- Публикувана: 2 юли 2008, 14:20 ч.
- Последно мнение: 7 апр. 2009, 22:37 ч.
Удряли ли сте някога децата си?
Удряла съм, не един път. Не се гордея с това, по принцип не одобрявам и не вярвам в боя, като възпитателно средство. Мога да кажа, че не е имало и голям ефект при нас. Даже се опасявам, че малко или много съм "научила" детето си да удря когато е ядосано.
Синът ми е много темпераментен и понякога нервите ми просто не издържат
.
Синът ми е много темпераментен и понякога нервите ми просто не издържат
. 
Знам, че има много теми по въпроса, но анкета не открих. А ми е много интересно количественото съотношение между мненията. Моля ви, бъдете откровени.
Резултатите можете да видите само след гласуване, за да не се повлияете от тях. Много благодаря на всички, които ще се включат.
Резултатите можете да видите само след гласуване, за да не се повлияете от тях. Много благодаря на всички, които ще се включат.
А не взимаш ли предвид възрастта на детето? Защото аз 8 месечното бебе никога не съм удряла, но 5 и половина годишна калпазанка яде бой
Vache,
Има резон в това, което казваш, но въпросът ми е по-скоро насочен към нагласите на родителите, тоест дали са склонни да приемат или не такъв вид наказание. Моята позиция например е принципна и не е различна за дъщеря ми на 9 месеца и сина ми на 3 и половина засега.
Но въпросът е интересен, защото като бяхме деца, мен са ме шамаросвали инцидентно, а сестра ми не. Сигурно е било защото и аз съм я тормозела нея, но ето това е разлика при две деца в едно и също семейство. Както и да е, тук не мога да влизам в подробности за причини и възраст, интересува ме преди всичко приемливостта на шамарчетата.
Има резон в това, което казваш, но въпросът ми е по-скоро насочен към нагласите на родителите, тоест дали са склонни да приемат или не такъв вид наказание. Моята позиция например е принципна и не е различна за дъщеря ми на 9 месеца и сина ми на 3 и половина засега.
Но въпросът е интересен, защото като бяхме деца, мен са ме шамаросвали инцидентно, а сестра ми не. Сигурно е било защото и аз съм я тормозела нея, но ето това е разлика при две деца в едно и също семейство. Както и да е, тук не мога да влизам в подробности за причини и възраст, интересува ме преди всичко приемливостта на шамарчетата.
Втора опция, но не в момент на афект, а за да му привлека вниманието, ако не иска да ме чуе. Не обичам жестокостта - а я виждам често. Разбирам защо го правят - но и детето усеща, че възрастният до него не може да му бъде защитник, какъвто то очкаква да бъде и ефектът е обратен.
Vache,
Има резон в това, което казваш, но въпросът ми е по-скоро насочен към нагласите на родителите, тоест дали са склонни да приемат или не такъв вид наказание. Моята позиция например е принципна и не е различна за дъщеря ми на 9 месеца и сина ми на 3 и половина засега.
Но въпросът е интересен, защото като бяхме деца, мен са ме шамаросвали инцидентно, а сестра ми не. Сигурно е било защото и аз съм я тормозела нея, но ето това е разлика при две деца в едно и също семейство. Както и да е, тук не мога да влизам в подробности за причини и възраст, интересува ме преди всичко приемливостта на шамарчетата.
Има резон в това, което казваш, но въпросът ми е по-скоро насочен към нагласите на родителите, тоест дали са склонни да приемат или не такъв вид наказание. Моята позиция например е принципна и не е различна за дъщеря ми на 9 месеца и сина ми на 3 и половина засега.
Но въпросът е интересен, защото като бяхме деца, мен са ме шамаросвали инцидентно, а сестра ми не. Сигурно е било защото и аз съм я тормозела нея, но ето това е разлика при две деца в едно и също семейство. Както и да е, тук не мога да влизам в подробности за причини и възраст, интересува ме преди всичко приемливостта на шамарчетата.
Ами какво да ти кажа.. до детето е. И на мен не ми се иска да я бия и като е била на 8 м. не съм си и помисляла, че ще го правя, обаче... Нямам друго дете да мога да преценя, но от това, което чета стигам до извода, че е до дете. Моето е много вироглаво, темпераментно и импулсивно. Това до някаква степен ни конфронтира, защото аз съм същата и се получава много напечена ситуация понякога. Знам, че когато я удрям няма ефект относно проблема, но разчиства атмосферата... Не искам да я удрям и й го казвам, но понякога хем моите нерви не издъжрат, хем тя умишлено ме дразни. На нейната възраст го прави напълно съзнателно
Не. Това не е допустима и необходимо възпитателна мярка за мен, т.е. въобще не е такава. Не е и допустимо и необходимо наказание. Телесните наказания не приемам по никакъв повод, за никого. Това си е само изтърване на нерви с непостигане на положителни резултати или, както съм чела "насилие от по- големия и по- силния над по- малки я и по- слабия".
И не го казвам от позицията на човек с едно малко бебе- имам две деца- на осем и на две години. Така че знам какво говоря, както и знам, че това е напълно възможно и по силите на обикновения човечец, като мен, да речем.
И не го казвам от позицията на човек с едно малко бебе- имам две деца- на осем и на две години. Така че знам какво говоря, както и знам, че това е напълно възможно и по силите на обикновения човечец, като мен, да речем.
Шамаросването понякога си има своя възпитателен ефект, стига да е с мярка.
Баткото съм го била жестоко 2-3 пъти - има голяма уста, много се звери и ме е изкарвал от равновесие.
Малката също 1-2 пъти я опатках здраво (но не така, както него).
Колкото по-малки са били, толкова повече шамари са отнасяли. От мнооого дълго време даже не ми е идвало наум да използвам този метод. Оправяме се с говорене, с наказания, с крясъци понякога.
Определено не се гордея с това. И ако можеше да върна времето назад, това щеше да е единственото нещо, което ще променя в жовота си - тези няколко случки.
Баткото съм го била жестоко 2-3 пъти - има голяма уста, много се звери и ме е изкарвал от равновесие.
Малката също 1-2 пъти я опатках здраво (но не така, както него).
Колкото по-малки са били, толкова повече шамари са отнасяли. От мнооого дълго време даже не ми е идвало наум да използвам този метод. Оправяме се с говорене, с наказания, с крясъци понякога.
Определено не се гордея с това. И ако можеше да върна времето назад, това щеше да е единственото нещо, което ще променя в жовота си - тези няколко случки.
Много рядко, но се е случвало. Плескала съм го по дупето и по ръчичката. Много съжалявам, а и си дадох сметка, че няма абсолютно никакъв ефект.