Здравейте!
Имам следния проблем - синът ми, който е на 1 год. и 9 м., като види баща ми започва да реве, да се тръшка... Държи се много странно, много изплашено, ужасно изплашено, почти истерично, сякаш вижда... дявола.
Дърпа ме към себе си и не пуска, и реве, реве ужасно. Така реве, сякаш ужасно го боли нещо. След като баща ми си тръгне, не мога да го успокоя още 15-20 минути.
А пък баща ми не е лош човек, дори напротив, със сигурност не му мисли лошото и т.н., но синът ми не иска да е около него. Вярно, че го вижда рядко, но не е това причината за това странно поведение. Така не е реагирал на никой досега.
Не знам какво да правя? На някой случвало ли му се е подобно нещо? Мислите ли, че децата ни виждат неща, които ние не можем?
Имам следния проблем - синът ми, който е на 1 год. и 9 м., като види баща ми започва да реве, да се тръшка... Държи се много странно, много изплашено, ужасно изплашено, почти истерично, сякаш вижда... дявола.
Дърпа ме към себе си и не пуска, и реве, реве ужасно. Така реве, сякаш ужасно го боли нещо. След като баща ми си тръгне, не мога да го успокоя още 15-20 минути. А пък баща ми не е лош човек, дори напротив, със сигурност не му мисли лошото и т.н., но синът ми не иска да е около него. Вярно, че го вижда рядко, но не е това причината за това странно поведение. Така не е реагирал на никой досега.
Не знам какво да правя? На някой случвало ли му се е подобно нещо? Мислите ли, че децата ни виждат неща, които ние не можем?
)... накратко, с всички признаци на остаряването, които ние приемаме за естествени, но на тях може би им изглеждат страховити.
Мдаа, дъщеря ми също се плаши от възрастни и непознати мъже, трудно ги приема и дори да познава дядо си (има мустаци 
), в началото на всяка среща се държи резервирано и гледа лошо. 
