе и близостта с майката е не само необходима за него, но си е направо задължителна.Така детето се чувста обичано, приемано , майката е най-близкият му човек.Мисля, че тръгването по социални заведения преди 3-тата година на детото е грубо намесване именно в тази близост и в тези отношения с майката. Детето в тази ранна възраст има нужда от индивидуален подход и обич /гушкане, целувки т.н./ и оставянето му сред още 10-15 себеподобни не е най-доброто.Затова в конкретния случай колкото и да е трудно мисля, че трябва да мислиш за баба или жена ,която да го гледа, яслата ще бъде голям стрес /другите майки казват, че децата свикват, но аз мисля ,че в душичките им остава много мъка от тези раздели и т.н., знаем всички за първите 7 години ...../

# 5 7 юни 2008, 12:42 ч.

София
Мнения: 2 840

Мина през всички етапи синът ми. Много общителен, но ужасно привързан към мен. С детската градина беше драма в началото. Сега сами иска да ходи.
Факт е обаче, че все още обича компанията ми - като фон на собствените си забавления с деца или други възрастни. Но определено не съм вече този огромен фактор, който бях в живота му.

Разбира се, децата са различни. Както казах, моят е много общителен, много отворен за света. Обичта му към мен е константа, но отдавна не съм предпочитаната му компания. Обаче присъствието ми е желателно все още Mr. Green

# 6 7 юни 2008, 14:33 ч.

Мнения: 5 940

Започнах тази тема, защото напоследък често съм критикувана от близки, че явно прекалено привързвам детето към мен, че не е добре за него самият. Мисля, мисля и все ми се струва, че той откакто се роди определя правилата, не аз. Просто го следвам.
Интересно би ми било да пишат майки на по-самостоятелни деца, доколко те са ги "моделирали".
Пробвала съм го да го оставям при баби, но като се върна се оказва, че не е спал часове наред, въпреки, че ужасно му се спи, просто, защото не може при друг да заспи. Това е само пример.

# 7 7 юни 2008, 14:42 ч.

София
Мнения: 1 941

От един отбор сме Wink

И аз се водя по него и не съм пробвала да го моделирам. Confused

# 8 7 юни 2008, 14:50 ч.

София
Мнения: 2 840

И аз съм пробвала да го оставям на баба му, но нито той беше доволен, нито тя.
НЕ виждам причина да си давам детето на когото и да било, че да го "свиквам" без мен.
Аз съм в състояние да бъда до него, за какво са ми тези "тренировки"?

Вече споделих своя опит - децата растат, фанатичната им привързаност изчезва.
Лично аз обичам компанията му, не ми тежи. Приятно ни е заедно.
Къде е проблемът?
С течение на времето детето само се откъсва, освен ако родителката му не го държи сама до полата си цял живот и не го пуска.

Разбира се, важно е в един момент личното пространство да се разграничи.
Познавам патологични случаи на майки, които спят със синовете си, които са на по 20+ години. Това вече е ненормално.
Това със спането в леглото на мама, след 3-4-годишна възраст не го приемам. Всеки си има пространство. В моето легло има място баща му. Разбрали сме се по въпроса. А до третата си година спеше между нас, даже имаше претенции баща му да се изнесе Crazy

Има неща, които не трябва да стават ритуал за едно дете, защото моделът трудно се променя и с годините става сложно.
Сега го отучвам да си ляга едновременно с мен, защото е решил, че ако аз не си легна, не си ляга и той. Похвалвам се с успехи. Вече казва, че си ляга и не го вълнува аз какво ще сторя. Само иска приказка. А понякога се разминаваме с филмче.

# 9 7 юни 2008, 15:20 ч.

Мнения: 502

Мисля,че има значение как си отглеждала още от самото начало бебето-дали си била сама с него или активно ти е помагала някоя баба.Когато се роди дъщеря ми още от самото начало я оставях по за час-два при майка ми,случвало се е дори тя да я приспи вечер,нищо че беше кърмаче.И детето не порасна толкова болезнено привързано към мен,колкото сега е братчето му.Това,което описваш,е точно като при нас със сина ми-не мога да го оставя на никой за повече от половин час.Дори татко му не е в състояние да го успокои вечер,търси само мен.Но второто си дете гледах напълно сама,не се е случвало да го оставям на бабите.Но се надявам и това да отмине,децата растат и се променят.

# 10 7 юни 2008, 16:03 ч.

Мнения: 5 940

Не можех да го давам на никой в самото начало, защото на никой не му издържаха нервите. Откакто ни изписаха от родилния дом до началото на петия месец имаше кошмарни колики, докато беше буден непрекъснато ревеше, дереше се по-точно. Беше непрекъснато гушнат в мен. Другите просто не успяваха и 15 минути да издаянят на оглушителния рев. Единствено съпругът ми издържаше, но той беше по цял ден на работа. Само вечер можеше да го погушка и успокои.
Винаги са ми били леко странни темите, в които казват, че бебе на четири, пет месеца нищо няма да разбере, ако майка му, например, отиде в чужбина. Моето на тази възраст разбираше, ако съм отишла до съседката и бързо бях привиквана.
Написаното от КЛОНКА ми звучи логично, нормално ми изглежда привързаността да изчезва в един момент.
Компанията на Иво никога не ми е тежала. Би ми тежало, ако плаче безутешно за мен като тръгне на детска градина.
Около нас има много бебета на възрастта на сина ми, непрекъснато сме заедно с тях. В другите не наблюдавам подобна яростна привързаност към майките, затова мисля в посока доколко съм адекватна в грижите.

# 11 7 юни 2008, 16:25 ч.

Мнения: 9 903

няма правило. Мисля, че си е до характер. Моят син е от по-"независимите", и това не е свързано с определено отглеждане. Кърмен е средна работа, около 8 месеца. Не е имал колики и не е гушкан и разнасян непрекъснато, спеше си в креватчето, бодърстваше си там или на леглото, не по ръцете ми - но пък сега обича да спи при мен следобед, а и постоянно ме дърпа за ръцете да ме влачи със себе си, въпреки че може да си вземе сам вода или нещо за ядене. Веднъж направихме експеримент - оставихме го сам в парка, скрихме се зад един храст да видим ще ни търси ли. Ами не ни търси, мота се, игра си, по някое време се огледа леко тревожно, не ни видя, но видя група майки с деца и отиде при тях ooooh!

тогава беше на година и 8.
Би ми тежало, ако постоянно е залепен за мен. Така и така сме по 24 часа заедно, това, че се занимава сам, е облекчение. Приема отсъствията на баща си изключително спокойно.
Та, едно че си е такъв по характер, друго че и аз не го насърчавам да ме търси, ако не ми се гушка, го отстранявам.

# 12 7 юни 2008, 16:45 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: valerie в сб, 07 юни 2008, 14:33

Най-много обичам като някой стрейнджър започне да заплашва някоя майка (включително и мен), че прекалената привързаност била вредна. Напомня ми на доскорошните постулати "дете се целува само докато спи". Много им здраве на такива! Няма прекалена привъзраност при толкова малко дете. Има повече деца, които са недообгрижвани като са били малки, отколкото разглезени от привъзраност и грижи.
Хич не ги слушай такива набедени родители и доброжелатели, защото нищо не разбират. Ако искаш детето да свикне повечко време с други хора нека просто някой се занимава с него, а ти се моткай наоколо в къщата и така ще свикне, че не си избягала. Като започне да забравя за присъствието ти в един момент и ще те "пусне" за няколко часа. Ако отсега се затормозяваш с черни мисли за вредите от привъзраността ще луднеш накрая. Остави нещата да се развиват според обстоятелствата или естествения им ход и най-важното - без да слушаш глупостите за прекалената привързаност.

# 13 7 юни 2008, 16:52 ч.

Мнения: 982

Не бих казала, че синът ми е много силно привързан към мен, но въпреки всичко и аз получавам упреци, че детето не можело без мен.При нас историята е по-различна защото кърмя още, това за близките ми е причината.
Когато беше на възрастта на твоето дете бях принудена и в тоалетната с него да ходя.
Сега е по- различно, няколко пъти е оставал сам за цял ден при майка ми или свекърва ми без проблем.Доста пъти сам ми казва, че иска да го заведа до леля или баба.Спокойно отивам до магазина, дори на приятел на мъжа ми съм го оставяла за 25-20 мин.
Септември ще тръгне на градина.Имам надежда, че раздялата ни няма да е травмираща.Но как ще стане?И дали, не знам.

# 14 7 юни 2008, 17:10 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 925

Аз да ти кажа бих се изненадала ако едно дете на годинка не е привързано към човека, който най-много се грижи за него, в случаят ти.

Това си е съвсем нормален етап от развитието на бебето. Много наподобява на привързаността, която демонстрират и животните. Патенцата тичат след патката, малките маймуни плачат майка им като ги остави. Смята се, че проявата на тази привързаност вероятно е заложена в гените ни.

# 15 7 юни 2008, 18:57 ч.

Варна
Мнения: 1 383

До дете е, и до това колко е адаптивно към средата. За дъщеря ми и до днес съм номер 1, но не и единствена. Имах възможността да я оставям при майка ми от доста рано, както и рано тръгна на ясла - вярно, тя беше кротко бебе и сега не е от трудните. Моят съвет е да не се поддаваш на критиките на близките и да не се тревожиш излишно, защото когато си спокойна, ти самата ще вземеш най-правилните решения за детето си.

# 16 7 юни 2008, 20:38 ч.

Oslo
Мнения: 659

Та той е още бебе, моля те, не се вкарвай във филми сама!
Имам двама сина, баби нямаме на разположение, мъжът ми работи от тъмно до тъмно. И двете деца са били гледани само и единствено от мен още от раждането, та и до момента - на 11 и 6 г. са вече. Нуждата на детето да те вижда и усеща непрекъснато ми е позната до болка, и за двамата до 2г. бях и слънцето и въздуха..... При тръгването на ясла обаче не са плакали минута дори, влязоха си все едно у дома и така си остана.
Моето мнение е, че нуждата от майката като единствена важна личност в живота на детето намалява с времето и със сигурността в собствените сили и възможности. Това, което аз спечелих е доверието им в мен и споделянето на всички техни малки тайни(поне засега).
Естествено всички деца са различни, аз ти пожелавам твоето момченце да се отдели така естествено и леко от теб, както моите...Но не сега, когато е още бебче, толкова кратко време са малки, а толкова дълго големи... Просто се радвай на обичта му и тегли по една на "доброжелателите". Laughing

# 17 7 юни 2008, 22:06 ч.

Мнения: 5 940

Бебе е. Прави сте, привързаността предвид възрастта е обяснима. Само, че понякога е и необяснима. Наблюдавам останалите бебета на същата възраст, понякога несъзнателно сравнявам. Децата са различни.
Като съм с други майки, те спокойно могат да оставят децата си при мен пред магазина, докато пазаруват, без да се страхуват, че десеткратното "мама" без отзоваване ще премине в плач.
Прилича ми на страх от изоставяне, а аз всъщност винаги съм с него. Откъде се поражда този страх, какво го провокира?
Преди да имам собствено дете, си представях едногодишните като самостоятелни малки човечета, които вече говорят, изявени индивидуалности са и т.н. Да, ама не било баш така. Синът ми има пет думи в речника, а можеше и да са по-малко. За тези, които нямат деца, е странно как едногодишно дете е бебе, а тези, чиито деца са пораснали, вече са забравили.

# 18 8 юни 2008, 03:46 ч.

Мнения: 625

valerie,все едно аз съм го писала това.Първо всяко дете е различно както и всяка майка,но при така привързани деца смятам,че нещата може и да са малко сходни.Моето дете много трудно се адаптира в детската градина,да не кажа,че все още не се е адаптирал на 100%.Да не говоря,че и в къщи иска да е само с мен,дори баща си не иска.От 1 година живеем много далеч от баби и дядовци и това беше много полезно за нас.Детето прекарва много време с баща си,карат колело,ритат топка,дори пазаруват заедно,макар,че никога не заспива с тати,задължително с мен.И за теб и за детето мисля,че ще бъде по-лесно,ако започнеш постепенно да оставяш детето на някой друг.

# 19 8 юни 2008, 04:56 ч.

Мнения: 483

Синът ми е точно така и за мен това е цяло щастие Heart Eyes

Мъжът ми е във възторг от взаимоотношенията ни, не се оплаква. Може би малко му е мъчно че бебока не може да стои кротко до него, ама какво да се прави.
Ще ми е мъчно като порасне и не иска да съм му в полезрението много-много Cry

Не се давай на тежки мисли, кой кого "моделирал", не слушай добрите "съветници". Казваш че това е най-щастливият момент от живота ти, ами не го разваляй с безпочвени притеснения Hug

За информация майка ми смята, че съм го разглезила Shocked

Ако случайно и кажа, че хленчи за мен, тя многозначително ми казва "ААААААААА, ТИ СИ СИ ВИНОВНА". Аз не и се оплаквам Mr. Green

ама к'во да се прави, тя си мисли обратното.

# 20 8 юни 2008, 07:49 ч.

Мнения: 934

Цитат на: valerie в сб, 07 юни 2008, 22:06

Преди да имам собствено дете, си представях едногодишните като самостоятелни малки човечета, които вече говорят, изявени индивидуалности са и т.н.

Точно защото става по-самостоятелен и някак си разбира, че вече не сте "едно цяло", го е страх, че може изведнъж да си отидеш. Затова изпитва необходимост от непрекъснато потвърждаване, че си там, и ще дойдеш, щом те повика. Така си създава чувство за сигурност. Период е и се израства.

# 21 8 юни 2008, 08:44 ч.

Мнения: 2 161

В тази възраст привързаността е нормална,особено когато детето се отглежда от майка си.И при нас е било така,а вече не,защото детето откри света и хората около себе си.И все пак е още мъничка и пак ме търси и светът й се върти около мен.Но знам,че след няколко години вече няма да е така.

# 22 8 юни 2008, 09:31 ч.

Мнения: 281

Струва ми се в границите на нормалното. По-лошо е когато майката не може да остави детето да диша без нея. Аз познавам такава майка . Детето расте, но вече е неспособно да се справи само, благодарение на майка си.

# 23 8 юни 2008, 12:50 ч.

Мнения: 5 877

Нормална е, не се безпокой, на годинка е естествено ти да си слънцето!
Че и докъм две години - дъщеря ми на година и половина думкаше по вратата на тоалетната и викаше "Майката! Майката!" Отиваме на гости някъде, забавляваме се половин-един час и айдеееее викат ме по телефона, че е неутешима.
Няколко месеца по-късно се разделяше без проблем, после свикна бавно и постепенно с различни хора. Сега драпа да ходи на гости с преспиване, ама няма кой да я пусне Simple Smile

# 24 8 юни 2008, 12:51 ч.

Мнения: 2 438

Това е най-приятното време за една мама. Наслаждавай му се пълноценно. bouquet

# 25 8 юни 2008, 12:53 ч.

Мнения: 2 161

Онзи ден ми казва моята дъщеря:помогни ми да си завържа обувките,защото още малко ще го правиш.

# 26 8 юни 2008, 13:10 ч.

Мнения: 2 039

Интересно, твоят случай е най-често срещащият се! При мен е малко по-различно и да ти кажа, това е супер!
Със сина ми имаме много силна връзка, постоянно ме целува, прегръща търси(от тези моменти по-сладки няма Heart Eyes

) Обаче няма никакъв проблем да го оставям при баба му, или леля му, обожава ги и тях и с тях е много щастлив. Оставям го да си играе и в детски клубове за час-два, там се чувства отлично, никога, никъде не ми се е случвало да реве за мен като го оставям при други любими хора. Отношението му към мен и баща му е равно. Дори като сме били разделени за няколко часа или ден, после се радваме един на друг още по-пълноценно. Аз съм много радостна от факта, че детето ми притежава това чувство за самостоятелност, тъй като то има нужда да общува и с други близки, които да обогатяват и разнообразяват малкия му детски свят Peace

# 27 8 юни 2008, 13:45 ч.

Мнения: 8 999

valerie , синът ти е още много малък. Нормално е на тази възраст детето да търси непрекъснато майка си /защото, разбира се, точно тя му е винаги под ръка - ако е отглеждано основно от другия родител или от баби или дядовци, със сигурност ще се присламчи към тях/. То е още много несамостоятелно и за много неща зависимо от майка си. С годините тази връзка изтънява. Поне що се отнася до връзката дете-майка. Връзката майка - дете никога не губи своята здравина и не потъмнява с времето.

# 28 8 юни 2008, 18:51 ч.

Мнения: 753

При мен пък е обратното-синът ми е сравнително самостоятелен,остава без проблеми при други близки и познати за него хора,веднъж и аз направих номера със скриването в парка и той се поогледа само и пак продължи да си играе с децата.Преди 2 месеца тръгнах на работа и понеже следобедите го гледа свекърва ми,честно да си призная в началото ревнувах и се притеснявах,че детето ми ще започне да предпочита нея пред мен.Сега приемам по-спокойно този факт,но само защото виждам,че детето все пак предпочита моята компания, може и да не съм права,но това много ме радва Mr. Green

.А иначе на въпроса на авторката-не мисля,че ти грешиш някъде,както казах синът ми е доста самостоятелен,въпреки че и досега спи при нас с баща му,никога не съм му отказвала да го гушкам и до преди връщането ми на работа беше постоянно с мен.Явно си е до дете,а е и въпрос на време.

# 29 8 юни 2008, 21:22 ч.

Стара Загора
Мнения: 6 391

Моят син е много привързан към мен-постоянно ме търси.Като по-малък го оставяхме при свекървата няколко пъти и спеше там през ноща/когато беше на 1г и нещо/Но от тогава не мога да го накарам.На ясла и градина не ходи и така се привързва още повече към мен

# 30 8 юни 2008, 22:13 ч.

Мнения: 5 940

Днес гушнах друго бебе. Докато другото си играеше с косата ми, синът ми набръчка устничките, протегна ръце, каза тъжно "мама" и зарева.
Иво беше гушнат съответно от другата майка, познава я прекрасно. Приятелчето му не показа никаква ревност, добре си му беше в мен.
Бяхме на гости при едни приятели, с които сме всеки ден навън на разходка. Синът ми като ги види отдалеч крещи с възторжени възгласи, радва им се. Подават си играчки с бебока, нещо като игра сътворяват.., доколкото бебетата могат да си играят. Заливат се от смях.
Нарочно си поставих за цел да наблюдавам начинът, по който приятелката ми се грижи за детето. Не открих особена разлика -и тя го прегръща, говори му, занимава се с него. Може би единствената разлика е че малко повече изчаква, докато откликне на недоволство.
След днешната случка съм склонна да мисля, че наистина границата на привързаността се определя много повече от детето, отколкото от майката. Друг е въпросът, че има жени, които не желаят да откликнат на тази привързаност, не се чувстват комфортно в нея. Други пък я харесват, приемат я и може би малко я задълбочават.

# 31 8 юни 2008, 22:22 ч.

Мнения: 5 877

Не си вади генерални изводи, напълно нормално си реагира детето; сигурно другото дете в други ситуации е по-ревниво.

# 32 8 юни 2008, 22:34 ч.

Мнения: 5 940

Цитат на: Анда в нд, 08 юни 2008, 22:22

Другата майка коментира : "Иван /големият й син/ беше същият -все мама, мама, мама, Дари не е такъв.." Затова си мисля, че наистина е до дете.

# 33 9 юни 2008, 12:07 ч.

Мнения: 370

напално нормално е на тази възраст да има сална привързаност към мама.моята дъщеричка все още е такава.все още понякога когато я водя на градина тя се дърпа,иска да е с мен.поплаква,мранка и винаги като се качва постълбите преди да влезе в стаята на нейната група ми казва"мамо и отивай право в къщи.искам да си там да ме чакаш." ooooh!

милата.вече е на 6год а за това време съм я оставила 3 пъти на свекърва ми защото ми се наложи за по няколко дена.хич не й допадаше тази идея.живееме със моите родители и тя досега нежелае да стои с тях а ние с баща й да излеземе примерно.тя казва ,че я оставям сама а дефакто е с бабаси и дядо си. а те я лигавят. нищо нямя да й липсва.обаче тя нежелае да е с никой друг освен с нас-мама и тати-.навсякъде ходи снас.какво да направя,това е.така че аз невиждам нищо лошо в тази привързаност.в крайна сметка за това ги създаваме тези деца,зада са си с нас.

# 34 9 юни 2008, 12:27 ч.

Мнения: 24 467

Мисля, че и тук е като в останалите области- т.е. ползите и вредите зависят от мярата и еднакво вредни са и двете крайности, както за родителя, така и за детето.
За мен е по- здравословно и по- нормално детето да не е толкова привързано към друг човек, пък бил той и майка му. И двете ми деца винаги са спяли отделно, не са плакали да се нанасят при нас, не са плакали, когато ги гледа друг човек. Иначе общуваме, играем, глезим се, но гледам да е с мярка.
Мярата, са казали много по- умните от нас преди мно-о-о-ого години, е в същността на нещата.

# 35 9 юни 2008, 14:32 ч.

Пловдив
Мнения: 727

Според мен всичко си идва на място след време. Моята дъщеря беше много привързана към мен и все още е. Имаме чудесен татко, но изведе ли я сам, през 5 мин. го питала къде е мама, кога ще дойде мама, какво прави мама, искам с мама и т.н. Всеки път обяснява, че мама има работа или че мама готви и т.н. Постепенно се научава, че не мога постояно да съм до нея. Но за някои неща - например приспиването вечер, съм незаменима Heart Eyes

Друг не може да я приспи. Това донякъде е лошо, защото не можем да излезем никъде вечер, но...май свикнахме Mr. Green

Преди да тръгна на работа, я гледаше баба й по няколко часа, приспивам я и я оставям, а като се събуди ме няма. Сега просто обяснявам, че отивам на работа и тя ми казва "Чао мамо! Лека работа!" Grinning

Имам няколко незабравими спомени, първите дни като тръгвах на работа се гушкаше в мен и със сълзи в очите не искаше да ме пусне, а аз даже се разплаквах. Но беше само първите дни, после отшумя. Така че, горе главата, ще мине и това. Peace

# 36 9 юни 2008, 14:32 ч.

Мнения: 8 228

Нашият син е като на titi - общо взето е по-независим и ако има с какво да се занимава, никого търси. И той не се впечатлява особено, че остава сам на площадката. Даже може и да помаха за чао и да даде целувка. По-рано дори беше по-привързан към баща си, защото си играеха само вечер, а с мен беше по цял ден. И дори сега, ако вървим тримата, подава ръка на баща си, а на мен не. Ако баба му дойде да го види, я повежда към вратата да излизат заедно на разходка, а на мен само ми маха за довиждане.

# 37 10 юни 2008, 15:08 ч.

Мнения: 3 929

И мен много ме притесняваше това. Синът ми е изключително привързан към мен и постоянно ме търси. Гледах го сама, въпреки че живеем у свекърите и с тях и детето израстна с много хора, но въпреки това е изключително привързан към мен. Мислех, че това ще бъде голяма пречка, за да свикне с ходенето на ясла и моята липса, но не е така. Въпрос на време, колкото и клиширано да ти звучи.
Честно казано, за мен е напълно нормално едно дете да е изключително привързано към майка си. Аз бях от тези деца, които са леко темерутести и единаци. Не бях привързана към никой. По-късно това ми създаваше проблеми в общуването, но и това отмина с времето.
Искам да подчертая, че синът ми е много контактно дете, много чаровно и обаятелно. Знае, как да си "спечели" приятели, но си ме търси.
Забелязвам, че малка по малко започна да се отърсва от тази "зависимост" от мен, макар и бавно.

# 38 11 юни 2008, 00:53 ч.

Мнения: 17 407

МДа, няма правило, нито пък е от възрастта(само). Колкото голямата ми дъщеря беше( и е) непукист и не подбираше хората, толкова малката сега( колкото твоя ИВо е) е привързана към мен. Голям рев, голям драматизъм! Grinning

Препоръчани теми

КАКВО МИСЛИТЕ ЗА ИМЕТО ЯСМИНА???

За страховете на децата

Турски имена за момиче

Турски имена или такива с интернационално звучене

Причина:

Причина: