Мили майчета,явно е страшничко да си майка 
Бог и ангелите да бдят над нашите деца!
Бог и ангелите да бдят над нашите деца! - Публикувана: 11 юли 2008, 13:46 ч.
- Последно мнение: 28 юли 2008, 16:11 ч.
Изплаших се до "смърт"за живота на бебето ми!
Ох,милата!!Докато четях какво си написала,направо изтръпнах и онемях.Дано никога да не ти се случва такова нещо.Слава богу до ден днешен не се е случвало нещо по-страшно от температурата която вдига,и дано не се случва нещо по страшно.Просто Господ е бил с теб.Пожелавам ти много здраве и щастие от тук нататък.
Преди известно време, прибрахме се от разходка и аз съм оставила Алекс буквално за 5 минути в кошарата, докато се преоблека и измия. По едно време установих, че не го чувам - той по принцип си вдига шум, бърбори и т.н. Влизам и го виждам да лежи и да не мърда със затворени очи. Изпищях, взех го и го раздрусах. Започнаха какви ли не мисли да ми минават през главата - че може да се е задавил с малка играчка, например /въпреки, че не оставям такива в кошарата/. А какво мислите се случило - той миличкият заспал 
, явно доста уморен от разходката. Заспал сам в кошарата почти веднага след като съм го оставила.
Е, треперех доста време след това...
, явно доста уморен от разходката. Заспал сам в кошарата почти веднага след като съм го оставила. Е, треперех доста време след това...
Ужас, миличка какво си преживяла само ти си знаеш.... 
С моето бебче имах разни случки първите седмици след раждането, но не съм сигурна дали всъщност се давеше .... издаваше един звук като от задавяне и сякаш не си поемаше въздух за кратко. Аз много се шашках и винаги като станеше така, го обръщах по корем на ръката ми и го тупах леко по гърба, както съм чела че се прави при задавяне. Една нощ го направи както си спеше..... и аз не знам как го чух, скочих и го обърнах.... не знам дали тези задавяния са би опасни, дали сам си е щял да си се изкашля.... ама голям шок беше.
Но като прочетох твоята история.. направо се ужасих, добре че си се събудила и си успяла да реагираш адекватно.
С моето бебче имах разни случки първите седмици след раждането, но не съм сигурна дали всъщност се давеше .... издаваше един звук като от задавяне и сякаш не си поемаше въздух за кратко. Аз много се шашках и винаги като станеше така, го обръщах по корем на ръката ми и го тупах леко по гърба, както съм чела че се прави при задавяне. Една нощ го направи както си спеше..... и аз не знам как го чух, скочих и го обърнах.... не знам дали тези задавяния са би опасни, дали сам си е щял да си се изкашля.... ама голям шок беше.
Но като прочетох твоята история.. направо се ужасих, добре че си се събудила и си успяла да реагираш адекватно.
и нямам сили да почна да я уча да спи в леглото си.
Сори за спама !
Това звучи толкова страшно! Добре, че в крайна сметка всичко е наред. Нашата най-страшна случка беше, когато на 9 месеца падна от столчето за хранене 
Аз бях само на 3 метра от него и му приготвях обяд. Уж винаги проверявам дали табличката е бутната докрай и този път проверих и какво стана до ден днешен се чудя. Само помня, че го видях с периферното си зрение как се надвесва силно напред и полита с все табличката...падна по очи и за секунди не помръдна, нито заплака... това беше най-страшният момент в живота ми... 
след това изведнъж изрева. Нищо му нямаше. Табличката беше предпазила главичката му от наранявания. Но от тогава, ако ще и да съм на 1 см. от него винаги го опасвам с коланите на столчето. Пиша това, за да сте по-внимателни, когато оставяте децата си в столчето за хранене, независимо дали сте наблизо или не. Цял ден го гушках и му тананиках и толкова много плаках, чувствах се като най-ужасната майка на света
Аз бях само на 3 метра от него и му приготвях обяд. Уж винаги проверявам дали табличката е бутната докрай и този път проверих и какво стана до ден днешен се чудя. Само помня, че го видях с периферното си зрение как се надвесва силно напред и полита с все табличката...падна по очи и за секунди не помръдна, нито заплака... това беше най-страшният момент в живота ми... след това изведнъж изрева. Нищо му нямаше. Табличката беше предпазила главичката му от наранявания. Но от тогава, ако ще и да съм на 1 см. от него винаги го опасвам с коланите на столчето. Пиша това, за да сте по-внимателни, когато оставяте децата си в столчето за хранене, независимо дали сте наблизо или не. Цял ден го гушках и му тананиках и толкова много плаках, чувствах се като най-ужасната майка на света
Случи ми се с първата ми дъщеря. Наистина е страшно. Бях още в родилното - четвърти ден след секцио, сама в стая. Започнах да я храня с добавката и както си сучеше спря, отпусна се и не реагираше по никакъв начин. Плеснах шамар през лицето ( така ми беше казала една комшийка, която е санитарка в същата болница), после още един, беба се стресна и от нослето и потече струйка мляко. Много съм благодарна на тази комшийка. Ако не беше тя, не знам какво щях да правя.
Всичко това е много страшно, надявам се от сега нататък всичко да е наред..Като проверих в Интернет за Синдрома попаднах на тази статия http://www.bg-mamma.com/site/content/view/664/74/. Общо взето спането на бебета и родителки се определя като много неправилно и стоящо в основата на Синдрома...Статията интересна за всички които се интересуват 
Много пъти за 12 години съм си "изкарвала акъла", както се казва, но имам два фрапиращи случая.
Първия път беше, когато дъщеря ми беше на около годинка. Перях в банята, а тя си играеше в кухнята. Винаги си бърборка нещо и аз като я чувам съм спокойна. По едно време усетих, че нещо става защото мълчеше. Влизам в кухнята и какво да видя - взела кутията с Тест - за миене на чинии, от онези кръглите кутиийки с желиран препарат, и бърка със самобръсначката на баща си вътре, и лапа. Подкосиха ми се краката, защото знам колко е отровен. Добре,че на самобръсначката има предпазител и не се беше порязала. Тя се хилеше цялата омазана с тест, аз я грабнах и хванах едно такси до Бърза помощ. Там й промиха стомаха. Явно повече се беше омазала и не беше яла, може би й е загорчало. Незнам как се беше завряла под мивката - в една дупка на дълбоко бях завряла теста и самобръсначките и тя точно тях е изровила.
Втория път беше, когато тя беше на около 3 годинки. Както спеше беше започнала да повръща. Съвсем безшумно легнала по гръб се давеше. Бяхме на почивка на Варна и спеше до мен. Незнам как съм се събудила, но още преди да се разсъня съм бръкнала с ръка под нея и съм я изправила. Инстинктивно. После като разбрах какво става се разтреперах...
Има още много случаи, майките винаги трябва да бдят над децата си. Те са ни съкровищата и смисъла на живота ни....
Първия път беше, когато дъщеря ми беше на около годинка. Перях в банята, а тя си играеше в кухнята. Винаги си бърборка нещо и аз като я чувам съм спокойна. По едно време усетих, че нещо става защото мълчеше. Влизам в кухнята и какво да видя - взела кутията с Тест - за миене на чинии, от онези кръглите кутиийки с желиран препарат, и бърка със самобръсначката на баща си вътре, и лапа. Подкосиха ми се краката, защото знам колко е отровен. Добре,че на самобръсначката има предпазител и не се беше порязала. Тя се хилеше цялата омазана с тест, аз я грабнах и хванах едно такси до Бърза помощ. Там й промиха стомаха. Явно повече се беше омазала и не беше яла, може би й е загорчало. Незнам как се беше завряла под мивката - в една дупка на дълбоко бях завряла теста и самобръсначките и тя точно тях е изровила.
Втория път беше, когато тя беше на около 3 годинки. Както спеше беше започнала да повръща. Съвсем безшумно легнала по гръб се давеше. Бяхме на почивка на Варна и спеше до мен. Незнам как съм се събудила, но още преди да се разсъня съм бръкнала с ръка под нея и съм я изправила. Инстинктивно. После като разбрах какво става се разтреперах...
Има още много случаи, майките винаги трябва да бдят над децата си. Те са ни съкровищата и смисъла на живота ни....
Това наистина е ужасно
За моя радост никога нищо подобно не ми се е случвало.Но той е още малък,сигурно и ние ще се плашим до "смърт" някой ден.
Но за такъв случай ми е разказвала приятелка и каза че тогава силно е ощипала бебето,за да може да изпищи от болката и да възстанови дишането.
Но стреса в такъв момент безспорно парализира родителя.
Да не дава Господ това да ви се случва повече
За моя радост никога нищо подобно не ми се е случвало.Но той е още малък,сигурно и ние ще се плашим до "смърт" някой ден.
Но за такъв случай ми е разказвала приятелка и каза че тогава силно е ощипала бебето,за да може да изпищи от болката и да възстанови дишането.
Но стреса в такъв момент безспорно парализира родителя.
Да не дава Господ това да ви се случва повече