Пожнеже аз пуснах темата да кажа и как протече процедурата - доста зле. Но да уточня, че моето дете е много страхливо спрямо болка.
Първоначално беше много щастлива, че ще продупчваме ушите. В лекарския кабинет обаче, се уплаши, обяви, че я е страх и вече не иска. Но тъй като добре я познавам, прецених, че ако се откажем, това ще се случва и за в бъдеще - да се отказваме в последния момент от неща, които я плашат. С лекарката я убеждавахме половин час докато се съгласи. След пробиването на първото ухо обаче се разплака - молеше да не пробиваме второто, искаше да махнем обицата, абе ужас... Правилно бях предположила, че може да си останем с една обица. Отново последваха дълги обяснения, но без голям ефект и т.к. работното време на лекарката междурвременно беше изтекло, са наложи да я "позатиснем", за да пробием второто. Детето доста се стресира и като се поопомни разбира се обяви мен за виновна, че аз съм я накарала, че не ги иска тези обици и нямало да ги погледни и т.н. След час обаче, когато вече нищо не усещаше започна да се радва, а вечерта направо сияеше - каза, че не можела да си представи, че вече има обеци
Май лекарката беше права, като ме предупреди, че възрастта между 3 и 5 г. не е много подходяща за поставяне на обеци.
Първоначално беше много щастлива, че ще продупчваме ушите. В лекарския кабинет обаче, се уплаши, обяви, че я е страх и вече не иска. Но тъй като добре я познавам, прецених, че ако се откажем, това ще се случва и за в бъдеще - да се отказваме в последния момент от неща, които я плашат. С лекарката я убеждавахме половин час докато се съгласи. След пробиването на първото ухо обаче се разплака - молеше да не пробиваме второто, искаше да махнем обицата, абе ужас... Правилно бях предположила, че може да си останем с една обица. Отново последваха дълги обяснения, но без голям ефект и т.к. работното време на лекарката междурвременно беше изтекло, са наложи да я "позатиснем", за да пробием второто. Детето доста се стресира и като се поопомни разбира се обяви мен за виновна, че аз съм я накарала, че не ги иска тези обици и нямало да ги погледни и т.н. След час обаче, когато вече нищо не усещаше започна да се радва, а вечерта направо сияеше - каза, че не можела да си представи, че вече има обеци
Май лекарката беше права, като ме предупреди, че възрастта между 3 и 5 г. не е много подходяща за поставяне на обеци.
Смятам че трябва да се обясни на детето ако е на възраст на която ще разбере, че няма да мине без болка и ако то само реши че е съгласно тогава, ако ли не когато порасне само ще го направи 
