Удрящо и блъскащо дете

  • 2 365
  • 43
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 25 447
Приемам всякакви съвети , но от майки чиито деца са като моето , а не от другата страна . Само който не го е изпитал не знае колко е неприятно да си от страната на "лошите". Всички ми казват че ще премине след време дано да са прави .

Хубава работа! И ти ли мислиш, че си родила лошо дете, а хорските какви са добриии...
Никога не ти ли е минало през ума, че неагресивните деца не са се родили такива, а просто не им е било позволено да тормозят останалите? Някои родители не чакат да отмине периода, а още от бебешка възраст намират начин да втълпят на детето, че не трябва да се удрят другите хора.
Ти специално, защо, след като детето ти е склонно да удря, го караш да гали? Ами напълно нормално е ласката да премине в удар, най-малкото на тази възраст те не могат да контролират добре силата си. По-добре научи детето си да не посяга към другите деца, независимо с какви намерения. Даже и да започне да гали, те не са длъжни да търпят нежелани ласки. Може да се стигне и до обратното - твоето да гали, а отсреща да отвърнат с удар.

# 16
  • София
  • Мнения: 62 595
Добре, Вектра, ще ти задам един въпрос. Нямам представа дали имаш едно дете или 2. Затова ще те попитам хипотетично: ако имаш две деца с малка разлика  и едното тръгне така да бие другото какво ще правиш?
Може да се каже, че до известна степен съм била в твоето положение, защото децата ми са с 1 година разлика. И двете в началото не можеха да се контролират и при всяко мое отклоняване за секунди от тях се стигаше до замерване с кубчета, галене, прерастващо в скубане и т.н. Не можех да взема страната на никое от децата и да кажа, че някое от тях е лошо, защото и двете бяха съвсем малки и на всичко отгоре са мои деца. Единственият ми изход беше да стоя неотлъчно до тях и да предотвратявам удари, включително съм им се карала за това,по едно време като се сбиеха ги разделях всеки в неговото легло и им казвах, че това е, защото се бият. И така докато се научат да не се нараняват взаимно. Не можех да кажа, че другото дете не разбира, нямаше на кого да хвърля вината, нали?

# 17
  • Мнения: 24
При въпросното момиченце проблемът не е само в това, че примерно отива и блъска някое дете, но ако в този момент майка й реши да я дръпне към себе си или я вземе в скута си, почва едно тръшкане и усукване от нейна страна.  Каквото и да й казва майка й тя сякаш не възприема, и след 2мин случката отново се повтаря. Примерно, тя й казва , че ако прави така ние ще си тръгнем, и ще остане сама. Отговорът е: Да си тръгнат.  През цялото време докато бяхме на гости, аз се опитвах да защитавам моето, а тя да държи  далеч своето. Ако само за 1мин се разприказваме и тя вече е успяла да го блъсне, удари или гушне с все сила. Това беше вчера, докато бяхме у тях. Аз в този момент си го обясних с това, че може би ревнува играчките си и т.н. Но днес като се видяхме отново и тя както си стоеше мирно, отиде и блъсна сина ми. Аз отидох при нея и като на голям човек и се скарах, сигурно съм повишила тон, щом след това почна да плаче. Майката не реагира по никакъв начин, оставих ме я да си поплачи 2-3 мин и после и мина. След това повече не му посегна. Ще видим другия път как ще реагира.
Едно дете на 2г не е бебе, според мен то разбира всичко.  Може би подхода на възрастните не винаги е правилен.

# 18
  • Мнения: 14 654
Пък аз се надявах някоя майка на побойник да съзира проблем в поведението на детето си и да пуска тема.
Неприятно е да ти тормозят детето, освен да кажеш на майката, че няма да се събирате, защото не искаш детето ти да е бито, друго не знам какво да направиш, просто поведението на чуждите деца не зависи от нас.

# 19
  • Мнения: 10
Не мисля че детето ми е лошо затова и думата е в кавички , а също и съм сигурна в това че не съм учила дето си да е агресивно и да удря .Мисля , че няма такава майка , която да учи детето си на това да се бие . И въпреки всичко има доста такива деца . Имам две деца голямата никога не е правила така и никога не съм си представяла , че мога да имам такъв проблем . За сега се справям с удрянето като стоя до нея и реагирам веднага ако реши да го прави , но много се притеснявам като тръгне на градина какво ще правим.Мисля че в последно време има малко подобрение , но е на моменти. Благодаря ви за мненията и съветите много са ми полезни .  

# 20
  • София
  • Мнения: 2 840
Пък аз се надявах някоя майка на побойник да съзира проблем в поведението на детето си и да пуска тема.
Майка на побойник?!
Става въпрос за 2-годишни деца.
Какъв побойник те мъчи, пък теб?
И що все в мъжки род?
В случая момиченце пошляпва момченце. Mr. Green

И съм убедена, че всички майки, които имат удрящи деца, "съзират" проблем. Даже и в тази тема споделиха и поискаха съвет.
СЪВЕТ, обаче, не някакви назидателни беседи.

# 21
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
няма начин да не може едно дете да бъде спряно - било с наказание - било на психическа или физическа основа
всичко останало е оправдание
в крайна сметка ако майката не може да обуздае отрочето си да го прибере в къщи....
с две породени съм винаги търпят порицание и наказание ако се бият
на най-добрата приятелка на сина съм казала ако ДАни я бута и тя да го бута, при последните му напъни да взима всичко до което се докосне - бе нашамаросан по дупето....
в крайна сметка другото дете не ни е виновно че не можем да се разберем и той не слуша....

на АВТОРБКАТА на темата - дъщеря ми е по-малка при породен брат, който я тормози малко или много...тя на него не посяга, но пък е по-агресивна от него към чуждите деца - изкарва си това дето й се е събрало на душичката
пиша ти това да разбереш това което си мисля, че е проблем при приятелката ти
а иначе - майката да се постарае да си обуздае детето, също така е добре ако се разбирате добре - ти да направиш забележка на детето й - често чуждите хора всяват повече респек у децата ни
ние с моята приятелка сме много близки и изкл си имаме доверие - позволяваме си в редки случаи когато и двете преценим, че ще помогне - да правим забележки на децата си - аз на нейното, тя на моите...не е практика, защото детето не бива да приема това за даденост, но в редки случаи на тежко неподчинение това понякога помага
успех

# 22
  • Мнения: 1 632
Моят син беше хапан и удрян от 1 момченце на моя приятелка.Беше ми писнало,детето ми да пищи,и майката да не реагира.Синът ми обаче е във възраст на копирането и скоро, и ние минахме този период.Обяснявах,че боли,наказвах докато не показах по същият негов начин,и край с хапането и удрянето.Разбрах,че при моите деца трябва да реагирам по техният начин ,за да ме разберат.Не ме разбираше,че когато хапи,мен ме боли,докато не го ухапах и аз(естествено по слабо).Вече като причини на някого болка,го питам дали иска да му направят същото,той се оттегля и въпроса приключва.

# 23
  • Мнения: 9 052
не им ходете на гости, докато не мине периода при детето им и не zапочВнат да си играят нормално zаедно. Иначе само есе нревите.

# 24
  • Мнения: 639
Вектра, аз съм майка, която е била в твоята ситуация - на около 2 годишна възраст синът ми редовно буташе, опитваше се да прегази с камиончето си, да събори и т.н. другите деца. За мен резултат може да се постигне само със системно говорене, обясняване и недопускане на такова поведение. Колко пъти сме се прибирали от площадката, колко пъти съм повтаряла, че да буташ някого не допустимо поведение - устата ми се беше запенила. Но - за около 3 месеца постигнахме резултат. Да, знам, не е приятно да си от страната на "лошите", знам как те гледат другите укорително, но не забравяй, че другите ги виждаш случайно, а за детето си носиш отговорност какъв човек ще стане и просто ТРЯБВА да го научиш, че агресията не е начинът за решаване на проблемите. 

# 25
  • Мнения: 10
Вярвам , че щом полагам усилия резултат ще има . Просто при нас става по бавно и също виждам как децата се променят всеки ден.Така че няма да сме побойнички до големи всички деца са на периоди важното е родителите да постъпват адекватно .Тези проблеми ще отминат и ще дойдат нови още по - сложни , голямата ми дъщеря е на 13 г  и знам за какво става въпрос . Няма да се предаваме и успех на всички във възпитанието на мъниците .

# 26
  • София
  • Мнения: 2 623
И аз щях да пускам тема, защото синът ми
проявява агресивност към някои деца в яслата,
но видях темата.
Синът ми е на 3.4 год. От малък е много живо и
палаво дете. По принцип не е агресивен, но опита ли
някой да му вземе играчка, кола или каквото държи,
направо става друг и започва да бие, вкл. и нас с баща му,
ако не му угодим за нещо.
Лошото при нас е, че с мъжът ми не можем да се разберем
относно възпитанието му. Аз като кажа НЕ, значи НЕ и по корем
да се влачи не отстъпвам и считам, че така е редно. Той обаче
само и само да не мрънка и да не реве, му дава това, което аз съм
забранила. Детето не е виновно - в случая сме виновни ние и аз
го съзнавам. Обаче мен биенето ме притеснява. Преди няколко
седмици се скарали за някаква кола в яслата, синът ми блъснал
детето и то се ударило в ръба на масата. Даже в Пирогов са го
водили. На нас обаче учителките нищо не ни бяха казали.
Разбрахме го в последствие от бащата на детето и направо
щях да умра от неудобство. Наистина е било невинно спречкване,
 но аз в никой случай не го оправдавам.
Лошото е и че ние говорим, говорим, говорим, но нищо не излиза  Cry
Вече мисля да се обърна към психолог .
Аз и преди съм пускала тема затова, но ме разубедиха. Виждам обаче,
че нещата не се оправят и май това е единственото решение  Cry

# 27
  • Мнения: 25 447
Вече мисля да се обърна към психолог .


Кого ще водиш на психолог? Не детето, надявам се. От написаното от теб съдя, че най-голяма нужда от специалист има съпругът ти. Той прави най-голямата грешка, която един родител може да стори - да всява разногласие в методите ви на възпитание. А така детето се обърква. Прави или криви, родителите винаги трябва да са единни, всички спорове и проблеми относно възпитанието трябва да се водят далече от детските очи и уши.
За мен рецептата е проста - ясни правила, твърдост на родителите при отстояването им и много търпение, докато дойдат резултатите. Трудно е, знам, но това е положението. Лесни пътища за жалост няма.

# 28
  • Мнения: 1 632
Съгласна съм с Как' Сийка.Ако няма единодуше по-въроса на възпитанието,дете се обърква,и от там идват проблемите.

# 29
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
МАМАКуин Светкавицата, а един пердах по дупето не си ли пробвала?
само няма да влизам в полемики колко е вреден пердаха...им след като онова детенце с цепнатата глава ще е нормално след ходене до ПИрогов, вярвам и вашия син ще си прежали дупето след един пердах по него...
когато детето удря и то жестоко, не виждам защо да не получи това което дава на другите??? ако следващия път като ви удари - ти му кажеш "сега аз съм Бобо, а ти си мама" и ти го пернеш - резултата може да е очудващ и за двете страни...

желая успех, но в живота някои неща не се разминават само с говорене и възпитанието изисква жертви и от двете страни
и проблема не е само в мъжа ви...а в характера на детето също...малко повече строгост може да даде добри резултати
но аз съм от старата школа и така виждам нещата, ако не ги виждате така - що пък не психолог....все пак и това е решение

Общи условия

Активация на акаунт