Граждански брак - Грях

Не, не е възможно да стане достатъчно опозноване само извън леглото. Сексуалната хармония в двойката е също толкова важна, колкото и другите неща в брака. Ако не си пасват като сексуални парньори бракът няма да трае дълго. По-добре една разпаднала се връзка от няколко месеца или години, отколкото разпаднал се брак. Не вярвам някой да се жени с идеята да се развежда. НИе живяхме заедно почти 2 години преди да се оженим и поддържахме общо домакинство и бяхме като семейство. Едва след като разбрахме, че можем да се харесваме без парфюм, грим и най-хубавите дрешки за среща, и че можем да съградим един дом, тогава решихме да се оженим включително и с църковен брак.

На всичко отгоре сега хората се женят доста по-късно, отколкото допреди поне 50-100 години. Нашите майки са се женели на 21-22 най-късно, аз се омъжих на 25, а сега се женят почти на 30. Едно време са ги женели на 16 и младите са нямали никаква материална самостоятелност, а момичетата направо от бащиния си дом са отивали в чуждия, а сексът е бил табу. Как си представяш в днешно време млади хора, поели отговорността за себе си да нямат сексуални контакти с партньора си преди брака?

Радостина е права, не може да очакваме от днешната младеж това поведение, което са имали нашите баби примерно.Сексуалната страна на една връзка е от голямо значение, но не е най-важното, животът е свършва само със секса/въпреки че в ДиС такива теми бол/.

Как си представяш в днешно време млади хора, поели отговорността за себе си да нямат сексуални контакти с партньора си преди брака?

Според мен ще ги помислят за особняци и задръстени. И Мама Галка е права, съжителствата са такъв тип отношения между мъж и жена, при които обувките /главно на мъжа винаги сочат към вратата/.При този тип отношения няма, как да се изразя, това което говори църквата по време на тайнството венчание.Но щом хората така искат да живеят - ноу проблем, няма да живеем като нашите баби...Винаги ще има мнения за и против не само църковния брак, но и за извънбрачното съжителство.

Нямах предвид конкретно твоето изказване

Странно е, че точно ти даваш пример с аборта (добре помня предишни твои изказвания, защото бях впечатлена от разсъжденията ти относно прекъсването на бременността).
Ами да, за мен най-важно е какво става в душата. Мотивите за някоя постъпка могат да бъдат толкова различни... в частност и по отношение на брака. Църковният брак въобще не е равнозначен на голяма любов, висок морал и безгрешност.

Този път съм съгласна с изказването на RadostinaHZ.

Какво значи "пасват си сексуално или не си пасват сексуално" ?
Когато има любов хората си пасват във всичко. Когато я няма любовта, дори и да си паснат идеално пак няма дълго да живеят заедно.
Аз не мисля, че е хубаво да се омъжваме за човек, който не познаваме добре, както едно време да речем - брак на сила или брак от интереси. Но т.нар. "пробен брак" за мен също е лоша идея и абсолютно не е разрешение на проблема.
Разделите са факт, разводите след пробния брак - също. Венерическите болести, СПИН, аборти на нежелани деца, пръкнали се случайно в неподходящият момент......списъкът е дълъг. И само , защото трябва да се пробваме дали ще си паснем сексуално. Да сексът е важен, ще каже някой, но децата също са важни, любовта, приятелството, компромисът, грижата за другия........
Църковният или пък гражданският брак не дават абсолютно никаква гаранция за нищо - но все пак съгласете се, че отговорността в двата случая е различна. Много по-лесно е да зарежеш някой, който ти е просто партньор, от колкото да зарежеш собствения си съпруг, чиято фамилия носиш, с който сте си дали обещание за вярност пред свидетелите, докато смъртта ви раздели !

Значи, че може партньорите в двойката много да си харесват стиховете, разговорите, танците, интелекта и да си мислят, че не могат да живеят един без друг. Обаче като се стигне до секса да се окаже, че поне единият не е удовлетворен и това не се оправя с времето. Сигурна съм, че ако не всяка жена, то поне повечето са имали такива парньори - всичко е добре до момента, в който се скигне до секса. В допълнение - когато става въпрос за съжителство преди брака, това за мен означава, че парньорите трайно са заедно и всяка вечер си лягат в едно легло, ядат на една маса, живеят в един дом, а не за по едно бързо по време на купона и да гледат към следващото гадже. Според мен при това положение рискът за здравето е по-малък, отколкото при краткотрайните връзки. Има си достатъчно много средства за предпазване.
Друг е въпросът, че връзката не може да кара до безкрайност в сивата зона и в един момент парньорите или се женят, или се разделят. Може да се оженят след 10 години, но така или иначе много двойки достигат до това събитие.
 

И кога разбираш, че си удовлетворен сексуално?
Колко дни, седмици, месеци....и пр. трябва да минат, за да го установиш?
Защо, след като си лягат и стават заедно не сключат граждански  или църковен брак и не затвърдят връзката си по-скоро? Кое  прави съжителството без брак по-привлекателно от самият брак?

Причината според мен далеч не се състои в сексуалната удовлетвореност или неудовлетвореност. Винаги може да се появи някой по-привлекателен, по-мил, по-нежен от твоя партньор, с който може би ще си пасвате много повече, но това основателна причина ли е да изоставиш човека до себе си?
Според мен разрешението не е в свободното съжителство, а в правилната преценка. Приятелството не се свежда само в споделяне на стихове, танци, срещи - има и целувки, споделени емоции, споделени проблеми, взаимопомощ - едни прекрасни взаимоотношения, които бракът и сексът след това закрепяват в трайна връзка. Тези взаимоотношения са напълно достатъчни да опознаеш човека до себе си и да прецениш дали ще можеш да прекараш остатъка от живота си с него или да потърсиш някой друг, който ще обичаш и ще те обича истински 

От първия или втория път. Това е усещане, емоция, а не логика.

Моето обяснение за втората част от поста ти е, че искат да потвърдят за себе си, че са намерили подходящия парньор във всяко едно отношение. На 19-20 години животът е купон и браковете са спонтанни, но с напредването на възрастта според мен хората са по-склонни да мислят за избора си и малко отвъд спонтанността. Може би точно, защото искат да да оженят веднъж и завинаги в живота си и да остареят с партньора.  И ако я няма сексуалната удовлетвореност рискът от нагласа за търсене на някой друг, по-пасващ е по-висок. Природата си го е измислила - направила ни е такива, че решението за избор на парньор и създаване на здраво поколение да се решава на подсъзнателно ниво, с животинската част от човешката ни природа. Но в същото време търсим потвърждение, че сме направили правилния избор, защото трябва да ги отгледаме тези деца поне докато станат на 16-18 години. Не мога да си представя да живея с някого 18 години и да не ми пасва в секса.

До колкото виждам не си изтълкувала съвсем вярно казаното от мен по отношение на "съжителството", което аз нарочно поставих в кавички   Под съжителство нямам предвид живот на семейни начала и създаване на деца и тн., а време, което с партньорът ти да изкарате в малко по- различна среда от дискотеката или кафенето. Защото по тези места е лесно да си мислиш, че си намерил най- прекрасния човек за теб, но в тривиално- битов план нещата се променят коренно.
Тъй като аз самата съм рожба на разведени родители сама бях решила за себе си, че искам първо да видя бъдещият си мъж точно в тази светлина, а не да се втурна под венчило, да му родя дете и тогава да си скубя косите, както често става за жалост. Не, че иначе имаш гаранция- такава в живота никога няма. Аз съм с две ръце ЗА брака, но той трябва да е обмислен. За себе си смея да кажа, че сключих точно такъв брак (пу, пу ) и спокойно родих детето си, а сега с още по- голяма радост ще сключа и църковен брак с този мъж. Ето къде идват децата по мое виждане- идват на първи план след внимателен подбор и полагане на всички разумни усилия за избор на най- добрият за теб партньор и бъдеш баща и създаване на здравословна семейна среда, а не на просто съобразен с канона бързо сключен брак и добре познатите семейни драми след това. В последния вариант излиза, че църквата идва първа, а не децата и истинското семейство.

MamaGalka, клетвите и обещенията пред свидетели не означават нищо в много случаи.
Познавам семейства, сключили църковен брак, в които отношението към партньора лично мен ме е втрещило (аз съм със "свободно съжителство"- ако някой още не е разбрал ). За това казвам, че е важно какво става в душата, а не колко ритуала според традицията са спазени.

Отново- колкото хора, толкова и мнения. И всеки е прав за себе си... И тази тема е чесане на езици/клавиатури

Мда, за това си права. А и май вече имаше доста подобни препирни и накрая пак бракувания- бракуван, съжителстващия- съжителстващ 
А и то всъщност се измести темата изцяло 

Да, определено темата се поизмести.

Съгласна съм с MILADY. Аз също съм дете на разведени родители. Изживяла съм цялата трагедия на развода и затова го ненавиждам. Също си бях обещала, че ако не срещна човек, който да ме обича и уважава и аз него също, никога няма да се омъжа - по-добре ще ми е така. Но слава Богу - срещнах го. Бяхме известно време приятели в най-общият смисъл на думата - в обща компания, после станахме близки приятели - гаджета няколко години. Ходихме заедно навсякъде. Той е оставал да спи у нас,аз у тях, но не сме били интимно заедно до деня на сватбата ни.
Сключихме гражданският брак няколко дни преди църковния. И църковният ни брак не беше просто мода, а желание и от двете страни.
Според мен развод може да има и без да си сключвал брак. Когато си споделил живота си с някой до най- малката подробност и след това го напуснеш поради определени причини си е чист развод.
Сега, както всяко семейство се случва да се скараме, да имаме разногласия, но се учим да си прощаваме и да правим компромиси. Не сме идеални и никога няма да бъдем, но се обичаме и мисля, че това остава най-важното за едно семейство. А семейството е мястото, където човек трябва да се чувства обичан, да може да споделя и да помага на хората, които са до него.

Децата са най-щастливи, когато чувстват, че мама и тати се обичат и това ще е завинаги - затова според мен бракът е важен - дали ще е граждански или църковен - няма значение, важно е обаче да го има. Може и да е чиста формалност, но тази формалност придава до известна степен значимост на връзката, носи по-голяма сигурност и отговорност.
Така е според мен 

Мамо Галке,

Да си призная, много ме изненада с историятана връзката ви. Честно, не искам да се заяждам. Обаче много ме съмнява той да е издържал 2 години "на сухо" (или без други партньорки). Особено ако сте оставали насаме достатъчно много пъти и време и сте се смятали за гаджета, а не за приятели. Възможно е, но явно е голямо изключение.

Аз да си призная никак не съм лесна и човек трябва да има много яки нерви, за да ме изтърпи.Може би брака е това, да поставяш потребностите на другия пред своите и да му прощаваш всякакви грешки.Т.е. брака, това не само физическата любов,а това е да приемеш другия до себе си независимо от слабостите му, така че той да стане по-добрата твоя половина.Това е да дадеш, без очакваш нещо в замяна, но хората в последно време станаха доста егоистични.Аз се ожених бързо, без да му мисля много, не вярвам, че съм сгрешила, въпреки че на моменти ми идва да   мъжа си в буквалния смисъл на думата, което никак не е хубаво, но какво да се прави.

Природата си го е измислила - направила ни е такива, че решението за избор на парньор и създаване на здраво поколение да се решава на подсъзнателно ниво, с животинската част от човешката ни природа. Но в същото време търсим потвърждение, че сме направили правилния избор, защото трябва да ги отгледаме тези деца поне докато станат на 16-18 години

Ами, ако природата тръгне срещу нас и примерно търсения мъж не попада нито в графа добър сексуален партньор, нито на добър баща, какво ще правим тогава? Добре ще има разводи....

MamaGalka, мога само да те поздравя. Не предполагах, че и в днешно време има хора, които държат на първата брачна нощ (казвам го с най-добри чувства).
Съгласна съм с разсъжденията ти, освен с последната част на поста ти. Аз продължавам да твърдя, че отговорността към партньора е само в главата и никъде друде (с смисъл не на документи или дадени обещания пред свидетели).