Така ми дотежа на душата,че реших да го споделя с непознати то човек не смее вече с познати знаете следват подигравки и приказки ,а къде остана разбирането и човещината .Та нали всички си приличаме колелото се върти днес аз съм зле утре ти ако не същтото то почти същото и ако не днес утре уф...
Разбрах що за приятели/ки имам и да ви кажа много ми е гадно е меко казано изпратихме малкия извън големия град и така се случи ,че и мъжът ми имаше извънредна работа и хоп никойа не се сещта за мен. Започнах аз да звъня да се видим доскуча ми но в един момент се усещтам ,че все аз звъня и никой не се сеща за мен . Една т.нар.приятелка ми каза ,че сега защо да ти звъня аз съм с дете, а ти не и искам да излизам с някой с дете за да не скучае малкия . Много ми докривя като им кажа обадете се все казват ти се обади сакън да не се набутат с някоя стотинка ,а иначе демонстрират че са с пари и така ми е самотно и се чувствам предадена .Та на всичко отгоре ми забравиха рождения ден . Надявам се да ме разберете правилно и да пишете