Вижте аз наистина незнам много,тук изчетох доста,докато детето беше в майчин дом постоянно я питах как е,интересувах се,аз не отричам,че нуждите са им по-специални,но аз вече преустанових контакт с нея,немога да кажа какво правя с моето дете,защото тя го приема като насърчаване как да си гледа нейното.Последният пример попитах я дали ще ходи на плаж към края на август тогава ще ходи на почивка тя ми каза ти за ква ме взе?Отговора ми беше,че аз ще ходя с малката тогава защото ще е на 5 мес,но го казах в смисъл ,че такива са ми намеренията,а тя го прие пак като забележка че няма да го кара.еееее аман немога да кажа думичка.Съгласете се с мен,че когато някоя приятелка ви каже какво прави детенцето и или тя с него вие не и казвате-абе моето дете е друго,а изслушвате и се радвате,можеби ако се видим като проходи и и кажа пак ще е същият коментар.Това имам предвид под търсене на съчувствие-постоянно да се вайкаш,че нейното дете не е като моето,ами то това ме кара да се чувствам гузна,затова че се радвам на усмивките и и на това че вече си държи играчките сама примерно.Съжалявам,че неможе да погледнете от моята гледна точка,и не съм пуснала темата да клюкарствам по неин адрес,а да разбера дали това което казва е истина и дали е правилно
- Публикувана: 9 юли 2008, 18:33 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2008, 15:49 ч.
майки търсещи съчувствие
Вижте аз наистина незнам много,тук изчетох доста,докато детето беше в майчин дом постоянно я питах как е,интересувах се,аз не отричам,че нуждите са им по-специални,но аз вече преустанових контакт с нея,немога да кажа какво правя с моето дете,защото тя го приема като насърчаване как да си гледа нейното.Последният пример попитах я дали ще ходи на плаж към края на август тогава ще ходи на почивка тя ми каза ти за ква ме взе?Отговора ми беше,че аз ще ходя с малката тогава защото ще е на 5 мес,но го казах в смисъл ,че такива са ми намеренията,а тя го прие пак като забележка че няма да го кара.еееее аман немога да кажа думичка.Съгласете се с мен,че когато някоя приятелка ви каже какво прави детенцето и или тя с него вие не и казвате-абе моето дете е друго,а изслушвате и се радвате,можеби ако се видим като проходи и и кажа пак ще е същият коментар.Това имам предвид под търсене на съчувствие-постоянно да се вайкаш,че нейното дете не е като моето,ами то това ме кара да се чувствам гузна,затова че се радвам на усмивките и и на това че вече си държи играчките сама примерно.Съжалявам,че неможе да погледнете от моята гледна точка,и не съм пуснала темата да клюкарствам по неин адрес,а да разбера дали това което казва е истина и дали е правилно
Всеки е прав за себе си, ако имаш възможност да го изслушаш.От друга страна раждането и гледането на бебе си е голям стрес.Ти също си родила съвсем скоро, щом това приятелство те натоварва го прекъсни. Явно пътищата ви се разделят тук. Радвай се на своето детенце. Дано и тя и бебето й имат късмет да се справят с тежките предстоящи месеци.
Ти не трябва да си гузна, нито тя да се чувства виновна за случилото й се. Просто съдба !
След време ще се успокоите и двете; може пък да възстановите приятелството си.
Нещата се оправят (личен опит
), но е нужно време- около две години е моят период.А с плажа нещата са сложни.Моята дъщеря през първата и втората годинка не смеех да я заведа; миналото лято вече имахме други сериозни проблеми (майка ми се разболя тежко).Едва сега се подготвяме, дано най-после стигнем до морето.
Аз съм с близанаци като малкия е роден 1890 и двете още на три месеца бяха настигнали всички останали бебета и по килограми и по реакции.Вече сме на 4 месеца гукаме,смеем се постояно даже младежа се обръща сам.Не виждам причина да се сравняват децата по принцип всяко си е различно и неповторимо,но да получаваш само съчувствие като се вайкаш колко се е родило детето ти е глупаво.Вярно отначало първите два,три месеца е по трудно защото са много мънички нямат сила да ядът някои повръщат и т.н. колкото по-голямо е родено бебето толко по лесно се гледа.
Късно се включвам , но като майка на недоносено дете съм наясно с грижите и терзанията на родителите.
Въобще не мога да се съглася с тази майка , че нейното недоносено дете е много специално на фона на останалите .Детето и винаги за нея ще е много специално, точно заради факта , че е недоносено. Просто някой майки искат да изтъкнат колко са онеправдани и търсят непрекъснато съчувствие от останалите.
Вярно ,че грижите за недоносените са ни много , преживяното след раждането е кошмарно , но не виждам защо трябва да търсим непрекъснато съчувствие за това.Та за това не мога да я разбера тази мама . Просто си има такива хора , които си мрънкат за всичко , търсят съжаление и ако нещо не им е наред се оправдават .
Жалко е , че сравнява своето недоносено дете с останалите . Децата са уникални и не може да се сравняват . Децата са си просто деца.
Въобще не мога да се съглася с тази майка , че нейното недоносено дете е много специално на фона на останалите .Детето и винаги за нея ще е много специално, точно заради факта , че е недоносено. Просто някой майки искат да изтъкнат колко са онеправдани и търсят непрекъснато съчувствие от останалите.
Вярно ,че грижите за недоносените са ни много , преживяното след раждането е кошмарно , но не виждам защо трябва да търсим непрекъснато съчувствие за това.Та за това не мога да я разбера тази мама . Просто си има такива хора , които си мрънкат за всичко , търсят съжаление и ако нещо не им е наред се оправдават .
Жалко е , че сравнява своето недоносено дете с останалите . Децата са уникални и не може да се сравняват . Децата са си просто деца.
Моето дете се роди недоносено. Освен, че през първите месеци, до към годинка беше малко дребничка, нищо специално и различно не е имало при нея и около нея. Напротив, здраво и право детенце. Какво значи специални? Ако детето няма някакви здравословни проблеми си е, като другите деца. Да притеснявала съм се, но не съм изпадала в патология около нея. Даже днеска се смяхме с приятелка, че моето дете е с 10см по-високо от нейното, което е износено и родена 20 дена преди пиклата ми.
Късно се включвам , но като майка на недоносено дете съм наясно с грижите и терзанията на родителите.
Въобще не мога да се съглася с тази майка , че нейното недоносено дете е много специално на фона на останалите .Детето и винаги за нея ще е много специално, точно заради факта , че е недоносено. Просто някой майки искат да изтъкнат колко са онеправдани и търсят непрекъснато съчувствие от останалите.
Вярно ,че грижите за недоносените са ни много , преживяното след раждането е кошмарно , но не виждам защо трябва да търсим непрекъснато съчувствие за това.Та за това не мога да я разбера тази мама . Просто си има такива хора , които си мрънкат за всичко , търсят съжаление и ако нещо не им е наред се оправдават .
Жалко е , че сравнява своето недоносено дете с останалите . Децата са уникални и не може да се сравняват . Децата са си просто деца.
Въобще не мога да се съглася с тази майка , че нейното недоносено дете е много специално на фона на останалите .Детето и винаги за нея ще е много специално, точно заради факта , че е недоносено. Просто някой майки искат да изтъкнат колко са онеправдани и търсят непрекъснато съчувствие от останалите.
Вярно ,че грижите за недоносените са ни много , преживяното след раждането е кошмарно , но не виждам защо трябва да търсим непрекъснато съчувствие за това.Та за това не мога да я разбера тази мама . Просто си има такива хора , които си мрънкат за всичко , търсят съжаление и ако нещо не им е наред се оправдават .
Жалко е , че сравнява своето недоносено дете с останалите . Децата са уникални и не може да се сравняват . Децата са си просто деца.
имах две проблемни бремености и две бебта с проблеми
случвало се да е рева...като приятелката на ваторката на темата...установих колко е травмиращо за околните, колко просто си изливам негативите върху тях...и спрях преди да изгубя и малкото приятели и познати дето ми останаха
дори и сега продължавам на моменти да се самосъжалявам - но това ми граничи до толкова със завистта, че гледам да избягвам тези си емоции и да ги контролирам!
авторката, успех!
явно в момента приятелката ти няма нужда то вашата връзка...ако размисли и ти все още би желала контакт с нея...но бих те разбрала ако не я потърсиш никога повече - все пак затова сме хора - да се контролираме дори когато имаме право на някои емоции....