Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 45
  • Мнения: 730

Любимите ми:



Аз всички радости на тебе дадох,
аз всички песни с тебе споделих,
аз всички пътища по теб изстрадах,
аз всички дни на тебе посветих.
Аз всички удари след теб събирах -
душата ми една не изгоря ...
И ако трябва утре да избирам,
отново тебе аз ще избера.

Евтим Евтимов



ПРИКАЗКА
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?


Когато те измислих се уплаших !
Творение от поетичен дим,
създание от слабостта ми страшна,
дошло мен - силния да победи !
Когато те измислих, цял изтръпнах :
не сън - жена родена от жена,
решила с обич свята и престъпна
да ме превърне цял в развалина !
Когато те измислих се побърках :
като вандал със крясък зъл и див,
ти влезе в мен, обра ме като църква.
Но твойта кражба аз благослових.
Да, свята да си, обич огнекрила !
Грабежът ти бе страшен, но свещен
мъжът е в най-голямата си сила
когато е от слабост победен.

Дамян Дамянов


# 46
  • Мнения: 740
из пиесата "Кукер кабаре" по текст на Любомир Пеевски:
Калата: Мой беден български народ, в душата ти препускат гладни ветрове, в нивята ти кълнат бурени, в домовете кълне безверие
Мой нежен и раним беден български народ, надарен и търпелив, лъган и ограбван от светове и интереси, от чужди съветници и свои безбожници.
Мой нещастен български народ, ние, твоите чеда, където и да се намираме, граничим с България. На тая граница стои нашата съвест, нашата обич, нашата толерантност, гробовете на тия, дето са били пред нас, и люлките на тия, които идват след нас.
Има една приказка. Имало едно време един дядо и една баба. Те нямат сол - имат сълзи - от тях ще я добием, но когато няма вяра - тогава е страшно. Когато нямате хляб - аз ще ви обичам, когато нямате работа - аз ще ви обичам, когато се чудите как да свържете двата края - аз ще ви обичам... "
жалко, че не съм гледала таиз пиеса... Sad

# 47
  • Мнения: 22
   Потърсих в библията, оставена в стаята на мотела, разкази за големи нещастия. В нея прочетох: "Слънцето бе изгряло над земята, когато Лот влезе в Зоар. Тогава Бог прати над Содом и Гомор дъжд от сяра и огън от Бога на небето: и Той разруши тези градове, и цялата равнина, и всички жители на градовете, и всички жители на градовете, и всичко, що расте по земята."   Така е то.
   Хората в тези два града са били грешници, както е известно, и от това светът само спечелил.
   И, разбира се, казали на жената на Лот да не се обръща към мястото, където са били всичките тия хора и техните домове. Но тя се обърнала и аз и се възхищавам за това. Защото е толкова човешко.

   Тя била превърната в стълб от сол.
   Така е то.

                        Кърт Вонегът, "Кланица 5"

# 48
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=111&WorkID=2759&Level=1-
Скоро попаднах на това!Много се впечатлих.Хареса ми !Замислих се!
Ако имате време и не сте го чели-прочетете го! Peace

# 49
  • Бг
  • Мнения: 631
Страхотна тема  Hug. Любимо мое стихотворение:

ОБИЧАМ ТЕ И ТЕ ЦЕЛУВАМ

Целувам те, защото те обичам.
Не ми е нужно твоето вчера,
а утре е така далеч.
Мълчанието е доверие -
очите тихо красноречие.
Мигът в прегръдка да заключим,
да бъде наш, да бъде вечен
и който първи проговори
той първи не обича вече.

Дамян Дамянов

ЛЕКА НОЩ

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!
Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

П. Б. Шели


Потоците се вливат в реката,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
в сладостно вълнение се сбират.
И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши,
душите на нещата се привличат
защо не нашите души.
Виж как върхът целува синевата,
вълна вълната гони и прегръща.
Прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща.
И милва слънцето земята росна,
до океана месецът трепти,
но всички тия ласки за какво са,
ако не ме целунеш ти.

П. Б. Шели

"Щастлив е този, който забравя това, което не може да промени".

"Успех е постигнал онзи, който е живял добре, смял се е често и е обичал много. Запълнил е своята ниша и е постигнал мисията си, направил е света по-добър, отколкото го е заварил".


 

Последна редакция: нд, 08 юни 2008, 22:18 от alexa_a

# 50
И това е от Библията.
Красив пасаж!
Много ми харесва.

“Не ме умолявай да те оставя и да не дойда след теб: защото, където отидеш и аз ще отида и където останеш и аз ще остана; твоите хора ще бъдат мои хора , и твоят Бог мой Бог; където умреш ти и аз ще умра и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да добави, ако друго,освен смъртта, ме разлъчи от тебе.” /Рут 1:16-17/

# 51
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 313
като сме захванали стайнбек....
"Съществуват милиони и различни секти и църкви,които приемат заповедта :"Победи го!" и поставят тежестта върху подчинението. Милиони повече са ония,които чувстват предопределението в :"Ти трябва!"Нищо, каквото и да правят не може да отмени онова, което ще стане.Но:"ТИ МОЖЕШ!"Ехе, това прави човека голям, защото в слабостта си,той пак притежава великия избор. Той може да си избере път, да го извърви в борба и да победи!"

"Много е лесно от леност и слабост да се хвърлиш в скута на божественото и да кажеш:"Нищо не можах да направя-така било писано!"Помислете обаче за величието на избора!Тъкмо той прави човека човек.Котката няма избор, а пчелата е длъжна да прави мед. В това няма нищо свято."

# 52
Сонет № 130
Устата й не са корали нежни;
очите й не са съвсем звезди;
тя няма "къдри-злато"; "преспи снежни"
не бих нарекъл нейните гърди.
Не й е "бяла лилия" ръката;
страни "същински рози" няма тя;
дъхът й не напомня аромата,
излъхван от априлските цветя.
Не пърха като нимфа тя, признавам;
гласът й като арфа не звънти;
но все таки, Бог вижда, не я давам
за никоя от "дивните жени",
залъгвани от другите поети
със хиляди сравнения превзети.


Сонет № 154
Веднъж Амур на меката поляна
заспал и своя факел изтървал:
рой девственици - жрици на Диана,
във своя целомъдрен ритуал
преминали край него и едната,
най-милата и прелестна от тях,
съгледала му факела в тревата,
откраднала го, тръпнеща от страх,
и хвърлила в течащ наблизо ручей,
така че той от неговия плам
целебен станал... Аз съм имал случай
да му опитам силата и знам:
уви, любовен плам душата сгрява,
но тя любовен плам не изстудява.

Това са двата ми най-любими сонета от Шекспир.

# 53
Зима. На прозореца ми скрежът
дивни шарки е изписал.
Пак за теб ми е копнежът,
пак при теб е мойта мисъл.
Зима. Снегът засипва дървесата,
но в душата ми е пролет.
Аз мечтая.
По заскрежения прозорец
името ти с пръст чертая.

          Иван Вазов

# 54
Мога с чисто сърце да заявя,че всеки път ,когато съм се чувствала зле,като ученичка,препрочитах нейните творби-стихове,импресии,дневникът и,писмата.
Това ми е любимото:


"Мечтая да живея в дом, който да побира цялото море. Цялото море с всички миди, риби и водорасли. Мечтая вечер вместо нощни лампи да ми светят фаровете с огнени очи. Да спя в легло, направено от пясък. А колко чудно би било да бъде от корали и от миди моят покрив. И вместо да заставам пред телевизор - да гледам как морето разлива течно синьо стъкло в бялата си пясъчна длан. Тогава аз ще

се затворя в своя дом като бисера в своята мида. По цели дни с рибите ще разговарям, ще пипам кадифени водорасли. Ще слушам как солените езици на хиляди вълни докосват брега. Ще чувствам как гласът на морските птици се вплита в косите ми и млъква.Ще бъдат мои хиляди прибои. Ще бъдат

мои хиляди делфини. Ще бъде мое цялото море.И аз сурво ще накажа този, който дръзне морето да ми вземе. Защото заедно с него той моята душа ще отнесе. И аз ще се почувствам като дива птица, останала без пролет и небе. Едва когато изживея своето време, ще разтворя широките врати на своя дом към хората. Ще им раздам своето море. А те не ще и подозират, че с него им давам и душата си. Те не ще знаят това, защото тя ще бъде вече част от него - голяма като морската безбрежност, силна като морската вълна и велика като морето с всички риби, миди и водорасли."
                       

                                                                                            Петя Дубарова.
                               

# 55
  • София
  • Мнения: 5 349
"Тя има устни като капка
и бяла лебедова шия,
аз приближавам, свалям шапка
и почвям капката да пия"

Забравих на кого е  Embarassed

# 56
  • Мнения: 1 046
Поправка:

Ти имаш устни като капка
и бяла гълъбова шия...
Аз приближавам, свалям шапка
и почвам капката да пия.

Александър Геров “Учтивост”

# 57
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
ИНТИМНО
Не ме допускай толкоз близо ти
до себе си, щом искаш да съм влюбен.
Ех, вярно е, далечното гнети
но за това пък близкото погубва!
Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж -
далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд
погледната отблизичко е грозна
и целия и гений и талант
е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
която отдалеч е рай вълшебен
отблизо ти се вужда буца пръст -
пръст, във която ний сте легнем с тебе…

Дамян Дамянов

# 58
  • Мнения: X
"Деца, измислицата е истината в лъжата, а истината в тази измислица е съвсем проста: магията съществува. "

Стивън Кинг


"В пустинята видях човек,



гол, озверял,



клечеше на земята и стискаше сърцето си...



и го ядеше..



- Добро ли е, приятелю?- му казах аз.



- Горчиво е. Но ми харесва, защото е горчиво
и е мое..."


# 59
  • Мнения: X
Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим, я не решим...

Но не казвайте:утре ще бъдем красиви.
Не казвайте:утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте:утре ще бъдем, ще бъдем...
ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета -
падаме, както ходим,
умираме както спим.

Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес ще печеля пари за прехраната.
Не казвайте:утре ще бъдем честни,
днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи момчета,
ходейки падаме, падайки мрем.

Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага
да премълчим...
Носете си новите дрехи, момчета -
падаме, както ходим,
умираме както спим.
Ст.Цанев

Общи условия

Активация на акаунт