Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 20 юни 2008, 15:14 ч.

"Били ли сте мъртви"?

  • 4 441
  • 87
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 847
 Извинявам се за заглавието, но така ми дойде а и най-точно илюстрира мисълта ми. Имали ли сте период или миг в живота си, в който да сте си казвали  "Това беше.", "Няма смисъл.", " Отказвам се." и т.н  За част от ден или от дните си да сте почувствали че сте се изгубили и ви е уморително да драпате.
 Темата е особена, признавам.

 Пояснявам че децата крепят, те са и стимул и смисъл. Да не ги намесваме. За съвсем други части от човешката душа става въпрос.
 

# 1
  • Мнения: 5 649
Мда, сега съм долу -горе в такъв.Бели кахъри са така да се каже ,но като се понатрупат само проблеми .............в един момент ти писва .

# 2
  • Мнения: 3 847
По пътя нагоре как успяваш?

# 3
  • Мнения: 3 302
Мдаммм. Тези дни ми се случиха един куб все "хубави" неща. Още се чудя как не ми е паднала тухла върху главата  Rolling Eyes
Тотално бях изпушила отвсякъде  Confused

# 4
  • Мнения: 607
Аз пък съм расово Зомби. Мъртъв съм, ама драпам като жив.

# 5
  • Мнения: 5 649
Ами още съм долу, пък и каза да не споменаваме децата .
Оптимист съм ,уморен но все пак оптимист.

# 6
  • Мнения: 793
Не съм се чувствала така  Rolling Eyes

Винаги си казвам, че след лошото идва и доброто, било то и в една усмивка на случаен минувач  Wink Държа да кажа, обаче че имам невероятно семейство и рода  Heart Eyes и в трудните моменти никога не съм била сама  Peace

# 7
  • Мнения: 3 847
и в трудните моменти никога не съм била сама  Peace
За мен това е интимно състояние. Не допускам да ми личи и предпочитам да си го скрия от близките.

# 8
  • Мнения: 3 302
и в трудните моменти никога не съм била сама  Peace
За мен това е интимно състояние. Не допускам да ми личи и предпочитам да си го скрия от близките.
Кас, и при мен е така за някои неща, но е адски кофти. Трупаш, трупаш в себе си и в един момент направо изригваш.

# 9
  • Под липата
  • Мнения: 588
От година и половина.... Sad В емоционална дупка съм, а и не знам как да изплувам... Според лекарят ми съм в класическа форма на стрес... Мисля да запиша на йога.
Реално погледнато, действително се чувствам като мъртва.. Нямам живец, нищо не ми задържа вниманието, нищо не ме радва...Само когато пътувам се посъживявам, но толкова рядко ми се случва, че...

# 10
  • Мнения: 793
За мен това е интимно състояние. Не допускам да ми личи и предпочитам да си го скрия от близките.

Според мен, точно там ти е грешката, друго е да си го кажеш и да чуеш и други гледни точки  Peace

# 11
  • Мнения: 5 649
Преди няколко месеца бях изпаднала в много странно състояние. А като се замисля и миналата година бях в такава дупка, при това доста дълго. Знам и причината за това ми състояние, но е прекалено лична, за да я коментирам във форума.

Нямам живец, нищо не ми задържа вниманието, нищо не ме радва...Само когато пътувам се посъживявам, но толкова рядко ми се случва, че...


Именно и аз се чувствах по този начин.

# 12
  • Мнения: 607
Йогата едва ли ще помогне.

# 13
  • Мнения: 7 387
Била съм.
Ама за хубаво или лошо бързо възкръсвам Hug
И да добавя все пак,че за възкръсването са ми помагали други хора. Човек трябва да има освен вяра в себе си,понякога и доверие на другите.

# 14
  • Мнения: 154
"Мъртва" не съм се чувствала, но понякога (напоследък все по-често) се чувствам в задънена улица, чак до задушаване.

# 15
  • Мнения: 5 649
Била съм.
Ама за хубаво или лошо бързо възкръсвам Hug
И да добавя все пак,че за възкръсването са ми помагали други хора. Човек трябва да има освен вяра в себе си,понякога и доверие на другите.
Джей, Kasidy   не подценявайте близките си .
Аз така се опитах да скрия проблема си от мъжа си и в един момент избухнах за една глупост и то пред хора и ги надробих едни.Добре ,че и той не ми влезе в тона ,а замълча .

# 16
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 299
Да.
Имах чувството, че са ми изпили къвта ... гадно е но се оцелява.
Инат и кураж трябва, първото идва само от вътре второто може и да ти го дадат.

# 17
  • Мнения: 2 405
Само веднъж, ама то на младини - не се брои. Новото гадже ме измъкна.  Simple Smile

# 18
  • София
  • Мнения: 4 986
В момента съм умрела отвсекъде Tired...

# 19
  • Мнения: 7 387
В момента съм умрела отвсекъде Tired...
КАРЧ, ти си пич бе. Никакво умиране Hug

# 20
  • Мнения: 581
 Ако изключа най-трагичния момент от живота ми, свързан със загубата на едното ми бебе, не не съм била "мъртва".Винаги гледам да решавам дребните проблеми, за да не се превърнат в големи, не мълча относно нещата, които ме дразнят.Страшен инат съм и постигам всичко каквото реша.Отделно в природата ми е да мисля винаги позитивно, голям оптимист съм.
и в трудните моменти никога не съм била сама  Peace
За мен това е интимно състояние. Не допускам да ми личи и предпочитам да си го скрия от близките.
Аз също не съм сама и имам страхотни близки.Винаги си казвам какъв ми е проблема. Според мен едно от нещата, водещи до състоянието "мъртъв съм" е точно премълчаването и трупането вътре в себе си.

# 21
  • Мнения: 287
Да, била съм.
Но има нещо у мен, което не ми позволява да се откажа, съживява ме, без дори да го искам, дори в моментите, когато единственото ми желание е да се предам. Имало е един единствен "мъртъв" период, който продължи дълго, няколко месеца. Иначе някак дори пряко себе си се възстановявам бързо.

# 22
  • Мнения: 2 771
                      Отдавна умрях, предполагам, че вече съм почти изгнила. Някак нямам желание да драпам и да се изровя сама... Но отчаяно ми се иска някой да се сети за мен и да ме изрови. Или поне да ме целуне и да се събудя, стига само са ме претаковали  ooooh!.

                      П.С. Моля постинга ми да ме се разбира буквално  Twisted Evil.

# 23
  • Мнения: 1 616
Често съм мъртва, понеже не нося на стрес и най-дребни неща могат да ме сринат. Вече почти свикнах да съм мъртва, даже все по-трайно ми се насажда мисълта, че е нормално да съм мъртва...

# 24
  • home!sweet home!
  • Мнения: 505
Да, бях до преди няколко месеца! Не чувствах живота - само страх и страхотна тъга, безсмислие и болка!
Мислила съм да сложа край на безсмисленото си /според мен/ съществувание, и дълго съм мислила дали имам право да го направя! И реших - след като не съм дала сама живота си, нямам право да го отнемам!!!!. Драпах, драпах, драпах, чувствах се като в животно в капан - нито жива сред живите, нито умряла. Това продължи точно 3 години /от както родих, не мисля че е съвпадение  Embarassed/И се обърнах към хомеопатията. Ето така се справих!!!!Успешно. И не , детето не ми беше стимул, от което още повече се измъчвах и самообвинявах!!!!
След черните птици изват винаги белите. И след най-силния мрак е още по-светло!!! Heart Eyes

# 25
  • Мнения: 528
Да, била съм, няколко пъти съм се чувствала "мъртва". Това са моменти, които те променят за цял живот и остават рани в душата ти.
Обикновено се случват, тогава, когато не ти остава нищо друго, освен да се почустваш щастлив.
Сякаш Онзи Там Горе, преднамерено ни е поставил нещо като прекъсвач, който се задейства в случаите, когато някои от нас
започнат да получават повече от полагаемото по замисъл-твърде много радост, да кажем, или твърде много надежда

# 26
  • Мнения: 7 387
Междудргото аз пък точно обратното не го умея. Не умея изкуството да се вглъбявам в себе си. Споделям всичко и сигурно много натоварвам хората около себе си. И колкото от една страна се радвам,че винаги съм намирала отдушник за проблемите си, толкова от друга чувствам вина,че търся съучастници,които да подържат бремето за момент,докато си отдъхна и поразмисля. Не знам дали някаква част от моето бреме не остава в тях да им тежи. Но след като съм постъпила по този начин,мога само да им бъда благодарна.

# 27
  • Мнения: 5 624
Разбира се. Не ми се говори за това, обаче. Как продължавам ли? Ами просто нямам друг избор.....

# 28
  • Мнения: 620
Била съм около една година но ми помагаше ето това на Дамян Дамянов,
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

# 29
  • София
  • Мнения: 337
Била съм...няколко пъти...справях се успешно- понякога сама, понякога с помощ от близки и приятели.
Сега обаче няма начин- продължава вече втора, трета година.Не остана почти нищо, което да се реанимира.
Движа се, макар че ме няма . Wink
Да, нямам друг вариант. Продължавам напред, защото и така може.
Ще видим какво ще стане.

# 30
  • Мнения: 1 818
Била съм около една година но ми помагаше ето това на Дамян Дамянов,
...


Странно... Той самият има няколко неуспешни опита за самоубийство и почти всяка сутрин се е събуждал с думите "Искам да умра" и много често е казвал "Седя в живота като в неудобен стол", наричал живота "кочина". Както и да е....

Да, намирала съм се в подобно състояние и то когато бях на двайсет и няколко години. Мечтаех си да заспя и да не се събуждам повече и ми се искаше никога да не съм се раждала. (Прости ми, Господи!) Струваше ми се, че всичките ми усилия са обречени на провал и че всички врати за мен са затворени. Много е гадно. Дано никога повече да не се чувствам така! Дано и децата ми никога да не се чувстват така - ще ми бъде много мъчно за тях. Намерих си начин да изляза от това състояние и сега се чувствам добре.

# 31
  • Мнения: 7 387
Била съм около една година но ми помагаше ето това на Дамян Дамянов,
...


Странно... Той самият има няколко неуспешни опита за самоубийство и почти всяка сутрин се е събуждал с думите "Искам да умра" и много често е казвал "Седя в живота като в неудобен стол", наричал живота "кочина". Както и да е....

Така е,Маги, мъдрите противоречат на себе си.

# 32
  • Мнения: 620
Това не съм го знаела от биографията на Д. Дамянов но сиховете му определено ми помагаха, когато бях на дъното, дано помогнат и на други намиращи се сега в това кофти състояние

# 33
  • София, откъм тъмната страна
  • Мнения: 245
От няколко години съм душевно мъртва, ама не ми личи. Отвътре съм погълната от тъмнината. Обаче съм инат и не се давам. Оптимистка съм и винаги в черното намирам малко сиво. А когато наистина стане гадно, чакам да ми мине и да дойде по-гадното  Laughing. Винаги виждам светлина в края на тунела и понякога дори успявам да стигна до нея. Няколко пъти ми се е искало да приключа със себе си, но никога не съм изпълнявала това си желание. Има доста други дето чакат на опашка и за това все не остава време  Twisted Evil.
Всъщност веднъж само съм виждала живота си на лента и реших, че това е момента в който ще се простя с живота - за малко щях да се удавя в морето, но по едно време се сетих, че мога да плувам  Mr. Green.....

# 34
  • The new Earth
  • Мнения: 1 941
От девет месеца не живея!
Преди това, каквито и да трудности да имах, колкото и животът да се опитваше да ме събори, не се предавах и винаги успявах да се издърпам за косата.
Борих се и опитвах да помагам и на другите!
Дори когато ми е било безпределно тежко, включвах вродения си оптимизъм и се запасявах с много надежда.
Сега не мога! А може би просто не искам!
Животът ми спря на 29.09. и оттогава живея на автопилот. След това най-близкия ми човек, на когото мислих да се облегна и заедно да преминем през този Ад, ме предаде за пореден път.
Чувствам се, като в капан на тази земя. Вкарана съм в една капсула, пълна с вакуум и само отвреме-навреме забелязвам как около мен всичко продължава да си тече.
Казваш да не споменаваме децата, но няма как да не го направя.
Защото животът ми спря от болката по едното, а все още продължава заради другите две!
Всичко друго загуби смисъл!
Сигурно отново ще изплувам някой ден, защото знам, че нямам право на друго.
Но все още не!

# 35
  • Под липата
  • Мнения: 588
Прави ми впечатление от постовете, че "умирането" ви съвпада с раждането на дете Mr. Green
Пък може и да не съм разбрала Peace

# 36
  • Под липата
  • Мнения: 588
Постът ми излезе неуместен сле този на Искрица...Едновременно сме писали.. Съжалявам !  Cry

# 37
  • Мнения: 2 405
Прави ми впечатление от постовете, че "умирането" ви съвпада с раждането на дете Mr. Green
Пък може и да не съм разбрала Peace

Ама хич не си разбрала.. Confused

# 38
  • Мнения: 2 172
Извинявам се за заглавието, но така ми дойде а и най-точно илюстрира мисълта ми. Имали ли сте период или миг в живота си, в който да сте си казвали  "Това беше.", "Няма смисъл.", " Отказвам се." и т.н  За част от ден или от дните си да сте почувствали че сте се изгубили и ви е уморително да драпате.
 Темата е особена, признавам.

 Пояснявам че децата крепят, те са и стимул и смисъл. Да не ги намесваме. За съвсем други части от човешката душа става въпрос.
 

Да, и то доста- преди двадесетина години..........................После стъпих на крака, .....за да прескоча още един- два "трапа".........

# 39
  • Мнения: 502
  Мислех да пиша нещо,но като прочетох написаното от Искрица се разплаках.Мила,прегръщам те,не се предавай! Hug Hug

# 40
  • Мнения: 5 649
Прави ми впечатление от постовете, че "умирането" ви съвпада с раждането на дете Mr. Green
Пък може и да не съм разбрала Peace
От къде ти хрумна не разбирам  newsm78 newsm78 newsm78

iskrica_nadejda нямаш право наистина ,трябва да се държиш  Hug

# 41
  • Мнения: 11 430
била съм, преди 15г и имаше конкретен повод. Превъзмогнах го и повече не съм била.
Поезията не ми е помагала, напротив повече ме забива.
За Дамян Дамянов, защо да е странно? Човека го е написал, защото се е чувствал така, за себе си го е написал. Щастлив човек ли да напише такива стихове? Който не го е изпитвал?

# 42
  • Мнения: 3 522
iskrica_nadejda,миличка за пореден път  Sad,и  се моля да намериш пътя към светлинката! Hug

# 43
  • Мнения: 2 441
Била съм.
Не успях да възкръсна цяла.
Това, което остана и то се опитва да умре понякога, за щастие съдбата винаги ми поднася по някое малко чудо, което ме дърпа обратно.....

# 44
  • Мнения: 413
Да.
Имах чувството, че са ми изпили къвта ... гадно е но се оцелява.
Инат и кураж трябва, първото идва само от вътре второто може и да ти го дадат.
С двете ръце съм ЗА тези думи, абсолютно вярно,
Понякога си мисля че единствено ината ме държи жива, колкото и грозно да прозвучи, и все пак съм Овен, то ми е в кръвта Tired

# 45
  • Мнения: 1 449
Била съм,да. Нямаше никой близък до мен тогава. Но не обичам да натоварвам хората, а и не разчитам на друг да ме вади от калта или за каквото и да било. Та, сама се измъкнах някак си. Не се смятам за упорита и инатлива, но се оказа че съм. Не исках да правя компромиси със себе си. Исках да живея, не да "умра" на 27. За всички които са в това състояние бих казала вземете се в ръце момичета!  Hug

# 46
  • Мнения: 1 449
Да.
Имах чувството, че са ми изпили къвта ... гадно е но се оцелява.
Инат и кураж трябва, първото идва само от вътре второто може и да ти го дадат.
С двете ръце съм ЗА тези думи, абсолютно вярно,
Понякога си мисля че единствено ината ме държи жива, колкото и грозно да прозвучи, и все пак съм Овен, то ми е в кръвта Tired

Не исках да намесвам зодии,ама и аз това си мисля за мен!  Wink

# 47
  • някъде там
  • Мнения: 1 393
Мдааа... много често съм мъртва.Отдавна съм загубила това,което бях.Трудно намирам за какво да се засмея,освен с децата разбира се.Добре,че са те.В момента съм в период на възкръсване,да видим до кога  Praynig

# 48
  • Мнения: 5 624
А вярвате ли, че животът е като на райета? И, че след тъмното идва светло?

Животът ми до момента показва, че е точно така, но винаги когато изпадам в дупка ми е трудно да повярвам (а не обичам да се надявам напразно), че пак ще изгрее слънце и на моята улица....

Тези "дупки", в които изпадаме, дали са само женски приоритет? Все си мисля, че мъжете не страдат от такива "екстри" и не "умират"..Блазе им  Crossing Arms

За всички, които не се чувстват на върха на щастието в момента  Hug

# 49
  • Мнения: 2 441

Тези "дупки", в които изпадаме, дали са само женски приоритет? Все си мисля, че мъжете не страдат от такива "екстри" и не "умират"..Блазе им  Crossing Arms

Не е така. Мъжете също страдат.

# 50
  • home!sweet home!
  • Мнения: 505

Тези "дупки", в които изпадаме, дали са само женски приоритет? Все си мисля, че мъжете не страдат от такива "екстри" и не "умират"..Блазе им  Crossing Arms

Не е така. Мъжете също страдат.

Да те също страдат и то тежко, понякога фатално! Мисля, че жените сме по-гъвкави, да не кажа жилави. Добре, че са менструацията и сълзите да прочистваме отровите от време на време, а мъжете горките............. Joy

# 51
  • Мнения: 2 441
Мисля, че темата е доста сериозна и за неща далеч по тежки от менструацията......  Thinking

# 52
  • home!sweet home!
  • Мнения: 505
Мисля, че темата е доста сериозна и за неща далеч по тежки от менструацията......  Thinking

Теб мога да те приканя да погледнеш няколко поста по-нагоре какво съм написала, мисля че съм се изказала достатъчно сериозно и от опит!!
А ти доколкото виждам май само раздаваш правилата на играта!?

Последна редакция: пт, 20 юни 2008, 22:31 от fanta

# 53
  • Между гори и планини
  • Мнения: 4 266
Всеки път, когато тръгна да се депресирам, да се оплаквам и да потъвам в черна дупка, прочитам тъжните теми в "Родители преживели загуба".
Тогава разбирам, че съм една разглезена лигла и нямам поводи за оплакване и мрънкане.

# 54
  • Мнения: 2 441
Мисля, че темата е доста сериозна и за неща далеч по тежки от менструацията......  Thinking

Теб мога да те приканя да погледнеш няколко поста по-нагоре какво съм написала, мисля че съм се изказала достатъчно сериозно и от опит!!
А ти доколкото виждам май само раздаваш правилата на играта!?

Хубаво е, че си се изказала сериозно за твоята болка,чудех се само защо да мъжката си решила да се изкажеш не сериозно.  newsm78 За това го и написах, а правила на играта, това са пълни глупости.  doh

# 55
  • home!sweet home!
  • Мнения: 505
Мисля, че темата е доста сериозна и за неща далеч по тежки от менструацията......  Thinking

Теб мога да те приканя да погледнеш няколко поста по-нагоре какво съм написала, мисля че съм се изказала достатъчно сериозно и от опит!!
А ти доколкото виждам май само раздаваш правилата на играта!?

Хубаво е, че си се изказала сериозно за твоята болка,чудех се само защо да мъжката си решила да се изкажеш не сериозно.  newsm78 За това го и написах, а правила на играта, това са пълни глупости.  doh

Пиша ти за последен път, за да не оспамим темата, защото не можем да се разберем!
Това за кръвотечението и сълзите е доказан медицински факт - жените чрез тях се пречистват от отровите натрупани през месеца - от стрес, от нам си кво и т.н. Писах също така, че мъжете противно на всеобщото мнение са по лабилни и се самоубиват по-често. С нищо не съм се подиграла, напротив даже съм подкрепила твоя пост! Мир и лека вечер!!!!

# 56
  • Мнения: 750
''Това беше'',''няма смисъл'',''отказвам се''-това са думи които ги няма в речника ми.
Никога не се предавам.
Девиза ми е ''Няма начин да няма начин!''

# 57
  • Мнения: 2 405
Джейн, дори аз признах, че съм имала такъв момент, не преигравай.

# 58
  • Мнения: 5 624
А какво трови мъжете? Някой знае ли?

# 59
  • Мнения: 750
Джейн, дори аз признах, че съм имала такъв момент, не преигравай.
Дори Ти!
А коя си ти?Страдалница Геновева?
Моля да не ми нареждаш как да се изказвам по темата,става ли!?
Кака да кажа,че съм имала такъв момент-като нямам!
Живота ми е предлагал много 'лайна'!
Няма да разказвам!
Но,нищо не можа да ме сломи!Боец съм!
Само за едно съм помолила Бог....да не ми взема децата преди да ме е прибрал мен!
Всичко друго ще преживея,напук на скапания живот!
Пред нищо друго няма да наведа глава и да си кажа ''Това беше,отказвам се!''!
Съжалявам ако не съм оправдала очакванията ти като кажа,че съм се чувствала ''умряла''!

Буба-жените тровят мъжете! Wink

# 60
  • Мнения: 5 624


Буба-жените тровят мъжете! Wink

Обаче и мъжете тровят жените. Сигурно голям процент от писалите тук са изпадали в дупки именно заради мъж. Или греша?  Mr. Green

# 61
  • Мнения: 750


Буба-жените тровят мъжете! Wink

Обаче и мъжете тровят жените. Сигурно голям процент от писалите тук са изпадали в дупки именно заради мъж. Или греша?  Mr. Green
Ах тез мъже бе! Crazy
Малко лежерно отклонение ще направя.... Whistling
Преди два дни се срещнах с един ''умрял'' познат!
Мъж!Или поне беше.Сега е зомби!
Само за Нея говори!
Съвет иска!Как да постъпел...Ама какво да направел...
Ако говори-говори само за нея!
През другото време мълчи и гледа в една точка.Гледа тъпо!
Иначе не е тъп.Обаче една жена го е отровила!Яко!
Знаете ли какво каза той....
''Защо Тя беше толкова гадна с мен?Защо постъпи така?Защо не пожела любовта ми?Не се ли сети,че щом постъпи така с мен аз никога няма да съм същият!Ще пати само следващото момиче с което ще бъда след нея...щото ще и е'авам майката както Тя на мен!Ще си го върна...но,не на Нея а на следващата!''
Още мисля над думите му! Thinking

# 62
  • home!sweet home!
  • Мнения: 505


Буба-жените тровят мъжете! Wink

Обаче и мъжете тровят жените. Сигурно голям процент от писалите тук са изпадали в дупки именно заради мъж. Или греша?  Mr. Green

Макар да звучи доста обобщено е точно така. Жените страдат от липса на любов.......от мъж, от предателство....от мъж, от самота....мъж..............

# 63
  • Мнения: 5 624
Знаете ли какво каза той....
''Защо Тя беше толкова гадна с мен?Защо постъпи така?Защо не пожела любовта ми?Не се ли сети,че щом постъпи така с мен аз никога няма да съм същият!Ще пати само следващото момиче с което ще бъда след нея...щото ще и е'авам майката както Тя на мен!Ще си го върна...но,не на Нея а на следващата!''
Още мисля над думите му! Thinking


Това е точно така! Много е тъпо. Още повече, че той го осъзнава. Не е редно някое нищо неподозиращо момиче да си пати заради някаква си друга....  Rolling Eyes

Аз лично не мога да си представя да наказвам мъж, заради грешките на предния?! Че какво ми е виновен той?  Rolling Eyes Също не мога да си представя, че ще се държа с всеки мъж по един и същ начин, като че съм излята по калъп...Моето виждане е, че към всеки човек трябва да има различен подход. Обаче знам жени, че и мъже, които като ги гледам, все едно дали с този или онзи, те се държат еднакво към всички- реплики, поведение....  Shocked



Буба-жените тровят мъжете! Wink

Обаче и мъжете тровят жените. Сигурно голям процент от писалите тук са изпадали в дупки именно заради мъж. Или греша?  Mr. Green

Макар да звучи доста обобщено е точно така. Жените страдат от липса на любов.......от мъж, от предателство....от мъж, от самота....мъж..............

В десятката стреляш и ти  Wink

# 64
  • Мнения: 2 441
Аз пък приемам, че много хора може никога да не са "били мъртви", както каза Джейн. Може би е късметлийка , може би е просто силна, важното е как го усеща.

Искам да кажа, че противно на общоприетото моето "умиране" изобщо не беше свързано с мъж.
Не всичко в живота е любовна драма.
Вярно е, че за любов се страда много, но лично аз от това и заради това не съм "умирала".

# 65
  • home!sweet home!
  • Мнения: 505
pasinet, извинявай че пак след твоя пост, ама.....
Аз лично нито в моя, нито в поста на Буба визирам любовна драма!
Ще дам пример - докато живеех с мама, животът ми беше безметежен- тя ми даваше всичко от което имах нужда / не в материален план/. И когато родих и заживях с бащата на детето ми /в последствие съпруг, и аз действително заживях с него след родилния дом/, се почувствах като дете с дете и без любов. Той и до ден днешен не може да ми даде това, от което имам нужда и се побоболях!!!!От нелюбов!!!Чувствах се като сама в целия сват, сама - това чувство е страшно, да знаеш че никой не може да ти помогне. Но аз научих своя урок  - трябва да се науча да живея живота си като голям човек! Трудно е, ами ми се получава напоследък! Да не ми е уроки  Praynig

# 66
  • Мнения: 2 441
Е, то и аз не омаловажавам, ако някой се е чувствал "умрял" заради любов или поради липсата на такава.
Просто моята най-голяма болка в живота не е била такава.
Не съм казала, че някой не би бил на ръба на живота заради любов. Всеки страда за различни неща, това ми е мисълта.

# 67
  • Мнения: 5 462
и в трудните моменти никога не съм била сама  Peace
За мен това е интимно състояние. Не допускам да ми личи и предпочитам да си го скрия от близките.
Уффффффффффф как успяваш да го криеш ????Мен цялата фамилияя ме научава ..
Като  се психясам от куп проблеми и ме избива на здрав дълбок и дълъг сън .Не съм в състояние нищо друго да правя .

# 68
  • Мнения: 413
Аз пък приемам, че много хора може никога да не са "били мъртви", както каза Джейн. Може би е късметлийка , може би е просто силна, важното е как го усеща.
Искам да кажа, че противно на общоприетото моето "умиране" изобщо не беше свързано с мъж.
Не всичко в живота е любовна драма.
Вярно е, че за любов се страда много, но лично аз от това и заради това не съм "умирала".
Според мен всичко си зависи от човека,примерно  на мен дадена случка да ми се вижда фатална, кошмарна, да си викам това е края, умирам ...... а на някой друг, който е пълен непукист или пък с по здрава психика  да го приема като поредния лош ден......., да му тегли една майна и  до там. Вече се срещат много хора, които не приемат живота толкова на сериозно, което е супер....ден да мине друг да дойде....... какви дупки, какво умиране.... За съжаление не съм от тях, мамка му Tired

# 69
  • Мнения: 2 386
Да.

# 70
  • Мнения: 167
Горчилката (или витриолът, както предпочиташе да я нарича д-р Игор) взема на прицел най-вече волята. Хората, засегнати от тази болест, постепенно згубват желание за каквото и да било и след няколко години вече не са в състояние да излязат от своя свят, понеже са изразходили огромно количество енергия, за да издигнат високи стени и да направят действителността такава, каквато те искат да бъде. Тези хора не само избягват външните атаки, но ограничават и духовното си израстване. Продължават да ходят на работа, да гледат телевизия, да се възмущават от уличното движение и да създават деца, ала това става автоматично, без особени вътрешни емоции, защото всичко у тях е под контрол. Основният проблем на отравянето с горчилка се състои в това, че силните чувства - омраза, любов, отчаяние, ентусиазъм, любопитство — също престават да се проявяват. След известно време у отровените с горчилка изчезва всякакво желание - нито им се живее, нито им се умира, и точно в това се състои проблемът им.


Из "Вероника решава да умре" Пауло Куелю

Линк към книгата

П.С Препоръчвам книгата, разказва се точно за една Верояника, която е решила, че вече е умряла...

# 71
Това което ме убива, ме кара да се чувствам жива. Май това съм го чувала някъде, но се отнася много за мен. Не не съм била мъртва.Била съм смазана, отчаяна, боляло ме е и ме боли, но не ни ли прави точно това живи хора.

# 72
  • home!sweet home!
  • Мнения: 505
Това което ме убива, ме кара да се чувствам жива. Май това съм го чувала някъде, но се отнася много за мен. Не не съм била мъртва.Била съм смазана, отчаяна, боляло ме е и ме боли, но не ни ли прави точно това живи хора.

Съгласна съм с това - така е, но аз вярвам че не сме родени, за да прекараме живота си в болка, а за да бъдем щастливи и да правим и другите щастливи. Но когато човек има да учи урок или се е отклонил от пътя идва болката, за да ни научи как да живеем правилно!

# 73
  • Нови Искър
  • Мнения: 4 186
Минавало ми е през ума - Това беше, не мога повече.......
Но хората като ДЖЕЙН не са малко и не са единици и не преиграват.
Не искам и няма да се предам, назад не гледам, каквото съм сторила - сторила съм го, каквото било - било. Много тежко преживявам всички проблеми,особено свързани с обичаните от мен хора, но никога не съм се чувствала умряла, утрото винаги е настъпвало и винаги е било по - светло от вечерта Peace

# 74
  • Мнения: 4 966
Умирала съм - няколко пъти. Но още съм жива...
Ама аз съм прекален егоист, за да се оставя дълго на това усещане и да не намеря начин да продължа.
Но пък има части от мен, които така и не се върнаха към живот /особено след загубата на момченцето ми/...
Лошото е, че познавах хора, които искрено си повярваха, че са мъртви и сами преминаха "отвъд". А в момента съм искрено притеснена за мой познат, който е на ръба и дано намери сили...
Господи  Praynig!

# 75
  • Мнения: 2 161
Може и да съм умирала отчасти,но не си спомням в момента.Виртуално не ми е трудно да си призная,че съм егоист и може би това ме е спасявало.Тези смърти са присъщи на нежните и всеотдайни души.Винаги повече съм вземала, отколкото давала.

# 76
  • Мнения: 2 441
Тези смърти са присъщи на нежните и всеотдайни души.

Права си.

Като спрях да се боря с егоизма си и го приех за нещо нормално, все по често се чувствам "жива".

# 77
  • Мнения: 604
Все още не съм "умирала", защото много ми се живеееее!
Голям оптимист съм по принцип и за това трудно падам
 по гръб!

# 78
  • Мнения: 669
Самосъжалявам се  от време на време, но не броя това за смърт.
"Умирала" съм два пъти и нямам спомен как се оправих... Сякаш се преродих и съм съвсем друга.
Винаги съм мислила, че има и по-страшно, че не бива да се предавам, че нищо не може да ме сломи. Но при тези два пъти наистина бях на ръба, дори нямах нужда да сложа край на физическото си съществуване, защото усещах, че ще дойде естествено и то скоро. Не искам никога да се повтаря това усещане,но ако все пак се случи мисля,че единственото решение е да се "погребеш" и да се "родиш" отново....

# 79
  • Мнения: 2 771
Горчилката (или витриолът, както предпочиташе да я нарича д-р Игор) взема на прицел най-вече волята. Хората, засегнати от тази болест, постепенно згубват желание за каквото и да било и след няколко години вече не са в състояние да излязат от своя свят, понеже са изразходили огромно количество енергия, за да издигнат високи стени и да направят действителността такава, каквато те искат да бъде. Тези хора не само избягват външните атаки, но ограничават и духовното си израстване. Продължават да ходят на работа, да гледат телевизия, да се възмущават от уличното движение и да създават деца, ала това става автоматично, без особени вътрешни емоции, защото всичко у тях е под контрол. Основният проблем на отравянето с горчилка се състои в това, че силните чувства - омраза, любов, отчаяние, ентусиазъм, любопитство — също престават да се проявяват. След известно време у отровените с горчилка изчезва всякакво желание - нито им се живее, нито им се умира, и точно в това се състои проблемът им.


Из "Вероника решава да умре" Пауло Куелю

Линк към книгата

П.С Препоръчвам книгата, разказва се точно за една Верояника, която е решила, че вече е умряла...
                      Точно така в мен умряха всички емоции... Дори когато понякога ми спомене някой, че в постовете ми имало злоба или хъс ми става малко смешно - отдавна не съм способна на друго, освен на мъничко ирония... А в живота ми пък е съвсем зле... Неконтактна съм и гледам тъпо  Tired.

# 80
  • Мнения: 1 818
била съм, преди 15г и имаше конкретен повод. Превъзмогнах го и повече не съм била.
Поезията не ми е помагала, напротив повече ме забива.
За Дамян Дамянов, защо да е странно? Човека го е написал, защото се е чувствал така, за себе си го е написал. Щастлив човек ли да напише такива стихове? Който не го е изпитвал?

Кое ми се струва странно ли? Странно ми се струва това, че хората го възприемат за човек със много силен дух и черпят сили от него, вземат го за пример за подражание, а всъщност изобщо не е бил такъв - само от време на време и то само в поезията си, в истинският си живот той е бил изключително слаб и уязвим и е имал огромни пропадания на духа - рецептите за повдигане на духа, които е давал в стиховете си, при него самия не са работели. Ако някой може да бъде пример за силен и устойчив характер, това по-скоро е жена му - Надежда Захариева.

# 81
  • Мнения: 11 430
Аз намирам за логично, да търсиш  утеха от човек, който изживява нещо подобно, не от такъв който не би те разбрал. Съвета дали ще работи или не, мисля няма значение, важно е да видиш, че не си сам, че и друг изживява това, което ти. Като хленчите, да хленчите заедно. Да откриеш себе си, в неговите стихове.

# 82
  • Мнения: 13 512
не, винаги съм усоявала да обърна гръб и да продължа нататък..понякога дори и без да се обърна, за да погледна "остнаките".

# 83
  • Мнения: 4 138
да, бях. и то бая дълго време. не стана изведнъж. умирах малко по малко.
радвам се, че мина.
сега пак съм сред живите.

# 84
  • Мнения: 2 386
Някой по-горе каза, че когато е спрял да се бори с егоизма си, се епочувствал жив...
А как се справяте с чувството за вина от проявения егоизъм тогава?

# 85
  • Мнения: 2 441
Някой по-горе каза, че когато е спрял да се бори с егоизма си, се епочувствал жив...
А как се справяте с чувството за вина от проявения егоизъм тогава?

Tъй като аз го казах това, ще ти отговоря. Няма вина в това да изпитваш умерена доза егоизъм.
Почувствах се наистина жива от това да правя нещо и за себе си, защото това да живееш за другите е адско.Нито благодарност получих, нито нищо.
Надявам се да си удовлетворена от отговора ми, защото не ми се навлиза в подробности.

# 86
  • Мнения: 2 386
И това ми стига, макар, че ми се четат подробностите..
Аз съм от тези, които блъскат за неблагодарност и сякаш се чувствам жива само когато някой от тези хора се сети, че друг (аз) прави нещо за него, а не за себе си..

Нищо не ми се разбра май.  Laughing

# 87
  • Мнения: 604
Ева разбирам те, защото отчасти и аз приличам на теб,
но имам и дозата егоизъм, която ми позволява да мисля
и за себе си!За да мага когато се обърна назад да кажа
че бях всеотдайна ,но уважавах и своите желания и за това
съм доволна от живота си!

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт