Повечето хора планират деня,месеца,годината.Мислят години напред какво ще направят,как ще го направят и т.н. За мен честно казано това е изгубено време.Планираш нещо и като дойде планирания миг-хоп изниква някакво непредвидено обстоятелство и плана се проваля.И тогава започва повторно планиране ... и така до безкрай.Как мислите,трябва ли да живеем по план или да мислим 5 минути напред?
- Публикувана: 3 юли 2008, 12:25 ч.
- Последно мнение: 15 ноем. 2008, 19:34 ч.
Планирате ли живота си
, от което ме боли...от загуба ....
Da,nauчих се тук по редица причини.
Планирам ваканции поне 6м предварително,пътувания до Европа дори повече,за да учат в добър район планираме купуване на къща около 2 г преди да е наложително. РДни планирам около месец преди събитието,както и гости,ББКю-та и подобни (тогава каян хората). В професионален план съм понв 1 година напред защото има конференции които искат да им кажеш какво ще говориш най-малко 6 м преди самата конференция. Та битието определя съзнанието,изисква се от мен-планирам,след като се научих да го правя добре ми е много полезно
Планирам ваканции поне 6м предварително,пътувания до Европа дори повече,за да учат в добър район планираме купуване на къща около 2 г преди да е наложително. РДни планирам около месец преди събитието,както и гости,ББКю-та и подобни (тогава каян хората). В професионален план съм понв 1 година напред защото има конференции които искат да им кажеш какво ще говориш най-малко 6 м преди самата конференция. Та битието определя съзнанието,изисква се от мен-планирам,след като се научих да го правя добре ми е много полезно
. Не мога да си го позволя. Особено неприятно е чувството да планираш нещо, а то да се прецака. 
Та по темата - очевидно не планирам, което обаче не е никак лошо да се свърши тези месеци 
Не, нищо не планирам, но така и не се научих да внимавам какво си пожелавам 
.
.
И краткосрочните, и дългосрочните ми планове обикновено се провалят с трясък. Разсмивам не само господ, но и себе си.
И аз уж планирах и премислях и гласях нещата, но вече не. Нещата, които ми се случиха в последно време ме научиха, че плановете ги има, за да се провалят или модифицират във времето. Сега не искам да планирам. Е, имам най-общи виждания как бих искала да живея и какво бих искала да съм постигнала след година-две, но твърди планове-не. Човек се учи докато е жив както знаете, а мен последните няколко месеца ме научиха на много неща, едното от които е да се наслаждавам на момента и да си нося новите дрехи, защото утре може да е съвсем различно.
пп. Баси, започнала съм да звуча песимистично. Не ми е в стила принципно.
пп. Баси, започнала съм да звуча песимистично. Не ми е в стила принципно.
планирам всичко. служебният ми тефтер е планиран поне за 6 месеца напред, а покрай това и личния - почивка, доктор, пазар, плащане на сметки - всичко е на определен лист в тефтера.
не се чувствам зле, това ми създава стабилност и сигурност. почти нищо не ми нарушава плановете, сами сме с детето през по-голямата част от времето и няма кой да ми смути графика
не се чувствам зле, това ми създава стабилност и сигурност. почти нищо не ми нарушава плановете, сами сме с детето през по-голямата част от времето и няма кой да ми смути графика
Най-дългосрочния ми план беше за 10г напред: като реших да се бракувам на 19 си планирах за следващите 10-ина години да се изуча, да родя 2 деца и натрупам стаж. Стана. Иначе подробности кое дете кога, къде и кога ще работя не съм планувала. И двата пъти решихме на момента, че искаме дете и те взеха, че станаха веднага 
Обикновено си правя по-мащабни, по-глобални планове, нещо като рамка. Колкото пъти съм изпадала в подробности около плануването на нещо, толкова пъти все нещо не става по плана (не, че се проваля, даже по-хубаво се нареждат нещата, но не е според плануването). А за ежедневието специално съм цар на импровизациите.
Рядко, когато имам много задачи за през дена и ходене насам-натам си правя някакъв график кое-кога-как, но грубо.
Хубаво е човек да е организиран и да си прави планове понякога. Но трябва да умее и да импровизира, защото ако си свикнал на 100% с график не се знае в кой момент живота ще ти затрие графика и...
Човек предполага, Господ разполага.
Обикновено си правя по-мащабни, по-глобални планове, нещо като рамка. Колкото пъти съм изпадала в подробности около плануването на нещо, толкова пъти все нещо не става по плана (не, че се проваля, даже по-хубаво се нареждат нещата, но не е според плануването). А за ежедневието специално съм цар на импровизациите.
Рядко, когато имам много задачи за през дена и ходене насам-натам си правя някакъв график кое-кога-как, но грубо.
Хубаво е човек да е организиран и да си прави планове понякога. Но трябва да умее и да импровизира, защото ако си свикнал на 100% с график не се знае в кой момент живота ще ти затрие графика и...
Човек предполага, Господ разполага.
Никога не планирам. В редките случаи, когато реша да се пробвам, все ще се намери някой, да ми провали плановете!
Ето сега едно море не мгоа да се организирам да планирам
Преди винаги ставах, взимах багажа и тръгвах. Без значение къде.
Сега с детето не знам.
Освен пак да тругнем така и където ни хареса да отседнем
Ето сега едно море не мгоа да се организирам да планирам
Преди винаги ставах, взимах багажа и тръгвах. Без значение къде.
Сега с детето не знам.
Освен пак да тругнем така и където ни хареса да отседнем
Не.Защото като планирам нещо, накрая се случва точно обратното
Да донякъде. Задължително е да планираш, макар и понякога да ти се случват апокалиптични промени. Не можеш да предвидиш кога ще умреш, кога ще пипнеш тежка болест, кога ще фалираш, кога ще спечелиш от тото . Те са в графа "непредвидими".Но да стоя и да чакам като овца да ми дават насока - а не!Планираш и действаш, каквото дойде за добре - добре дошло, /нали за това са завоеванията и успехите/, каквото не е добре в кошчето за боклук!/но със съответната поука, за да не ме повтаря отново/Отвреме навреме почивчици, но и те са планирани. Иначе в книгите описват да съставим план А, ако не сработи да задействаме план В и т.н.
Явно е въпрос на усъвърщинстване, някои се учат бързо! Шапка свалям на стратезите!
Явно е въпрос на усъвърщинстване, някои се учат бързо! Шапка свалям на стратезите!
Никога не оставям нищо на случайността,винаги имам план,кога А,кога В,но винаги зная какво искам да се случи днес,утре или в края на седмицата.Не обичам да отлагам.По един или друг начин винаги постигам намисленото.Е,не мога да предвидя непредвидимото,но се моля да не дава Господ....
Винаги са ми били чудни хората които казват,"Не знам какво ще правя утре".Ако ти не знаеш,кой знае
Винаги са ми били чудни хората които казват,"Не знам какво ще правя утре".Ако ти не знаеш,кой знае
Аз, че планирам, планирам. Друг е въпросът, че плановете ми често се разминават с реалността. Може би не си правя плановете достатъчно добре, не знам. Въпреки, че често нещата не вървят по план, мисля че е безотговорно за хора със семейство и деца да не планират парите си, времето, бъдещето и т.н.
Планирам в много далечен план, ама какво от това, плановете ми рядко се получават.
И много се дразня, като не стане.
И много се дразня, като не стане.
И при мен е така.
Планирам, да. Гледам плановете ми да са гъвкави и винаги да имам план Б, за да съм в състояние да реагирам на изненади. Но планирането ми дава чувство за организираност, позволява ми да не губя твърде много време в чудене "Ами сега?" и да насочвам усилията си що-годе в правилната посока.
Преди бях адски неорганизирана и това ми навличаше много проблеми, та по едно време реших да пробвам все пак с планирането. Иначе съм импровизатор по душа.
Преди бях адски неорганизирана и това ми навличаше много проблеми, та по едно време реших да пробвам все пак с планирането.
Иначе съм импровизатор по душа. 
Чак живота си не го планирам. Ако може да се каже, че планирам нещо, то е по-скоро оперативно, а не толкова стратегически. Имам представа какво и как искам да направя за по-дълъг период от време, но с времето се научих, че случайността има значение и може да преобърне всякакви планове, независимо дали в желана или нежелана посока. Най-важните събития в живота ми нямат нищо общо с планирането - нито учих по план, нито се омъжих по план, нито родих по време и брой деца по план, нито работя по план.
Израстнах в семейство, в което всичко се плануваше, всяко нещо което правех беше по график - дата, час и т.н.
Сега в моето семейство си умирам от кеф да не планувам почти нищо, почти никакви сметки, никакви часове за тръгване и връщане, никакви изчисления за това колко пари са похарчени днес и колко трябва да се похарчат утре. И успявам да се оправя без безумни дългосрочни планове/да не чуе дявола!/ И истината е, че май съм по - щастлива така...
Сега в моето семейство си умирам от кеф да не планувам почти нищо, почти никакви сметки, никакви часове за тръгване и връщане, никакви изчисления за това колко пари са похарчени днес и колко трябва да се похарчат утре. И успявам да се оправя без безумни дългосрочни планове/да не чуе дявола!/ И истината е, че май съм по - щастлива така...
не - ако утре ми падне саксия на главата, само ще съм си загубила времето
А ако не падне, ще те боли повече.
Планирам, много ясно. Непрекъснато и в детайли. Понякога не се получава съвсем точно, но до сега нямам тотално провалени планове. Даже съм си запланувала и самотните старини и конкретните удоволствия тогава, само ако някой свише не ми запланува друго междувременно, но то и това влиза в плановете и е най-сигурно, така че нямам проблем.
Обичам нещата ми да са планирани, страшно се дразня когато нещо се прецаква и то заради глупост. Има неща, които не могат да се оставят за последният момент да ги мислиш тогава.
Живота си като цяло не мога да планирам, мисля за определени неща, понякога се случват, понякога се случва точно обратното.
Живота си като цяло не мога да планирам, мисля за определени неща, понякога се случват, понякога се случва точно обратното.
Доброто планиране пести и
време, и нерви, и дори пари.
време, и нерви, и дори пари.
Така ми е по организирано и спокойно.
Обикновено планирам...но плановете ми понякога се сриват и имат пълен обрат 
Ето до вчера си мислех, че имам сериозна и стабилна работа, а ето че от днес вече съм безработна - точно така, от днес за утре!
Така, че аман от планове
И както един мои любим комик казва:
Днеска си на тридесет, утре на 40, а вдругиден живота минал
Ето до вчера си мислех, че имам сериозна и стабилна работа, а ето че от днес вече съм безработна - точно така, от днес за утре!
Така, че аман от планове
И както един мои любим комик казва:
Днеска си на тридесет, утре на 40, а вдругиден живота минал