учене на език в първи клас

Това, което се учи в у-ще е абсолютно недостатъчно. Друг е въпроса дали изобщо трябва да ги гърчим с езици, ако те  (както е в повечето случаи) не го искат.

Моите деца си учат език от първи клас само в училище. В четвърти го записах голямия и макар, че имаше други, които са учили допълнително още от първи той си е първенец на групата. Просто си зависи от детето, но има много нагърчени с езици, ами според мен им е рано да ги гърчим толкова, ама всеки си решава. Малкия също добре се представя с езика в училище, но за разлика от батко си не иска да пише. Но пък и с българския едвам се оправяме с писането. Аз съм учила език след пети и съм го научила.

Зависи от учителя и от системата. Моите не ходят на допълнителни курсове, но понякога им помагам (в трети клас), защото в учебника на Просвета граматиката я няма, но се очаква да правят съответните конструкции. Справят се доста добре, а връстниците им, които ходят на курсове знаят малко повече от тях, но не критични неща. Ако учителката е добра може изобщо да нямат нужда от допълнителни уроци.

dorothy не мислч 4е децата имат проблеми с у4енето на езиците,напротиш колкото по рано толкова по добре,моите са двуези4ни,а в преду4илищна запо4наха с 3ти език,сега у4ат 4ти-не съм ги 4ула да се оплакват
дребната е на 2.9 и говори свободно и на 2та езика

И двамата ми сина учат по два езика и това е едно от нещата, с които не правя компромис. И двамата бяха в немски паралелки, а по английски посещаваме школа в квартала. Доволна съм от резултата. Всъщност, ако трябва да съм честна за големият ми син това е нещото, с което е най-напреднал и най-много ме радва. Имахме тегжки 4 години и не особено добър успех \ не само като оценки от 1-ви до 4-ти клас\. Но големия се оправяше безпроблемно и без да му мигне окото в чужбина и с английския е много добре. С немския който учи в училище е малко по-назад, но и там се справя доста добре.
Лично моето мнение е, че един език започнат още в първи клас е нещо доста ценно - по този начин до 7-ми клас детето ще придобие един солидни знания, като е нужно само малко дошлайфане след това.

Конкретно при вас случаят е по-специален. Твоите деца са естествени билингви, защото родителите им са носители на различни езици и е напълно нормално и двата езика да бъдат усвоени и дете на почти 3 години да е усвоило в приблизително еднаква степен и двата езика.
В повечето случаи родителите са носители на един език (български) и се започва с ученето на първи, че и втори чужд език още от предучилищна или първи клас. На мен ми се вижда твърде амбициозно, още повече, че по межстоживеенето на семейството се говори родния език на родителите. Не съм правила задълбочени проучвания, но ми прави впечатление, че като за всяко нещо е въпрос на зрялост на детето за учене на език в изкуствена обстановка, каквато е класната стая (тук не става въпрос за това местният език да е чужд за детето или да има бавачка-чужденка). Това, което едно дете учи на езиков курс още от предучилищната като материал се наваксва много бързо още във втори клас (гледала съм какви са уроците по някои системи). Просто думите и граматиката се търкалят по-дълго време. Едно дете на 8 години учи сравнително по-бързо и лесно от дете на 6 години и затова много бързо се изравнява като знания.

Не съм написала такова нещо, че децата имат проблем с ученето, напротив без да ходят на допълнително има деца, които се справят и не мисля, че трябва да се товарят, ако учителката е добра в училище.

А моите иначе имат основата още от детската градина

радостина не е задължително ,да се у4и само в клас,сега има толкова самоу4ители на разли4ни езици,пригодени за всякакви вързасти0и то основно за компютри,така детето по пътя на играта може ако не да усвои то поне да доста да си подобри 4уждия език,а и имам познати от едноези4нии семейства които записаха децата си на ранно 4уждоезиково,о6те от 5 годишна възраст и децата възприеха другия език като роден

И колко часа на ден това дете трябва да е в чуждата езикова среда, че да възприеме езика като роден? Според мен родителите преувеличават. Това не се получава с 2-3 пъти седмично по 1-.2 учебни часа. Склонна съм да приема, че може да има такова добро усвояване на езика, ако например детето е в такава детска градина, където по цял ден се общува на чуждия език. Но в този случай се получава нещо много близко до естествените билингви, защото хората, които обгрижват детето по цял ден заместват единия родител и така се получава подмяна на езика.

по 2 4аса през ден

Според мен е възможно да услои много добре езика за възрастта си, ако започне от 5-годишно и целогодишно се занимава по този начин, но едва ли чак ще го приема като роден.

  сега погледнах ,на да приемат ,а да владеят 2рия език на по4ти идеално ниво

 Всичко си зависи от детето.Моят син в 1 клас учеше английски само в у-ще/ не че нещо научи, освен да пише буквите и няколко думички/. От 2 клас го записах допълнително на език. Беше последен ,имаше пропуски,но за 2 мес. надмина всички.Сега дори има вероятност да прескочи една година и да отиде направо на материала за 6 клас.Та в заключение, ако на детето му се учи език и много пише,защото език се учи с писане, когато и да го запишеш -ще го научи.
 Ние имахме огромен плюс- в у-щето попаднахме на перфектни учителки по английски.Обичаха си работата, и дори деца,които не ходеха на допълнително на езика се справяха отлично.

Не съм много съгласна.  Език се учи със слушане и говорене. Никой от нас не е научил родния си език с писане. Хората, които отиват в чужбина за известно време научават основните неща със слушане и говорене, и чак после се научават да пишат и да четат, когато вече са усвоили някои граматически конструкции не защото някой им ги е казал от учебника, а защото са ги извлекли сами. Ако мога да осигуря на детето си за поне половин ден съответната езикова среда с човек или хора, на които определеният език им е роден, детето ще дръпне за отрицателно време само за няколко месеца, без писане и четене.

Това и според мене е начинът за усвояване на език и по тази причина се коелбая, дали да удовлетворя желанието на детето си и да го включа в допълнителни курсове.

Точно по отношение на езика ученото в училище е не само недостатъчно, направо си е нищо.
За да се научи език добре са нужни ежедневни занимания, говорене, слушане, писане и четене- това са четирите основни езикови умения, които вървят заедно за действително добро и качествено изучаване на езика. Живеем тук, където говорим български и не мога да осигуря друго, освен поне редовни уроци.
Също не правя компромис само в това отношение- за мен двата чужди езика са задължителния минимум, който би осигурил едно нормално бъдеще на децата ми.   Засега гледам да оправим поне единият, след две години евентуално ще запишем втори.

chanoir

Ако детето самичко проявява желание да учи така изобщо не му мисли, а го записвай, не му прекършвай мерака. За него това ще е добър начин да се запознае с нови деца и да има още една среда. Може би това е едно от хубавите страни на курсовете - общуването и средата, а не толкова научаването на езика и вземането на сертификат. Радвай се, че детето има желание.

При нас проблем е времето и натовареността. Моите имат много ангажименти и единственият начин за момента беше да се занимавам аз с тях, когато имат желание. Искат да учат английски, защото и двамата с баща им го знаем и те решиха, че не можело и те да не научат този език.Обаче не мога да бъда и учител, защото съвсем ще я закъсам с всички други неща. Но на курсове не искам да ги записвам. Обмисляме други варианти, надявам се през лятото да го измислим.

Боби, ако желаеш детето ти да е конкурентоспособно занапред, т.е. да се яви на пазара на труда поне с два чужди езика, то обучението по първия трябва да започне възможно най-рано - все пак два езика едновременно се учат трудно. Аз заложих на английски още от детската градина на дъщеря ми, което лично аз отчитам за грешка (ефектът беше меко казано спорен), но от първи клас нататък не съм имала никакви колебания. В училище английският не е достатъчен и допълнителни школи са поне за мен задължителни.

Аз съм за ранното изучаване на език - колкото повече и по-рано, толкова по-добре. С възрастта един език е все по-труден. Дъщеря ми учи английски допълнително от предучилищна, сега завърши 6 кл. - говори и мисли на езика свободно. В училище са с друг език, английският е втори чужд. В наши дни човек трябва да владее минимум три езика освен родния, само с училищния английски ще е точно заникъде. И не става дума за болни амбиции, това е необходимост.

Именно там е тънкостта - ти и сама си го написала, но не си го осмислила може би. Родния си език - човек научава именно със слушане и говорене и въпреки това си трябва работа с граматиката и писане / само прочети по форумите колко неграмотно се пише/. При билингвално семейство също и езика на втория родител се усвоява сравнително лесно.
Но за мен / а и не само за мен/ владееенето на един език не е само това да можеш да говориш. Трябва да можеш да пишеш и да четеш също така - съвсем не случайно в изпитите за всякакви сертификати се изискват и оценяват и 4-те умения. Говор, четене, писане и слушане.
Само да кажа че дете което се занимава всеки ден /5 дни в седмицата/ с даден език за по един час дори до 10-годишната си възраст обикновено го овладява почти като роден и той остава дълбоко в съзнанието му, така че дори и след това да изучава друг/други езици първия език остава за цял живот. Имам приятелка, която владее 7 езика - от билингвално семейство е и е живяла и учила в чуждо училище в първите си години

Не искам да навлизам в спорове. Само ще дам едно уточнение - учим се да четем и пишем на родния си език едва след като вече сме постигнали доста добра езикова компетентност и сме извлекли сами езиковите правила. Писането и четенето са допълнителни дейности, надграждане. Проблемите с писането и четенето засягат книжовния език, а не разговорните му или диалектни форми.
При чуждия език се налага да даваме наготово на децата някои правила, защото те нямат възможност самички да ги извлекат в процеса на употреба на езика. Но за децата в начална степен не ми се вижда особено подходящо да започват едновременно с четене и писане, защото те още не са свикнали със звученето на езика и не са го проговорили. Ако става въпрос за моите деца предпочитам първите години предимно да говорят и да слушат, да усвояват правилата на езика по този начин и едва после да включа писане и четене и писането на безкрайните дрилове. За мен не е никак случайно, че децата имат сериозни проблеми точно при писане и четене, а не при слушане с разбиране и говорене.

Боби, подобно на Лени и аз изразих вече становище, че когато се учи чужд език и същият трябва да се изучи наистина качествено, писането, като едно от четирите основни езикови умения, е задължително. Родният си език учим от бебешка възраст, като поради тази причина е невъзможно от същата да се учим да пишем и четем, докато с чуждия език не е точно така. Аз желая децата ми не просто да могат да връзват изречения, а да изучат качествено и правилно езиците, което включва и писмената им "част". С говоренето децата определено също имат проблеми, просто грешките не са така очевидни.
Лично аз предпочетох да дам ряз с английския не от първи, а от втори клас, именно защото предпочетох в първи клас детето да усъвършенства фината си моторика за писане, възприемането и разбирането на текст. Предпочетох да го разтоваря от към задължителни ангажименти точно в І клас, тъй като тогава се полагат основите на така важните БЕЛ и математика, а те са в основата на всичко нагоре.
За "бъркане"- не знам, не това ми е бил мотивът. Предпочетох стабилни основи по правопис и граматика БЕЛ, които след това оказват влияние и в чуждоезиковото обучение.

Общо взето повечето курсове в ранната възраст започват с поне една година само устни занимания. Малкия учеше в градината 2 години и после в предучилищната 1 година английски само устно. Справя се доста добре вербално / от догодина започват да учат и писане/. Немския за пръв пот започна тази година на почти 6 години, но за сметка на това доста интензивно 5 дни в седмицата по два часа - пак само устно / и там писането почва от догодина/. Така че хората са го предвидили и при езиково обучение на деца, което се провежда в школи разбиращи си от работата обикновено започват именно така.
Друго е когато се налага възрастен да учи езика - може би и затова децата усвояват далеч по-лесно нещата.

В ДГ разбира се и моят син беше само на устно учене. Не мога да кажа, че имаше някакви резултати. Определено обаче истински започна да схваща за какво става въпрос едва от тази учебна година, когато започна да посещава курсове с писане, слушане, четене, говорене и превод.
Важно е обаче да има часове /занимания/ всеки ден. Това за мен е най- важното.

Judy намирам известна логика в написаното от теб относно отлагането на старта на изучаване на езика с една година. При нас обаче самото училище е езиково - тоест в програмата е заложено започване на изучаването на чужд език още от първи клас. Определено децата се натоварват повече - две мнения няма, но от друга страна това натоварване няма да намалява в следващите години и общо взето придобиват навици и се научават и да се вместват във времето, което също е полезно.

Езиковото училище е съвсем различно. Аз говоря за обикновено СОУ.
При нас беше важно да се придобият навици за самостоятелна подготовка, на което основно наблегнах в І клас. Проблемът не е в количеството натоварване, което расте, а в тези навици, за които реших, че е уместно да се наблегне в началото, а те са по- важни от конкретната подготовка по предметите, според мен. Остават за цял живот. Затова І клас отделих за друго.

Много се колебаем дали да запишем Виктор тази година на курсове. За мен е ясно, че само в училище език няма да научи, освен ако не е езиково училището. Просто се чудим сега или догодина да започне.
От  друга страна детето чете и пише на български и чете на английски  . Не сме го учили, не е ходил на английски в градината, просто играе игри на компютъра, а и от всички надписи на латински, които ни заобикалят сам се научи. Та се чудим защо пък да го спираме като иска да учи.
Май стана малко объркано  ... е има още време да решим.

Дааа, игрите са много хубав начин да научат да четат малко. Като видят зора и на мен като не ми се занимава да им вися на главите и да превеждам, започват да се опитват да четат на глас, а аз да им казвам, а от един момент започнаха и речника да питат.

Някой може ли да ми препоръча добра школа по аглийски за Варна?

Според мен ученето на език от първи клас в училище не е добра идея. Но за съжаление не мога да го избегна. Децата ще учат там нещо, не съм сигурно на какво ниво, но се надявам все нещо да им остава в главите. Смятам да ги запиша в някой алианс след трети клас и тогава да наблегна на езиковото им обучение.
За мен учене на чужд език в такава ранна възраст, без да са в съответната езикова среда, е абсолютно безсмислено.

освен ако детето не напира 

боби едвали  ще   бърка буквите 4ак толкова,моите запо4наха на 6 години едновременно с 3 азбуки

Дъщеря ми ,когато беше в първи клас и тръгна 6 годишна положи изпит по програмата (тогава на МОН) за РЧЕО.Започна с английски език ,продължи в V клас с немски и смея да кажа ,че се справя много успешно(не е смесвала двата езика).Тази програма вече отпадна от министерството ,като много натоварваща.Сега сме в езикова гимназия и основата от основното училище е от наистина голямо значение.Но все пак всичко си зависи от детето 

и аз знам, че в повечето страни децата започват по-рано училище и учат повече езици едновременно.моят син започна английски от детската градина, а от шест годишен е в "британика".в училище - от първи клас учи английски като един от основните предмети, а от втори клас включват втори западен език/италиански/.
догодина ще кажа как върви , но си мисля, че поне два чужди езици е просто задължително - времената са такива.
съжалявам, че не са ми дали възможност да уча като дете - никой не ни обръщаше внимание на нашето поколение.
от моя учителка в средното образование/която смяташе руският език за най-важен в света/ ми остана доста добро ниво по руски/писмено и говоримо/, което сега отчитам като плюс/дълбоко съм и благодарна, въпреки, че тогава много се ядосвахме на нейната взискателност/.
ако така ни учеха и по френски - сега щях да съм екстра, а нямаше да уча на стари години  .

Абсолютно се присъединявам към твоето мнение. 

Сега като гледам моят син с каква лекота и учи немски в тази възраст (7-8г.), просто си давам сметка, колко похабени години съм имала аз.
Неговото ниво съм имала чак в 7 клас. Защото западен език се учеше, по мое време, от 5.ти клас. 
Иначе за руския също си права. Сега никой около мен (работя в доста млад колектив) и виждам няма понятие от този език. 
Даже в Турция сега си го ползвах, наред с немския и английският. 

Чудесно си ползвам и руския, и английския и понякога ми се налага да ги сменям за минути. Ако на човек рядко му се случва да общува активно на един език, има малко отстъпване откъм знания.
Не мога да кажа, че владеенето на 1,2 или повече езици е задължително за едно дете. Не и насила. Ако средата и желанието на детето предпоставят нуждата от владеенето на един език, то този език се научава много по-лесно. Не мога да отсека и да им кажа, че е задължително да знаят толкова и толкова броя езици. Децата имат право на избор, особено ако става въпрос за извънкласни занимания.

Не е съвсем така. Както е задължително да учат и знаят български, така е задължително да знаят и друг език. При това добре да го знаят, а не на ниво училище. Точно защото не са в съответната езикова среда, са необходими и допълнителни занимания. Иначе излиза, че оставяш на държавата да прецени от какво количество и ниво езикови знания имат нужда децата ти (визирам изборността на извънкласните занимания). Те на български в училище не могат да се научат като хората, та камо ли на чужд език - с това текучество и некачествени кадри.

Голямата ми дъщеря е на 12 г. и ако не я натисках за английския, отдавна да го беше зарязала. Но сега е много доволна, че го владее перфектно. Между другото, миналата седмица ми сподели, че много съжалява, че не съм я карала по същия начин да се учи да свири и на някакъв музикален инструмент.

Така че всяко извънкласно занимание е огромен плюс за децата, и иска желание, настоятелност и упоритост най-вече от родителите, и по-малко от децата.

Ако зависи изцяло от мен децата ми изобщо няма да учат чужд език от първи клас и то по точно тези системи, които са одобрени, нито бих ги записала в езиково училище. Бих предпочела да започват както нас навремето с руския - от поне трети клас, след като вече са преминали през адаптацията на що е то училище и писане на домашни на родния си език. Не бих ги записала и на стандартните езикови курсове, освен ако те самите не проявят желание. Предпочитам да търся и да се възползвам от други, по-близки до естествения начин на усвояване на език.

На едно дете може да му се предложи да се запише на едно или друго извънкласно занимание, но това изключва "задължително трябва да ходи на език и спорт". Няма не искам, няма недей, детето е длъжно да знае поне един език и толкова. Същото важи и за изкуството и т.н. За много вредно смятам "карането" на децата да ходят на нещо извън училище "за тяхно добро". За тяхно добро мога да изисквам да пресичат безопасно, да не бъркат в контактите, да не говорят с непознати, да ядат, да спят и да ходят на училище. Всичко останало е бонус и зависи изцяло от тях. Аз мога да им предложа да опитат, но всичко оттам нататък е наистина въпрос на тяхно желание. Ако нямат желание и талант на мен ми се вижда умряла работа, защото няма да им носи това удоволствие, каквото изпитват талантливите и желаещи да се занимават деца.

По стечение на обстоятелствата общувам с чужденци, включително и чуждестранни студенти. Моите впечатления са, че те не се впрягат особено откъм знаенето на чужди езици. При едно малко неформално изследване дори се оказа, че ние, българите владеем в някаква степен най-голям брой чужди езици (2, а някои и 3), след нас бяха руснаците, турците и не помня още кои. Французи, белгийци, немци и т.н. бяха с по 1 чужд език, а имаше и някои, които си караха само с родния английски. Като ги гледам не се стремят да знаят някой чужд език "перфектно", но се разбират достатъчно добре в рамките на академичните и социални очаквания.

За кой ли път уточнявам - няма такова животно като "перфектно знаене на език". Има езикова компетентност, която би могла да се измери в някаква степен. Ние не знаем перфектно дори родния си език. Никой на земята не знае перфектно нито един език.

Един англоговорящ може и да не се впряга откъм езици - английският е език на международно общуване, и без това всички го говорят. Но ние сме си малка нация, с гол български все едно сме неми - ще те разбират 7 милиона от над 6 милиарда. Моето мнение е, че по този начин се ощетяват децата, но всеки си решава, разбира се. 

Пък уточнението ти е за кой ли път излишно. Не е нужно да повтаряш, че лампата свети, това и така всички го знаят.

Значи излиза, че пак ние сме по-долу от англоговорящите и затова трябва да се набираме като клист на лист (ще извинявате за лафа, ама така ми дойде на езика). За мен е важен езикът като средство за комуникация, а не за национално доказване. Децата са достатъчно хитри и виждат ползата от едно или друго нещо - ако имат възможност да попадат макар и за малко в среда, където хора от различни националности използват някакъв език (и на всичко отгоре се разбират на него  ) е по-вероятно да проявят интерес и да поискат да научат съответния език. За тях ще е достатъчно добра причина очевидната полза сега, а не някъде хипотетично У светлото бъдеще. Но само така, защото щяло да бъде добре за детето в бъдеще не ми харесва като причина.

Перфектността като степен на знаене на език е много разпространена заблуда - все едно все още някои хора да се изненадват, че лампата свети. На мен ми е омръзнало да чувам родители да се хвалят, че децата им перфектно научили някакъв език, перфектно свирели на пиано, перфектно правели салто и т.н. Някак еснафско звучи

Радостина, просто французите и белгийците, както и немците като научат и английски (френския се предполага, че го знаят или  ), за какво им е да учат и арабски напр. Ние като не сме от нациите, чийто езици са "световни" сме една крачка назад. Макар че не съм убедена, че като цяло за народа (нашия) може да се каже, че знае езици.
За уточнението ти относно "животното" получаваш   . Много се развеселявам като прочета - "моето дете (на 7, 8, 12 г.) го знае перфектно". Е, ХАЙДЕ МАЛКО РЕАЛИЗЪМ да внесем. Това, че родителя знае "ол райт" и "о.к." и чува от детето произнесени изречения на същия този език, не означава, че езика се владее перфектно, отлично и т.н., още повече на 10-12 години. В класа на сина ми имаха едно дете, което беше учило една година в Великобритания и имаше 4-ки и 5-ци по английски език В УЧИЛИЩЕ.
Моето дете започна във втори клас с извънкласни занимания по английски и НЕ ГО ВЛАДЕЕ ПЕРФЕКТНО. Аз съм реалист и не искам да казвам аз за детето си колко "го владее" езика, радва ме, когато други го правят.

Извън темата, но ми е интересно: защо не я запишеш сега? На мене 12г. не ми се струва късно. Моят син имаше в неделя рецитал по пиано заедно с други ученици на същата учителка, бяха най-различни възрасти. Измежду тях: семейство с две момчета, всички бяха вземали уроци - и децата, и родителите. Много симпатични комбинации правеха на рецитала - родител с едното дете, с другото дете, двамата родители ... Не мога да кажа, че възрастните свиреха перфектно, нито пък са тръгнали с амбицията да стават професионални музиканти, но в случая говоря за хора на поне 30 години, какво остана за 12 годишно дете.  

Ами за мен е късно. Докато го научи така добре, че да кажа че е перфектно  ще минат едно седем-осем години. И тогава това вече няма да е ценно - нито за нея, нито за когото и да било. Така че всяко нещо с времето си. Разбира се, тя може да го направи между кандидат-гимназистските и кандидат-студентските подготовки, ако пожелае - няма да я спирам.

Този пост ще го разпечатам и ще си го сложа в рамка!!

Чакай малко. Ти за кого мислиш - за себе си или за дъщеря си? Кой решава дали има смисъл на 12 да се запише да свири - ти или тя? За теб ли трябва да е ценно или за нея?
 И в музикалната школа на моите имаше младежи на по 18 години, дори студенти, които направиха музикалния си дебют през първата си учебна година и се справиха чудесно. Изобщо не се притесняваха, а свириха с видимо удоволствие и спечелиха уважението на всички в публиката. Едва ли го правят с идеята да стават професионални музиканти. Изкуството е храна за душата, а не за показване кой колко е велик. Ако очаквах от моите при всяко записване на нещо да станат професионалисти, досега сигурно щяха да се откажат.

За мен, от гледна точка на вече възрастен човек с доста обществени и от различен род контакти, свързани предимно с работата ми, езиците и особено английският, са задължителни и не мога да ги сравнявам със спорта, музиката, математиката, литературата. Езикът е средство за комуникация, световният език- за световна такава. Отчитам реално фактът, че сме малка държава, чийто език не е световен и за да може човек да стартира добре е нужно да може и да общува добре, което задължително включва владеене поне на английски на отлично ниво и още един език на що- годе добро такова. Отличното ниво в не естестествена езикова среда не се учи за година- две, абсурд. Твърдящите това откровено лъжат. За това са нужни поне 5-6, че и повече години постоянство. Говоря за наистина добро владеене, а не за скалъпване на прости изречения и превод на реклами и филмчета. Толкова за задължителния английски и още толкова за втория език. Отличното ниво на владеене на езика за мен е свободен прочит и  превод на текстове, които иначе човек чете обикновено и на родния си език, граматически безпроблемно писане без особени и чести правописни грешки, богат речник. Аз не постигнах такова ниво, защото започнах тръде късно. За това писах в предходен пост, че за тази цел се изисква и добра основа по БЕЛ /по родния език/, тъй като връзката е очевидна. Поради това предпочетох да отложа старта с английския за ІІ клас, за да може основните неща в І да бъдат възможно най- добре овладяни.
Интерес няма как да се запали по изучаване на езици от 6-7 годишна възраст. Определено не вярвам на изразявани становища от типа на това, че на детенцето, дето до вчера е било на ДГ му се учи език. Отчитам също реално и това, че щях да съм много благодарна, ако някога и мен някой ме беше понатиснал още в началните класове да уча език. Много съжалявам, че това тогава не е било така. Учила съм много по- късно, когато вече наистина е късно.  Детето, ако не го понатиснеш за някои неща няма да поеме само, със сигурност знам, че такива деца не съществуват, не вярвам на такива родители. Инертността е заложена у човека. За да има интерес към нещо, първо този интерес трябва да бъде разпален, а това става, когато човекът все пак бъде запознат по- добре с това "нещо" и с ползите, които то му носи. Запознаването с английския или друг език в масовото училище е крайно недостатъчно и повърхностно. Нашите програми точно тук имат голяма слабост- съвсем малко и недостатъчни часове.
Тук въобще не става въпрос за мен. Напротив, отчитайки потребностите и трудностите, с които съм се сблъскала в това отношение съм направила извода си, кое ще е полезно за децата ми. И аз съм учила музика, спортувала съм. Тези занимания са обаче предимно за лично удоволствие. Езикът е нещо съвсем различно. Той е реална практическа необходимост.

Аз съм родител, който смята, че за учене насила хубост не става. Всичко, което досега съм научила за това как се усвоява език ме доведе до извода, че нещата не са толкова праволинейни - започваме с курсовете от първи клас, детето ходи и толкова. Деца не бутам за каквото и да е. Мога да им обясня ползите, да се опитам да ги заинтригувам, но не и да заповядам, защото няма аз да го уча този език, а те. На моите деца повече им подействаха срещите с колеги-чужденци, отколкото моето бутане. Първият път бяха толкова изумени, че си глътнаха българската граматика въпреки, че им превеждах. Сега вече гледат по съвсем различен начин на ученето на език, заслушват се като гледат филми, опитват се да четат като видят някакакъв текст на английски, разпитват ме, изобщо, сами поемат инициативата. И така се опитвам да подхождам за всичко, което касае учене - да използвам естествената склонност на децата да учат и естественото им любопитство.

възхищавам се на децата ти, но моят син проявява любопитство основно към компютърни игри, филми и пица .
не мога да го оставя на естественото му любопитство - страх ме е, че като порасне ще ме упрекне, че не съм му настоявала за важните неща.
затова по стар изпитан метод го водя на английски и плуване - той не протестира/не изгаря от ентусиазъм, но и не протестира /.
надявам се, че като порасне ще му харесва и сам ще си ходи, но докато е малък - аз решавам.
ще дам един пример с пианото.нямах никакво намерение да го записвам, но в училище трябваше да изберем извънкласна дейност между пиано и балет .
е, аз избрах пиано/той въобще не разбра за алтернативата/.
очаквах да откаже да ходи, но на него му хареса и сега иска да го записвам и догодина пак.
мисълта ми е, че в тази възраст /според мен/те още не са наясно какво им харесва и какво - не , затова трябва да опитат от повече неща и да се види къде им харесва най-много.тук не става въпрос за езиците - за мен те са задължителни.иначе детето няма да е конкурентноспособно като порастне.ако мога да му осигуря светло бъдеще - да го оставя полуграмотен, но като си знам възможностите - мога да му дам единствено възможност за образование, а после - ще трябва да се оправя сам .
 

за последно офф, че оспамих темата. При моите може би добре действа естестневата конкуренция между двамата, защото са породени. На мен не ми харесва на моменти това копиране един от друг, но като цяло не може единият да знае и да може нещо, а другият да остане по-назад. Иска ми се да не им се дублират толкова много заниманията и интересите, но явно така ще я карат, докато не ги тресна здраво пубертетът. Успяват по някакъв начин сами да се бутат, но амбицията и конкуренцията помежду им понякога създава конфликти, а много се тормозя като се карат.
И моите не се отказват от игрите и филмите, особено в първите дни от ваканцията. Днес се шегувахме с едната им учителка от музикалната школа, че са много концентрирани, изпитват нещата, но явно това е от ваканцията. Знаех си аз, че училището не води до нищо добри!  Като имат време да се помотаят здраво няколко дни и им идва отвътре да се заемат сериозно с нещо.

Всеки родител преценява кое е най-добро за детето му. Аз не наблягам на езика, за сега. Тя е на 8 г. и предпочита да участва в театрални постановки, да рисува, да танцува. Знам че език се учи в ранна детска възраст, но на моята и е безинтересно, може би ще и дойде по-късно времето.