За нещата от бившия ни съвместен живот-да, всичко! Всичките грозни изпълнения, цялостното му отсъствие и начина по който ме е карал да се чувствам обаче съм си ги нахвърляла в един уърдски файл, не щото много са ми мили, ами точно щото съм му простила, (пък аз като простя не се връщам и не човъркам назад), та понеже никога не знаеш как ще се завърти живота ни и каква фаза може да му дойде някой ден на бившия, та така както съм му простила да не ми дойде безумната мисъл и да си го прибера. Та затова- фактите на хартия,за собствено ползване, да ме пазят от нежелани последствия от прошката. А прощаването-заради себе си съм го направила и заради дребния, не заради него, то пък сякаш му дреме на него....те невинните прошка не търсят... 
Не мога да му простя понастоящем обаче че винаги има по-силни доминанти от детето си. Присъства в живота му, но някак си формално, по задължение.....Уж е с него, а е на друго място....Аз ли много искам или интуицията ми пак ми създава проблеми....
Не мога да му простя понастоящем обаче че винаги има по-силни доминанти от детето си. Присъства в живота му, но някак си формално, по задължение.....Уж е с него, а е на друго място....Аз ли много искам или интуицията ми пак ми създава проблеми....
И може би,щото нещата при нас не бяха стигнали до самия окончателен край , не се бяха изчерпали откъм чувства..когато го изгоних...Бе детска му работа-млади и зелени 
Кой знае още колко попара има да сърбам