За съжаление понякога се налага да правим и такъв избор. За ме по-страшното не е аборта, а неразбирането от страна на съпруга ти. Сериозно си поговерете!
Така е трябвало да стане и толкова. Вече е минало и не се терзай с това-какво направих, какво можеше да бъде 
Гледай напред, вземи се в ръце-застани като "тежка" жена и започни да живееш живота си по твоята свирка, без да зависиш от никой. Това е решението 
Така е трябвало да стане и толкова. Вече е минало и не се терзай с това-какво направих, какво можеше да бъде Гледай напред, вземи се в ръце-застани като "тежка" жена и започни да живееш живота си по твоята свирка, без да зависиш от никой. Това е решението 
обаче това е положението.детето трябва да е желано и от 2мата....на 1во място трябва да се мисли за 1вото детенце.ще имате 2ро не се бой;просто не сега е момента явно.аборти е имало и винаги ще има-аз не съм правила и не искам да правя.но всичко зависи от обстоятелствата желаяти скоро нещата да се оправят и ще чакаме да се похвалиш 
. 
Аз имам 2 спонтанни аборта между ражданията и мисля, че винаги ще ме боли, няма да забравя, но при нас второто детенце е много желано. 
и от мен. То е ясно, че никога няма да забравиш и винаги ще ти тежи, но болката с времето ще понамалее, а и явно решението ти е правилно. Аз обаче смятам, че е наложително сериозно да поговориш с мъжа си и да му кажеш всичко което ти минава през главата "право куме в очи". Ако и тогава не може да те разбере и успокои много сериозно се замисли за връзката ви и кой какво дава в нея. Поне за момента от прочетеното оставам с впечатлението, че никой от роднините ти не го е грижа за теб. Помисли си заслужава ли си това постоянно нараняване и колко още можеш да издържиш? А детето ти заслужава ли така да се отнасят с майка му? За съжаление мисля ,че решението ти за аборт е било правилно .На такъв мъж не бих родила още деца.Силно се надявам да се осъзнае скоро какво те е подтикнал да направиш.Желая ти оттук нататък много щастие 
Едно младо семейство е най-добре,когато е отделено от родителите.Най-малкото,че винаги се съобразяваш с тях,за каквото и да е Никак не е оправдана постъпката на съпругът ти-хем знае,че на този етап второто дете трябва да се забави,хем решил да го прави ????Едва ли щяло да стане ???Не е прав!!!!!А сега ти да страдаш ,защото точно ти си ,която теглиш и никой от хората,с които съжителстваш,едва ли разбират болката ти 
, и защото не искаш да ходиш на работа . Според мен са изказвания на малоумник, към съпругата му направила аборт, защото той я е накарал. Жалко е, че нямаш на кого да разчиташ, мъчно ми е за теб, а не разбрах при твоите родители ли живеете или при неговите? Всъщност няма значение, където и да е, най-добре да се отделите, а със съпруга си трябва да се разбереш. Няма положения като "той не е такъв", ако човек не е такъв не постъпва по такъв начин в сериозна, като тази ситуация. Или те обича и можеш да разчиташ на него, или не. Сега си ранима и чувствителна, но съм сигурна, че ще се стегнеш и ще го преодолееш. Прегръщам те, и ти пожелавам по-скоро да си възвърнеш физическото и психическо равновесие. А със съпруга ти, смятам, че има какво да си говориш и трябва да му стане ясно, че ти не си камионче, което може да товари и разтоварва когато си поиска, според каприза. Ама сравнение направих 
, но ми прозвуча най-цветущо. Успех и много радост ти желая. А, някой ден, ако мъжът ти узрее ще си имате второ детенце, сега мисли положително и се радвай на това, което имаш вече. 
само с мъжът ти ще се оправите 
, така че нека не се заричаме. И е трудно да се направи подобен избор, когато си на едно майчинство, без подкрепа от съпруг, родители, без дом, с дете на 1г.7м. А и не е лесно да оставиш бащата на детето си, особено ако е добър баща и го обичаш. Сложно е. Просто исках да посъветвам да не пишем постове, които биха я накарали да се почувства още по-зле. И без това явно не среща разбиране от близките си, затова споделя мъката си тук. 
.Надявам се Бог да ми прости. 
