Любимата ми приказка по този въпрос: 'Как можеш да разсмееш Господ - като му разкажеш за плановете си.' 
п.п... сега видях, че и нагоре са отговорили така..
п.п... сега видях, че и нагоре са отговорили така..
- Публикувана: 3 юли 2008, 12:25 ч.
- Последно мнение: 15 ноем. 2008, 19:34 ч.
Планирате ли живота си
И аз уж планирах и премислях и гласях нещата, но вече не. Нещата, които ми се случиха в последно време ме научиха, че плановете ги има, за да се провалят или модифицират във времето. Сега не искам да планирам. Е, имам най-общи виждания как бих искала да живея и какво бих искала да съм постигнала след година-две, но твърди планове-не. Човек се учи докато е жив както знаете, а мен последните няколко месеца ме научиха на много неща, едното от които е да се наслаждавам на момента и да си нося новите дрехи, защото утре може да е съвсем различно.
пп. Баси, започнала съм да звуча песимистично. Не ми е в стила принципно.
пп. Баси, започнала съм да звуча песимистично. Не ми е в стила принципно.
планирам всичко. служебният ми тефтер е планиран поне за 6 месеца напред, а покрай това и личния - почивка, доктор, пазар, плащане на сметки - всичко е на определен лист в тефтера.
не се чувствам зле, това ми създава стабилност и сигурност. почти нищо не ми нарушава плановете, сами сме с детето през по-голямата част от времето и няма кой да ми смути графика
не се чувствам зле, това ми създава стабилност и сигурност. почти нищо не ми нарушава плановете, сами сме с детето през по-голямата част от времето и няма кой да ми смути графика
Най-дългосрочния ми план беше за 10г напред: като реших да се бракувам на 19 си планирах за следващите 10-ина години да се изуча, да родя 2 деца и натрупам стаж. Стана. Иначе подробности кое дете кога, къде и кога ще работя не съм планувала. И двата пъти решихме на момента, че искаме дете и те взеха, че станаха веднага 
Обикновено си правя по-мащабни, по-глобални планове, нещо като рамка. Колкото пъти съм изпадала в подробности около плануването на нещо, толкова пъти все нещо не става по плана (не, че се проваля, даже по-хубаво се нареждат нещата, но не е според плануването). А за ежедневието специално съм цар на импровизациите.
Рядко, когато имам много задачи за през дена и ходене насам-натам си правя някакъв график кое-кога-как, но грубо.
Хубаво е човек да е организиран и да си прави планове понякога. Но трябва да умее и да импровизира, защото ако си свикнал на 100% с график не се знае в кой момент живота ще ти затрие графика и...
Човек предполага, Господ разполага.
Обикновено си правя по-мащабни, по-глобални планове, нещо като рамка. Колкото пъти съм изпадала в подробности около плануването на нещо, толкова пъти все нещо не става по плана (не, че се проваля, даже по-хубаво се нареждат нещата, но не е според плануването). А за ежедневието специално съм цар на импровизациите.
Рядко, когато имам много задачи за през дена и ходене насам-натам си правя някакъв график кое-кога-как, но грубо.
Хубаво е човек да е организиран и да си прави планове понякога. Но трябва да умее и да импровизира, защото ако си свикнал на 100% с график не се знае в кой момент живота ще ти затрие графика и...
Човек предполага, Господ разполага.
Никога не планирам. В редките случаи, когато реша да се пробвам, все ще се намери някой, да ми провали плановете!
Ето сега едно море не мгоа да се организирам да планирам
Преди винаги ставах, взимах багажа и тръгвах. Без значение къде.
Сега с детето не знам.
Освен пак да тругнем така и където ни хареса да отседнем
Ето сега едно море не мгоа да се организирам да планирам
Преди винаги ставах, взимах багажа и тръгвах. Без значение къде.
Сега с детето не знам.
Освен пак да тругнем така и където ни хареса да отседнем