Публикувана: 1 юли 2008, 15:01 ч.
Последно мнение: 2 юли 2008, 17:04 ч.

Тръшкане

2 027
39
1

# 15 1 юли 2008, 23:19 ч.

Габрово
Мнения: 2 548

Цитат на: pe6ka в вт, 01 юли 2008, 17:31

Ох, това с игнорирането на поведението е добра идея, ама като се тръшне навън какво правите?

Правя същото както в къщи. Обяснявам един път, ако не хване ред спирам да му обръщам внимание. Онзи ден например, се затръшка яко с въргаляне по земята аз приседнах на един бордюр и го изчаках да свърши. Е, направиме шоу на минувачите, но като му писна станахме и тръгнахме.

# 16 1 юли 2008, 23:20 ч.

Мнения: 1 168

Ммм да - тази идея и ти да се тръшнеш я беше споделила и една психоложка в "Часът на мама" навремето. Друга ней на идея беше да зададеш изненадващо супер тъп въпрос като например "как се казваш"

# 17 1 юли 2008, 23:35 ч.

Мнения: 487

При нас помага само отвличането на вниманието с нещо интересно, което скоро не е виждал. Като не му обръщам внимание, изобщо не спира да плаче... Но определено не трябва да се научава, че може да получи това, което иска с тръшкане. Peace

# 18 1 юли 2008, 23:43 ч.

Русе
Мнения: 2 354

И моята дъщеря започва да се тръшка.
Не й обръщам внимание в такива моменти. След нялколко секунди вече е забравила

# 19 1 юли 2008, 23:46 ч.

София
Мнения: 6 011

Сина ми започна да се тръшка твърде рано - малко след като навърши годинка. Когато поиска нещо и не го получи на секундата веднага започва да реве със сълзи и се захлупва по очи на земята. Съответно в отворената му уста влизат мръсотии или пясък, абе въобще - кошмар.
Напълно го игнорирам, не го поглеждам дори. Обикновено бързо идва на себе си, въпреки, че понякога като ми се тръшка навън наистина се изнервям ужасно много.

# 20 2 юли 2008, 01:42 ч.

Мнения: 1 269

дьщеря ми е на 1 г. и 1 м. и вече прави тези магарии.понякога ми иде да я напляскам по памперса,но за сега се сдьржам.
когато започне да се мята по земята пьрво пробвам с говорене и зальгване,ако не мине номера-игнор. Peace

# 21 2 юли 2008, 08:59 ч.

София
Мнения: 17 592

Не ми се е случвало - слава Богу! - но не бих ти препоръчала да й позволиш тя да диктува условията...

# 22 2 юли 2008, 09:01 ч.

Бургас
Мнения: 10 348

В същия период (надявам се да е период) е и сина ми.Вече нервите ми не издържат и се усещам как започвам да крещя за дреболии и на мъжа ми Не знам какво да го правя.Беше много кротко бебе и дете, но от известно време стана ужасен.Тръшка се, посяга ми, посяга на деца, на възрастни - просто не подбира.Не иска в количката.Купихме в колело - не иска и в него.Не ми дава и ръка като сме на вън, а бяга на улицата защото знае, че не му разрешавам - просто на пук.Няма страх от коли въобще.Вече косата ми се е изправила.Воденето и взимането от ясла е някакъв ад.Баща му го е плясвал през ръцете няколко пъти когато ме удря, но няма ефект.А аз самата въобще не съм привърженик на боя.Обяснявам, говоря, залъгвам - ефекта е никакъв.Вече сили и нерви не ми останаха.
Не знам какъв съвет да ти дам, защото аз самата имам нужда от такъв.Пиша в твоята тема, за да не се пускат по десет еднакви.

# 23 2 юли 2008, 09:07 ч.

София
Мнения: 4 588

Цитат на: silvi@ в ср, 02 юли 2008, 01:42

...
когато започне да се мята по земята пьрво пробвам с говорене и зальгване,ако не мине номера-игнор. Peace

И аз действам по същия начин. Peace

# 24 2 юли 2008, 09:27 ч.

Габрово
Мнения: 2 548

Цитат на: irina_vas в вт, 01 юли 2008, 23:20

Друга ней на идея беше да зададеш изненадващо супер тъп въпрос като например "как се казваш"

Ей това непременно ще го пробвам! Даже нямам търпение да видя как ще подейства. Сигурно действа на принципа на отвличането на внимание. Ако свърши работа ... край на мъките ми Mr. Green

.

'МАРИЯ', все едно пишеш за моя син. Какво да ти кажа и боя не помага. Аз съм го шамарила /не издържам просто/, но ефект нула.
Освен да се въоръжиш с търпение. И да не се притесняваш от хората, когато прави сцени навън, защото това допълнително ще те изнервя. Мен лично най-много ме дразни, когато добронамерени наистина минувачи започнат да се опитват да го успокоят. Това само още повече го амбицира да продължава, даже понякога налита да ги удря Embarassed

. Тогава те почват "А-у-у, какво лошо дете" и всичките ми възпитателни методи отиват на кино.

# 25 2 юли 2008, 10:02 ч.

Мнения: 6

Благодаря на всички, които изказаха мнението си. Ще опитам и с вашите съвети. Искрено се надявам това наистина да е само някакъв период и да отмине скоро.

# 26 2 юли 2008, 10:25 ч.

Мнения: 1 155

Явно при вас е дошъл тоя "приятен" момент с тръшкането. От скоро и дъщеря е започвала да се тръшка за всичко коеуто не й се разрешава и направо незнам вече. Започвам да я гушкам но ми е трудно защото тя ревейки се свлича на земята, после и говоря и ако и с приказки не става я игнорирам и не й обръщам внимание.

# 27 2 юли 2008, 12:00 ч.

Мнения: 8 228

И моят син е от инатливите и се тръшка като не стане каквото си е наумил. Започна някъде на 1г и още го държи. Сега се тръшка по-рядко, но по-продължително. Голям инат. Снощи например бяхме на вилата при баба и дядо. Синковеца по някое време взе да се катери по дивана и реших да му събуем обувките. Ей като се разкрещя това ми ти хлапе. Досега не е произнасял думата "обувки". Ама снощи като се разпищя "ОБУВКИИИИИ! ОБУВКИ!!!!!!!!!!!!!!" - сигурно 10 минути пищя. Сълзи, сополи - цирк отвсякъде. Накрая слезе от дивана, намери си обувките и си ги обу. Никога не става по неговата, ама и той не се отказва. При него игнорирането много не върши работа. Опита да го залисам с нещо друго, обикновено го ядосва повече. Така че просто го оставям да се нареве и да му мине. Когато сме навън и започне да се тръшка някой да го носи, или ако не иска да върви хванат за ръка, много помага едно леко шляпване по дупето. Намусва се, подава ръка и забравя глезотиите. Някога ми лази страхотно по нервите, друг път ми е смешно. Ама какво да го правя - на мене се бил метнал. Майка ми такива истории ми разказва за моя инат като малка - тръшкане по улиците, събличане и хвърляне на дрехи. hahaha

Явно сега ми се връща. Ама щом на мен ми е минало в един момент и на синковеца ще му мине. Свекървата изглежда по-шашната. Според нея и двете и деца са били много кротки. Племенникът като малък също. За първи път виждала такова инатесто дете. И все се чуди какво му има newsm78

# 28 2 юли 2008, 12:22 ч.

София
Мнения: 7 190

Не знам, но аз изобщо не съм в състояние да се ядосам на тези "пориви".
Просто са много смешни малчовците, когато се тръшкат. А и като се поставя на тяхно място, мога да ги разбера. Mr. Green

Най-важното е да се прецени кога е нужно да се уважи собственото им мнение, и кога да им се даде да разберат, че номерата им няма да минат.
Както писах по-горе, моето дете изведнъж реши, че не иска да си ляга в 8. И като я виждам, че не и се спи - ОК, права е, иска да си играе с нас, няма защо да се налагам.
Но ако се случи едвам да гледа от умора, и да се скъсва от рев поради тази причина, незабавно предприемам мерки, за да заспи.
Сетих се, че при нас започна да работи номерът да и обяснявам, че е много хубаво да е добричка, че да речем морето е било много щастливо, че такова добро детенце му е станало приятел, но че ако е лоша, морето няма да иска да отидем пак при него, и други подобни.
Тогава детенце започва да повтаря "доб'ичка, доб'ичка", и определено прави опити да слуша.
Изобщо старая се много, много да обяснявам - кое може, кое не може, защо не може.