майки търсещи съчувствие

Алекс не се роди толкова малък (2400І, водят го недоносен. Но не мисля да се отнасям с него като "различен". Дете като всички останали е, така и ще си расте.
Може би приятелката ти прекалява, но сама си знае какво е преживяла.
А и аз все пак гледам второ дете. 2ро дете се гледа по-лесно.

Няколко пъти препрочитах поста ти и умишлено забавях отговора си, за да не е съвсем първосигнален и рязък.
Но, след като ти е приятелка, опитала ли си да разбереш през какво е минала? Самия факт, че не е могала да бъде още в началото с детето си е достатъчно травмиращ. Не зная точно с какво тегло се е родило бебчето й - и това е от огромно значение.
Моят син се роди 1.800кг и единственото, което успях да видя за секунда след като се роди бе част от гръбчето му. Не ми го показаха дори. Първите дни след това е кошмарно - не ти се дава никаква надежда, че детето ти ще оживее.
Да, след това - когато изпишат детето ти (а то вече е на месец, а понякога и на 3м), детето ти е специално. Убедена съм, че приятелката ти не търси съчувствие, а разбиране. Едно е да вземеш бебче 3-4кг, друго е 2кг. Там трепериш за всяко изядено грамче. Ама дали е качило грамчета, дали расте, дали всичко ще му е наред... Явно и идея си нямаш през какво минаваме.
Относно прегледите от очен лекар - те са задължителни за деца, родени под 2кг - ако те интересува има темичка, обясняващи причините за това. И да - не всеки детски офталмолог може да направи преглед и проследяване на недоносено бебче. Малко са тези специалисти.
Относно слънцезащитните кречета и "скандалите", които ти вдига - ами може би й е писнало от нерабирането ти и сравняването на двете деца. Наистина са много различни. Нейното има да наваксва. (аз дори не позволявах да ми идват на бебе докато не стана на 3месеца - грубо около 40 дни от термина ми - така, че има и по-тежки случаи от приятелката ти  ).
Не го пиша всичко това, за да те обидя, а просто за да ти помогна да разбереш приятелката си.

Човек не може да забере,докато не му се случи.Дано никога не ти се случи!
 Аз родих синът си след много трудности и 2 аборта.Роди се по-рано,но беше 4кг.Беше 4 дни на системи и в кувьоз,аз 4 дни не бях на себе си.Не мога да си представя какво е на майките,които не могат да гушнат децата си с месеци,не знбаят дали ще оцелеят,не знаят какво ще се случи после .
 Освен това не е само до доносеност.За всяка майка,детето и е специално.Има много чувствителни майки,има и не толкова.
 Аз на моете дете още му треперя и само да се задави с вода,плача и не мога да се успокоя по 30мин.Доста често като спи го побутвам,за да видя дали ще се размърда.За мен синът ми е всичко и е най-специален на света.Пък нека ме обсъждат,че плача за глупости.

Аз съм щастлива, че само чужди хора се вайкат, че Алекс изглеждал по-малък от възрастта си. Радвам се, че приятелите ме успокояват. А и все пак той се роди голям. Сега казвам голям, но като го родих се скъсах от рев.
Не мога да си представя какво е да имаш бебенце родено под килограм или малко над килограм. И да не знаеш ще го гушкаш ли скоро, или дали изобщо ще го гушкаш.
8 часа след раждането, с подути очи, отидох да питам как е бебето. И ми го дадоха. Пак ревнах. После малко спокойствие докато дойдат мъж ми и каката.
Сега вече се радвам, че крачетата на дребос вече не приличат на клечки за зъби

stela_chagovec - Не знам какъв е скучая на приятелката ти и колко недоносено е детенцето й.Да тези дечица са 'различни',изискват повече грижи и по специално отношение към - захранване, водене на плаж, преледи при лекари и това важи особенно за децата прди 1г.После понастигат връсниците си и не им личи толкоз , че са по-малки или че с еразвиват по-бавно.Аз вече не се държа с Били като с  'различно' дете, но до скоро беше точно така.И да и аз не срещам разбиране от майките който нямат такова дете.Вече дори не казвам , че е родена по рано ( 2 и1/2 м.) .И права е
angels_zg :"Човек не може да забере,докато не му се случи.Дано никога не ти се случи!"
Моя съвет към теб е да проявиш разбиране към причтелката си и да не и даваш съвети(на този етап, докато бебето е малко) как да го гледа, на какви доктори да го води.И да има детски очни лекари занимаващи се с проблеми дошли предимно от недоносеност при бебето.

Не само че сме попадали на такива хора - ние СМЕ такива хора. Именно, защото както са ти казали момичета сме го преживели. Според мен темата ти не е за тук, можеше да я обсъдиш с други майки на доносени бебета, където може би щеше да получиш разбиране самата ти за това, че се дразниш от нещо което УЖ разбираш. Може би затова и до миналата година нямаше форум за недоносени дечица, защото майките се притесняват да говорят за всичките тревоги около отглеждането на едно недоносено дете и да не срещнат коментари като твоя. Тези майки не търсят съчувствие, а помощ и информация от други като тях. А пък ако се намери и някой да им съчувства искрено, това си е голяма утеха.
Според мен и приятелката ти не търси съчувствие, а доколкото виждам е подразнена от неща за които ти я питаш. Тази жена няма да отгледа дете, което има комплекси. Тя е наясно как трябва да отгледа детето си, за да му спести някои проблеми ако го третира като нормално такова. А то е нормално дете, но за момента има нужда от специални грижи. Съветвам те да бъдеш търпелива с нея. Ще мине време и детенцето няма да се различава от всички останали (дай Боже). Тогава ще остане само онзи горчив спомен за неразбирането, което е получила докато е полагала усилия да помогне на рожбата си да порасне здрава. Повярвай не е лесно. Тук има майки на недоносени дечица, които носят тежък кръст - увреждания вследствие на точно тази недоносеност. За това помисли ли си или само теглото те притеснява.... А освен офталмолога има и други доктори, по-добре да не знаеш какви.
Извини ме за резкия тон, но дано поста ми те накара да разсъждаваш - поне си споделила това, което мислиш. А има много хора, които мислят като теб, но си мълчат...

Не е по темата, ноо... : Мим40, изключително много се радвам, че се завърна при нас - дори и провокирана от такъв пост. За пореден път казвам - липсата ви с Viki i mama е осезаема. Целувки!

аз никога нищо не съм и казала,за да не я обидя,но да отхвърляш елементарни неща като слънцезащитен крем и да чакаш да кажат горкото малко бебе,аз я усещам как се радва като я съжаляват.Децата ни са с 2  дни разлика и в момента са на едни килограми,макар че нейното се роди 1.700 гр а моята 3.900 сега са заедно

а според мен изобщо не можеш да я усетиш,но щом така си решила.
 Килограмите изобщо не са мярка.Това,че е 5 кила примерно,не значи че всички органи функционират като на доносеното.Ние се родихме 4кг.,но Жори имаше жълтеница повече от 40 дни именно,защото се роди по-рано.На приятелката ми детето е на 7м. и е с килограмите на Жори,но на неговата възраст правеше неща,за които ние хал хабер си нямаме.
 И стига с тоя слънцезащитен,защото това пък хич не е безобидно.Мен са ме посъветвали да не слагам поне до 6м. на детето и не го правя и това няма общо с това,кога се е родил.

Приятелка, казваш....
Странно разбиране имаш за приятелството, немисля, че е правилно да обсъждаш близък във форум без той да знае, това разбира се е мое мнение.
Имам дете, което е с родова травма и колкото и смешно да му се струва на някой, да, внимавам с всичко,  със слънцезащитния крем, с храната и , с дрехите , които и обличам.
Лежала съм по болници с майчета с недоносени дечица, знам, че искат много по-специални грижи.
Откровено да ти кажа незнаеш нищо, би разбрала ако си го преживяла, не ти го пожелавам, а аз за мен не си пожелавам приятелка като теб.
Хубав ден.

stela, аз също имам приятелка, която е майка на недоносено детенце. Никога обаче не са ми минавали подобни мисли, а заглавието на темата е просто... До голямя степен разбирам, че ти се тревожиш от факта, че на това дете едва ли не му се внушава, че не е като другите. Но от друга страна, ако аз бях въпросната приятлка, бих се засегнала от това, че мислиш, че търся съчувствие. Майките, преминали през тези перипети са ти обяснили  точно за какво става въпрос. Включих се в темата, за да покажа, че и майкте на "доносени" деца разсъждават по този начин. Смятам, че вижданията на всяка една майка, всяко едно разумно същество не биха се различавали особено. Може би трябва да преосмислиш приятелството си с тази жена, защото аз лично бих се отказала от "приятел", в чиито очи изглеждам по този начин.

аз не съм майка на недоносено дете. но мога само да си помисля какво е да си. не бих винила такава майка и не бих и търсила кусури и не мога да разбера защо ти, аджеба, го правиш...

Хайде и аз ще пиша в тази тема,като ветеран-родител на недоносено дете
Момичета не нападайте жената,тя наистина явно незнае нищо за недоносените

Мило момиче,а не мислиш ли че може да има и друга причина майката на недоносеното така да се чувства,може би тя си знае нещо ,което ти незнаеш,просто защото не е готова да ти каже.Недоносените често са с огромен риск за Детска Церебрална Парализа,което всъщност ни се казва още при изписването на детето и само мисълта ,че няма да се развива нормално е ужасно травмираща,повярвай ми,но пък и трудно се споделя с околните,дори само заради надеждичката, която още си таим в онези бебешки моменти.Може това изказване за догонването на 7г. да е точно тази предварителна потготовка,от която тя има нужда,да подхвърли още сега,за да няма въпроси и погледи после.Не казвам че е така,просто гадая,защото дори само да са я предупредили за рисковете,може да мисли ,че ще се случи на всяка цена и това да я плаши до смърт.
За очните лекари....права е,с ретинопатия на недоносените не се занимава всеки офталмолог ,а слънцезащитните кремове дори са противопоказни за някой деца,по простата причина че се раждат с много по тънка и недоразвита кожа от доносените,за пример ще дам ушните миди/въпреки че не е особено подходящо/ ,които в голям процент са все още с неоформен хрущял и са ужасно мекички на пипане,направо като кожички ,а кажи ми на тази кожа като лепнеш слънцезащитен крем с най- различни консерванти,колко полезно би се отразило това.
И последно ,за съжалението......всички понякога имаме нужда да поплачем на нечие рамо,колкото и велики майки да изглеждаме,само въпрос на интерпретация е как би се възприело от околните,може целта да не е точно съжаление,не мислиш ли.Защо не я изслушаш,защо не я оставиш да говори,тя има нужда от това,не от съвети,вкъщи бабите едва ли я оставят без тях,а ти нали си приятелка,твоята роля се очаква да е друга

п.п. Килограмите нямат нищо общо със случая и изобщо с развитието на децата,каквито и да са те,доносени или недоносени
Имат общо след раждането, с идеята да е по силно детето при сблъсък с инфекций

stela_chagovec, наистина опитай се да я разбереш. Да тези деца наистина са по-специални, при тяхното отглеждане (поне до определен момент, възраст) всичко е по-различно- правят се повече прегледи и проверки при лекари, захранване, температура, внимание с всичко.....и то при положение, че няма други здравословни проблеми.
Съгласна съм, че малко прекалява може би с това, че нейното дете ще се изравни с другите на 7 г. ,но го прави от страх. Сигурна съм обаче, че много по-рано ще се справят и жената ще се успокои.
Тук по-важно е да се разбере защо го прави?
Защото stela_chagovec само този, които го е преживял знае какво е да прехвъчат покрай теб с бебето в ръце промърморвайки "момиче е" (бързат да го отнесат в кувьоза); какво е да го виждаш зад стъклото само за 5 мин. веднъж в седмицата; да се радваш, че днес е със 50 гр. по-тежко от вчера; да излезеш без бебе през същия изход , през който изписват другите бебета и където чакат тълпи весели хора с букети... Спирам дотук, защото момичетата от подфорума знаят всичко това, няма нужда да им чопля в сърцата...и ние не търсим съчувствие ... не.
stela_chagovec  ние (приятелката ти) никога няма да забравим, никога няма да сме предишните хора, никога няма да сме като другите майки. Ако можеш подкрепяй, ако не можеш- не критикувай поне. Ако пък искаш почети повече тук или друга литература около недоносените.
Пак казвам, няма нужда от съчувствие, нито сме майки-героини.