kinda, сложих друг линк, ако някой се интересува и търси книгата - > Как да общуваме с детето -
Юлия Гипенрейтер
- Публикувана: 7 юли 2008, 12:26 ч.
- Последно мнение: 28 авг. 2008, 22:15 ч.
Съвет за адаптация в дет.ясла
kinda, сложих друг линк, ако някой се интересува и търси книгата - > Как да общуваме с детето -
Юлия Гипенрейтер
Защо сте го записали в ясла, като от септември започва учебната година за групите на тригодишните? По-добре го спрете от ясла и опитайте направо с детската градина. Детето ми е на същата възраст и го записах направо за детската градина.
Има голяма разлика между заниманията в яслата и детската градина (в полза на градината, естествено). Впечатленията ми са, че в яслите не полагат никакви усилия да заинтригуват децата и да ги занимават с нещо смислено, гледат само да ги нахранят и "пазят", а 2-годишното дете вече не е бебе, има нужда от непрекъснато да бъде ангажирано с нещо интересно и се изнервя, когато скучае. В детската градина положението е доста по-различно, има интересни и разнообразни занимания, работи се по програма и т.н. .......
Има голяма разлика между заниманията в яслата и детската градина (в полза на градината, естествено). Впечатленията ми са, че в яслите не полагат никакви усилия да заинтригуват децата и да ги занимават с нещо смислено, гледат само да ги нахранят и "пазят", а 2-годишното дете вече не е бебе, има нужда от непрекъснато да бъде ангажирано с нещо интересно и се изнервя, когато скучае. В детската градина положението е доста по-различно, има интересни и разнообразни занимания, работи се по програма и т.н. .......
Здравей, Нина,
и ние в момента сме в същото положение, само където моето дете е на 1 година и 10 месеца. Като четях как го е преживявало твоето дете имах чувството, че пишеш за моето. Зани (така се казва моето дете) беше толкова общително и контактно дете. А сега само до полата ми и тези на сестрите. Даже днес като го взех на обяд сестрата каза, че е ходил с нея до тоалетната - ужас, но не знам какво да направя. Говоря му много, обяснявам му колко е хубаво и т.н. Ама нищо не помага за сега. Радвам се, че едната сестра напълно разбира ситуацията и днес толкова спокойно ми обясни да не се притеснявам, че няма дете което не е свикнало (даже ми даде пример с нейното внуче - то било също от по-трудните). Каза, че трябва време и да гледам по-спокойно на нещата.
Тази сестра толкова много ме успокои, докато другата постоянно ме е обиждала косвено, че не съм си възпитала детето (трябвало е 6 месеца от преди записването в яслата да е обучавано). Правила ми е коментари от сорта: той не може да говори, много е разглезен, няма никакъв режим и т.н. и то с един арогантен тон и винаги пред други родители. Стигнах до там, че подадох жалба!
Толкова пъти съм плакала и съм молила мъжа ми да го води на ясла от страх да не я видя тази сестра и пак да ме критикува.
Но крайна сметка се надявам с времето всичко да се успокои и детето ми да свикне!
Така че не си само ти с този проблем и има още много дечица, на които им трябва повече време, за да свикнат!
Не се притеснявай
и ние в момента сме в същото положение, само където моето дете е на 1 година и 10 месеца. Като четях как го е преживявало твоето дете имах чувството, че пишеш за моето. Зани (така се казва моето дете) беше толкова общително и контактно дете. А сега само до полата ми и тези на сестрите. Даже днес като го взех на обяд сестрата каза, че е ходил с нея до тоалетната - ужас, но не знам какво да направя. Говоря му много, обяснявам му колко е хубаво и т.н. Ама нищо не помага за сега. Радвам се, че едната сестра напълно разбира ситуацията и днес толкова спокойно ми обясни да не се притеснявам, че няма дете което не е свикнало (даже ми даде пример с нейното внуче - то било също от по-трудните). Каза, че трябва време и да гледам по-спокойно на нещата.
Тази сестра толкова много ме успокои, докато другата постоянно ме е обиждала косвено, че не съм си възпитала детето (трябвало е 6 месеца от преди записването в яслата да е обучавано). Правила ми е коментари от сорта: той не може да говори, много е разглезен, няма никакъв режим и т.н. и то с един арогантен тон и винаги пред други родители. Стигнах до там, че подадох жалба!
Толкова пъти съм плакала и съм молила мъжа ми да го води на ясла от страх да не я видя тази сестра и пак да ме критикува.
Но крайна сметка се надявам с времето всичко да се успокои и детето ми да свикне!
Така че не си само ти с този проблем и има още много дечица, на които им трябва повече време, за да свикнат!
Не се притеснявай
Така че не си само ти с този проблем и има още много дечица, на които им трябва повече време, за да свикнат!
Аз обаче не мога да разбера защо все пак се налага да "свиква" детето, като след месец и половина ще е в нова група - с нова госпожа, нови лели и нови деца?
Така че не си само ти с този проблем и има още много дечица, на които им трябва повече време, за да свикнат!
Аз обаче не мога да разбера защо все пак се налага да "свиква" детето, като след месец и половина ще е в нова група - с нова госпожа, нови лели и нови деца?
sln, това е добра идея...
Няма смисъл да се тормози детеце сега, след като и без това ще бъде на друго място...
Току виж свикнало вече с тези госпожи и лели и се налага да е в нова група с други деца и друг персонал...
И не дай си Боже, всичко започне отначало...
Явно няма кой да гледа детенце през деня, иначе не мога да си го обясня...
Калина тръгна на ясла малко преди да стане на 2 години. Цялата година в яслата беше кошмарна- не знам на самата ясла ли се дължи, или на това, че беше още почти бебе и никога не я бях оставяла на никого за повече от няколко часа.Започваше да реве още като слизахме на спирката, в яслата вече се тресеше от ревове, стискаше ме за врата и викаше: "Мамо, не ме давай!". Изтръгваха я от ръцете ми и я вкарваха вътре. Имах позната, която работеше в същата ясла, казвала ми е, че след това не плаче, но това малко ме успокояваше. Работех на график и , когато можех, я оставях при мен в къщи, а и тя боледуваше много. На следващата година, след много колебания, реших да не я оставям в градината към яслата, а да я прехвърля в друга, където групите са по-малки, макар че базата не е толкова добра, повече се занимават с децата, извеждат ги, а и има здравен контрол. Първата седмица беше същото като в яслата и започнах да се притеснявам дали не съм сбъркала. Но после промяната беше коренна. Моето стреснато и болнаво бебе стана здрава общителна госпожица, която сама бърза сутрин към градината. Пак повтарям- не знам дали порасна или просто открихме "своята" градина.
Здравейте!
И ние сме от скоро на ясла. На година и половина сме. Имаме 10 дни присъствие, с прекасване, заради вирусите. Адаптираме се сравнително бързо по думите на сестрите, вече рядко плаче сутрин при раздялата.
НО имам известни притеснения - неспокоен сън, както и няколко дъъъъълги и кошмарни нощи в които се събужда с писъци, крещи "бо, бо" /боли/, не успявам дълго време да го успокоя след това. Не мога да си го обясня и това ме притеснява.
Разбирам, че стреса е огромен, защото те са малки и все още не могат да разберат защо им причиняваме това, но си мисля, че ако отношението на персонала към децата е мило, не би трябвало да има проблем със съня. .... незнам .... времето ще покаже.
И един малък трик за отвличане на вниманието при раздялата. Аз го използвам и при нас действа. Влизаме с песен и бодра крачка в яслата, хвърляме се да гушкаме и да поздравим големия мечок в коридора, преболичаме се бързо, като продължаваме да пеем, пъхам в двете ръчички с памперси, шише с вода, любима играчка и го пращам при лелята бързо да ги занесе. Там получава усмивка, придружена с "браво" и той е много доволен от себе си.
И ние сме от скоро на ясла. На година и половина сме. Имаме 10 дни присъствие, с прекасване, заради вирусите. Адаптираме се сравнително бързо по думите на сестрите, вече рядко плаче сутрин при раздялата.
НО имам известни притеснения - неспокоен сън, както и няколко дъъъъълги и кошмарни нощи в които се събужда с писъци, крещи "бо, бо" /боли/, не успявам дълго време да го успокоя след това. Не мога да си го обясня и това ме притеснява.
Разбирам, че стреса е огромен, защото те са малки и все още не могат да разберат защо им причиняваме това, но си мисля, че ако отношението на персонала към децата е мило, не би трябвало да има проблем със съня. .... незнам .... времето ще покаже.
И един малък трик за отвличане на вниманието при раздялата. Аз го използвам и при нас действа. Влизаме с песен и бодра крачка в яслата, хвърляме се да гушкаме и да поздравим големия мечок в коридора, преболичаме се бързо, като продължаваме да пеем, пъхам в двете ръчички с памперси, шише с вода, любима играчка и го пращам при лелята бързо да ги занесе. Там получава усмивка, придружена с "браво" и той е много доволен от себе си.
pipilota71 щом детето ти сънува кошмари и крещи, че има болка нещо е преживяло милото. Дано не е виновен персонала за това. Аз поради тази причина си гледах детето до 3 години и не съжалявам. Работата ми не избяга, но детето ми си беше весело, обслужвано от мама и спестихме много болести разбира се. С деца си играеше всеки ден не е лишавана от детско присъствие и зимата.
здравейте казвам се рада и четяйки за твоята дъщеричка сякаш го бях писала аз за моя син също асматик той също се преобрази за един ден след пускането на ясла от дете което самооверено и с желание нахлу в стаята при децата стана нерешителен и дръпнат дори когато сме заедно на разходка умишлено ги отбягва и дори не смее да си поиска своите играчки а търси мен-къса ми се сърцрто не мога да го позная