Та накратко, въпросът ми е защо не може кандидат-осиновителите да осиновят конкретно детенце? Ясно, че принципът е, че се търсят най-добрите родители за детето, а не обратното, но не виждам какво пречи освен да се търсят така родители за оставени за осиновяване дечица, в същото време родители да могат да осиновяват и децата, които по някакъв начин са си "познали". Няма какво да обяснявам как понякога едно детенце може да те грабне и да знаеш, че съдбата ви е срещнала, но и да нямаш никаква възможност да го направиш свое дете, заради някакъв недомислен (според мен) закон. Да трябва да си тръгнеш от дом, докато детенцето плаче да го вземеш, и ти да искаш и можеш, но законът да те връзва да чакаш някой служител да ти избере детенце. Или да ти предложат дете, което не можеш да "усетиш" и да си изправен пред отвратителната дилема дали да го откажеш, след като инстинктът ти кава, че това дете не е за теб, но оставиш ли го, то си отива обратно в дома... може би за следващите 18 г. Или да намериш захвърлено в парка новородено (случи се на мой познат) и после - пак така.
Но тъй като оставам с впечатлението, че повече се протестира срещу корупционната практика при осиновяването на конкретно детенце, отколкото "за" допускането на законова възможност да пожелаеш да осиновиш дадено детенце, може би има някакви сериозни основания, за които аз не се сещам, а е крайно време да науча . Поздрави на всички!