Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 825
Много ми е тежко на работа, ходя вече почти месец, но така и не можах да свикна с отношението. На косъм съм да си подам молбата, но и в къщи не искам да стоя, защото пак ще изпадна в дупката.
...........колегите се отдръпнаха от мен, не ми говорят много много, изолират ме, ........все едно съм прокажена. Не ме разбират, някои дори ме гледат с лицемерие, мислят си че са застраховани срещу такива случаи, и на тях не би се случило.
Чувам постоянно приказки, че много се превземам, че не бивам, че много навътре го вземам, какво толкова е станало, ....нищо, ...........само едно бебе,...........и много ме боли.
..................а всички съм ги уважавала толкова много.............

# 1
  • Мнения: 384
Марморана, на мен утре ми е първия работен ден. Връщам се на същата работа, а така не ми се иска. Все едно се връщам една година назад и всичко, което се случи е било сън. Колегите ме гледат странно, очакват да видят нещо интересно за което после да говорят. Оглеждат ме - колко съм напълняла, как се държа и какво ще кажа, разпитват ме не защото ги е грижа за мен, а защото им е любопитно какво е станало #2gunfire Надявам се скоро любопитството да им мине и нещата да се нормализират защото така няма да издържа дълго време.

# 2
  • Мнения: 3 621
Все едно се връщам една година назад и всичко, което се случи е било сън. Колегите ме гледат странно, очакват да видят нещо интересно за което после да говорят.

Точно така се чувствах когато преди един месец се върнах на работа, като че ли знаех че ще е така както го описвате и двете и си потърсих нова работа. След 10-дина дена вече трябва да съм на новото място, дано минат по-бързо тези дни защото наистина не понасям вече да ме гледат като прокажена ...

# 3
  • Мнения: 604
Марморанка обзема ме ярост като чета на какво си подложена #2gunfire!
Човешката глупост е безгранична!
Аз лично не бих издържала на подобно отношение и за това се радвам
че работя сама -нямам колеги!А и хората в тази държава имат по различно
виждане в такива случаи и реагират доста адекватно и с голямо разбиране!

# 4
  • Мнения: 701
И на мен ми стана болно,че сте подложени на това...Дали наистина новата работа не е по-добро решение?

# 5
  • Мнения: 825
Марморана, на мен утре ми е първия работен ден. Връщам се на същата работа, а така не ми се иска. Все едно се връщам една година назад и всичко, което се случи е било сън. Колегите ме гледат странно, очакват да видят нещо интересно за което после да говорят. Оглеждат ме - колко съм напълняла, как се държа и какво ще кажа, разпитват ме не защото ги е грижа за мен, а защото им е любопитно какво е станало #2gunfire Надявам се скоро любопитството да им мине и нещата да се нормализират защото така няма да издържа дълго време.
ужасно е всичко това  Sad

# 6
  • София
  • Мнения: 2 169
ужас,как може такова отношени не знам. Close
 Моите колежки много ме подкрепяха и разбираха.Беше ми много кофти обаче,защото работех в аптека,имахме си постоянни клиени и като ме видеха и всички ме питаха .... Sad

# 7
  • Мнения: 250
Момичета, и аз така се чувствам, може би не са виновни хората, просто ние сме станали по-чувствителни и искаме всички да ни обичат, но това не е възможно. Ние вече знаем какво им е нужно на хора като нас, но тези, които не са го преживяли, едва ли се замислят. Прави сте, никой не е засрахован, но има и по-безчувствени хора, има даже и такива, които им е гот някой да страда. Но всяко чудо за три дни, хората ще забравят.На моменти ми идва да сменя всичко, града, работата, средата, но така и не събирам смелост. Вярвам, че ще дойдат и по-щастливи дни.

# 8
  • София
  • Мнения: 1 926
Мисля, че сме прекалено чувствителни след случилото се. Хората се чудят просто как да гледат. Гледат съчувствено или със съжаление или просто се опитват да не гледат. Загубата на дете е тежко нещо, не е нормално да умират дечица, а хората са различни и реагират различно, често неадекватно. Мен ме подкрепиха всички колеги с които бях близка, а и други, даже и ръководството - чудесни хора са. Но от въпросите и погледите няма как да се избяга, въпреки че почти всички знаеха, а аз се върнах 3 месеца след случилото се, намериха се такива, които не са разбрали и... Никой не обвинявам, просто приемам че човек наистина в такава ситуация не знае как да се държи. Всички се мислим за застраховани, докато не се случи. Гледаме ТВ поредната катастрофа... лекарска грешка или тежка болест и само цъкаме и чукаме на дърво да не ни стига. Кажи речи на другия ден сме забравили... но не и ако си потърпевш. Приказките винаги ще ги има независимо за какво - или не обръщай внимание или ги постави на място. Слагай "маската" или "другото лице" и се стягай. Не позволявай елементарни хора да тровят допълнително душата ти.

# 9
  • Мнения: 384
Надявам се всичко да премине и колегите ми да се държат с мен както преди, въпреки че аз вече не мога да съм такава каквато бях.

temir, и аз искам да задраскам всичко и всеки и да започна някъде на чисто. За съжаление това е невъзможно на този етап от живота ни. За моите познати и приятели най-важни са парите, дрехите и заведенията. Един мой много близък приятел или поне аз го смятах за такъв ми каза: "на теб живота ти е перфектен, всичко ти е наред, имаш пари и жилище, какво искаш повече?" Как да му обясня, че единственото което искам е моето бебе и бих дала всичко ако можех да променя нещата!

# 10
  • Мнения: 3 166
И в двата случая така се стекоха нещата, че смених работното място. Първият път, защото бях по заместване, а титулярът се върна. Вторият сама реших така. Като чета май доста съм си спестила. Съжалявам за това, което трябва да преживявате момичета на работното място... Sad

# 11
  • Мнения: 3 018
Аз не работя  гледам си сина който на есен ще бъде първокласник и сега е въвваканция .Бабите работят и няма кой. Така че за отношение на колеги не мога да кажа ,но все едно всички останали съседи , хора които ме познават. Различни реакции .Най -кофти ми е било като ме питат: вие какво правите, растете ли? Просто си замълчавам и не отговарям .Ако са по -умни ще се сетят да не питат втори път.
Марморанче, на въпроса на твоите колеги -какво толкова ?можеш да им отговориш подобаващо .Тези хора имат ли сиво вещество в главите? Извинявам се за израза ,но такива коментари ме дразнят страшно много .

# 12
  • Мнения: 210
Цитат
ужас,как може такова отношени не знам.
И аз това се чудя. Но хората наистина не се замислят, а и ние сме си по-чувствителни.
На мен ми е добре на работа, имам страхотни колеги, в началото естетствено някои се чудеха как да ме погледнат и какво да кажат, но всички бяха много внимателни и още са за което съм им много благодарна.

# 13
  • Мнения: 384
Вчера беше първият ми работен ден - мина много добре. Не очаквах да е така, мислех си колко ще ми е гадно да се върна при същите хора и да се правя, че всичко е наред. Колегите ми се държаха много добре и изкарахме един хубав работен ден заедно. Единствено неприятно беше когато някои от редовните клиенти ме питаха "ти не беше ли по майчинство и какво прави малкото, расте ли". А аз им казвах, че съм била болна и затова ме е нямало. Но хората не са виновни, те няма от къде да знаят. Надявам се, че скоро ще свикнат да ме виждат и няма да ми задават въпроси. Дано времето минава по-бързо като съм на работа!

# 14
  • Мнения: 366
Аз в на4алото изобщо не исках да се връщам на работа. По4ти месец време дори от къщи не излизах. Не 7оворех. Вземах си болни4ни 2 месеца, докато се по4увствах 7отова да се върна на работа. Малък колектив от добри хора, имах 4увството, 4е 7и боли заради мен, а не 4е ме съ%аляват. Аз съ%алявам, 4е 7и напуснах по-късно, но това е дру7а тема.

# 15
  • Някъде там...
  • Мнения: 2 860
Хората понякога не знаят как да реагират в подобен момент. Неудобно им е и те избягват. Трябва време. Не всички го правят с лоша умисъл. Някои се правят, че нищо не е станало, други те гледат съжалително, оглеждат коремчето скришом. Ако споменеш нещо за събитието следват ужасени и паникьосани погледи, темата се сменя веднага. А всъщност на мен ми помагаше и все още ми помага да говоря...
Аз тръгнах на работа 2 седмици след аборта. Много малко хора дръзнаха да дойдат да ми кажат каквото и да било, повечето просто ме избягваха. Изолирах се и все още го карам така, по-лесно ми е. Контактувам само с хората, с които се налага или с които ми е приятно.

# 16
  • Мнения: 6 369
Това не едностранно. Била съм и от двете страни. През далечната 1997 - точно след Виденовата зима постъпих на работа. Там се беше случило нещастие точно в разгара на нищетата. Старите колежки ме запознаха със съдбата на жена от отдела, която беше загубила бебето си. Работата е била много страшна. Бяха търсили механизми и връзки, за да намерят лекарства за спасяването на живота на самото майче. Когато жената се върна на работа всички я гледаха с влажни безпомощни очи, без да знаят как да реагират или да постъпят. (Споменавала съм тук, че тя е един от хората, чийто пример да се бориш с болката ми е давал кураж на мен самата. С много силен дух се пребори за мечтата си да има две дечица. Живи и здрави да са й!   bouquet
След няколко години аз самата съм тази жена, с която хората трябва да намерят начин да комуникират. В службата не съм единствената с тази съдба. Това е моят плюс. По-скоро аз, за да не натоварвам излишно колегите, се дистанцирах от тях. Те приеха изборът ми, както и да започнат да общуват с мен, когато аз бях готова за това. 

# 17
  • Мнения: 4 966
А аз тогава смених местоработата - не можех да давам обяснения за случилото се, не исках да натоварвам хората, исках да забравя (а и няколко месеца по-рано моя колежка - от същия отдел - загуби бебето си, заради неразбиране от страна на шефовете/доста е дълго, мъчително и сложно за обяснение/ и не можех да си представя как бихме се чувствали двете заедно по цял ден). В новата работа не казах за случилото се. Сега съм на 3-то място, но и тук не съм споделяла. Не искам да усещам неловкото мълчание и съжалението на хората, защото това ме натоварва психически. Като цяло, аз съм много оптимистично настроена и искам така да ме приемат.

# 18
  • Мнения: 656
Първите дни ми беше ужасно тежко-голяма фирма,много колеги,повечето не бяха разбрали.
Докато се изредят да питат как е бебето,кой го гледа и т.н.,затварях се в тоалетната и плачех.
Тръгвах си за вкъщи и по пътя продължавах да плача.После,постепенно престанаха да питат и успявах поне там да не плача.Но решението да се върна на работа почти веднага,беше добро.Работата ми помагаше да се откъсна поне за малко от мъката.Ума ми беше зает със сметки и се стараех да не оставам без работа,поемах колкото мога повече.Работата е добра терапия ,вкъщи щях да се побъркам.

# 19
  • Мнения: 1 512
Аз останах вкъщи цял месец след загубата на бебето. Бях помолила шефката да не обяснява на никого защо ме няма и защо трябва да се намери заместник за този период. Но самата тя се държа неадекватно, когато ми се обади няколко часа, преди да родя бебето (ден петък), аз не знаех дали съм жива, дали съм на земята или небето - Здравей, как си? Ти в понеделник ще идваш ли на работа?
Най-близката ми от всички колежка разбра какво се е случило в деня, когато ме изписаха от болницата.
Когато се върнах, ме подкрепиха с добри думи, разбиране и с това, че ме оставиха аз да преценя кога съм готова да общувам с тях. Усетиха ме, че искам да съм сама и не ми досаждаха.
Една-единствена имаше, която ни в клин, ни в ръкав, започна да ми разказва за братовчедката на нейния мъж, която загубила бебето си и всичките там подробности. Тогава много грубо я прекъснах и я помолих да не повдига повече тази тема. Сори, но не ме интересуваше чуждата история. В този момент аз имах нужда да изживея своята лична болка.Няколко месеца по-късно една колежка роди момченце, аз тогава избягах навън и ревах като магаре, защото си исках моето момченце; разбира се, радвах се, че всичко е минало добре, но мен ме болеше все още толкова силно, че не можах да се сдържа.

# 20
  • Мнения: 533
Аз напуснах работа и как не та точно заради нея се случи трагедията работех във вредна среда.Налагаше се да го направя и досега ми е мъчно за колежките обичах си работата.Два месеца преди раждането на съпругът ми му предложиха много изгодна работа и като се случи така ние решихме да пробваме по онова време това беше най-доброто и полезно за нас и така се преместихме от Плевен в Пловдив.И сега несъжалявам да далеч съм от близките но така е по-добре.Тук работя по специалността ми от магистратурата-счетоводител съм не ми беше трудно да си намеря работа.Първоначално работех в една голяма фирма при напускането ми шефката ми каза че така е по-добре защото ще имам дете по някое време и това значи че няма да ме има в този момент и пожелах моята съдба Twisted Evil гадничко е но разни празноглави момичета нищо невидяли от живота си мислят че са недосегаеми а на всеки се случва недай боже!преместих се в счетоводна кантора и срещнах голямо разбиране и съчуствие и сега се вълнуват колежките заедно с мен за бремеността ми.Има хора и хора.

# 21
  • Мнения: 656
Талето,успех на новата работа.Радвам се ,че си намерила хубава работа и коректни работодатели и колеги.Забелязвам,че много фирми не искат да назначават на работа млади момичета,точно защото се очаква ,че може да забременеят.Преди години,преди да започна работа,това беше един от първите въпроси,които ми зададоха.Но в интерес на истината ,по време и на двете бременности не съм имала проблем да отсъствам или за каквото и да е.Срещнах изключително човешко отношение от работодателя ми ,за което съм му благодарна.

# 22
  • Мнения: 654
извинете момичета,сигурно аз не съм човека който има право да се намесва в тази тема,но имам толкова събрана тъга по загубата на близки хора,че само тук във форума мога да си поплача и да бъда разбрана.казвате хората питат,ами те просто искат да ви се порадват,и няма от къде да знаят за нещастието което ви е сполетяло.и си мисля че ако не споделите със времето може да стане и по-лошо,да ви задават по-болезнени въпроси.

# 23
  • Мнения: 825
Аз вече видимо страня от колегите си, и те го разбраха, и започнаха и да не ме търсят за нищо. Изолират ме. Но така ми е добре. Иначе трябва да слушам глупавите им коментари, и това че те се мислят за застраховани много ме изнервя. Направо все едно съм прокажена, така ме гледат.

# 24
  • Мнения: 384
казвате хората питат,ами те просто искат да ви се порадват,и няма от къде да знаят за нещастието което ви е сполетяло.и си мисля че ако не споделите със времето може да стане и по-лошо,да ви задават по-болезнени въпроси.
Така е. Още в първия ми работен ден се появи един стар клиент, който не пропусна да ме пита за бебето. Тогава аз просто обърнах гръб и го оставих на колежката. Беше ме много гадно и не исках нищо да му казвам. Следващия път като дойде и пак пита, му казах че нещата са се объркали и бебе няма. Много е неприятно, но хората наистина са любопитни и като не знаят какво се е случило ще продължават да задават въпроси.

# 25
  • Мнения: 825
Тези колеги, с които най-много съм се разбирала и най-добре съм работила вече се правят че не ме познават. Подминават ме по коридорите, не ме заговарят, не смеят да ме погледнат, гледат на другата страна. Все едно не се познаваме.  Sad Много ми е гадно.

# 26
  • Мнения: 4 753
Тези колеги, с които най-много съм се разбирала и най-добре съм работила вече се правят че не ме познават. Подминават ме по коридорите, не ме заговарят, не смеят да ме погледнат, гледат на другата страна. Все едно не се познаваме.  Sad Много ми е гадно.

Може би и на тях им е трудно, не знаят какво да кажат, всички думи, всичко за което си говорят хората изглежда незначително и глупаво на фона на такава загуба... На колегите, с които не сте се разбирали не им обръщай внимание, но с другите трябва да говориш... Ще се затвориш още повече в себе си и ще е още по-трудно и за теб и за тях да започнете разговор... Може да не водите дълги, задушевни разговори, но по две-три думички с усмивка, за да знаете и двете страни, че вратата не е затръшната и когато си готова пак да бъдете приятели...  Hug

# 27
  • Мнения: 825
stelt77, сигурно си права, но нямам сили на никой да се усмихвам. И най-малко ме интересува в момента дали ще оставя отворени врати, или ще ги затръшна всичките. Искам да остана сама с мъката си, и страня от всички. Дори и от близките ми, което наистина е тъжно. Но те ще ме разберат  Praynig

# 28
  • Мнения: 825
Миналата седмица правихме ремонт на единия от магазините ни. Наложи се да останем до късно, за да може да го отворим на другия ден. Колегите започнаха да си ходят един по един. Кой имал бебе, кой ще гледал детето, кой къде щял да го води. И тогава шефката се изцепи: ами тогава да останат тези, които нямам деца за гледане  Sad
.....................беше много гадно.............

# 29
  • Мнения: 825
..............докога ще е така  Sad
..............докога ще ме измъчват  Sad
Егати коравосърдечните хора. Аз не мога да си обясня как може пред мен да питат колегата ми как е бебето / на 1 месец / . И той естествено разказва как маха с ръчички, как се усмихва, и на мен ми потичат сълзите. Колкото и да си тъп, малко от малко може да се усетиш и да ме изчакаш да изляза от стаята  Cry
Имам чувството, че се радват на чуждото нещастие  Cry

# 30
  • Мнения: 6 369
 MARMORANA, може би е време да им кажеш, че те нараняват щом не могат сами да се усетят.
За голяма част от хората ние сме само статистика. 

# 31
  • Мнения: 42
След загубата  си още на третия ден се върнах на работа,не че бях адекватна за това,деня изкарах на автопилот с бели петна.Много се двуомях дали да се върна толкова скоро ,но не съжалявм ,че го направих.Така поне се се откъснах от това да връщам ежеминутно лентата назад и да си задавам само един и същи въпрос(защо на мен?).Аз съм от хората ,които не обичат да са сами,затова имах насреща си съпруг и  приятели които бяха готови да ме изслушат,споделях с тях ,плачех пред тях-това  ми помогна да се съхраня психически.Марморана не оставяй сама,не страни от приятели,близки и колеги,не се затваряй в черупката си ,сподели болката си с когото сметнеш за необходимо и ще се почувстваш по-добре.

# 32
  • Мнения: 4 753
На Марморана колегите явно са идиоти... Аз не бих показвала емоции пред тях, явно нарочно я разстройват или са изключително тъпи...

# 33
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 186
И тогава шефката се изцепи: ами тогава да останат тези, които нямам деца за гледане  Sad
.....................беше много гадно.............

Марморанке, защо да е гадно? в извънработно време, претоварени и затрупани с работа, мислиш ли че шефката реално се е замислила ти как ще възприемеш думите й?
а и как да каже, че тези с ангажиментите свързани с деца могат ад си идат? защо си го приела лично?
а не мислиш ли, че наистина тези хора трябва да бързат?
въобще нвищо ненормално не виждам в думите на жената - искала е да бъде толерантна към хора в затруднено положене....е може би за сметка на другите, но пък в един колектив нещата винаги са така - някой поема един път, друг - друг път

# 34
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 186
quote author=MARMORANA link=topic=302296.msg7882794#msg7882794 date=1214251377]
..............докога ще е така  Sad
..............докога ще ме измъчват  Sad
Егати коравосърдечните хора. Аз не мога да си обясня как може пред мен да питат колегата ми как е бебето / на 1 месец / . И той естествено разказва как маха с ръчички, как се усмихва, и на мен ми потичат сълзите. Колкото и да си тъп, малко от малко може да се усетиш и да ме изчакаш да изляза от стаята  Cry
Имам чувството, че се радват на чуждото нещастие  Cry
[/quote]
аз мисля, че ти си много строга
много мнителна и силин думи - "измъчват"...
ами помисли, че човека е щаслив и горд, малко несъобразителен и ангажиран с отговара въобещ ен е зацепил в случая как ще ти се отразят неговите думи
човек когато е щаслив,, не може да осъзнае напълно чуждите проблеми...
разбирам те, но никой не го прави НАРОЧНО...
ако ти е толкова болно просто поговори с хората, но не им се сърди, че те са щасливи и не винаги се сещат за твоята болка....
невъзможное да го искаш от тях, че то роднините не се сещат колко боли, та камо ли чужди хора, които не са реално засегнати

извини ме, не искам да ми се обиждаш, но виждам как сама търсиш вина в другите, а тяхната единствена вина е, че не усещат болката ти така както ти и улисани в ежедневието си и поради липсата на подобна болка в живота им - не си дават сметка колко реално те боли
поговори си с тях иначе виждам как скоро ще се изпокарш с всички и зорлем ще напуснеш работата....
  bouquet Heart Eyes държа на теб и затова си позволявам тази известна критика...надявам се наистина да ме разбереш, а не само поста ми да те обиди или нарани....съвсем приятелски се опитвам да ти кажа, че си мисля, че хората около теб не са толкова лоши, а ти просто искаш да избягаш от всички..... Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes но ти имаш нужда то хората...живота трябва да продължи, мила МЪрморанке, защото порсто трябва Heart Eyes

Последна редакция: вт, 24 юни 2008, 15:51 от catnadeen

# 35
  • Мнения: 6 369
На Марморана колегите явно са идиоти... Аз не бих показвала емоции пред тях, явно нарочно я разстройват или са изключително тъпи...
Много силни думи. Доста нетактични са може би, но зад сегашната радост може да се крие дълга борба за сегашното им щастие. Дребна човешка суета.
Марморанче, още от началото на тази тема си мисля, че е по-добре да разгледаш да оферти за друга работа. Да смениш средата. Усеща се, че не ти е по сърце и колектив, и обстановка.  Hug
Но и на някое нова място ще има хора, които ще изпуснат реплика, които ще живеят със своите радости и тревоги.  Hug Просто ние сме белязаните, но животът върви някак. Ще трябва да влезем в крачката, за да не ни стъпче тълпата.  Hug

# 36
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 186
Мърморанче, аз обаче продължавам да си мисля, че ако открито поговориш с тези хора нещата може би ще се променят
ако не се променят се махни
дори само на тях да им кажеш каквото ти тежи - няма да ти олекне, но това си е терапия
трябва да се бориш за себе си - още повече сега имаш толкова болка, че не ти трябва още....
казвай им когато нещо те нарани - дръпни колегата и му кажи от какво те боли и защо плачеш...ако те разбере - значи е човек, ако не те разбере - прав му път....
говори...не гарантирам че ще помогне, но поне ще си опитала
иначе ако сега ей така напуснеш...шанса на новото работно място нещата да се повторят е голям......просто трябва да се научиш да си казваш кое те мъчи...уви хората и без това сме безчувствени ако нещо не ни се е случило, а когато е и на работно място - отрупани с работа и изнервени - ставаме съвсем и абсолютно безчувствени

# 37
  • Мнения: 825
catnadeen, благодаря ти че си толкова загрижена за мен, благодаря и за съветите. Винаги съм се възхищавала на начина ти на мислене  Hug
Обаче не съм съгласна с всичко това. В началото споделях с всички, говорех за това, разказвах , ..............и после осъзнах че е грешка. Сега говоря много малко, и на много малко хора. Но вече е късно. Живота ми стана публично достояние, обсъждат ме на всяка крачка. Да не мислиш, че ми е хубаво, като често чувам : тихо, че идва......... И когато наближа всички млъкват  Cry Извинявай, ама не ми е хубаво.
Има хора, на които им е гот, че някой страда. И като разберат се кефят, един вид все едно аз като имам проблеми, и като видя, че и някой друг има проблеми, на мен да ми става по-хубаво. Не виждам логика обаче. Хорската болка не може да ти реши проблемите. Обаче хората са такива, и аз не мога да го приема за нормално.
И как може да ми кажат: ами, Весе, лесно майка не се става. Че аз не знам ли, аз не съм ли майка. Ами за мен това са глупави хора.
Извинявайте, не искам никой да обидя с думите си. Даже предлагам да се заключи темата от който трябва, защото не искам да споря с никого.  Hug ви




# 38
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 186
ВЕсе, тогава напусни...ако можеш да си го позволиш
щом са такива хората, щом си убедена - по-добре да се махнеш преди съвсем да те депресират и подтиснат
успех и вярвам ще се справиш - ти мина през ада, така,че няма начин да не се пребориш с една проста човешка простотия...
целувки и вярвам в теб

# 39
  • Мнения: 825
 Hug

# 40
точно поради всички причини и аз в момента съм в неплатен отпуск за да избягна всички обяснения.всички знаеха жа болестта на сина ми и ме подкрепяха.но точно сега ми е тежко да се върна и те ме разбират.
   разбира се има ги всякакви .ще гледам да ги избягвам като се върна,а някои по-нахални ще ги поставя на мястото им,разбира се ако не се разрева преди това.
   

# 41
  • Мнения: 5 138
не исках да давам обяснения нито на колеги нито на близки и познати ,намразих града в които родих,отглеждах и погребах децата си,затова на 5тия ден след смърта на Пресиян напуснах завинаги този град.На мен това ми подейства положително в емоционален план,малко финансово мисе отрази защото живея под наем ве4е но никога не искам дасе връщам в града на болката и лошите спомени.

# 42
  • Мнения: 188
На 25.11.2008 ми изтича майчинствово-болничния- и трябва да се върна на работа ,а хич не ми се иска Sad ще има да ме гледат ,да шушукат,незнам как ще реагират как ще се държат! Не ми се говори с никой дори и близките отбласкам Cry Немога, нямам сили да разправям какво е станало.А мажа ми ме кара да тръгвам на работа, да не съм си в къщи.Искам да съм сама!
Като тръгна ще ви пиша как е минало.
Имам чувството че се едно сме болни и затова ни отблъскват, за да не се заразят и те!

Последна редакция: нд, 12 окт 2008, 21:35 от iff2

# 43
  • Мнения: 1 234
Когато загубих бебето си преди 9 години, много се чудех какво да направя, дали да се върна на същата работа, дали не...Но просто всичко там ми напомняше за бременността ми, аз работих до 7я месец, нямах сили да си причиня това. Напуснах и започнах да подготвям магистърската си теза, само ми оставаше да я защитя. След 2 месеца вече започнах да си търся нова работа,  като се сетя как се чувствах психически...но мога да кажа, че работата и семейството ми помогнаха да се взема в ръце и да продължа напред...Трудно е, но ви съветвам да не стоите в къщи прекалено дълго. Плачете, говорете с хората, които ви разбират, преживейте си мъката, не я преглъщайте, но по възможност се срещайте с повече хора, не се затваряйте в собствената си черупка.

# 44
  • Мнения: 64
Още с излизането от болницата след раждането реших, че няма да се върна на старата си работа и подадох молба за напускане. Две седмици по-късно (все още ми течеше болничния) започнах нова работа и не съжалявам. Просто нямах сили да се върна там, където всички знаеха, че бях бременна  и щяха да ме гледат със съжаление след случилото се ... и да задават въпроси, на които не искам и не мога да отговоря. Новата работа определено ми подейства добре- различната обстановка, колеги, обучението ми помогнаха по-бързо да изляза от дупката, в която бях попаднала, имах нужда да съм сред хора, не можех дори да понеса мисълта да остана още и ден сама в къщи.

# 45
Много е трудно. И аз не можех да си представя, че ще се върна на същото това работно място, на което до скоро се разхождах с големия корем, но...успях. След раждането изпаднах в депресия - ако може така да се каже. Ден след ден затъвах все повече, тръгнах по психолози, гледачки и каквото се сетиш, но нищо не помагаше. В един момент в главата ми се набиха някакви думи - Работа, само работа, нищо друго няма да ти помогне - дори не си спомням точно кой ми го каза. И така, може би месец след това се върнах на работа. Работя във фирма с около 100 човека - 95% жени. Минавах покрай хората, повечето от тях не ме поглеждаха в очите, други просто ме питаха от учтивост- как си, по-близките се опитваха да проведат успокоителен разговор от рода - колко често се случва...разказвайки случаи. През цялото това време не успях да отроня нито една дума за това какво чувствам, какво мисля и колко ме боли. Не отроних нито една сълза. На всички отговарях кратко, учтиво, лаконично и много скоро любопитните погледи изчезнаха.
 Може би ми трябваха около два месеца да вляза в ритъм, но действително работата ми помогна да се съвзема. Смятам, че хората улисани в личните си проблеми отдавна забравиха за мен.
Лично аз препоръчвам на всеки, който намери сила да се върне на работа.
Бъдете преди всичко силни, оставете сълзите за тук. Навън никой няма да ги разбере.










# 46
  • Мнения: 2 270
Аз противно на повечето мнения се чувствам добре на работа (върнах се преди 3 дни).
Колежката ми беше казала на останалите (така избегнах много неприятни въпроси), а тези които работят в сградата, но не и пряко с мен ме поглеждат очаквайки да видят големия корем, а после със съчувствие!
Колегите с които работим в една стая са много внимателни с мен (без да прекаляват или да стават досадни) - благодарна съм им, защото мислех, че връщането ми ще е много трудно!

# 47
  • Мнения: 250
Вярно е, че хората бързо забравят, всяко чудо за 3 дни, чукат на дърво и толкоз. А работата наистина улисва, отначало хич не ми се ходеше, но сега ме спасява от депресия.

# 48
  • В сърцето на любимите мъже!
  • Мнения: 1 039
Момичета, извинете ме, че така нахлувам между вас, но исках да ви успокоя с моята история с работата.

Преди време изгубих бебето си в 4-тия месец, вярно не е същото като да го износиш и да го родиш, но при мен стана така, че макар и повечето ми колеги да не знаеха, малко преди да абортирам шефът ми изпрати мейл до цялата фирма със следното съдържание: "Поради бременност и лекарска препоръка Иглика Игнатова вече няма да може да изпълнява задълженията си като ....... На нейно място ще започне работа ......... Да й пожелаем успешна бременност и раждане." На следващия ден вече знаех, че бебчето ми е мъртво и че ще ми го махнат, но... цялата фирма знаеше, а и човекът за моята позиция беше одобрен и назначен! Аз трябваше да се примиря с друга, по-лоша и по-нископлатена работа.

И така месеци наред колегите ме гледаха в корема, дали не ми расте и се чудеха, дали да питат, дали да не питат, а някои клиенти след месеци ме питаха на колко е станало бебето... И след това дали не съм бременна с второ и така...

Това се случи преди 4 години, а все още някои правят грешки, че имам две деца...

Но хората са такива, не ги е много грижа, но не са и злонамерени! Повечето се сконфузват и става още по-тъпо.... Хубавата новина, обаче е, че минава... Времето лекува всичко и ще забравят, те ще забравят, а и вие малко по малко... не че ще забравите, но вече няма така да ви боли! Обещавам ви го! И всичко ще се нареди... Наистина... Hug Hug Hug

# 49
  • Мнения: 188
На мен утре ми е първия ден и ми е много притеснено!Ще разказвам как е минал! Hug ви

# 50
  • Мнения: 64
iff2,  fingerscrossedHug

# 51
  • Мнения: 3 018
iff2,и все пак искам да ти кажа,да не обръщаш внимание на някои неуместни погледи и приказки .Със сигурност ще има и такива.

# 52
  • Мнения: 510
Iff Hugгледаи болката право в очите иначе ако се криеш от нея ще ти е много по гадно. Hug
Успех

# 53
  • Мнения: 188
Мина сравнително добре,всички бяха разбрали и бяха подготвени,някой ме прегръщаха,целуваха,отново се разчуствах.Днес 1 колежка не знаеше и ме пита "на колко стана малкото човече?" Sad а аз"НЯМА БЕБЕ" Cry ИЗБЯГА МНОГО БЪРЗО ,стана и много гадно. С шефа ми още не сме се засичали ,но пък днес биг боса дойде при мен-голямо уважение от негова страна  bouquet .Но хората не знаят все още  как да се държат с мен, а пък и аз,много не излизам от стаята Sad

# 54
  • Мнения: 21
Здравейте,момичета!
Съжалявам, че разбутвам стара тема, но за мен е актуална. Трябваше да се върна на работа на 07.01, но не можах да го направя. Вместо това се озовах при психиатър и сега съм на антидепресанти. Иронията е, че съм човек, който обичайно не пие хапчета по никакъв повод. Сега, под въздействието на лекарствата, съм в състояние да комуникирам с хора, докато преди само мълчах и плачех. Страх ме е, че като спра дрогите, ще се върне пак старото положение и няма да мога да работя. А не може безкрайно да стоя в къщи. Лекарствата също не са постоянно решение, защото гинекологът ми иска да се изчистя по-скоро от тях, за да мога да забременея отново, тъй като физически съм здрава като бик. Макар и на 38 години, не се замислям нито за минута, че няма да забременея отново. И искам пак близнаци. Знам, че е налудничаво, като знам рисковете, ама ......
Обаче първо трябва да прескоча проблема с тръгването на работа. Какво ще ме посъветвате - да вземам ли отпуски, докато забременея и тогава да ползвам болнични, за да избегна връщането, или да преживея ужаса от срещата с много хора. Работя с наистина много колеги.
Извинявам се за дългия пост, но досега имах сили само да чета и да плача, не можех да напиша какво ми тежи. Толкова боли от загубата, че се чудя как съм още жива.
Благодаря ви за търпението да прочетете обърканите ми мисли.

# 55
  • Мнения: 111
Ох, petq_p ... не знам какъв съвет да ти дам. Пиша, защото някак си те чувствам много близка. Не сме си говорили много, но живеем в един ад- и двете изгубихме толкова обичани и чакани близначки. И аз често чета форума, но не пиша, защото все още нямам достатъчно сили да продължа живота си. Ако не ти се връща на работа все още, не бързай да го правиш. Аз също засега не искам да се срещам с хората, с които работих. Дала съм си още 1-2 седмици и тогава съм решила да поема дълбоко дъх и да го направя- да мине и този ужас и да продължа по-спокойно...
 И аз така силно искам нова бременност с близнаци-момиченца... едва ли ще ми се случи отново, но с цялото си сърце го пожелавам и на двете ни Hug Hug Hug

# 56
  • Мнения: 2 270
Kenga_ ,  petq_p  Hug Cry на мен връщането на работа ми повлия добре

# 57
  • Мнения: 250
Мисля, че ще е най-добре да се изправиш смело пред проблема, защото отлагането ще те прави само още по-слаба. Освен това не е ясно кога точно ще можеш да забременееш. Аз също съм на 38 и мислех, че ще е лесно както всеки път до сега, но не става. Работата ще отвлече мислите ти от проблема. В началото наистина е много трудно, но мисля, че не трябва да отдаваме голямо значение на хората, за тях e сензация, а на нас мъката ни остава за цял живот

# 58
  • Мнения: 21
Дааа, сигурно сте прави. Да хванем бика за рогата и напред. След целия огън, през който сме минали, още едно самоизтезание едва ли е толково непреживимо. Просто поредната гадна битка. Ще ви послушам и като приключа с психолечението, отивам на работа. А за забременяването - доктора е убеден, че от март мога да започвам и че няма да има никакъв проблем. Физически съм в перфектно състояние, въпреки възрастта. Силно се надявам още през април де се запиша в кореместата тема и дано са пак близнаци.   Praynig Преди аватарът ми беше newsm64, искам си го пак.
Момичета, за всички вас   bouquet

# 59
  • Варна
  • Мнения: 1 142
 Petq p, лично аз като изгубих моите близначки след това исках максимално бързо да се върна на работа, защото бях сигурна, че това е по-добрия вариант. Отначало и мен хората, които не знаеха какво е станало, като ме видеха ме питаха за бебетата, но след като им казвах, че съм ги загубила вече не питат, а и като ме видят се държат съвсем нормално. Лично на мен връщането на работа ми се отрази добре, така времето минава по-бързо.

# 60
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 186
мила Петя, пожелавам ти и едно бебе, но да се сбъдне максимално бързо!

# 61
  • Мнения: 158
Първия ден се чувствах зле.Всички погледи бяха вперени в мен.Имаше едно изказване -Малко неудобно да питам ама я кажи какво точно стана. Мнооооого ме подразни това.Други ме прегръщаха,а трети ме поглеждаха жално и нищо не казваха. Общо взето връщането на рабита ми се отрази добре.

# 62
  • Мнения: 21
Благодаря ви, момичета, за вниманието и за добрите пожелания. Силно се надявам всичко да се подобри с времето. Болката няма да се излекува, ама поне да утихне и да се радвам на пълна бебешка количка /ако може с 2 столчета  Praynig Praynig/.
За всички вас  Hug

# 63
  • Мнения: 4
badi silna milo mai4e! Az sam s teb znam kakvo ivpitva6 za6toto i az go prejivqvam sa6toto,moeto beb4e go nqma ve4e ot 3 meseca jivota mi e ad.Jiveq den za den hodq n arabota ot 20 dni zman.Tejkoti e znam no ne sklanqi glava trqbva da sme silni,az vqrvam 4e na6ite angel4eta sa na po dobro mqsto i ni gledat ot nebeto zatova ne trqbva da se predavame,te vinagi 6te ostanat v sarcata ni trqbva da jiveem s misalta za tqhnite bade6ti brat4eta i sestri4eta..........BADI SILNA....SILNITE POBEJDAVAT

# 64
  • Мнения: 4
 EFP  newsm07 family

# 65
  • Мнения: 188
аз немога да бъда силна  Cry искам си я!и не мога да спра да мисля за нея,

# 66
  • Мнения: 21
аз немога да бъда силна  Cry искам си я!и не мога да спра да мисля за нея,

Колко си права!
Само да имаше начин да си върна момиченцата....и душата си на дявола бих продала, ама .... Остана ми само болката и мъката  Cry

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт