Тръшкане

  • 2 022
  • 39
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 6
Здравейте!

Имам проблем с тръшкането на дъщеря си (тя е на 1 г. и 9 м.). От известно време нито си ляга нормално, нито се държи нормално. Когато я сложа да спи, макар, че аз все още спазвам режима и, тя започва да пищи, да крещи в леглото, което никога до сега не се беше случвало. Винаги е заспивала сама и в това отношение никога не е създавала проблем.
През времето, когато е будна ако не получи нещо, ляга на земята и запозва да рита, да се мята. Опитах да не и обръщам внимание, опитах да и обясня, че така не бива, опитах да и се скарам, но нищо не помага.
Помогнете ми, какво да предприема, как да реагирам?

# 1
  • Разград
  • Мнения: 2 102
Най-вероятно сега при нея е дошъл този период. Не зная какво да те посъветвам. Ако я оставиш за известно време без да й обръщаш внимание, тя може да реши, че това може да продължава дълго.

# 2
  • Габрово
  • Мнения: 2 548
Действай както и до сега; игнорирай поведението й. Пробвай и с обяснения, макар че опита ми на майка на темпераментно дете показва, че това не помага.
Това е период и ще отмине. Дано при вас по-бързо отколкото при нас  Wink.

Последна редакция: вт, 01 юли 2008, 15:18 от ivap

# 3
  • София
  • Мнения: 7 182
Аз направих компромис с режима за лягане. Вместо в 8, вече си ляга в 9.30.
И не се тръшка, защото и се спи.
За другите неща използвам различни методи - оставям я да и мине, отвличам вниманието с играчка, музика, или любимо нейно занимание.

# 4
  • София
  • Мнения: 5 079
Игнор и търпение (биволско! Crazy), период е това, като видят, че не става на тяхната и се отказват.  Stop

# 5
  • София
  • Мнения: 1 524
Игнор и търпение (биволско! Crazy), период е това, като видят, че не става на тяхната и се отказват.  Stop

И моето мнение е такова.  Демонстративна пълна липса на интерес.

# 6
  • София
  • Мнения: 10 309
Ох, при моята игнорирането не върши винаги работа. Захласва се, в неделя дори повърна от рев. Срам ме е да го кажа, но помогна лек шамар по задника. Стресна се това дете, гушна се в мен, не го очакваше явно, и проблемът беше решен.

# 7
  • Мнения: 78


           Съвет май трудно ще дам  newsm78 Моят син е по-малък / 1год 2 месеца / и май също навлезе в тази фаза.......Заспива си сам, като си мачка едно малко мече, което  му е ритуалната играчка за заспиване. Нашето тръшкане е при смяна на памперс, обличане на дреха през главата и най-вече като не става това, което си е наумил.........

# 8
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Игнор и търпение (биволско! Crazy), период е това, като видят, че не става на тяхната и се отказват.  Stop
Peace


на мен даже ми става смешно като се тръШне моя  Crazy   Laughing

# 9
  • Мнения: 2 960
Игнор и търпение (биволско! Crazy), период е това, като видят, че не става на тяхната и се отказват.  Stop

  202uu
  при синът ми се появиха наченки да се заинатява ...надявам се да отминат малко помалко  във времето.Дай боже да отидат в миналото по бързо отколкото при дъщеря ми.На нея и трябваше доста време този период да отмине Rolling Eyes

# 10
  • Мнения: 4 784
Ако и при нас настъпи този период, бех действала, чрез игнориране на поведението.

# 11
  • Мнения: 982
Ох, това с игнорирането на поведението е добра идея, ама като се тръшне навън какво правите?В къщи е по-лесно, аз се надявам, че за нас този период ще приключи скоро!
Понякога, у дома, разбира се  Mr. Green, съм го имитирала, той легне на земята, и аз лягам, крещи " нямааа", и аз казвам" добре, няма".Това му е действало объркващо и отрезвяващо. hahaha, но не винаги.

# 12
  • Мнения: 2 197
Ох, това с игнорирането на поведението е добра идея, ама като се тръшне навън какво правите?В къщи е по-лесно, аз се надявам, че за нас този период ще приключи скоро!
Ами същото като в къщи. Оставям я да си се тръшка. Когато имам възможност (примерно не е съвсем на платното) си тръгвам демонстративно. И винаги действа! Дотичва си съвсем примерно. Миналата година имах повече проблеми, явно тогава още не осъзнаваше, че остава сама ако мама тръгне нанякъде и бях принудена да си я взимам  и да я нося пищяща. Сега вече се страхува като си тръгна и престава. В къщи се тръшка, тръшка и спира. Със заспиването никога не съм имала проблем- детето си заспива когато му се доспи (обикновено към 22.30-23.00). Никога не е заспивала преди 22.00. За мен е абсурдно рано.

# 13
  • Мнения: 9 814
Не позволявай на детето си да ти се качи на главата.
Периодът отминава. Peace

# 14
# 15
  • Габрово
  • Мнения: 2 548
Ох, това с игнорирането на поведението е добра идея, ама като се тръшне навън какво правите?

Правя същото както в къщи. Обяснявам един път, ако не хване ред спирам да му обръщам внимание. Онзи ден например, се затръшка яко с въргаляне по земята аз приседнах на един бордюр и го изчаках да свърши. Е, направиме шоу на минувачите, но като му писна станахме и тръгнахме.   

# 16
  • Мнения: 1 168
Ммм да - тази идея и ти да се тръшнеш я беше споделила и една психоложка в "Часът на мама" навремето. Друга ней на идея беше да зададеш изненадващо супер тъп въпрос като например "как се казваш"

# 17
  • Мнения: 487
При нас помага само отвличането на вниманието с нещо интересно, което скоро не е виждал. Като не му обръщам внимание, изобщо не спира да плаче... Но определено не трябва да се научава, че може да получи това, което иска с тръшкане.  Peace

# 18
  • Русе
  • Мнения: 2 354
И моята дъщеря започва да се тръшка.
Не й обръщам внимание в такива моменти. След нялколко секунди вече е забравила

# 19
  • София
  • Мнения: 6 011
Сина ми започна да се тръшка твърде рано - малко след като навърши годинка. Когато поиска нещо и не го получи на секундата веднага започва да реве със сълзи и се захлупва по очи на земята. Съответно в отворената му уста влизат мръсотии или пясък, абе въобще - кошмар.
Напълно го игнорирам, не го поглеждам дори. Обикновено бързо идва на себе си, въпреки, че понякога като ми се тръшка навън наистина се изнервям ужасно много.

# 20
  • Мнения: 1 269
дьщеря ми е на 1 г. и 1 м. и вече прави тези магарии.понякога ми иде да я напляскам по памперса,но за сега се сдьржам.
когато започне да се мята по земята пьрво пробвам с говорене и зальгване,ако не мине номера-игнор. Peace

# 21
  • София
  • Мнения: 17 591
Не ми се е случвало - слава Богу! - но не бих ти препоръчала да й позволиш тя да диктува условията...

# 22
  • Бургас
  • Мнения: 10 345
В същия период (надявам се да е период) е и сина ми.Вече нервите ми не издържат и се усещам как започвам да крещя за дреболии и на мъжа ми  Rolling Eyes Не знам какво да го правя.Беше много кротко бебе  и дете, но от известно време стана ужасен.Тръшка се, посяга ми, посяга на деца, на възрастни - просто не подбира.Не иска в количката.Купихме в колело - не иска и в него.Не ми дава и ръка като сме на вън, а бяга на улицата защото знае, че не му разрешавам - просто на пук.Няма страх от коли въобще.Вече косата ми се е изправила.Воденето и взимането от ясла е някакъв ад.Баща му го е плясвал през ръцете няколко пъти когато ме удря, но няма ефект.А аз самата въобще не съм привърженик на боя.Обяснявам, говоря, залъгвам - ефекта е никакъв.Вече сили и нерви не ми останаха.
Не знам какъв съвет да ти дам, защото аз самата имам нужда от такъв.Пиша в твоята тема, за да не се пускат по десет еднакви.

# 23
  • София
  • Мнения: 4 587
...
когато започне да се мята по земята пьрво пробвам с говорене и зальгване,ако не мине номера-игнор. Peace

И аз действам по същия начин. Peace

# 24
  • Габрово
  • Мнения: 2 548
Друга ней на идея беше да зададеш изненадващо супер тъп въпрос като например "как се казваш"

Ей това непременно ще го пробвам! Даже нямам търпение да видя как ще подейства. Сигурно действа на принципа на отвличането на внимание. Ако свърши работа ... край на мъките ми  Mr. Green.

'МАРИЯ', все едно пишеш за моя син. Какво да ти кажа и боя не помага. Аз съм го шамарила /не издържам просто/, но ефект нула.
Освен да се въоръжиш с търпение. И да не се притесняваш от хората, когато прави сцени навън, защото това допълнително ще те изнервя. Мен лично най-много ме дразни, когато добронамерени наистина минувачи започнат да се опитват да го успокоят. Това само още повече го амбицира да продължава, даже понякога налита да ги удря  Embarassed. Тогава те почват "А-у-у, какво лошо дете" и всичките ми възпитателни методи отиват на кино.

# 25
  • Мнения: 6
Благодаря на всички, които изказаха мнението си. Ще опитам и с вашите съвети. Искрено се надявам това наистина да е само някакъв период и да отмине скоро.

# 26
  • Мнения: 1 155
Явно при вас е дошъл тоя "приятен" момент с тръшкането. От скоро и дъщеря е започвала да се тръшка за всичко коеуто не й се разрешава и направо незнам вече. Започвам да я гушкам но ми е трудно защото тя ревейки се свлича на земята, после и говоря и ако и с приказки не става я игнорирам и не й обръщам внимание.

# 27
  • Мнения: 8 222
И моят син е от инатливите и се тръшка като не стане каквото си е наумил. Започна някъде на 1г и още го държи. Сега се тръшка по-рядко, но по-продължително. Голям инат. Снощи например бяхме на вилата при баба и дядо. Синковеца по някое време взе да се катери по дивана и реших да му събуем обувките. Ей като се разкрещя това ми ти хлапе. Досега не е произнасял думата "обувки". Ама снощи като се разпищя "ОБУВКИИИИИ! ОБУВКИ!!!!!!!!!!!!!!" - сигурно 10 минути пищя. Сълзи, сополи - цирк отвсякъде. Накрая слезе от дивана, намери си обувките и си ги обу. Никога не става по неговата, ама и той не се отказва. При него игнорирането много не върши работа. Опита да го залисам с нещо друго, обикновено го ядосва повече. Така че просто го оставям да се нареве и да му мине. Когато сме навън и започне да се тръшка някой да го носи, или ако не иска да върви хванат за ръка, много помага едно леко шляпване по дупето. Намусва се, подава ръка и забравя глезотиите. Някога ми лази страхотно по нервите, друг път ми е смешно. Ама какво да го правя - на мене се бил метнал. Майка ми такива истории ми разказва за моя инат като малка - тръшкане по улиците, събличане и хвърляне на дрехи.  hahaha Явно сега ми се връща. Ама щом на мен ми е минало в един момент и на синковеца ще му мине. Свекървата изглежда по-шашната. Според нея и двете и деца са били много кротки. Племенникът като малък също. За първи път виждала такова инатесто дете. И все се чуди какво му има  newsm78

# 28
  • София
  • Мнения: 7 182
Не знам, но аз изобщо не съм в състояние да се ядосам на тези "пориви".
Просто са много смешни малчовците, когато се тръшкат. А и като се поставя на тяхно място, мога да ги разбера.  Mr. Green
Най-важното е да се прецени кога е нужно да се уважи собственото им мнение, и кога да им се даде да разберат, че номерата им няма да минат.
Както писах по-горе, моето дете изведнъж реши, че не иска да си ляга в 8. И като я виждам, че не и се спи - ОК, права е, иска да си играе с нас, няма защо да се налагам.
Но ако се случи едвам да гледа от умора, и да се скъсва от рев поради тази причина, незабавно предприемам мерки, за да заспи.
Сетих се, че при нас започна да работи номерът да и обяснявам, че е много хубаво да е добричка, че да речем морето е било много щастливо, че такова добро детенце му е станало приятел, но че ако е лоша, морето няма да иска да отидем пак при него, и други подобни.
Тогава детенце започва да повтаря "доб'ичка, доб'ичка", и определено прави опити да слуша.
Изобщо старая се много, много да обяснявам - кое може, кое не може, защо не може.

# 29
  • Мнения: 2 960

ихАААААААААААААААА.Това направо ме изкефи  PeaceСамо ,че ако го разиграя -дали няма  hahahaонези със жълтите ризници да ме подберат....ама иначе имаше ефект при детето на жената от магазина #Crazy

# 30
  • Мнения: 1 049
И при нас е в момента непоносимо... за всичко, което трябва аз да направя се противи... не иска да я реша, не иска да я мия, за зьбите да не говорим, не иска да я преобличам, а като й се забрани да пипа по шкафовете е ужас.  Mr. Green Оставям я да си се натрьшка и после сама ме тьрси, като й помине... Направо кога ще отмине този бебешки пуберитет незнам, ама дано дотогава да ми останат нервички.  Wink

# 31
  • Габрово
  • Мнения: 2 548
Най-важното е да се прецени кога е нужно да се уважи собственото им мнение, и кога да им се даде да разберат, че номерата им няма да минат.

Под "тръшкане" имам предвид точно необосновано тръшкане. Аз лично съм дала свобода на избор на малкия дали, по колко и какво да яде, какво да облича и т.н.
Мисля, че темата е за "номерата" на малчовците.
Хубаво е, че при вас все още действат обясненията. Синът ми вече много добре разбира кое е добро, кое лошо, как трябва да се държи, че не може да има всичко, но когато реши прави всичко напук. Казвам му на пример, че ако се държи зле с децата, няма да има приятели, а той ми отговаря, че не иска да има приятели и иска да е лош.
С порастването става все по-трудно, особено ако детето е по-темпераментно.

# 32
  • София
  • Мнения: 7 182
Най-важното е да се прецени кога е нужно да се уважи собственото им мнение, и кога да им се даде да разберат, че номерата им няма да минат.

Под "тръшкане" имам предвид точно необосновано тръшкане. Аз лично съм дала свобода на избор на малкия дали, по колко и какво да яде, какво да облича и т.н.
Мисля, че темата е за "номерата" на малчовците.
Хубаво е, че при вас все още действат обясненията. Синът ми вече много добре разбира кое е добро, кое лошо, как трябва да се държи, че не може да има всичко, но когато реши прави всичко напук. Казвам му на пример, че ако се държи зле с децата, няма да има приятели, а той ми отговаря, че не иска да има приятели и иска да е лош.
С порастването става все по-трудно, особено ако детето е по-темпераментно.


Е на три годинки ще е тотално различно, мдааа. После пък ще станат тийнейджъри.  Thinking  Като се замисля, все ще има някакъв вид тръшкане.  Mr. Green
Явно просто трябва да свикнем.

# 33
  • Габрово
  • Мнения: 2 548
Като се замисля, все ще има някакъв вид тръшкане.  Mr. Green
Явно просто трябва да свикнем.

Абсолютно! Ще оцелеят родителите с дебелите нерви  Mr. Green!

# 34
  • Мнения: 2 960
Като се замисля, все ще има някакъв вид тръшкане.  Mr. Green
Явно просто трябва да свикнем.

Абсолютно! Ще оцелеят родителите с дебелите нерви  Mr. Green!

Абе дебели ,тънки ...нали са си нашите деца-ще си ги изпърпяваме и още как bowuu

# 35
  • Мнения: 3 929
Според мен трябва да имаш повече търпение, докато отмине въпросният период - така типичен за децата ни на тази възраст. От личен опит бих те посъветвала в такива моменти да отвличаш вниманието й с нещо друго - това дава определено най-добър резултат. Пробвала съм да го игнорирам, да не му обръщам внимание - на сина си, но това като че ли още повече "нагнетяваше" положението. Стигала съм дотам да си "изпусна" нервите.

# 36
Моята малка Ивет (1год и 8мес) започва велико тръшкане като тръгна да и дам някакво лекарство. ПРеди 2 дни вдигна висока температура и трябваше да и давам доста сиропчета и антибиотик... но уви тя отказва всичко и дори Панадола, който много обичаше...преди това. Провбах да ги смесвам с млекца и с адаптираното мляко... но тя го усеща на секундата и се започва отново!. Провбах насила да и дам и тя се задави и повърна всичко.
Моля ви кажете как давате лекарства на децата като не ги искат!!!

# 37
  • София
  • Мнения: 7 182
Моята малка Ивет (1год и 8мес) започва велико тръшкане като тръгна да и дам някакво лекарство. ПРеди 2 дни вдигна висока температура и трябваше да и давам доста сиропчета и антибиотик... но уви тя отказва всичко и дори Панадола, който много обичаше...преди това. Провбах да ги смесвам с млекца и с адаптираното мляко... но тя го усеща на секундата и се започва отново!. Провбах насила да и дам и тя се задави и повърна всичко.
Моля ви кажете как давате лекарства на децата като не ги искат!!!
Последно успях само със свещичките.
И с хомеопатия - не че съм голям привърженик, но и казах, че и давам бонбонки.
Всичко друго беше мисия невъзможна.  Thinking

# 38
  • София
  • Мнения: 10 309
Само парацетамол на свещички.

# 39
  • Мнения: 764
Моят син така тропа с крачета и реве като магаре само като иска да му се даде нещо за ядене (след като вече много добре си е хапнал!). Както си зе занимава с нещо и изведнъж се сеща, че иска нещо и почва да ме дърпа и ме води в кухнята. Аз не винаги му давам, защото виждам, че това е от чиста лакомия и скука. Седи там и реве, и изобщо не му минава и през ум да спре. Опитах да не му обръщам внимание, ама не става. Той направо се засинява. Сега вече се опитвам да го залъжа с нещо (играчка или нещо му приказвам). Решила съм, че е просто период и силно се надяяяявам, че ще отмине.....

Общи условия

Активация на акаунт