Как да се адаптирам(е) по-бързо в чужбината?

Повярвай в себе си, това е
За една година няма да донаучиш езика,но можеш да си намериш хубава работа.
Поне тук (в Канада) става. Визирам себе си. След година и половина, английския ми е все още на "плажно" ниво, но това въобще не притеснява работодателите. Приятелите ни са и българи и канадци. Но наистина ти трябва езика, за да можеш да общуваш. А и те се радват като се опитваш да говориш на родния им език.

Toчно 
Лично за мен, истинското адаптиране е равно на реализиране на всички цели, които човек си е поставил и разбира се важна е и финансовата цел
Аз май съм склонна да си поставям цели, които впоследствие не съумявам да постигна и така малко по-малко в мен се заражда разочарование. Когато това се повтори няколко пъти за няколко различни цели, започвам примерно да се приспособявам по-трудно и да не съм толкова отворена за нови предизвикателства , както обикновено.
Може би не мога да преценям реално ситуацията и възможностите си и искам от себе си прекалено много. Тогава вместо да направя съответния компромис и да смъкна лентата, продължавам във все същия омагьосан кръг

Та костваше ли ви на вас Вашата адаптация някакви компромиси със себе си и ако да-какви? Благодаря ви за споделените мисли

С всяко по-продължително живеене в чужбина научваш нещо за себе си и се променяш. Много е вероятно сега преди да си заминала да имаш едни цели, а една година по-късно те да ти се струват глупави и неподходящи за ситуацията и мястото. За това най-добре замини без всякакви очаквания, защото ако заминеш с такива със сигурност ще бъдеш разочарована. Иди с идеята да пробваш и да видиш какво ще излезе, но без големи планове.
Също трябва да те предупредя, че местото където отиваш е пълно с мили хора, но не особено лесно създаващи приятелства с пришълци, били те чужденци или от друг щат. Не са студени, просто си поддържат приятелствата със съученици и не смятат, че имат нужда от други. Естествено има изключения, но като цяло не очаквай да намериш дълбоки приятелства още в първата година например.

Съгласна съм с съветите на почти всички 100%, но бих искала да добавя и нещо от мен

Привлече вниманието ми факта, че си си поставила доста твърди срокове и планове, а това за мен е предпоставка за разочарование. Както Биз тактично каза "оптимистични" Защото една добра 1-ва работа вече изглежда по различен начин след година, нивото на владеене на език, което е напълно приемливо и задоволително за нея се оказва смешно ограничено за работа и средата, за които мечтаеш и към които се стремиш след първоначалния културен шок... мисълта ми е, че езиковото и професионално, че и социално развития са непрекъснати процеси, а човек все иска още и още...

Бъди отворена към различията, не сравнявай с БГ нито позитива нито негатива, не очаквай, че хората са по-добри и/или умни, само защото са чужденци... приеми, че отпуските не са това, което са в БГ Остави си път за връщане назад и път в трета посока Шегувай се с носталгията и СПАЗВАЙ ПРАВИЛАТА НА ИГРАТА + законите на страната! Никога, НИКОГА не карай, ако си пила!

Има разлика между чисто битовата адаптация и ... социалното интегриране.
Първото се постига много лесно - разбираш от къде идва храната и разни други работи и готово.
Много хора познавам, които са на това ниво и мислят, че са адаптирани. До колкото си вярват, аз ги приемам за такива, не ми влиза в работата да ги опровергавам. Обаче за мен второто е нещо по-трудно и много по-дълговременно - за него  трябва да знаеш езика , да имаш опит в социална среда, да познаваш културните х-ки, да нямаш пречки ( езикови, поведенчески и т.н) да търсиш реализацията, която искаш за себе си без условността, че си емигрант и по дифолт - ограничен. Да се интересуваш от обществото, да имаш политически, граждански позиции и т.н. За това трябват години, аз лично за скромните 3 години откакто съм в Италия мога да кажа, че първото го постигнах за около месец, след което започнах лека полека да напредвам с второто. Езикът разбира се е номер едно.
Спазването на правилата е номер две.  За останалото си отварям очите много и нямам краен срок.
Успех!

10¢'s caffè&lounge мерси и много хубаво си го казала, точно така се чувствам, битовото оцеляване ще го преживея някак си, но колкото до социалното и личностното ми осъществяване, надявам се да имам късмет и да не се изгубя всред тълпата-"екзистенциалисти"

"Потребност от самоактуализация се изразява в желанието ни да станем такива каквито можем да станем като достигнем върха на нашия потенциал, това е и високото ниво на пълното използване на нашите талант и способности. Според Маслоу самоактуализация достигат едва 1% от населението на планетата, тъй като хората не предполагат колко понтенциал е заложен у тях. Като доказателство към това твърдение той излага няколко довода:комплекс на Йон – страх от успех, който пречи на човека да се стреми към величие и самоусъвършенстване; влияние на социалната и културната среда; силното влияние на потребността от безопасност, която пречи да се преме риска на развитието."

Вие чувствате ли се успели по тези земи за времето, което сте имали досега?

Зависи какво разбираш по "успяла".

 Аз се чувствам доволно удовлетворена от това, което съм постигнала.

anna i mamma хубав вьпрос. Проблема е че неудовлетворението си е заложено в човешката природа; човек винаги има стремеж за повече, след като постигне тьрсеното ниво. Аз лично сьм доволна от това което сьм на този етап, но не мисля да спра до тук. Така че кьдето и да си в Бьлгария или извьн, винаги ще се стермиш кьм нещо повече или различно.

На мен пък много ми харесва идеята на Biskara - така е.
И аз пак ще повторя другите - чуждият език е много, много важен. Един чужденец може да се чуства много добре в една страна и без да знае езика, но това не е интеграция.

Адаптация и интеграция са две различни неща. От там и моето по-различно мнение за езика.

Абсолютно съм съгласна, но без да се интегрираш не може да се адаптираш. Мое мнение.

Prosecco Dolce  има логика в това, което казваш.
Но има хора, както казва Калинка, които се адаптират много бързо и без да знаят езика.
Не, аз нямам тях предвид и затова си оправям заглавието.
Иначе успеха е субективно понятие и за някой може да не е свързан с  интегриране в обществото въобще. За други пък се измерва почти само с пари и т.н.

Chrisimommy може би човек ще е успял, ако се чувства удовлетворен от себе си в дадения етап и е постигнал настоящите си цели, а за успеха като константна величина не говоря

Искам просто да успея да намеря себе си там, че в противен случай тая интеграция ще ми излезе през ...

към авторката..четейки страховете ти все едно се слушам аз години преди да замина...
избягвай да контактуваш с българи всеки ден.......
.....ще ти пречат да научиш езика
.....по голямата част постоянно нещо се оплакват ще те натоварят психически
.....или пък ще се опитват да те използват по един или друг начин
научи се .да уважаваш хората при които работиш
.....така те ще се чувстват добре че са ти помогнали и са те наели на работа
.....ще виждат че имат насреща човек който наистина им помага в бизнеса им
.....ще ти дават и евентуално доброоо парично възнаграждение
вземи от бг нещо което те кара да релаксираш
......например една снимка която ще ти напомня в трудни моменти нещо хубаво
......едно умно писмо към теб от някой твой близък на когото мнението тачиш
......едно мече подарено от любимия
ще имаш мнооого трудни моменти в адаптацията си но едно такова нещо не можеш да си представиш колко ще ти помогне
езикавсеки език когато е непознат е труден затова
......бъди търпелива когато правиш грешки питай на момента кой е правилния вариант за да го научиш
......не се страхувай и панирай когато сгрешиш това е напълно нормално дори някои хора се забавляват с учащите и сами им помагат
......вземи си всички нужни помагала от бг за да не се налага да търсиш на место може и да няма там
......винаги се опитвай да контактуваш дори и без причина винаги можеш да отидеш в някой магазин или фурна и да попиташ нещо..така де да си упражниш познанията
друго не се сещам в момента..... ....успех от мен където и да отидеш каквито и цели да си поставиш 

Като чета това и започвам да се замислям какви са белезите на една добра интеграция ?
Според вас турците в Германия, които живеят там от 20 + години интегрирани ли са ? Гръцките, индииските общности из УСА и Канада с техните закусвални, магазинчета и живот само в съответното комюнити? Какво мислите ?

Във Виена има един квартал, който от стар виенски стана нов турски - магазини, ресторанти, кафенета - само турци живеят там. Навсякъде турски надписи, в магазините хората не говорят на друг език освен на турски, ако им заговориш на немски понякога изобщо не те поглеждат (защото не знаят езика), възпитават децата си в любов към Турция и в омраза към Австрия. Не, те не са се интегрирали. Нито адаптирали и обществото няма да ги приеме никога като свои.
Всъщност обществото те интегрира а ти се адаптираш. От социологична  гледна точка.