Гняв при 13 месечно дете

  • 2 714
  • 25
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 1 121
Здравейте. Синът ми е на 13 месеца, от както се е родил си е голямо мрънкало, без да преувеличавам. Първите 6 месеца го разнасях насам-натам постоянно и в момента, в който го оставех където и да е, започваше един рев, едно чудо, та чак до посиняване, ако не го взема обратно ooooh! Проходи рано-в края на 9 месец, но оттогава сякаш навлезе в друг период-в този на постоянното сърдене. Понеже може да върви вече достига без проблем всякакви забранени неща, като кабели, контакти и т.н. Въпреки, че контактите са с протектори, аз пак не му давам да ги пипа и като кажа "не" следва един рев, едно чудо, ако го чуете ще кажете, че го налагам с нещо... това, което ме притеснява е, че не може да се успокои! Реве си по 5- 10 минути и ако се опитам да му отвлека вниманието сякаш става още по-зле. От около 2 месеца насам започна и да се ядосва за много дребни неща, в такъв момент хвърля предмети и започва да удря всичко и всички наоколо Confused Аз говоря, че не бива така, че и другите ги боли, обяснявам, приказвам със спокоен тон, но засега май изобщо не помага. Вашите деца правят ли така? Просто на моменти се чудя как да реагирам. Днес, например,  както си вървеше се удари в дивана, обърна се и като започна да го налага Shocked Вчера ми взе пластмасовото шише с малко вода, капачката естествено беше плътно затегната, опита се да го отвори и като не успя, започна да го удря в пода, да го бие с ръце и накрая го захвърли с такава сила, че шишето стигна другият край на стаята, след това ревна и накрая се тръшна ooooh! и всичко това, заради една капачка. И за много други неща е така. Понякога от най-малкото нещо следват невероятни истерии... Просто се чудя да го гушкам ли в такива моменти, да го успокоявам ли или да го оставям да се набеснее? Пробвах и двете тактики, ама нищо не помага, засега. И това с удрянето ме тревожи. Като по-малък постоянно се опитваше да седи и да се изправи на крачетата си и като не успяваше пак много плачеше, затова си мисля, че не е период, а баш характер... Tired

# 1
  • Мнения: 5 940
Желанието на едногодишните да направят нещо често пъти надхвърля физическите им и други способности. Нормално е детето да се ядосва, че не може да затвори или отвори шишето с водата, а мама с такава лекота го прави.
Помогни му, покажи как се прави, той да се опита пак.  От опит знам, че казването "не", особено с рязък тон,  не върши особена работа, по-скоро стряска детето и то пак тръгва към забранения обект. Казваш спокойно "не", на нивото на детето, леко приклекнала, после му предлагаш бързо ново забавление, безопасно, като за деца.
При рев, гушкам и успокоявам. Други майки избират различен начин, оставят децата да се нареват. Всеки си усеща най-доброто за неговото дете.

# 2
  • Мнения: 9 973
и аз съм на по-горното мнение

# 3
  • гр. Пловдив
  • Мнения: 711
Ох, миличката.  ooooh! Тава си е баш характер. Аз пускам музика в такава ситуация или и казвам "Ела да видиш мама какво ще ти покаже" и я гушвам  и водя на терасата или в някоя друга стая или нещо там измислям. И ако се опиташ да запазиш спокойствие е най-добре. Не го оставяй да плаче.  Peace

# 4
  • София
  • Мнения: 2 734
Моята щерка е същата работа.Децата знаят кое е забранено да се пипа,но го правят от нестихващо любопитство,а и да ни пробват реакциите.В моменти на тръшкане за нещо,което й е абсолютно ясно,че няма как да получи,я игнорирам напълно.Оставям я да се натръшка и нареве,да блъска и удря колкото иска.Тя също си изкарва яда на неодушевените вещи наоколо.Когато види,че не предизвиква никаква реакция в мен и нищо няма да се промени,спира да се "хаби",ревът и истерията секват като прерязани и отива кротко да си игаре.

# 5
  • Стара Загора
  • Мнения: 514
Каката ми е такава от бебе - когато иска нещо първо се ядосва, реве и после казва какво иска, пък аз я оставях сама да си постига нещата и май не се получи много. С малката действам обратно още като видя че ще отваря бутилка и знам ще няма да успее я отворя малко, дам на нея да махне капачката викаме високо "браво" и тишичко махам бутилката, защото вътре има вода и ще я разлее. Детето е доволно, че е успяло в това което си е наумило и аз съм доволна че няма последици. Няма идея дали е правилно, но малката ми е много по спокойна от кака си.
  Та детето трябва да се чувства успяло, да му се получават нещата  Laughing

# 6
  • Мнения: 1 121
Знаех си, че не съм единствената Laughing

И аз започвам да се убеждавам, че си е баш до характер. Винаги запавам спокойствие, когато пипа нещо забранено казвам "не" със спокоен глас и не показвам емоции като започне да се тръшка. Само веднъж започнах да му се смея, понеже хем искаше да се тръшне, хем го беше страх да не се удари и много лека-полека легна на земята и като ме видя да се хиля спря и той самият даже се захили и забрави какво е станало. Но тази "стратегия" проработи само веднъж. В повечето случаи положението е страшно и като види, че ми привлича вниманието сякаш започва да реве още повече Confused

И аз не искам да го оставям да плаче, ама нищо не помага на моменти.

Както и да е, много ми беше интересно другите майки какво правят в такива ситуации  bouquet

kONI, това е много хитро, задължително ще го пробвам!!! Как не се бях сетила newsm78

# 7
  • Мнения: 2 908
Дъщеря ми е такава-точно нея ми описваш.Характер е-да.В такива ситуации просто я оставям сама,и тя спира и става от земята.Или я залъгвам с някоя играчка любима,нова,която още не и е омръзнала,или я плаша,че като се държи така,няма да стане голяма,като какичките ,с които си играе навън,а ще си остане едно бебе и понякога работи тактиката.Обикновено и се смея,че само едно бебе ги прави тези работи,и тя не е голямо момиче,а бебе и я оставям сама.Напоследък и аз не я оставям да се стига до там,рядко ми се тръшка,освен ако не е кисела за нещо-да и се спи,да е изморена,да не знае вече какво точно иска.Иначе на 13 месеца се тръшкаше за всичко и винаги.Ако нищо не помогне,просто я гушвах и тя се умирява.

# 8
  • Варна
  • Мнения: 1 522
Абсолютно съм съгласна с мнението на valerie.

При нас- дъщеря ми е откровено агресивна. До скоро когато не станеше нещо както го иска започваше да си бие шамари. Поотрасна и разбра, че така я боли и го прави на себе си и започна да удря мен или съответно предмета, който я ядосва. Удря всичко около себе си, тръшка се по земята, въобще пълна програма. От всичко ме притеснява само факта, че удря мен. Говорих с лекари, четох теми тук, четох книги за детска психология. В крайна сметка изпробвах всеки един съвет, който чух. Най-положителен ефект има пълният игнор. Обикновено оставям да мине най-голямата буря и след това обяснявам спокойно какво и как се прави, показвам, или просто за н-ти път казвам, че "да разбирам, че си ядосана, но мама не е виновна и не се удря" или "като набиеш дивана няма да успееш да се качиш на облегалката му" и т.н. Пробвах да я гушкам, но имаше още по-лош резултат. Наказвах я по едно време /това само ако удари някого/. Резултатът беше, че обикновено след като направи съответното нещо, сама отиваше на мястото за наказанието и си сядаше, т.е. ефектът - никакъв.

С целият този дълъг пост искам да кажа, че децата са коренно различни и ти си тази, която трябва да открие най-добрия начин и да покаже на детето ти как да се справи с негативните си емоции.

# 9
  • Мнения: 1 121
Това с гушкането не знам колко помага, но проблемът е, че малкият е доста едричък, вече е над 13 килограма, просто ако при всяко тръшкане го вдигам или разнасям насам-натам ще остана без кръст Sad пък и си е доста силничък като се извие на дъга едвам го удържам Confused

# 10
  • Мнения: 5 940
И синът ми е толкова тежък, разбирам те. Заякнах покрай него Wink
Опитай се да се обграждате с повече позволени неща. Когато детето по цял ден е обиколено от предмети, които не са му позволени, е нормално да се изнерви. Пиеш вода, на него даваш празната бутилка, както те посъветва  kONI , правя същото. Пък и пълната да дадеш, малко да разлее в тази жега, не е голяма беда, ще изсъхне.
Много неща могат да разгневат 13 месечното. Синът ми се ядосва, че пустата прахосмукачка не прави "буууууууууу" като натиска копчето и не може да изчисти, че по-малките ябълки влизат в чучура на лейката, а големите уви не искат, че не може да простре дрехите, уж високо, а мама успява, че котката бяга по-бързо от него и за още много, много едновременно непонятни и привличащи детското око неща.
Това, че налага дивана надали е от ужасна агресия, може да му е интересно самото движение, звукът, който се издава, материята. Децата са любопитни. Понякога ми си иска да огледам всичко наоколо с очите на сина ми, с неговата жажда и възхищение.
Синът ми също ревеше като се опитваше да сяда и да се изправя, това е заради голямото желание да направят нещо, което е над възможностите им. Не мисля, че е кофти характер, това е желание да надскочиш себе си.

# 11
  • Мнения: 1 596
Да са ни живи и здрави близначетата  Heart Eyes Simple Smile

За зодията става въпрос Wink
По-добре с характер,отколкото без Hug
Пък и добре ще си ги възпитаме,то без усилия не може  bouquet

# 12
  • Мнения: 5 940
Да, това, което за другите зодии граничи със свръхактивност, за Близнака е нормално състояние, спокойствие на духа Laughing. Харесвам въздушните, прекрасни умове на Близнаците.

Последна редакция: нд, 06 юли 2008, 23:07 от valerie

# 13
  • София
  • Мнения: 17 592
Хм, случва му се да плаче от яд - тогава просто игнорирам. Ако плаче от нещо - да се е ударил, нещо го боли или просто да му е станало тъжно (е, може и да има някаква друга причина, ама аз като не я виждам - все тая, пак не знам какво е) - веднага го гушкам и теша.

# 14
  • Мнения: 1 121
Вече ми е по-спокойно, определено, друго си е да споделиш и да те разберат Wink

valerie, определено доста неща му разрешавам, даже често ме хокат, че му давам прекалено много и затова като кажа "не" настава голяма драма. А аз мисля точно като теб, че децата са любопитни и искат да опознават света, даже трябва да го опознават, за да се развиват. Разрешавам му да отвори шкафа с дрехите си и да ги разхвърля всичките на пода, какво толкова, нали след това ще ги прибера. Давам му да си играе с неговата си чашка с накрайник пълна с вода - много обича да разлива по малко на пода и след това да я размазва, просто му е интересно как се разлива и след това изчезва водата Laughing Давам му да отваря шкафовете в кухнята и да си вади разни тигани, тенджери, купи (стъклените съм ги скрила нависоко) и да си ги разнася из двора. Баба ми, която временно е с нас все казва, че много му позволявам, но аз съм дала да се разбере, че в моята къща няма да ми казва как да възпитавам собественото си дете, та се отказа. Единствените неща, които не му давам са контактите въпреки, че са с протектори, не смятам, че е редно и кабелите... и ей точно на тях налита. Когато сме повече време навън сякаш всичко е ок, но останем ли вътре сякаш подивява, а живеем в дъждовна страна и да искам няма как да излизаме всеки ден, понякога не спира да вали с дни Cry и от седенето вкъщи детето се изнервя, за любопитната му близнашка душа си е цяло мъчение да виси затворен вкъщи Confused

mamma_mia, май децата ни са родени на една и съща дата Party

Иначе зодията си е супер, всички близнаци, които познавам са изключително забавни и интересни хора, покрай тях скука няма! И са много амбициозни. А моят син за капак е и с асцедент лъв ooooh!

# 15
  • Мнения: 1 596
Rylie Simple Smile
Моят юнак е на 06.06. с асцендент Рак Heart Eyes Абе доста е чувствителен......
И много са любвеобилни Blush
Моя приятелка също има момченце зодия близнаци и казва че, много обича да се гушка и казвал "О мамо колко си красива"
И аз очаквам да го чуя от Ади някой ден Wink
И "Обичам те мамо"...
За сега,знам ,че поне го мисли......защото още не може да го каже Mr. Green

Поздрави от нас Heart Eyes

# 16
  • Мнения: 3 929
Моят син премина през един такъв период. Когато проходят децата, осъзнават, че могат да си "позволят" повече неща, че много неща стават по-достъпни за тях, че с ходенето вече са си извоювали повече свобода в движенията, изобщо - повече движения. Светът около тях става все по-интересен. И когато се опитаме да им забранинм да пипат някъде, те го възприемат като ограничение и "протестират" по свой начин. В случая, твоето дете "протестира" с рев.
Единствено, което помагаше в такива ситуации при нас, беше отвличане на вниманието с друго нещо, но не винаги. А що се касае до контактите - моят син също имаше голям "афинитет" към контактите и кабелите. Изпитвах ужас, защото нашите вкъщи са от старите и няма протектори за тях и трябваше постоянно да го наблюдавам да не се "изкуши". Но, когато тръгнеше да пипа, аз посягах преди него и се преструвах, че ме е ударил токът и симулирах болка и плач. Така той възприемаше, че и него ще го сполети същото. Даже нарочно му хващах ръчичката и насочвах пръстчето, уж че ще го пъхна и ще го удари ток, а той сам се дърпаше от страх. Така успях да го отуча от навика да бърка там. По същия начин демонстрирах, какви последствия може да има, ако хване, пипне, дръпне или направи нещо друго с някакъв опасен предмет или отиде на опасно място. Беше много труден период за мене.

# 17
  • Стара Загора
  • Мнения: 6 391
Моята дъщеря често плаче от яд-в повечето случеи не и обръщам внимание

# 18
  • Мнения: 159
Записвам се да следя темата, защото и мен ме интересува. Иначе още нямам особен опит.

# 19
  • Мнения: 2 960
Характер или не-незнам  НО със сигурност децата се опитват да намерят границите на "позволеното" и "забраненото" ooooh! и да изпробват нервната система на родителите WhistlingС дъщеря ми имах големи проблеми с тези налагания ,тръшкания и инат.Когато преди време се опитваше да ми се налага -опитвах с игнориране ,с гушкане ,с изчакване да отмине момента и обяснявах кое е редно и кое не е!!!!Дълго време нищо нямаше ефект-при някои деца просто се израства този момент.
Сега синът ми е в тази възраст-иска много ,а не може да се справи сам!!!Това на моменти го ядосва!!За разлика от дъщеря ми при него действа метода -да му отвлека вниманието с нещо друго,да му кажа твърдо" НЕ".Та слава богу  при него за сега действа тази тактика .Ами явно е и до детето!!!!Ние обаче ,като родители  не трябва да позволяваме децата да ни се качат на главите-защото после може да стане страшно и най -малкото нещо да се превърне в битка за надмощие!!!

# 20
  • Мнения: 396
Възпитанието започва от момента на раждането baby_neutral/може би и малко преди това даже!/ и имаме на разположение седем години! Поне така казваме. Но е вярно, че за това време можеш да положиш основи за едно добро продължение!
Момичета , не ме убивайте с камъни! Смятам, че по някое шамарче не е излишно! Свекър  ми/ за втори път днес го цитирам/ казва: бий дупенце, да не биеш дупище! Не го практикувам , оставила съм това , ако се налага на бащата.
Искам да се уговоря, че това е много , много крайна мярка  Naughty! И двамата първо много, много говорим , показваме , ако трябва доказваме.
Макар , че дъщеря ми се води, но пък е със собствено мнение за всичко.
Майка ми ВИНАГИ ни е помагала! Но това беше една особена помощ, после го осъзнах . Помага , насочвайки, без да налага мнение.
Много важно е от рано детето да разбере, че НЕ е НЕ!
Не съм привърженик на това да го оставим , да прави каквото иска щото е малко и не разбира! Както казват и момичетата: децата изпробват - колко могат и до къде. Тук е твоята роля да поставиш границата и да я отстояваш!
Научила съм дъщеря ми , че обещая ли нещо го изпълнявам - било то забрана или награда.
ВЪЗПИТАВАЙ С ПОСТОЯНСТВО!

# 21
  • Мнения: 1 121
IANAMAIL, когато кажа "НЕ" значи "НЕ" и точка. Никога не разрешавам нещо само, защото е започнал да плаче. Ясно ми е, че така ще се научи да ме манипулира и после оправия няма. Освен това, когато нещо е забранено си е винаги забранено, а не "вчера не можеше да пипаш дистанционното, ама днеска понеже се тръшкаш-може". Всички тези тактики (забраняването със спокоен глас, гледането в очите и слизане на нивото на детето) са ми ясни, чела съм много пъти за тях в книгите (Например в "Какво те чака през първата година"-прекрасна книжка) - там се отрича и удрянето-защото когато удариш или шляпнеш детето му казваш, че е ок да удряш и го учиш да удря. Синът ми точно това прави в момента-ядосва се лесно и започва да удря всичко и всички, само ми остава в такъв момент и аз да започна да го удрям и ще се изпотрепаме вкъщи за нула време ooooh!

# 22
  • Мнения: 396
До кога мислиш, че ще продължи това с удрянето, защото срещу нас детето ен а повече от 7г и посяга на баба си?
Не искам да кажа в никакъв случай , ч ен е полагаш усилия ! Нали за това си говорим тук! Може и аз нищо да не съм разбрала, от възпитание , защото щерката е спокойна от бебе. Сега очакваме момче , живот и здраве, и всички без изключение мезаплашват едва ли не- охоо ще видиш сега какво те чака ... и т.н.

# 23
  • Мнения: 2 908
Е,да,ама моята е момиче,не е момче.....И е точно такова чудо,описано от Rylie-казвам Не-тя се смее,казвам пак НЕ,тя се смее,говоря едно и също нещо по около 10 пъти-тя ме гледа и се смее,разбира ,но се прави на луда.Блазе на майките със спокойни деца,защото аз не знам какво е това.Навън не иска за ръка,хващам я насила(в една друга тема ме учиха да се налагам аз),влачила съм я така из целият град,а тя пищи...Нося я,тя се радва.Мога ли да нося из града на ръце 12-13кг дете?Пусна я-тя тича  към пътя с колите-и това всеки ден-е,нали с постоянство детето свиквало?Да,да-казвам като в онази реклама за кредит в Пощенска банка Mr. Green
Говоря,говоря,говоря,нищо-никаква реакция,да е разбрала нещо.Обясняваме и с баща и-еди какво си е добре,еди какво си е лошо,да не прави така....тя те гледа тъпо и все едно не и говориш.
Е,не сме 13 месечни,ама това си датира още от тогава.......

# 24
  • Мнения: 396
Ще вземете да ме убедите , че наистина децата си се раждат послушни и непослушни!
Нямам друг избор! за сега ще се въздържа от повече коментари , нека да видя на втория тур какво ще ми се случи и ще споделя .

# 25
  • Мнения: 1 121
Просто някои деца са си с характер, дето се вика. Последните 2-3 дни е по-спокоен, но ще видим докога, на мен ми прилича на затишие пред буря.

А вечер докато заспи какво чудо е Confused само аз си знам Close Просто си мечтая за деня, в който детето ми ще заспи без рев, тръшкане и дране ooooh!

Общи условия

Активация на акаунт