Как да предпазим детето от комплексиране?

  • 2 915
  • 24
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: X
а ти не можеш да му осигуриш качествен живот,
кой дефинира 'качествен живот'
на почивка можеш да отидеш и с не кой знае какъв голям бюджет, като порастне го пускаш сам с другите деца на лагер и си готова
аз мога много да говоря по темата, моите приоритети са различни - примерно фонд 'висше образование', за съжаление в нашата държавица такива застрахователно-осигурителни мероприятия за следващото поколение почти липсват, но, може би в обозримо за нашите цели бъдеще да се развият
а целта на възпитанието и отглеждането на детето беше не, да свършиш работата вместо него, а да го научиш само да си я свърши, нали така?
колко неща купувам само защото някои си смята, че ми трябват ... а на мен са ми излишни ...

# 16
знаете ли че имаше изпит за кандидатстуденти_нямам пари,но имам мечти,това съм аз,постоянно искам желанията да ми се сбъдват,и не само на битово ниво,нищо не ме задоволява,постигна нещо,което съм желала и хоп следващото,а имам толкова красиви мечти,ако знаехте

# 17
Карина,моя приятелка учи и сама сим плати образованието. Тегли заем и за 4-години си го изплати.
Верно,че е на държавана работа,но ако и ти си намерие стабилна работа,дори и да не е държавана,може да направиш постъпки за заем.
Друга моя приятелка от борсата изкара курс по шев и кройка.Нейна позната пък по козметика.
Искам да ти кажа,че има надежда,има начин,само да го желаеш.
Никой ли си нямаш,който да ти помогне.
Сподели,нека заедно мислим варианти.
На каква възраст си ти?

# 18
ЕЕЕ ти може и да искаш,ама тук е такА!
Замини в чужбина.Освен това една шивачка взима около 400-500 лв.
Запозната съм от близо,при това във фирма,в която атмосферата и отношението са на европейско ниво!!!!

Искаш да живееш като бял човек,ми -Звучиш като мъжът ми!!!!
И той искаше ,не го задоволяваха 700-800 лв. тук и замина за Англия Tired
Проучи въпроса и иди да поработиш в чужбина!!!!

# 19
а не ти ли се иска да си грабнеш детето и да заминеш я на балкан на моренце извън България да не пресмяташ левчетата дали ще стигнат за сладолед

# 20
Е ,естествено,че понякога ми е тъжно и самотно.
Но къде по-самотни моменти съм имала......
Родих на 22.Тогава "ТаТкОтО" ни изостави мен и мъника-Тръгна си.
Останах сама,с мизерно майченство,добре че родителите ми погаха финансиво-купуваха памрерсите и плащаха тока ми.
Тогава,беше най-самотния период,Не излъгах те. Бремеността беше най-самотния ми период. Бремеността през която 'Таткото"ме унижаваше и разплакваше всяка вечер.Когато родих -бебо осмисли живота ми!
После си наех съквартирантка,за да си помогна със сметките,а и зимата не се издържаше сама с бебе.Все пак имах нужда от голям човек  Crossing Arms
След това срещнах настоящия ми мъж-с него беше едма одисея.....
Но всичко се нареди.
Но ето,сега е в чужбина.Липсва ми,но си повтарям-Той е там за добро! И светът изглежда по-розов.

От кой квартал си ,Карина 4???

# 21
  • Бургас
  • Мнения: 5 999
Разбирам стремежа ти към по-добър живот, за съжаление си права, че всички си мерят кесиите. Но и другите са прави, че луксозен и скъп живот малко хора могат да си позволят да водят. Лично моят критерий е да не лишавам себе си и детето си от нормалните ежедневни неща - храна, дрехи (не задължително маркови и скъпи), лагери, почивка, излизания примерно на "Макдоналдс" два-три пъти в месеца. Съветът ми е следният:
1. Постави си цел - какъв точно живот искаш да водиш и колко пари ти трябват за това?
2. Потърси вариант за добра работа. Ако специалността ти не го позволява - инвестирай в себе си, както те съветват и другите.
3. Един кредит също е вариант - но за нещо смислено - жилище, кола, ако имаш нужда от нея, почивка. Не скъп телефон, телевизор, камера и прочие глезотии, при условие че примерно нямаш пералня.
В Бургас също се печели добре. Особено в сферата на туризма и строителството. Строителен работник едва ли ще искаш да станеш, но гладът за кадри в туризма се усеща все по-силно. И съвсем спокойно можеш да си докараш и 1000 лв. заплата, че и отгоре.

# 22
Еи!  Скъпа ....щте ти разкажа нещто...Във времето когато бях омъжена бащтата отказа да дава пари за вафли, а аз бях без работа млада и от София отишла да живея на село заради пустата му обич ..ама тва е друга тема...та какво направих...замислих се какво да сторя и реших...Спари от майчинството записах курс за фризьори и взех занаят който можех да практикувам дори в домашни условия ..целта ми беше да имам за хляба и вафлите....дрехите им шиех сама преправяйки моите стари.....и в крайна сметка стана така че полека развих бизнес..направих салон..имах клиенти ....е спрях дейност когато бях на върхът защото от бачкане по 12 часа си скапах здравето.....но разбрах едно.....за решаването на един проблем има поне 12 начина .....спри огледай се, помисли ако е нужно направи крачка назад и после продължи смело напред....и помни Бог помага на смелите:) ....тази история беше преди повече от 10 години ..Сега децата са големи ...аз завшрших ред други курсове работя в държавна фирма в IT  отдел разведена сам както мисля споменах ...големият ми син е на 16 и вече   иска да му помогна да си намери работа като преводач защото найстина е добър в това.....Предполагам е било емоционално моето писане тук...но искам да знаеш само едно.....никога не се предавай...нека проблема да не те владее а ти ВЛАДЕЙ проблема:) , бъди дръзновена и дерзай:) Нека Бог помага на всеки в нужда и дава изобилно и прее- изобилно:)

# 23
извиняваите но влязох в темата с голям интерес за комплексите на децата и доколко те са техни или просто са отражение на нашите комплекси а темата се изчекна и взе връх материаното извиняваите пак наистина е трудно с една заплата но както е казано не всичко е пари







# 24
  • Мнения: 1 919
Тук наистина се пише само за комплексите на майката.
Има голямо значение колко голямо е детето ти все пак.
А моята ситуация е следната. Поне за момента мога да кажа, че имам доход, който някои семейства с двама родители нямат.
Ами нямам скъп телефон, защото не ми пука от това кой какво ще си мисли за телефона ми.
Вчера си показах стария телефон на една колежка и се смяхме колко е допотопен - а си го смених само защото малката го счупи.
Не ми се ходи по ресторанти, защото е задимено и ужасно шумно. Като си помисля след като родих почти нищо не може да ме закара в някакъв димилник и да си прекарам вечерта там.
Дрехите ми са съвсем обикновени  и ми е все там кой какво точно си мисли за тях.
До някъде нямам и време да се занимавам особено с гардeроба си защото свободно си време прекарвам с детето по градинките.
Всичко е въпрос на вътрешна нагласа. Обичай си детето и не му прехвърляй комплексите си.

Последна редакция: вт, 01 юли 2008, 11:08 от galia_mi

Общи условия

Активация на акаунт