Публикувана: 18 юни 2008, 10:44 ч.
Последно мнение: 5 юли 2008, 13:56 ч.

Как се съобщава тъжната новина...

3 402
23
1

1
2
Всички

18 юни 2008, 10:44 ч.

Мнения: 742

Много ми е мъчно и тъжно...в петък 13 - почина братовчед ми....след дълги мъки и борба за живот...миличкия не успя да се пребори с болката и гадната болест -лефкемия Cry

а беше едва на 26! Скапана история...остави дететнце на 3 години...От петък не мога да спра да мисля за това и колкото да се прикривам-сърцето ми ще се пръсне...Държа се спокойно за да не ме усети детето и да не се разстройва, намирам си работа-за да си ангажирам съзнанието, но е трудно...не спирам да мисля за детенцето и съпругата на братовчед ми Praynig

Живеем далеч от тях (200км) и освен да звъня по телефона с друго не можем да им помагаме...

Братовчед ми беше много голям дивак(казвам го с умиление)-живееше с пълни шепи, много общителен и весел, никой не очакваше толкова здрав човек да рухне изведнъж, но се случи...За съжаление хубавите хора-рано си отиват...

Аз обаче нямам сърце да кажа на нашите приятели - ние бяхме компания, живеехме заедно три години като студенти...всички страшно много се разбирахме и уважавахме, а той беше малкият сладур в компанията...
Едните ни приятели след 6 години чакане-сега се сдобиха с две прекрасни момиченца-близначета (на 15 дни) - всеки ден се чуваме и аз нямам сили да им съобщя новината...страхувам се, че мамата е прекалено емоционална и може да се стресне и да й спре кърмата или да се получи нещо неприятно и да навредя на децата...
Незная как да постъпя...все някога трябва да им кажа, но как...Освен цялата мъка от загубата на толкова близък човек, ме гризе и съвестта, че не им казвам...Много ми е трудно...
Защо трябва да се случват такива неща...Зная, че никога момента не е подходящ за подобно нещо, но все пак...как се съобщава подобна гадост...

# 1 18 юни 2008, 10:53 ч.

Асеновград
Мнения: 1 552

Много тъжно миличка.Лека му пръст на човека.Нямам съвет който бих ти дала как да кажеш на приятелите ви. Cry

# 2 18 юни 2008, 10:53 ч.

Мнения: 2 657

Мойте съболезнования Sad

Не мога да ти дам съвет,защото на скоро аз трябваше да съобщя подобна новина,на майка ми и така и я съобщих,че тя на другия ден ми се обади да ме пита какво става,защото изобщо не ми беше разбрала точно думите Rolling Eyes

Трудно се съобщават такива новини,съдя и по това,защото баща ми предпочете,не той да ми каже новината,а накара друг човек да ми се обади и да ми съобщи Rolling Eyes

# 3 18 юни 2008, 10:53 ч.

Мнения: 1 121

Приеми моите съболезнования Cry

Това е ужасно тъжно... Не знам какво да кажа в такъв момент. Само да не ти е съвестно затова, че не си съобщила на приятелите ви. Мисля, че постъпваш правилно и на 100% заставам зад теб, особено, когато става въпрос за майката. Тя сигурно е най-щастливият човек на земята в момента, остави я да се порадва хубаво на децата си, пък и да не говорим, че от всичките хормони след раждането някои жени са доста емоционални. Знам, че когато някой ден й съобщиш ще разбере съображенията ти и няма да се обиди.

Кураж и много сили на теб и семейството ти Hug

# 4 18 юни 2008, 10:58 ч.

Мнения: 332

Моите съболезнования! Най ужасното на този свят е човек да си "иде без време" и колкото и деликатно да го съобщиш на неговите приятели това няма да спести огромната им болка. Но все пак трябва да им кажеш, защото така или иначе ще го разберат и едва ли ще им е по-малко тъжно. Така и на теб ще ти е по-леко да преодолееш загубата му Cry

Да почива в мир душата му Flowers Rose

# 5 18 юни 2008, 11:04 ч.

Мнения: 4 513

Моите съболезнования!
Трябва да им кажеш. Спомням си как бях бременна с първото си дете, случайно звъннах на леля ми и усетих по гласа й, че става нещо. Цял ден мира не ми даде усещането, че крият нещо от мен. В края на деня пак й звъннах и я помолих да ми каже. Беше починал наш братовчед, колкото твоя, кажи-речи, пак от рак. Cry

Тъжно е, но трябва да им кажеш, мила. Ако са го обичали и са били близки, трябва да знаят. Събери ги (ако е възможно), хапнете, пийнете, спомнете си за братовчед ти, посмейте се на щуротиите, които е вършил - въобще, спомнете си го! А самото казване е "просто" - казваш им така и така, вече го няма!
Нека почива в мир!

# 6 18 юни 2008, 11:12 ч.

Linz
Мнения: 11 619

За такива новини никога няма подходящо време.
Съжалявам за братовчед ти и семейтвото му Sad

# 7 18 юни 2008, 11:17 ч.

Мнения: 1 243

Съжалявам за момчето! Praynig

Дано сега му е по-добре, отколкото в мъки....Разбирам колко ти е тежко, имам двама, не, трима роднини, починали от тази ужасна болест. Но мисля, че трябва да кажеш и на другите, те имат право да знаят, може би ще искат да се сбогуват с него, да разговаряте, да си спомните за момчето. Подготви ги, разкажи накратко за болестта му и че сега му е "олекнало", дано приемат нещата по-леко. Hug

# 8 18 юни 2008, 11:19 ч.

Мнения: 742

Когато братовчед ми разбрал, че е болен -аз бях в 7 месец бременна и той беше предопредил всички роднини да не ми казват...
А сега аз трябва да мълча...
Аз самата зная, че трябва да им съобщя и търся начин да бъде най-безболезнено..освен това искам от мен да научат а не от странични хора, защото е още по-гадно...ние всички сме от различни краища на страната и няма как да се съберем-а аз не посмях да ги събера за "събитието"..исках да си го запомнят весел и жив!
В началото на месеца ще ходим да видим близначките и ако от една страна искам лично да кажа на мамата, а от друга ми е кофти,че отиваме за толкова хубаво нещо..с толкова тъжна новина...
Незная какво да правя...

а те пък сякаш приятелите усещат и почти с всички се чувам всеки ден...единият скоро ще празнува годинка на дететнцето си, другата ще става леля...все весели неща..

# 9 18 юни 2008, 11:35 ч.

Мнения: 1 259

Ako искаш го кажи не директно на майката на близначките, а на таткото и той да подходи по-внимателно и да и каже в по-подходящ момент. Поне като се случват хубави неща около вас, по-лесничко ще го приемат...

Приеми моите саболезнования...!

# 10 18 юни 2008, 11:38 ч.

Мнения: 4 513

Кураж, мила! Сигурно усещат по гласа ти... Колкото и добър актьор да си, такава мъка не се прикрива. Първо кажи на онези, за които мислиш, че по-лесно ще понесат новината, после заедно кажете на другите. Трябва да сте заедно в този момент, дори и от разстояние. Когато скърбите заедно, някак ще ви е по-леко. Моят съвет е - спомняйте си веселото и хубавото - смейте се даже, братовчед ти надали иска да ви вижда все тъжни и разплакани. Sad

Кураж!
Поли е писала преди мен, съгласна съм с нея.

# 11 18 юни 2008, 11:55 ч.

Това са непоправими неща за съжаление, най-тежките моменти са точно тези, когато си отиде близък и обичан човек, още повече, когато е и толкова млад! Трудно е да се съобщи такава новина, незнам как ще намериш сили, но все пак трябва, сигурно и ти имаш нужда да си поплачеш с някой и да споделиш какво ти е на душата, да си излееш мъката.

Лека му пръст на момчето!

# 12 18 юни 2008, 12:00 ч.

Мнения: 78

Съжелявам за загубата ви.
Относно съобщаването - според мен директния подход е най-правилен.Както и да го съобщиш хората изпадат в шок.И всъщност шокът е това , с което трябва да се справиш, а не съобщаването.

# 13 18 юни 2008, 14:53 ч.

Мнения: 654

,,толкова мъка има на този свят"
трябва да им кажеш,и е трябвало да им кажеш.
моя братовчед почина на 27,а ми беше като брат.вече две тъжни години.

# 14 18 юни 2008, 15:51 ч.

Мнения: 2 388

Много съжалявам.
На първи юни и аз загубих много близък приятел. Толкова ме боли при мисълта за него. Даже не ми се вярва, че е истина. Толкова живот, ентусиазъм, мечти, планове имаше това момче. И в един момент - край.
Моето мнение е, че досега трябваше да им кажеш.

# 15 18 юни 2008, 22:48 ч.

Мнения: 1 820

Съжлявам,миличка!Но просто им кажи.Кажи само на един,мисля че ще е достатъчно.Не се измъчвай излишно,мъката ти е достатъчна. Sad

# 16 27 юни 2008, 15:54 ч.

Мнения: 189

Когато бях бременна на 5 месеца и половина и аз загубих брат си. Беше едва на 24. Здраво и право момче, загина при нещастен случай във Варна. Спомням си как мъжа ми ме излъга, че го викат за спешен случай, а те го викнали, за да му кажат какво се е случило. Предвид обстоятелствата ми спестиха един ден, но на следващия вече нямаше как и ми казаха. Мъжа ми трепереше, говореше странни неща, казваше, че трябва да съм силна, за да не изгубим бебето и накрая аз сама се сетих, че се е случило нещо лошо. И до ден днешен като чуя телефона да звънне през нощта и настръхвам.

Почивай в мир, мило братче.

# 17 27 юни 2008, 16:34 ч.

Мнения: 3 675

Вчера почина най-добрата ми приятелка, с която се имаме още от детската градина.Имахме планове с мъжа ми да правим църковен брак и тя и мъжа й да ни бъдат кумове /в неопределен бъдещ момент/, но май ще се отказваме от ритуала.Имам две други приятелки, които също я познават и да си призная им казах направо в имейл какво се е случило с момичето, едната роди на 5 този месец, знам, че това не е хубава новина, но по-добре да знаят, отколкото да кажат прати й много поздрави като я видиш, а момичето вече го няма.Бог да го прости.Да съобщаваш и да чуваш такива вести е ужасно, но такъв е живота.

# 18 27 юни 2008, 23:32 ч.

Му Кинд Оф Плаце
Мнения: 4 033

Просто казваш, това е. Аз бях човекът, който трябваше да каже на мъжа ми, че баща му почина, но държах да му го кажа лице в лице, за да мога после да го прегърна или знам ли...

Само че аз бързо взимам ролята на лошия и се наемам да нося лошите вести Confused

# 19 27 юни 2008, 23:53 ч.

Мнения: 686

Съжалявам!Незнам как се казва подобно нещо!Мир на праха му!

# 20 28 юни 2008, 00:06 ч.

Мнения: 1 259

Авторката...всичко наред ли е... успя ли да намериш "удобен"момент?

# 21 28 юни 2008, 03:15 ч.

Мнения: X

Мир на праха му!Жалко е,че си отиват толкова млади хора!
На въпроса ти-трудно се казва...много трудно,но поемаш въздух и го казваш-директно,с готовност,че от другата страна ше изпаднат в шок.......това е един от най-трудните моменти когато си отиде някой............когато майка ми почина при нелепа злополука-здрава,права и сравнително млада жена...се наложи аз да съобщавам/просто нямаше кой/...наложи ми се да се обадя на ужасно много хора и да преживея казаното ужасно много пъти...а отсреща реакицята беше:"Ама ти шегуваш и се".....или "Не може да бъде,сигурна ли си".....няма да излъжа ако кажа,че със всеки разговор умираше и по нещо от мен,но и все повече осъзнавах какво действително се е случило...............а като мина време разбрах,че тогава като,че ли ми е било по-лесно,отколкото сега,като срещна накой и ми прати много поздрави или пита как е.....така,че по-добре си кажи,поне да ти олекне,да споделиш мъката......а и приятелите са затова-и в хубаво и в лошо-да можеш да говориш ..........

# 22 5 юли 2008, 01:55 ч.

Мнения: 932

Бях бременна в 6-я месец,когато почина мама-преди 3 месеца.Ужасно неочаквано,просто се събудих и...нейна близка приятелка беше там.Беше починала в съня си,на 52...просто ми каза:Ирка,миличка,мама не е добре,тя просто си е отишла.Няма думи,които да те подготвят за този шок,няма такива,които да спестят болката.Обадих се на брат ми и просто изръсих:искам да си силен,мама почина.Много глупаво,много ужасно от моя страна,но бях неадекватна в този момент.И двамата се справихме някакси.Бебето е добре\не е родена още,но преживях много тежки моменти и погребение и сме добре засега/.Просто искам да ти дам кураж,да знаеш,че след като най-близките го преживяват...Тежко е,много.За този,който съобщава е ужасно.Но няма друг начин освен да го кажеш направо.Ужасно ми е мъчно за братовчед ти,съжалявам,миличка,знам как боли! Sad