Едва на 7 години,а открадна много пари...

Tedi аз мисля , 4е просто се е събрала с неподходящите деца. нямам толкова голямо дете , но виждам как моята копира от "каките" . незнам дали добре познава детето ти парите и какво коли4ество е взело , но е искало да се представи добре пред по -големите. разбира се ще трябва да говорите много , но смятам 4е трябва да и намериш друга компания за игра или просто да е заета с нещо друго ! и най ве4е трябва да осъзнае 4е е направила нещо лошо и 4е с пари не се играе !

Защо?
Доверието изисква доверие! Помислете си над това добре, дъщеря ви също усеща това отношение и реагира както може.
На мен в първи клас ми давах 20 ст всеки ден. Можех да си купя закуска, а можех да си купя апликационно блокче- струваше точно 0,20 лв. Но само едното. На някои им даваха по 50 ст, но никога не съм попитала нашите за повече.

Не мисля, че е добра идея тя да играе долу сама, случката с езерото е много обезпокоителна и вина имате вие като родители. Знам колко е трудно, когато едното иска да играе, а бебето плаче и изисква своето, но няма как.
Също подкрепям да не бъдете твърде строги, а да погледнете и своите грешки!
Успех

Мисля, че връщането ви в БГ ще помогне да се оправят нещата. Ще отдели дъщеря ви от лошата среда, а вие може да използвате времето да разговаряте с нея.

Да! И аз щях да попитам защо не  й давате джобни след като излиза сама?
Освен това в разказа дотук не водях защо момичетата да са неподходяща компания   Или аз не съм чела внимателно, или не намирам нещо нередно да са направили другите.
Относно поведението на детето ти, не знам защо се държи така. Мисля, че е реакция от нещо. Било то бебето и ревност, поне в началото, а после е прерастнало в такава постъпка. Може да няма самочувствие самото дете. Доколкото схващам е искала да покаже на приятелките си, че и тя има джобни, при това не малко. Това е според мен липса на увереност и ниско самочувствие.

Ще ти кажа какво бих направила лично аз. Бих я завела на специалист. За да разбера къде бъркам аз и какво да правя оттук нататък. С бой и лишения няма да се получи според мен. Намерете причината за поведението на детето си!

П.С. Между другото днес свекърва ми по повод възпитанието на децата и отклоненията от дадени норми ми каза да имам предвид, че някои дечица в тази възраст около 8-10 г. крадат  

Ваче вече го е написала, да го кажа по по-друг начин
Детето ви няма самочувствие и иска да се покаже пред приятелите си
Това че сте го лишавали от джобни е избило виж в каква степен
Когато бях точно колкото дъщеря ти, на мода бяха обръчите, обръчи, които струват сега 6 лв, и тогава струваха толкова
Всички имаха, само аз нямах, е колко съм го сънувала този обръч, не бива 600 лв да е струвал
И сълзи съм проляла, сигурно бих откраднала заради него, толкова го исках
Докато не го имах, видях, че е обикновена играчка
Така че лишавайки детето си от джобни, пък да го пускаш с деца, които разполагат
Извинявай, но ти си виновна
Сега наказанията няма да помогнат, говори с детето си, покажи, че го обичаш, дори че го разбираш
Всички грешат, помогни му да осъзнае, че е сгрешило

Сега е момента да и обясните на дълго и широко за кражбата и последствията от нея.
Имах подобен проблем с моята щерка, когато беше на 4. Крадеше съзнателно от градината играчки-криеше ги по дрехите си и вкъщи ги изваждаше. Всеки път ги прибирах и връщах в градината, а нея карах лично да ги върне на учителката, да си признае и да се извини. На 4-5 път разбра, че чужди неща у нас не приемам и се отказа.
Обясних и, че който краде, полицаите го хващат, отвеждат, затварят и връзват. Може да е било засрамващо детето и малко жестоко, но сработи. Хванах и един от охраната на магазин да и поговори-тя по униформата го помисли за полицай и остана много изплашена. Сега не посяга, да чукам на дърво.
Но тук става въпрос за по-голямо дете. Не мога да дам адекватен съвет, но си мисля, че трябва да се обясни на детето как тати е работил дълго за тези парички, как те са предвидени за нещо много належащо, изобщо засегнете моралната страна на проблема. Седем са достатъчна възраст да разбере и осъзнае какво е направила. Вземете мерки, за да не изпуснете детето, че свикне ли да краде и лъже, става много лошо.
Успех.

А защо компанията да е неподходяща?Защо винаги се обвинява чуждото дете?Може да е лесно така,но все пак не краде Бианка.Родителите на Бианка нямат проблем.И дори да обвиняваме чуждите деца,това как ще помогне?В случая другите родители могат да посъветват децата си,да прекратят контактите си с твоето дете.Защото краде.Аз бих потърсила проблемът в собственото си дете и неговите чувства.Ако си съсредоточиш енергията в чуждите деца,току виж си пропуснала момента,в който изчезват 600 евро.

И аз съм на мнение, че проблемът не е толкова в детето...
Откраднало... Сигурно според нея просто ги е взело тези пари. Не наричайте тази случка "кражба". За вас може и да е такава, но разберете първо и мнението на детето. Щом не й се дават джобни, тя как може да прецени колко много са 350 евро? Аз смятам, че 7 годишно дете, още повече ученичка има нужда от собствени пари, най-малкото за да свикне да си прави сметката, да знае кое - колко струва, да започне да си преценява дали може да си купи нещо, или не.
Аз давам стотинки и на 4-годишната си дъщеря, но само след като поиска да отиде да си купи нещо конкретно.
Едва ли е проблем и пускането на детето само навън - щом си преценила, че дворът е безопасно място, защо да не играе там? Не е добре, че ходи някъде другаде без да ти се обади. Но пък я си спомнете вие, майки, дали не сте се разкарвали насам-натам, без изобщо родителите ви да знаята къде се? Аз поне си спомням някои случки от моето детство...

И да, не виждам защо компанията да е лоша - просто другите са по-големи. Това може и да е полезно!

Подкрепям. Аз на 4 години на онези времена ходих и пазарувах за мама и бебето /сестра ми/. Майка ми даваше парички, събирах в касичка. Имах за сладоледи и за дъвки Идеал, като за тях се бях потрудела предварително.
Виж това и това!

На 7 години да не знае колко са 350 евро?!
Никакво финансовото възпитание на детето, а то вече е 1 клас?!
Това че, не са й нужни пари в училище, не означава да не знае стойността на парите от малка.

Здравей, споделям по-горните мнения. Детето не е откраднало парите, взело ги е. Надали осъзнава какво е кражба, но е усетило, че е направило нещо лошо, щом лъже че не е тя. Нормално е да е подтисната от това, че другите имат джобни, че си купуват разни неща, а тя няма. И аз да ти кажа бих била Боя не е и никога не е бил решение!
Имах един съученик навремето, крадеше, баща му го биеше. А той казваше, утре ще взема пари от татко, ще ми удари два шамара, ама си струва!
Защо не почнеш да и даваш стотинки, например, да ти казва какво иска и ти и даваш парички, точно или малко от горе. А пък от време на време и давай, и и казвай, айде сега купи еди какво си, за да почерпи Бианка и другите деца.
Как детето да има самочувствие, кат гледа другите около него, а то не може да си позволи даже една дъвка.
Разликата в нуждите на едно дете на 7 и на 10 според мен не са много големи, кроасанчета, дъвки, шоколадчета, сокче.

Проблема не е в децата. Както сама казваш са върнали парите, които им е дала. Не е и в това, че имате бебе. Много ясно са ти го казали другите мами - не и давате джобни. От написаното разбрах, че живеете в чужбина. Преди месец със съпруга ми ходихме да записваме сина ми на училще тука в Испания. Знаеш ли на какво се учудих най много - двора се заключва и децата не се мотаят като в БГ по улиците, няма и разни магазинчета с всякакви глупости в тях. Нормално е детето да ходи без пари при това положение, не са му нужни. В училищата в БГ се развива невероятна търговия, а и децата могат да ходят където си искат и да купуват каквото си искат. Затова повечето смятаме, че няма нищо нередно в приятелчетата на детето ти, нито пък на нея и има нещо. Просто и давайте дребни стотинки. Моя син разполага с пари от 4 годишен, друг е въпроса че колкото му дам толкова ще изхарчи, хич не мисли, ама това е тема на друг разговор. И най важното - не я удряйте, с думи можете да постигнете повече отколкото с шамари.

Прочетох мненията ви много внимателно!Благодаря на всички за съветите.В някои ще се вслушам,но други ще ги пренебрегна.
Искам да кажа само за джобните пари.Аз навремето също съм получавала,но само за закуска в училище.Тук обаче не е така.В училище нямат лавки,около училището няма магазинчета.Сутрин всяка майка прави на детето си закуска,а един път в седмицата едно дете носи за целият клас.На всички родителски срещи ни съветват,че детето не трябва да има джобни,поне до 3 ти клас.Така,че докато тя е на училище не и трябват.После се прибира в къщи и е при мен.Никога не съм и отказвала да и купя това,което иска,или да и дам стотинки и да отида с нея до магазина да си купи това,което иска.
Живеем в чужда държава,в голям град в който престъпленията не са малко.Наскоро,ако се сещате се нашумя около престъпления на отвличания.Естествено,че лоши неща се случват на всякъде,но това не ме успокоява.Това е  моето дете и съм длъжна да го предпазя.А колкото до другите деца,мисля,че просто не са подходящата компания за нея,защото са по големи и мислят вече за други неща за които едно 7 годишно момиче не би трябвало все още да мисли.
Chanel,не ти ли се е случвало някога да видиш някого и още от самото начало да не ти хареса.Е това е моето мнение за Бианка още от самото начало.Щом дъщеря ми престъпва моите забрани под влиянието на приятелката си...Бианка знае например,какво е забранено на дъщеря ми и въпреки това я кара да прави забранените неща.Точно във възрастта е проблема.Големите са хитри и аз все още не мога да повярвам,че някой не я е накарал да вземе тези пари.
Със сигурност ще започна много да говоря с нея!Ще се опитам да я накарам да говори повече с мен и да ми обясни постъпката си.Ще се опитам да и обясня как  баща и изкарва парички,за да имат всичко.Но със сигурност ще се обърна и към специалист.

Ти си допуснала дъщеря ти да контактува с тези деца.Казваш,че докато преспиваш на обяд малкото дете,тя е с тях навън.Щом не ги харесваш,защо изобщо дъщеря ти играе с тях.Сега,съсредоточена върху Бианка,ти не виждаш,че проблемът си е в семейството.Във вашето семейство.Големите са по-хитри,да.Но дъщеря ти търси тяхната компания и е готова да си плати за това.И защо казвате,че не е кражба?Детето взема 300 евро и вие казвате,че не е кражба.Тя е на 7,не на 4.На тази възраст,смятате ли,че вече децата нямат ценностна система и не знаят кое е правилно и кое не?

Да,допуснала съм и това ми е грешката,която и осъзнавам!Не съм съсредоточена изцяло върху Бианка и не мисля,че не виждам,че проблемът си е наш,повярвай ми!Но Бианка е казала на дъщеря ми,че получава джобни,а когато родителите и дойдоха и мъжът ми ги попита,те отрекоха.Казаха,че детето не получава пари с които да разполага,а те му дават,когато поиска за чипс или сладолед.Но според мен тя също е взимала без да знаят техните и това е провокирало дъщеря ми да вземе пари.Виждам грешките си много добре и дано не е късно,за да започна малко по малко да ги поправям  .

Не е късно.Може би в момента,обсебена от по-малкото дете,не й обръщаш достатъчно внимание.От собствен опит ще ти кажа:опитай се да я направиш съпричастна към твоето ежедневие и се дръж с нея като с голяма.Опитай се да й обясниш случилото се така,все едно е приятелката ти,а не дъщеря ти.Всеки проблем на детето започва от семейството.
Ти пак упорито разсъждаваш върху другото дете.Типично български манталитет.Забрави го това дете,какво те интересува краде ли или не краде?Лъже или не?Не го харесваш,ами не допускай контакти с твоето дете.Но имай предвид,че занапред детето ти ще среща различни хора и ако ти й дадеш основание да има самочувствие,тя трудно ще се повлияе от другите и няма да изпитва нужда да си плаща,за да бъде харесвана.Предвид скромният ми опит,твоето дете се чувства некомфортно в момента и прави глупости.

Когато бях в предучилищна бях взела 20лв  и ги подарих на едно дете. Не знам защо - не си спомням. Майката на детето ги върнала на майка ми. Последва разговор, но никой не ме наказа, удари или нещо подобно. Не съм повтаряла с краденето на пари и си мисля, че съм станала свестен човек.  Сумата във вашия случай е голяма, но едвали детето си дава точна сметка за това. Чесно казано немисля, че след този случай ще посегне отново - предполагам че и за нея е доста стресираща развръзката и определено ще си извлече поука и без най-строги наказания и бой.

Теди , затваряш си очите за истината  Има проблем при вас - както казва Chanel - детето ти няма самочувствие ...
Не разбирам и заинатяването ти по отношение на дребните пари за джобни . Отвличания се случват с деца на милионери , а не с деца имащи по 1-2 Евро в джоба си ...

Знаеш ли , когато аз бях дете нашите винаги са ми казвали - парите са ето там , вземи си колкото ти трябват  ... Нужно ли е да ти казвам , че и за миг не ми е минало през ума да взема повече от 1-2 лева , а какво остава пък да открадна ...
Дръжте се добре с нея сега , говорете , ходете на море ... и се замисли върху това -

А!Ето това е най-важното.В къщи държа определена сума пари.Децата ми знаят къде са,колко са.На малката съм й обяснила-това е лев,това е евро.Тя може и да не знае точно колко са 100 евро,обаче знае,че са много пари,че не се пипат,че е кражба да си вземе и един лев,ако не съм уведомена.Аз мисля,че децата трябва да знаят истинската стойност на парите,да ги уважават,защото това означава,че уважават труда на родителите си.И аз не й давам да се разхожда с пари в джоба.Обаче и не бих допуснала да бъде поблазнена от лакомство,което друго дете в момента си похапва.За едно нищо и никакво шоколадче,детето може да направи куп глупости.Затова,когато излиза,аз й давам дребни пари.Проблемът си е неин как и за какво ще ги похарчи.Но винаги е малка сума,нека сама се опитва да си разпредели средствата.

Подкрепям всички останали мнения. 
Явно леко сте неглижирали детето, заради бебето, тя и за това търси компанията на по-големи, където е бебето.
Не й давате джобни. /В първи клас аз имах 20 лева на месец и възможността да ги харча както си искам/.
Очевидно е допуснала грешка, поради вашето лошо отношение... Но вместо да й се извините, че сте сгрешили вие я удряте, унижавате пред другите деца /На мястото на техните родители не бих им разрешила да контактуват с вашеро повече/ и я наказвате... 

Аз бих поговорила с нея сериозно, без заплахи. Защо е откраднала, нещо грешно ли са направили мама и татко... Как да оправим заедно /тримата/ нещата и също подкрепям мнението за специалист, щом вие не се справяте.

А и още нещо - Детето е казало, че парите са му награда за успешно завършения 1-ви клас. Вие наградихте ли я с нещо? 

Основният метод за "съблазняване" от педофили е именно даването на пари и купуване на лакомства. Затова децата трябва да имат сигурност, да знаят, че ако изпитват някаква нужда, винаги могат да я споделят с мама и татко, и няма да срещнат категоричен отказ и  снизходително отношение. В крайна сметка винаги има варианти - хем детето да бъде доволно, хем родителят да не се чувства манипулиран.

Няма да коментирам изказванията за "неблагоприятното" влияние дружбата на 7-годишно дете с 10-годишни деца, защото са доста несъстоятелни.

На моите деца съм обяснила значението на парите и какви сметки се плащат и ги водя с мен в магазина и заедно смятаме покупките.Също така съм им купила и касички където им слагам парички.Моя е 2клас и доста често си брой парите в касичката и смята какво може да си купи като всеки път решава да си ги  спести.Можеш да направиш нещо подобно.

Проблемът ти май е доста по - сериозен, от колкото го представяш, по - сериозен, от колкото си мислиш... и изобщо не е в лъжата, нито дори в кражбата.

1. наказанията - каквито и да са те - леки или сурови - няма да доведат до никакъв положителен резултат, напротив. Тя те лъже, ти я хващаш. И какво, мислиш, че ще спре да те лъже? Не, ще се научи как по - добре да прикрива лъжата, как да създава правдоподобни лъжи. Защо? Защото има неотложната - според нея - необходимост от това. Открадва крупна сума и ти я хващаш. Какво, мислиш, че ще спре ли? Не, ще се научи да краде по малко. За да не се забележи. Защо, защото е лоша, предразположена към престъпления, недобра? Нищо подобно. Просто защото приятелките й, на които държи, ще продължат да имат пари, а тя ще продължи да няма.

Бори се с причините, не с последствията, за да постигнеш нещо.

Като временно решение можеш да й обясниш,. че децата на нейната възраст нямат джобни. И че щом тя иска толкова бързо да порасне, добре, ще се отнасяте с нея като с по - голяма. И, съответно, ще й давате пари колкото получават приятелките й. Разбира се, поръсването носи и по - големи отговорности. Натовари я с определени домашни задължения. Не тежки, не непосилни, но досадни. И умерено времеемки. Какви - сама си измисли. Задължително, обаче, не свързани с бебето.

Ако не искаш - не дай Боже - някой ден детенцето ти да стане поредната непълнолетна авторка на тема тук в стил "случи се.... нещо си, не мога да споделя с майка си", трябва - налага се, абсолютно от първостепенна важност, преди каквото и да било друго в живота за теб е да спечелиш отново доверието й. Не тя твоето, ти нейното. Доверието, че може да сподели с теб и че ще потърсите разумно решение, като при вземането му участва и тя и се чуват и нейните аргументи и позиция. И че каквото и да се случи, в крайна сметка ще я подкрепиш и ще си на нейна страна, дори и силно да те разочарова. Което не означава, че трябва да се правиш, че не виждаш простъпките - напротив. Кажи й, че на големите се прощава по - малко от колкото на малките, че те се предполага, че разбират повече. И че във всеки един момент, когато и ако тя пожелае, си готова отново да е твоето малко момиченце, с по - малко отговорности и натоварване, с повече книжки, прегръдки и приказки... и по - малко самостоятелност.

Всичките тези неща могат да дадат резултат... за сега. Не ти предстои тепърва големия проблем. След година - две - три приятелките й ще са тийн... аби, таз дума не може да се напише на кирилица, ама сещаш се, типични пуберки. И ще се интересуват от момчета, не от пикници с момичета. А след още няколко години детето ти - не, тялото на детето ти - тепърва ще навлиза в пубертета, а духът? Приятелките й ще водят вече пълноценен сексуален живот...

И всякакви забрани тук биха само навредили, по никой начин не биха помогнали. В момента тя е... влюбена, в какъвто и смисъл се сетиш да вложиш в тази дума, в приятелките си. Намерила е компания на ново място. Но е намерила и много повече от това. Намерила е големи момичета, които я приемат като равна. Е, това вече за едно малко дете е постижение, за което си струва да се бориш. С всички средства. Позволени и забранени.

Единственото решение, за което аз лично се сещам, е твърде радикално. Преместете се. Отидете далеч. Много далеч. В друг град - поне. Щото може да й хрумне да вземе трамвая от другия край на града, за да отиде да ги види - "като големите". Но има надежда, че няма да посмее да се качи във влака. Или че няма да я пуснат. Но при това многократно изтъквай като причина работата - кажи, че тук вече тати не може да работи, а еди - къде си е намерил работа, в никой случай не допускай дори да се намекне, че целта е раздялата й с близките ( в нейните представи). Погрижи се на новото място изобщо да няма големи деца, само на нейната възраст, може би година по - големи, но не повече. А там като допълнение потърси терапия. И... Може да я пуснеш да тренира, примерно, катерене. По мои наблюдения до стената без друго всички са равни. И не е рядко 10 годишно хлапе да дава напътствия на 20 годишен - това се приема за напълно в реда на нещата. Същевременно "големите" закрилят "малките" по отношение на чисто житейските ситуации, при това абсолютно без да натрапват и афишират тези си действия. Но... Това може би не винаги и не навсякъде е абсолютно точно така, тъй че, все пак, внимавай.

Каквото и да направиш, успех!

А ти как мислиш  .Ще получи компютър,но след като се приберем от БГ.Не мисля,че е малък подарък,но е насърчавана да учи и на всяко контролно на което е изкарала добра оценка,винаги е получавала подарък.Може би и там ни е грешката,че винаги е задоволена от всичко.Винаги е имала най скъпите и хубави играчки,всичко каквото е поискала го е получавала.И не мисля,че няма самочувствие,да лесно е да се говори отстрани.Не мисля също,че това да има джобни пари е най важното нещо.Може и да съм се заинатила,но точно тук пък мисля,че съм права.А и щом и двамата с баща и сме на това мнение,спор няма.Тук не става въпрос за 1,2 евро,които винаги бих и дала да си купи сладолед или разните му там глупости.Ще ми поиска и ще и дам на момента.Но да и дам пари да си има за 1 седмица например,няма да стане,не и все още.
Не сме я удряли пред другите деца.Я се постави на мястото на баща и,в момента когато си отваря портмонето и вижда голяма сума липсващи пари...В момент на ярост, упорито мълчание и отричане от нейна страна.Просто си изтърва нервите и и удари 1 шамар,за което аз го оправдавам.Не сме я били никога,разбирам това да е всекидневие,че да ме съдиш.Лошо отношение...Допуснали сме грешки,то кой ли не допуска.Важното е да ги разберем и да се опитваме да не ги повтаряме.
А за отвличането,имах в предвид,че може да се случи,като ми се шляе насам натам по магазините,докато е отишла сама,за някакъв си шоколад,а не,че е дете на милионери...

... Или може би не е вземала, а са й били дадени "за нещо конкретно", но тя с думите си е представила желаното за действително? Или може би ти никога не си го правила? Аз съм. Дори не точно лъжа, само леекичко поизопачаване на истината - и ето, хоп, в миг мечтата се превръща в действителност! Някои деца си получават редовно джобни. Аз също искам и... точно в момента имам парички в джоба! Иска ми се да повярвам, че е редовната ми "издръжка". как да го направя? Като накарам някой друг да повярва в това. Кой най - лесно би ми повярвал? Естествено, по - малкото дете.

Tedito_799 ,ти се справяш чудесно и сама с възпитанието на детето си.Направо се чудя,защо ти беше тази тема.Виждам,че второ мнение не ти понася.Да не говорим за трето,четвърто,пето...

Ето това е основното за мен.
Детето ви е вече голямо, говорете с него, обсъдете проблема... извинете се за буйната реакция и му я обяснете.
Всичко друго - можеш да го прескочиш.

А ако имаш някакво мнение по определен въпрос - като забраната за джобни - е добре да можеш и да я мотивираш, както пред детето си, така и пред себе си. Това, че със съпруга ти сте на едно мнение - не ви затвърдява позицията. 

Chanel,наистина вече започнах да съжалявам,че я пуснах  .Виждам много добре грешките си и съм готова да ги поправя.Заедно 4 мата,ще се справим.Сигурна съм.Снощи се почувствах много зле и мислех,че ще ми олекне,като споделя,но мисля,че само се натоварих още повече.Всички деца са различни.Съвети отстрани могат да се дават много,но дали точно за моето дете ще е правилно,гаранция няма.При всяко е различно,знам.Може би исках трябваше по друг начин да формулирам темата.Не знам в момента как да постъпя с наказанието.Вече 2 дни е наказана в къщи,а на мен ми е жал да е затворена.Искам да я пусна да играе,но това не значи ли,че няма да разбере наказанието.Решили сме да отидем само с нея на море,а да оставим малчо.Цялото внимание да е само за нея.
 Може би ще е по добре да не пишем вече по тази тема  .

Заключи темата.Може би на почивката,когато сте спокойни и в добро настроение,ще преодолеете лошият момент.

Теди, никой не те съветва да даваш джобни за 1 седмица или месец напред. Това с касичката много ми хареса, ще го приложа в къщи. Искам да ти кажа че съм израстнала в соц времена, и много преди да стана на 7 съм имала джобни. никога няма да забравя как татко ми даваше 25ст на ден, а като почнах първи клас 0,5ст.
Кофти е някой да си купи нещо ( и то дреболия ) и да се похвали, а децата около него да седят и да гледат.
Да не говорим, че няма дете, което, като види, че друго яде или пие нещо, няма и то да поиска!
Всички съвети на майките тук, са ценни според мен, това че си пуснала тема означава, че имаш нужда от съвет. Послушай ги.
След като някой си е направил труда да пише в темата ти, значи иска да ти помогне.
Едно дете, може да се зарадва на една вафла, повече от колкото на компютър!
Преусмислете в мъжа си, дали сте прави.  Поговорете и с детето, вижте неговото мнение по въпроса!

Теди, не те агитирам разбира се, ти знаеш как ще постъпиш, обаче:

1. Джобните пари за седмица за задължителни за децата над 6 години - това го пише по всички книжки.  Така детето планира разходите си, знае, че като си изхарчи парите да края на седмицата няма да има екстри и пр. Казваш, че скаш да оправите нещата, ама затова трябва да чуваш и другата страна - тя в прав текст ти казва - чувствам се зле и без самочувствие, защото не разполагам с пари. Забележи, не ти казва с много пари, а просто с някакви. Освен това - щерка ти очевидно няма никаква представа, че 350 евро са много пари - това е от една страна много мило и по детски сладко, обаче на теб не ти харесва и с право. Ами как да има представа за стойността на парите, като не разполага с джобни за определен период и не може нито да си сметне, нито да си ги планира.
Разбира се, ако решите да й давате - то това трябва да стане след разговор в смисъл - ти открадна, грешката е взаимна, казваш, че имаш нужда от джобни, ние ти се доверяваме, гласуваме ти толкоз... Ти също ще трябва да направиш промени в поведението си - такива и такива. Ако не ги изпълниш - редуцираме сумата.

2. Второто важно нещо, според мен е, играта и с по-големите зеца. За мен ти си абсолютно права - тя, на 7 години, работа с 12, 13 годишни няма. Ако съм на твое място -  ще излиза само тогава, когато и аз съм наоколо. Тук в БГ малко са децата, които натази възраст си играят без надзор. Вярно, твоята задача ще се усложни, ама няма как...

Успех и не се шашкай чак пък толкоз много

Теди ... с теб трудно се говори .Убедена си , че си права по презумция и не желаеш да се обърнеш към детето си и да разбереш дали нещо не го тормози ... В случая , явно това са точно джобните ... или това , че не може да сподели нещо  / или нищо / с теб ...
ОК ! Наказана е ! Постъпката и е лоша , наистина , но ти трябва да говориш много , много с нея , защоно виновната не е само тя . Дано да имаш сили да си го признаеш .

Каквото и да се случи , пожелавам ти успех  

Наистина благодаря на всички за изказаното мнение  .
В едно нещо съм сигурна,че съм права и просто няма да отстъпя.Има си време за всичко,за някой неща още е рано.Пари,пари,пари,много грозно звучи да се мисли само за пари.Мисля,че ще се разберем по друг начин,но просто няма да е този с джобните,не все още.Ще се справим.Както ме посъветва Chanel,ще се насладим на почивката заедно и ще преодолеем лошият момент.
Още веднъж ви благодаря,но предпочитам да оставим темата на страни.Съжалявам,но не знам как да я заключа  .

Искам само това да коментирам - ти може би имаш много основания да смяташ така, но за дъщеря ти тези (джобни) пари изведнъж са се превърнали в най-важното нещо. Ужасно ми беше неприятно, когато майка ми и баща ми не искаха по никакъв начин да ми влязат в положението, едва сега започвам наистина да говоря с тях!
Това само потвърждава по-горното ми твърдение.

ПС: Ако искаш да заключиш темата - обърни се към модератор

Аз помня как нашите не искаха да ме разберат за някои неща и как постоянно измислях лъжи. Най-важното е да говорите и да прекарвате повече време заедно.
Успех и не се сърди на някои отговори

Хм. Компютър след месец в БГ не е нещо, което можеш да покажеш и да се похвалиш, още по - малко е нещо, с което можеш да 'подкупиш". Защо има нужда детето ти да подкупва приятелите си - помисли сама.

А за джобните - това не е заплата, не е нужно да се дава за месец, нито дори за седмица напред. Може да се дава всяка сутрин - стига да са лични и неприкосновени пари, с които детето само да се разпорежда...


Жалко, наистина, че детенцето ти очевидно ще е едно от онези нещастни, отритнати деца, които нямат доверие в родителите си, не разговарят с тях, не споделят с тях, докато започнат или да таят всичко в себе си - и хубавите, и лошите чувства, притеснения и радости, или започват да търсят подкрепа и съвети извън дома, далеч от семейството си... където не винаги се намират най - добрите отклици.

Като прочетох развитието на темата, започнах да разбирам ЗАЩО дъщеря ти се е свързала с тези деца. Тя просто има нужда от майка. Каквато, уви, очевидно не намира в дома си. Не майка, която да й помогне с домашните, не майка, която да й сложи храна, не майка, която да й подаде сапуна. Майка, която да е по - голяма, по - уверена, по - знаеща, но също така добронамерена, обичаща, подкрепяща, разбираща... Авторитет, на който може да се довери. Е, ти, която си винаги права, просто не си това за детето си. И си бъди колкото си искаш права, ако щеш може да тропнеш с обидено краче, но фактът е, че не можеш да осигуриш на детето си увереност и самочувствие, че не му даваш подкрепата, от която то така силно се нуждае в момента. И че този проблем все повече ще се задълбочава, ако държиш да продължаваш ти да играеш ролята на неразбиращото, обидено, упорито, опърничаво дете - просто тя е още малка, за да може ефективно да поеме твоята роля - на възрастния, на разбиращия, на подкрепящия, на обсъждащия проблемите. Твърде е малка, за да се справи с обърнатите роли и не се знае каква ще е следващата й безразсъдна постъпка - зов за помощ. Пък ти продължи да обвиняваш Бианка - тя, видно е, не изпитва тази празнота в душата и нужда от някаква топлина и съпричастност... Тя си има приятели - истински приятели, онези, от които има нужда и които имат нужда от нея, а твоето детенце ще продължи да се присламчва покрай по - големите с надеждата, че може би ще си купи някоя усмивка и одобрение -з заради самото него, не заради контролни - както бездомно куче се върти около лагерен огън, надявайки се на подхвърлени огризки...

Заключвам