"Запознай се с нашите" или "Кошмарите на една майка"

  • 7 946
  • 50
  •   1
Отговори
# 30
Благодаря ти, Роксан! Много хубаво си го разказала, вдъхна ми малко сигурност Simple Smile
Аз си знам, че ще се справим. С повече търпение и упорство ще се наредят нещата както ние си искаме.

# 31
  • Мнения: 413
Реших да пиша не защото имам личен опит в такава ситуация, а защото израстнах в такова семейство, т. е аз бях в ролята на детето. Мама и татко (той ми е татко, защото друг нямам) се събраха и заживяха заедно още преди неговия развод да е юридически оформен. Тя - осем години по-голяма, разведена, с дете, а той зарязва жена си и двете си малки деца. Можете да си представите какъв ад под небето настана... трябва да съм била на около 8 години, когато се разрази бурята, но едва ли някога ще забравя... Успяхме да оцелеем и да преминем през всичко това, само защото се бяхме вкопчили един в друг, докато всичко наоколо се рушеше... Неговото семейство обиждаше и всячески се опитваше да унизи майка ми (независима, силна жена - лекар е, никога не е разчитала на никого), а когато не успяха  да пречупят нея се нахвърлиха върху сина си - настроиха децата му срещу него, отидоха да злословят срещу него при шефа му, заплашваха, че ще го подпалят, а след това ще подпалят себе си, насаждаха чувство за вина у баба ми, докато накрая и тя се обърна срещу собствената си дъщеря. Това са само част от нещата, които си спомням... дърпали са ме като парцалена кукла - "Ти отивай където искаш, детето обаче няма да влачиш!"...
Но оцеляхме. Семейство сме. Те се ожениха след известно време, макар аз да бях единствения гост на сватбата им. След известно време баба ми призна, че е сбъркала - "той е добро момче, имаше майка ти късмет с него". Неговите родители също малко по малко потърсиха контакт, помолиха плахо ако не да им простят, поне да ги погледнат. И след един инфаркт баща му намери смелост да помоли за прошка пред лицето на смъртта, а синът не намери сили да я откаже. Сега се виждат, майка ми също понякога им ходи на гости - винаги съм се учудвала на благородството на тази жена, тя също намери сили да прости.
А аз си имам двама братя, с които, макар и да нямаме кръвна връзка имаме общо семейство.

Много дълго стана. Исках да ти дам кураж, че и в много по-тежка ситуация, погледнато в перспектива, нещата се нареждат. Ако искате да сте заедно, вкопчете се в любовта си. А детето ти е част от теб - по-добрата част, по-невинната. Не се срамувай, че си майка!
Запознай се с тези хора, погледни ги с високо вдигната глава - ти си жената, която синът им е избрал - значи си достойна за уважение. Ако не те приемат, значи поставят под съмнение избора и интелигентността на детето си. Или приемат, че той е глупак, който се оставя да бъде манипулиран и воден за носа?
Каквото и да правиш, не се поставяй предварително в позиция на колене да молиш за благоразположението им! В крайна сметка, най-важното се е случило - той те е приел и те обича такава, каквато си, тяхното съгласие не ви е нужно.

Извинявам се, че писах толкова много, но тази тема винаги ще остане важна за мен, ясно стана защо.
Много добре казано Peace
Пожелавам ти успех, макар че си мисля че драми няма да има Wink

# 32
И при мен не е розово. Когато ни запозна, не знаеха, че съм с дете. Влюбиха се, чак малката снаха станах. По-късно брат му подметнал каква е ситуацията (той и досега ми го спестява, но аз предполагам) и за мен вече дори не става въпрос. Няма поздрави, няма покани...
Не ми пука особено обаче. За мен е важно, че той е до мен, от него по въпроса незнам нищо - не ме товари (макар, че ако сподели ще му олекне), не и вдигнал ръце и да каже "Не мога, майка и татко не те искат".
Защото не е нормално един самостоятелен и порастнал мъж да позволява родителите му да вземат решения за живота му. Той сам трябва да прецени дали обича жената, дали ще приеме детето, дали ще има силата... и на тези мъже не им е лесно с нас. А в случайте когато родителите успяват да повлияят, то е може би защото успяват да разчовъркат собственият му страх и колебание относно връзката с такава жена.
Освен това, да не забравяме, че не само мама и тати сипят епитети и съвети за нас. Има и обкръжаваща среда - колеги, приятели-тарикатчета дето "на някой копелето никога няма да гледат" (цитирам).
Така че сме уязвими от много страни, но ако ни обичат, тези глупости няма да им попречат да бъдат с нас.
Кураж!!!

# 33
  • Мнения: 592
Влизам само за да те подкрепя и да ти кажа, че такива истори има много и щастливият им край зависи само от вас. Ако сте заедно, то той непременно ще дойде и при вас.

Последна редакция: ср, 09 юли 2008, 15:56 от Sissa

# 34
  • Мнения: 51
ЗДРАВЕЙТЕ!!
И аз съм в такава ситуация-по млад,ерген с разведена и дете!!Родителите му също са начетени хора и знаят за нас!Но все още не се решаваме да плануваме бъдещето заради нерешителноста и раздвояването на приятелят ми!!Мойте родители също не одобряват връзката ни,но бях по категорична и ги отрязох!Негов ред е-това смятам ще докаже и покаже достатъчно дали държи на мен!Родителите му твърдо отказаха да се запознаят с мен и това адски го тормози-непрекъснато звънене къде е,до кога ще е,няма ли да се прибира,а е на 28 години!Заплахи от тяхна страна,че ще му взема имането,че ще го лишат от наследство и накрая майка му реши да се прави на болна.Непрекъснато го упреква че тази връзка ще я довърши!За капак на всичко дядо му се разболя и се обездвижи напълно и сега всички грижи  паднаха върху него,а това е повод мама да го държи настрана от нас!!Та затова не мога да ти кажа че всичко ще мине гладко и че ще те приемат като "дъщеря"!МНОГО ЗАВИСИ ОТ УМСТВЕНИЯТ БАГАЖ И УВАЖЕНИЕТО КЪМ СОБСТВЕННАТА СИ ПЛЪТ И КРЪВ!!!Ако ще и да са милиардери или с по 100 вишита..........Смятям,че времето ще покаже и не се комплексирай от това ,че не си достойна за синът им!!
Пожелавам ти всичко да е най-най розово при теб и да разкажеш за това!Ще следя темата с огромен интерес защото косвенно ме засяга!!УСПЕХ!!!  bouquet

# 35
  • Мнения: 251
Силно се вълнувам от темата, а отдавна няма вест от авторката!
Искрено се надявам нещата да са се развили в добра насока  Peace
Иска ми се да разбера, за два месеца има ли развитие!

# 36
  • Мнения: 165
Тогава откъде знаеш как ще реагират?
Начина по който ще реагират е само предположение, но не го правя аз, а сина им, който ги познава и може да предвиди как ще се развият нещата.
Преди няколко дни се случи следното. В колата му има две мънички играчки, които са му подарък от мен и стоят на таблото. Майка му, минавайки покрай колата ги вижда и вечерта му казва: "Видях едни играчки в колата ти, твойта приятелка да не би да е с дете и да е женена" Той нито потвърждава, нито отрича, но тя хуква след него и започва да му обяснява как той е най-големия глупак, ако се занимава с женена жена с дете... Тя дори не може да предположи, че може да имам дете без да съм женена, това ще разбие представата й за морал още повече... Но както и да е, реакцията й е показателна.
Притеснявам се толкова от това, защото мнението на родителите е важно, поне за мен, особено след като ме прибраха обратно и ми помагат вече почти 2 години. Искам да ме приемат. Да ме оценят и да подкрепят сина си, а не да го тормозят всеки път като стане дума за това. Когато има подкрепа от родителите, като че ли нещата ще се наредят по-лесно. Така ми се струва и така ми се иска да бъде.
Така или иначе скоро той няма да може да сменя темата и ще се наложи да им каже, та ще ви държа в течение на нещата.

Изпуснали сте "момента на истината". Трябвало е точно тогава, когато майка му е попитала за теб, той да й каже истината, пък тя да беснее колкото си иска. Това според мен щеше да е мъжка постъпка - в крайна сметка нали поема отговорности към теб, а трябва да почне точно от тук. Иначе става по-зле - хем не им казва истината, хем отрича и лъже. Въобще не ви е лесно, но и вие си усложнявате нещата така.   

# 37
  • Мнения: 219
stealflame го е казала перфектно,наистина това е бил момента....
Отлагането не решава проблема а и не може да се отлага до безкрай.Аз съм била в същото положение и честно казано много се притеснявах.Но не от тяхната реакция точно,по-скоро от реакцията на мъжа ми ако тяхната е негативна.Решихме,че ще живеем заедно и той една вечер им казал,че трябва да поговори с тях и им обяснил всичко.Не съм била все пак там и незнам точно с подробности,и да се е казало нещо негативно надали би ми казал.В крайна сметка му казали сам да си решава и прецени,ако това е избора му те са съгласни и така.... Hug Hug
Искренно се надявам нещата и при вас да се наредят по възможно най-добрия начин  bouquet

# 38
  • Мнения: 357
И аз като вас, разведена с дете на 3 год. и с приятел малко по-голям от мен, но свободен, млад, хубав, всичко си има момчето - къща, кола, достатъчно пари изкарва, може да завърти главата на всяка.
Баща му почина преди повече от 2 години, майка му няма още 50 год., готина, отворена, но и много силно привързана към децата си. Тя мен ме познава от дете, зная даже, че преди да се оженя много ме харесваше, искаше ме за снаха  Wink Обаче винаги съм се притеснявала, даже тук съм го споделяла, че може да погледне по друг начин на нещата, особено ако знае, че връзката ми със сина й е още от преди официално да се разведа. Кофти изглежда, още не се е разделила с единия и вече търси начин да си оправи живота с друг.
До скоро нямаше проблем, щото тя беше в чужбина и всичко си беше наред, аз си седях у тях, всичко аз правех, на практика почти живеех там. Като си дойде, много се притеснявах как ще реагира, понеже из цялата къща имаше следи от моето присъствие и няколко мои снимки в рамки по витринките  Mr. Green Исках да разбера какво мисли тя, той нищо не ми каза, обясни ми, че майка му не му се месела. Ама аз като не вярвам! И почвам да се вкарвам сама в разни филми, защото той така и не каза "Майко, това е приятелката ми!" и мен това ме тормозеше много. А всъщност за него най-вероятно това изобщо не е било необходимо, защото ние се познаваме, ама за мен беше важно ... И почвам да си мисля кви ли не глупости, че той се притеснява от мен, че неиска да ме среща с майка си, че тя не одобрява тая връзка... Знам ли? Постепенно той взе да ме води у тях в нейно присъствие - "Майко, ние ще дойдем да вечеряме", "тука един филм ще гледаме",  "събуди ни ..." такива неща, но аз по нищо не успявах да уловя нейното отношение и това ме измъчваше. Много исках тая жена да ме приеме, не само защото обичам сина й, а и защото тя е жена достойна за уважение и за мен беше важно да няма проблеми по между ни.
Бях се подготвила за най-лошия вариант, мислех просто да и заявя, че съм наясно, че не съм мечтаната снаха, но много обичам сина й и ще направя всичко възможно, той да е щастлив! Е, не ми се наложи да го правя.
Миналата седмица една приятелка на майка ми й споделила, че от друга тяхна обща позната разбрала, че всъщност жената много ме харесвала, но явно просто си е такъв тип човек и неиска да взема отношение.
Но ето, че се подреждат нещата, притесненията ми се оказаха напълно неоснователни, даже бях в петък на една семейна сбирка седнала до нея!  Laughing
Не се вкарвай във филми излишно, а действайте да изясните ситуацията, никой няма да умре - споко! Ще го преживеят, колкото по-рано, толкова по-добре! Успех!   bouquet

# 39
  • Мнения: 51
ЗДр!
При нас нещата не се получиха.........

# 40
  • Мнения: 165
ЗДр!
При нас нещата не се получиха.........

В какъв смисъл не са се получили? newsm78

# 41
  • Мнения: 51
Нямаше щастлив край/в такъв смисъл/!!Както винаги съм казвала много зависи от човека..........  bouquet

# 42
  • Мнения: 165
Много си лаконична, но това си е твоя работа. Съжалявам, че не си попаднала на човек. За това няма гаранции, но пък така се трупа опит. Кой знае и аз с какво ще си троша главата другия път...хм)

# 43
  • Мнения: 251
Тази тема много ме вълнува, затова си позволих да я подновя!
Толкова се чувствам объркана и не знам към кого друг да се обърна. Приятелите не могат да ми дадат обективна преценка, защото все пак са ми приятели.
Защо има хора, които манипулират децата си? Защо има майки, които твърдо са решели, че ще се бъркат в живота на вече порасналите си синове  Tired
Че накратко: Разведена /не по мое желание/ с едно прекрасно дете, с образование, с добра работа, финансово независима. Той: чудесен човек, обича ни, иска да бъде с нас, НО.............
Родители: тя не е за теб, не искам нито да я познаваме, нито да чуваме за нея, тя е..........., тя е..........,тотално пренебрегване.
И какво........................
Те няма да се примирят, но по ме тормози, че той се опитва "........хем вълка сит, хем агнето цяло..'', е няма как да стане.
 Cry Отлагаме неизбежното, просто  Cry Cry Cry

Последна редакция: вт, 28 апр 2009, 16:59 от Мама на принцеса

# 44
  • София
  • Мнения: 175
Мама на принцеса, горе главата! Като не те искат, не ги искай и ти! Изтрябвало ти е нечие одобрение, ако имаш любовта, уважението и доброто отношение на твоя човек. А в какво се изразява неговото поведение: "........хем вълка сит, хем агнето цяло..''?

Общи условия

Активация на акаунт