Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 11 юли 2008, 13:46 ч.

Изплаших се до "смърт"за живота на бебето ми!

  • 4 522
  • 84
  •   1
Отговори
  • valencia
  • Мнения: 83
Здравейте,мамчета!Искам да ви разкажа как за малко Щтяхме да загубиме бебето ни,незнам дали на някоя от вас се е слуЧвало подобно неЩто,но дано никога не преживеете страха,който аз(и мъжа ми)преживяхме.Та на 20 ден от раждането на малкото ни момиЧенце,докато си спяхме най по спокойно аз (и до ден днеШен незнам защто)се събудих и се обърнах към креватЧето да я видя и виждам как ръЧиЧките и краЧенцата и треперят....СкоЧих бързо,защтото си помислих,че се дави,обърнах я надолу с главата и поЧнах да я тупам по гръбЧето,но....нямаше ефект.ПоЧувствах я някакси твърда,обърнах да я видя и ...майко,тя бе6е обелила очите.Тогава изпищтях и мъжа ми я пое,бръкна й в устата да не би да си глътне езика и продължаваШе да я тупа по гръбчето.Борейки се за живота на бебето ни,дори не помня как се обадих на бърза помощ,само си спомням,че от там ми казаха да заведем бебето до болницата и аз им казвах"абе вие луди ли сте,бебето ми не диша"и докато го казвах малкото ми слънЧице изрева......Ох,дори и сега като пиша ,въпреки,че мина доста време изживявам отново всиЧко.....Така и не разбрахме какво се случи през онази нощт,задавяне,или недостиг на въздух,лекарите дори се съмняваха за епилептиЧен гърч(но това отпадна след като й направиха енцефалограма)или пък беше СДВС(синдрома на детската внезапна смърт)незная.Знам само,че ако не се бях събудила през онази нощт,нямаше да я има моята малка принцеса.Оттогава спя заедно с нея,защтото ме е страх,че ако пак се случи няма да се събудя навреме....Е мами какво мислите за моята история?Случвало ли се е да се изплашите до "смърт"?

# 1
  • София
  • Мнения: 826
Божке...миличката. Не съм изживявала такъв стрес, слава богу. Но просто Господ бди над теб и бебето и те е събудил навреме за да му помогнеш. Дано никога повече не се случва Praynig Бъдете живи и здрави!

# 2
  • UK
  • Мнения: 1 085
Не съм майка , но твоята история направо не потресе.Сърцето ми отиде в гърлото.Дано на никой не се случва това нещо.Наистина има хора , може и да не вярвате но има души които ни защитават.Ти си се събудила защото някой те е събудил.
Да е жива и здрава дъщеричката ти и да има дълъг живот.Наистина сте изкарали голям късмет онази нощ.

# 3
  • София
  • Мнения: 1 596
Наистина е ужасно това, което сте преживели. Пази я много  Praynig

# 4
  • Русе
  • Мнения: 46
На мен ми се случи същото.Месля че се задави със слюнка.Наистина това беше най големия ужас в живота ми1

# 5
  • близо до Витоша
  • Мнения: 4 053
много страшно ми звучи твоята история,
Господ си знае работа та, да знаеш  Grinning

# 6
  • в Надежда-та
  • Мнения: 4 926
Много се радвам, че всичко е наред.
Стана ми мн тъжно и няма какво да коментирам.

# 7
  • Пловдив
  • Мнения: 2 467
Цитат
Случвало ли се е да се изплашите до "смърт"?

Да. Когато кола спря на 2 см. от дъщеря ми. Няма по -кошмарен момент в живота ми.

# 8
  • Sofia
  • Мнения: 367
И на нас ни се случи нещо подобно преди 2 дни.Като я сложих да спинка все едно спря да дишаи след това се появиха конвулсии подобни на гърч,но отшумяха.Така и не разбрахме от какво е! Ужасно изживяване!Надявам се никога повече да не се повтори! Пожелавам го и на вас Praynig Peace

# 9
  • Ланкър, планините Овнерог
  • Мнения: 6 745
Кошмар!!!

И на мен ми се е случвало да се събудя "без причина" и да видя, че е имало все пак такава. Но Слава Богу, не е била така страшна като при теб.

# 10
  • Варна
  • Мнения: 1 518
Да случвало ми се е, за 2 години 3 пъти сме преживели подобни животозастрашаващи ситуации. Кошмарно е!

Много здраве и късмет ви желая   bouquet

# 11
  • Варна
  • Мнения: 1 586
Ау, миличките,цялята настръхнах от ужас,добре,че всичко вече е наред.Дано на никой не се случва такова нещо.
 Praynig

# 12
  • София
  • Мнения: 1 273
Ужас!
Такова нещо не ми се е случвало.Но колко път съм се будила нощно време, да видя дали диша... (мъж ми ме заклейми като ненормална  Crazy)

# 13
  • София
  • Мнения: 3 930
Ужас! Настръхнах и даже "преживах" случилото ви се. Слава Богу, че всичко е наред. Дано никога повече не усетите такъв ужас.
Много пъти съм се плашила до смърт за детето ми, но няма да описвам всеки. И аз често съм се будила нощем и виждам, че имало за какво. Има някаква особено силна връзка между майката и детето. Не знам, но моят син почти винаги спеше при нас в леглото, за да е до мен, да го усещам, да чувам, как диша.

# 14
  • Плевен
  • Мнения: 1 356
Много ужасна история. Shocked
Добре,че всичко се разминало и детенцето е добре. Peace
Да чукам на дърво не ми се е случвало нещо толкова ужасно.

# 15
  • Мнения: 259
И аз цялата настръхнах, докато четях. Нещо наистина те е накарало да се събудиш, слава богу-навреме. И добре, че си запазила самообладание.  Имала съм стресови ситуации, но такъв кошмар (и за другите мами също!)! Важното е, че всичко е свършило благополучно!
...
Но колко път съм се будила нощно време, да видя дали диша...

# 16
  • Мнения: 104
Ужас!
Не мога да си представя какво е....Дано и никога не разбера....
Но и аз ставах първата година да наглеждам дъщеря ми дали диша...много се боях!

Пожелавам живот и здраве на всички малки съкровища!

# 17
  • София
  • Мнения: 3 090
Случвало ми се е и беше много страшно .
Значи малката спи до мене на спалнята ,за да ми е по - лесно да я кърмя .Беше на около 3 месеца и посред нощ се събуждам ей така без причина и за миг нещо в гърлото ми се сви , защото усетих че нещо не е наред ...това чувство беше много силно и необяснимо .Седнах в леглото и се ослушах - тогава разбрах че това , което не е наред е че Нана не диша .За секунди я вдигнах във въздуха и духнах в лицето и ...не знам защо го направих , дори не знам дали точно това помогна , но тя си взе изведнъж много дълбоко и шумно въздух и изплака ..... не мога да опиша колко плаках и колко бях благодарна на Бога че съм тук , близо и съм събудена .....
Още изтръпвам при тази мисъл и ми избиват сълзи на облекчение и благодарност .
divina  Hug от мен!

# 18
  • Пловдив
  • Мнения: 857
Да, случи ми се, когато сина ми направи остра алергична реакция. Докато дойде линейката не знаех на кой свят се намирам. Най-лошото беше, че в този случай с нищо не можех да му помогна, всичко зависеше от лекарите, нищо от мен, което е убийствено.

# 19
  • София
  • Мнения: 925
Ужас, представям си какъв кошмар си преживяла. Искрено ти пожелавам, повече никога да не се повтори. Иначе дъщеря ми също спи между мен и и мъжа ми, още от новородено, а сега е на годинка, знам че трудно ще е отделя от нас, но мисля че когато му дойде времето сама ще поиска да е самостоятелна, чела съм че това става към 2-3 годинки зависи от детето. А и на мен и мъжа ми , колкото и да ни се иска вече да сме си само двамата в леглото, когато я видим как спи блажено и спокойно между нас ни се пълнят душите и сърцата и нямам сили да почна да я уча да спи в леглото си.
Още веднъж , ти пожелавам дано никога повече да не се повтори случката и малкото ти слънчице да е живо и здраво и да ви радва   bouquet

# 20
  • София
  • Мнения: 39 816
Аз веднъж наистина си изкарах акъла...когато налапа половин матрьошка, която заседна в гърлото и го виждах как спира да може да диша .....за щастие успях да я извадя...но после треперих и ревах цял ден....

А вашата случка е още по-ужасяваща....дано това да ви е било премеждието и повече да не се случват такива неща....
иначе има монитори следящи за дишането през ноща...може би на твое място бих купила....

# 21
  • София
  • Мнения: 159
Ми разплаках се докато четох. Добре че всичко е свършило ок. Аз до края на четвъртия месец с Мони постоянно треперих - бях чула за синдрома на внезапната детска смърт и знам, че горе долу до тогава е вероятно. И си будувах. Нямаше ден в който да не си помисля за това и да не се моля нещо да не се случи. Може да звучи пресилено ама това са мои искрени страхове, които засега слава богу отминаха. Добре че си се събудила. Майчински инстинкт и Божа работа.

# 22
  • София
  • Мнения: 241
Наистина настръхнах докато го четях,това е най-големия ужас на една майка,
да ти е живо и здраво детенцето и никога да не изпитваш този ужас вече  Hug
За почти шест месеца (от както се роди синът ми) ми се случи вече два пъти да изпитам
такъв ужас и страх, сега докато спи постоянно го подбутвам да видя дали е добре.
Докато беше още на 1-2 месеца ,през ноща докато го преобувах изведнъж спря да диша,
беше след като го храних и май млякото се върна в гърлото му,така изпищях че мъжът ми
със събуждането го хвана за краката надолу с главата и той изрева направо не знаех къде се намирам, цяла нощ го държаш гушнат.
И другия случай преди две седмици той си спеше и въпреки че има бебефон влизам от време на време да го поглеждам, влизам аз и го виждам как си е омотал чершафчето, където
го завивам с него, три пъти около главата и не мърда направо изстинах, и толкова рязко му го издърпах че си изкара акъла детето, цялата му глава беше мокра и с биберон в устат, направо не знам ако не бях влезнала още 5-10 минути.

# 23
  • Мнения: 798
Настръхнах, като четях поста ти.
Не знам какво да кажа. Бебетата Господ ги пази, както и майките им. Не случайно си се събудила. При толкова малко бебенце връзката ви несъмнено е много силна.
Подобно нещо изживях, когато юначето ми направи температурен гърч. Ужсно е. Но в този момент няма място за паника, тя идва после, а първо идва инстинкта да помогнеш на мъничето. Сега се успокой, спете заедно, щом така го чувстваш и ти пожелава детенцето да порастне здраво и силно и само да ви радва.

# 24
  • Sofia
  • Мнения: 13 634
Господи...

# 25
  • кв.Изток
  • Мнения: 1 219
Ужас!
Такова нещо не ми се е случвало.Но колко път съм се будила нощно време, да видя дали диша... (мъж ми ме заклейми като ненормална  Crazy)

И аз съм от "ненормалните" Embarassed

# 26
  • Варна- на крачка от Морската градина
  • Мнения: 2 960
Направо изтръпнах от историите тук.Явно е истина ,че майчиците имат шесто чувство за дечицата си.Добре ,че си се събудила навреме PraynigДоколкото разбирам така и не сте разбрали от какво се е получило това.Отхвърлили са епилептичен припадък .Аз само съм чела и правила материал за хората ,живеещи със Апнея.Та като прочетох за това внезапно спиране на дишането на бебенцето ти се сетих за сънната апнея..Ето малко за нея http://www.bg-mamma.com/site/content/view/986/76/
Пиша ти това не защото си мисля ,че при вас има нещо такова Praynig-Вярвам силно ,че  при вас е инцидент ,който повече никога няма да се повтори.Пиша за апнеята само ,защото никой от лекарите не ви е дал адекватен отговор -какво е причинило това спиране на дишането.
Да ти е живичко и здраво бебенцето  bouquet

# 27
  • Мнения: 491
Ужас,направо се разтреперах от твоята история  и на тези на останалите майчета. Неслучайно природата ни е дарила с майчин инстинкт. Радвам се,че сега всичко е наред newsm44

# 28
  • Мнения: 2 521
Чак толкова страшна случка нямаме Shockedнадявам се и никога и на никой да не се случва подобно нещо Praynigи аз мисля че не случайно си се събудила Naughtyпожелавам ти никога повече да не изпитваш такъв страх и да ти е живо и здраво малкото съкровище Hug  bouquet

# 29
  • Русе
  • Мнения: 298
Мила,господ Ви пази с детето.Запали една свещичка за здраве и благодарност.Нека винаги да бди над вас!

# 30
  • Варна
  • Мнения: 99
Мили майчета,явно е страшничко да си майка Rolling EyesБог и ангелите да бдят над нашите деца!

# 31
  • Earth
  • Мнения: 1 937
Разстреперих се..... Sad

# 32
  • София
  • Мнения: 1 440
Миличка,за съжаление и аз минах през подобен кошмар и напълно те разбирам.
Боже,дано никога и  никой не преживява такова нещо! Praynig
Все пак нека прегледат по-обстойно детето и да разберат,какво по-точно се е случило!Току така подобни неща не стават!
Прегръщам те.

# 33
  • София
  • Мнения: 266
Ох,милата!!Докато четях какво си написала,направо изтръпнах и онемях.Дано никога да не ти се случва такова нещо.Слава богу до ден днешен не се е случвало нещо по-страшно от температурата която вдига,и дано не се случва нещо по страшно.Просто Господ е бил с теб.Пожелавам ти много здраве и щастие от тук нататък.

# 34
  • Мнения: 2 131
Преди известно време, прибрахме се от разходка и аз съм оставила Алекс буквално за 5 минути в кошарата, докато се преоблека и измия. По едно време установих, че не го чувам - той по принцип си вдига шум, бърбори и т.н. Влизам  и го виждам да лежи и да не мърда със затворени очи. Изпищях, взех го и го раздрусах. Започнаха какви ли не мисли да ми минават през главата - че може да се е задавил с малка играчка, например /въпреки, че не оставям такива в кошарата/. А какво мислите се случило - той миличкият заспал  Grinning, явно доста уморен от разходката. Заспал сам в кошарата почти веднага след като съм го оставила.
Е, треперех доста време след това...

# 35
  • Мнения: 1 087
Ужас, миличка какво си преживяла само ти си знаеш....  Shocked

С моето бебче имах разни случки първите седмици след раждането, но не съм сигурна дали всъщност се давеше .... издаваше един звук като от задавяне и сякаш не си поемаше въздух за кратко. Аз много се шашках и винаги като станеше така, го обръщах по корем на ръката ми и го тупах леко по гърба, както съм чела че се прави при  задавяне. Една нощ го направи както си спеше..... и аз не знам как го чух, скочих и го обърнах.... не знам дали тези задавяния са би опасни, дали сам си е щял да си се изкашля.... ама голям шок беше.

Но като прочетох твоята история.. направо се ужасих, добре че си се събудила и си успяла да реагираш адекватно. Praynig

# 36
  • София
  • Мнения: 3 090
и нямам сили да почна да я уча да спи в леглото си.
не мисля и че е необходимо !
Сори за спама !  Hug

# 37
  • Мнения: 1 121
Това звучи толкова страшно! Добре, че в крайна сметка всичко е наред. Нашата най-страшна случка беше, когато на 9 месеца падна от столчето за хранене Sad Аз бях само на 3 метра от него и му приготвях обяд. Уж винаги проверявам дали табличката е бутната докрай и този път проверих и какво стана до ден днешен се чудя. Само помня, че го видях с периферното си зрение как се надвесва силно напред и полита с все табличката...падна по очи и за секунди не помръдна, нито заплака... това беше най-страшният момент в живота ми... Cry след това изведнъж изрева. Нищо му нямаше. Табличката беше предпазила главичката му от наранявания. Но от тогава, ако ще и да съм на 1 см. от него винаги го опасвам с коланите на столчето. Пиша това, за да сте по-внимателни, когато оставяте децата си в столчето за хранене, независимо дали сте наблизо или не.  Цял ден го гушках и му тананиках и толкова много плаках, чувствах се като най-ужасната майка на света Cry Cry Cry

# 38
  • Русе
  • Мнения: 2 351
Звучи ужасяващо. Важното е, че всичко е свършило добре

# 39
  • Варна
  • Мнения: 247
Случи ми се с първата ми дъщеря. Наистина е страшно. Бях още в родилното - четвърти ден след секцио, сама в стая. Започнах да я храня с добавката и както си сучеше спря, отпусна се и не реагираше по никакъв начин. Плеснах шамар през лицето ( така ми беше казала една комшийка, която е санитарка в същата болница), после още един, беба се стресна и от нослето и потече струйка мляко. Много съм благодарна на тази комшийка. Ако не беше тя, не знам какво щях да правя.

# 40
  • на морето
  • Мнения: 3 018
Ужас !Разтреперих се ,защото съм изпитала по -страшно или по- точно най- страшното -загубих детето си.  Дано Бог е над Вас и никога повече да не изпиташ това чувство през което си преминала !Господ да Ви пази!

# 41
  • София
  • Мнения: 94
Всичко това е много страшно, надявам се от сега нататък всичко да е наред..Като проверих в Интернет за Синдрома попаднах на тази статия http://www.bg-mamma.com/site/content/view/664/74/. Общо взето спането на бебета и родителки се определя като много неправилно и стоящо в основата на Синдрома...Статията интересна за всички които се интересуват Peace

# 42
  • Мнения: 276
Много пъти за 12 години съм си "изкарвала акъла", както се казва, но имам два фрапиращи случая.
Първия път беше, когато дъщеря ми беше на около годинка. Перях в банята, а тя си играеше в кухнята. Винаги си бърборка нещо и аз като я чувам съм спокойна. По едно време усетих, че нещо става защото мълчеше. Влизам в кухнята и какво  да видя - взела кутията с Тест  - за миене на чинии, от онези кръглите кутиийки с желиран препарат, и бърка със самобръсначката на баща си вътре, и лапа. Подкосиха ми се краката, защото знам колко е отровен. Добре,че на самобръсначката има предпазител и не се беше порязала. Тя се хилеше цялата омазана с тест, аз я грабнах и хванах едно такси до Бърза помощ. Там й промиха стомаха. Явно повече се беше омазала и не беше яла, може би й е загорчало. Незнам как се беше завряла под мивката - в една дупка на дълбоко бях завряла теста и самобръсначките и тя точно тях е изровила.
Втория път беше, когато тя беше на около 3 годинки. Както спеше беше започнала да повръща. Съвсем безшумно легнала по гръб се давеше. Бяхме на почивка на Варна и спеше до мен. Незнам как съм се събудила, но още преди да се разсъня съм бръкнала с ръка под нея и съм я изправила. Инстинктивно. После като разбрах какво става се разтреперах...
Има още много случаи, майките винаги трябва да бдят над децата си. Те са ни съкровищата и смисъла на живота ни....

# 43
  • на един океан разстояние
  • Мнения: 337
Знам точно какво си изживяла , защото ми се е случвало същото нещо и ужасът , който изпитва една майка в такъв момент е неописуем , аз при това бях съвсем сама .Радвам се , че всичко се е разминало и дано никога повече не ви се случват подобни неща Hug

# 44
  • Варна
  • Мнения: 2 444
Това наистина е ужасно Sad
За моя радост никога нищо подобно не ми се е случвало.Но той е още малък,сигурно и ние ще се плашим до "смърт" някой ден.
Но за такъв случай ми е разказвала приятелка и каза че тогава силно е ощипала бебето,за да може да изпищи от болката и да възстанови дишането.
Но стреса в такъв момент безспорно парализира родителя.
Да не дава Господ това да ви се случва повече Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes

# 45
  • Erzincan / Turkey
  • Мнения: 227
Аз имах подобна случка - на 3тия ден от раждането си бяхме  вкъщи (аз, мъжа ми и бебка) още съвсвм не бях наясно с много неща откъм практика, а и нямаше никой на близо от близките. Аз легнах с Мелисса вечерта. Накърмих я, оригнах я и я приспах до мен. В един момент се събудих и силно усещах, че трябва да я погледна дали е ок... в следващия момент видях как се дави...( изглежда не съм я оригнала достатъчно)... светнах веднага и видях, че започва да посинява... веднага я обърнах, започнах да потупвам по гръбчето и се оправи..пое въздух и всичко отмина...толкова се уплаших, че дори нямах време да извикам когото и да било, Благодаря на Бога, че съм се събудила именно на време... мисля, че точно това е майчиния инстинкт...  Shocked Hug

# 46
  • Дивия северозапад
  • Мнения: 991
Всичко това е много страшно, надявам се от сега нататък всичко да е наред..Като проверих в Интернет за Синдрома попаднах на тази статия http://www.bg-mamma.com/site/content/view/664/74/. Общо взето спането на бебета и родителки се определя като много неправилно и стоящо в основата на Синдрома...Статията интересна за всички които се интересуват Peace

Тук много се пише и говори за Синдрима на внезапна детска смърт, защото всъщност след инцидентите, той е най-честата причина за смърт при бебета в САЩ. Аз вече даже не искам толкова да чета по въпроса, защото не искам толква да мисля за това и да треперя от страх. Тук повечето хора слагат децата си да спят в отделна стая веднага след като се приберат от родилния дом. И напоследък тая практика се критикува - казват, че ако детето спи с родителите си рискът от СДВС намалява по няколко причини:
- родителят може да усети, че нещо не е наред и да реагира (както е станало в случаите, които мамите са разказали)
- бебетата копирали от възрастните в стаята начина, по който дишат
- като цяло бебетата се чувствали по-добре, когато в стаята има и някой друг
За спането на едно легло - продават специални приспособления - като гнезденца за бебето, така че да е защитено и да няма опасност спящия възрастен да се търкулне върху него. Другото, което се прави, особено от кърмещи майки - легълца, които се долепят до спалнята на родителите.

Една от теориите за причините за СВДС е, че големите турове ваксинации на 2-рия и 4-тия месец (слагат по 6 инжекции на една визита) го причиняват. Особено подозрителни за коклюшния компонент на ДТК-то и хепатит Б ваксината.

Страхотии... Наистина моля се Господ да пази дечицата ни.

# 47
  • Варна
  • Мнения: 1 578
Кво ми трябваше да чета темата. Сега като родя ще ме е страх да заспя. Иначе се радвам, че ви се е разминало благополучно.

Последна редакция: пт, 11 юли 2008, 23:04 от *Pukanka*

# 48
  • vidin
  • Мнения: 2 910
Настръхнах, докато четях, кошмар е това Sad Дано повече такива неща не се случват на никой и децата да са ни живи и здрави Praynig

# 49
  • София
  • Мнения: 3 069
За вашия случай искам да споделя с теб, че не трябва да се слагат децата да спят на възглавница поне до 2 годишна възраст!
Ако спи на възглавница  - махнете я.
Това една сериозна причина да се стигне до синдрома внезапната бебешка смърт.Ако сте без възглавница риска намалява с цели 50%!


До смърт се изплаших когато мъжа ми обърна количката с детето от 1 метър височина на асфалта.....Вики беше на 3 месеца без 1 ден.Мислех си че умирам, незнаех докато вдигаше количката в какво състояние е детето.Беше паднало като котенце на свити ръчички и крачета.Вдигам го, детето изплака и виждам, че от устата му тече кръв.В този момент се усещам, че няма зъби и няма как да се е прехапал.Докато стигнем до Пирогов вече бях съвсем обезумяла.Минахме през куп кабинети и накрая в неврохирургията.Прегледаха детето обстойно, направиха 3 снимки на главата.Оказа се, че на детето нищо му няма а кръвта от устата е била от ожулването на асфалта.
Един от неврохирурзите гледаше мъжа ми с такова неодобрение и му каза "Абе момче, ти знаеш ли, че при такива падания 95% завършват със смърт.Аз съм лекар и ти казвам, че Господ е бил с детето ти!"

Не знам с колко години ми се е съкратил живота този ден но никога няма да го забравя.Мислех, че детето ми умира в ръцете!
На никой не пожелавам да изпита същото.

Да, знам какво е да се страхуваш до смърт за живота на детето си....а не ми се искаше да разбирам!

# 50
  • Асеновград
  • Мнения: 521
Случвало ми се е малкия да спре да диша и беше ужасно никога няма да го забравя беше на около 3 месеца и както го мажех след баня изведнъж спря да диша , нямам представа на какво се дължеше но просто спря да диша и стана целия червен всичко стана адски бързо ,хванах го обърнах го по корем, тупнах го по гърба и не помагаше , накрая се сетих да го хвана за краката и да го провеся надолу с краката и тогава той си взе дълбоко въздух и заплака , наскоро пък се задави толкова лошо ,че не можеше да си поеме въздух  и след доста тупане по гърба и бъркане в устата се изкашля .  #Crazy

# 51
  • Монтана
  • Мнения: 217
Страшни са тези преживявания,дано Господ да пази децата ни,а ние ще помагаме.  Praynig

# 52
  • Мнения: 317
Онзи ден ми се случи нещо подобно. Както си спяхме с мъжа ми изведнъж малката започна да издава странни звуци. Изкрещях на мъжа ми да я вземе и той като започна  да я тупа и да крещи " Какво ти става?"Какво ти става "?Б...идвай бързо. тя не диша.Това е най-дългия миг в живота ми. Мислех си,че е малката е умряла.Докато стигнах до нея беше повърнала чак и през носа. Явно жестоко се е задавила и е спрял въздуха. Когато я гушнах заплака, а до леглото и съвсем наблизо на стената  беше застанал един голям черен скорпион. По-късно си мислех,че се е задавила ,за да се събудя,за да не я ухапе скорпиона.Господ си знае работата,но оттогава сърцето все ми е свито. Ох....как се пееше в една песен " ...да си имаш,но майка да не си..."
 Радвам се,че всичко е минало благополучно Hug

# 53
  • Разград
  • Мнения: 2 077
Майчета, като чета всичко това изпадам в ужас. Засега не ми се е случвало и дано никога повече на никого не се случва подобно нещо.
Да сте живи и здрави всички и Бог да ни пази!

# 54
  • Между гори и планини
  • Мнения: 4 150
Да, днес се случи  Sad
Оставям леко притворен прозореца в стаята на малкия, вечер докато спи. Към 6ч. сутрин винаги го затварям.
Днес обаче не посмях да вляза, за да не го събудя, а влязох да се изкъпя.
Докато бях в банята, чувам, че се е събудил и подскача на леглото си. Кошарката му е от меките, сглобяеми, той е вече силен и може скачайки да я изтласка.... така я преместил до раклата, а раклата е под прозореца.
Докато си слагам хавлията, чух - туп и "Уаааа".... влизам на бегом и намирам малкият парнал под прозореца.
Незнам как е излязъл от кошарата пъхнат в спалният чувал, покатерил се на раклата и увиснал на пердето (корниза сега е огънат)
Сви ми се сърцето...Живеем на 11-ти етаж! Просто не ми се мисли какво би станало ако беше паднал от другата страна на прозореца  Cry Cry
Успокоих го, дадох му вода, накарах му се. Той се успокои след 2 мин сякаш нищо не е било.
Изненадах се колко тихо, без да повишавам тон му се скарах...но цял ден в гърлото ми седи буца, а стомаха ми е свит на топка  Cry

# 55
  • На 2000км от София
  • Мнения: 2 658
Кво ми трябваше да чета темата. Сега като родя ще ме е страх да заспя. Иначе се радвам, че ви се е разминало благополучно.
Точно това си мислех.Със сина ми не са ми се случвали такива неща,освен когато веднъж на годинка и нещо може би се zадави с парченце чипс и посиня..Но така,беz нищо,ужас...  #Crazy
Господ да ни ги паzи  Praynig

# 56
  • София
  • Мнения: 814
Цитат
накрая се сетих да го хвана за краката и да го провеся надолу с краката и тогава той си взе дълбоко въздух и заплака
да, няколко пъти, но първия път беше най-плашещ. Според мен се давят в слюнката си или ако повръщат много както беше при нас.Иначе и аз практикувах това с провесването и съвсем леко  и нежно тръскане, за да не причиня някакво сътресение и така докато проплаче.

# 57
  • Мадрид
  • Мнения: 191
.Аз само съм чела и правила материал за хората ,живеещи със Апнея.Та като прочетох за това внезапно спиране на дишането на бебенцето ти се сетих за сънната апнея..Ето малко за нея http://www.bg-mamma.com/site/content/view/986/76/
Пиша ти това не защото си мисля ,че при вас има нещо такова Praynig-Вярвам силно ,че  при вас е инцидент ,който повече никога няма да се повтори.Пиша за апнеята само ,защото никой от лекарите не ви е дал адекватен отговор -какво е причинило това спиране на дишането.
Да ти е живичко и здраво бебенцето  bouquet

Много гадно! Просто ужасно за една майка да преживее такъв стрес. За жалост това май се случва не рядко при новородените, и най-вече при недоносените бебенца. Аз също си мисля, че може да става въпрос за типичната апнея при бебетата.  Ето една много полезна статийка именно за това, на английски език.
http://www.healthsystem.virginia.edu/uvahealth/peds_respire/apneapre.cfm
Най-добре да потърсиш още мнения на специалисти и ако е необходимо да правиш мониторизация на дишането на бебенцето. Пожелавам ти никога повече да не се повтори тази случка, но ако се случи, просто потупай леко детето по гръбчето, докато успее да си поеме въздух.
Желая ти Господ да ви пази!

# 58
  • РЕЗЕРВАТ СЕВЕРОЗАПАД нема такова место
  • Мнения: 4 601
Не ми се е случвало и се надявам никога да не ми се случи... Аз спя толкова дълбоко, че направо не знам как ще успея да се събудя ако ми се случи нещо подобно, най-вероятно няма да успея...  Sad

# 59
  • valencia
  • Мнения: 83
Мили мамЧета,не мога да намеря думи с които да изразя това което поЧувствах от вашите мили и толи думи, от вашите пожелания и най- вече от историите които споделихте с мен.Плаках докато ги Четях и си мислех колко трудно е да бъдеш МАЙКА,но какъв е смисъла на живота без да си разбрал това щастие,без да усетиш тази огромна и всепоглъщаща обич.Тя стои над всиЧко,над живота и смъртта дори.За нея не съществуват граници и предели.ОбиЧ заради която си готов да умреш и никога да не се предадеш.Прегръщтам всяка една от вас и се моля за вашите съкровищта да са живи и здрави.Аз вярвам,Че има съдба и Че някой бди над тях!!!! Hug  bouquet.

# 60
  • Русе
  • Мнения: 603
Здравейте,мамчета!Искам да ви разкажа как за малко Щтяхме да загубиме бебето ни,незнам дали на някоя от вас се е слуЧвало подобно неЩто,но дано никога не преживеете страха,който аз(и мъжа ми)преживяхме.Та на 20 ден от раждането на малкото ни момиЧенце,докато си спяхме най по спокойно аз (и до ден днеШен незнам защто)се събудих и се обърнах към креватЧето да я видя и виждам как ръЧиЧките и краЧенцата и треперят....СкоЧих бързо,защтото си помислих,че се дави,обърнах я надолу с главата и поЧнах да я тупам по гръбЧето,но....нямаше ефект.ПоЧувствах я някакси твърда,обърнах да я видя и ...майко,тя бе6е обелила очите.Тогава изпищтях и мъжа ми я пое,бръкна й в устата да не би да си глътне езика и продължаваШе да я тупа по гръбчето.Борейки се за живота на бебето ни,дори не помня как се обадих на бърза помощ,само си спомням,че от там ми казаха да заведем бебето до болницата и аз им казвах"абе вие луди ли сте,бебето ми не диша"и докато го казвах малкото ми слънЧице изрева......Ох,дори и сега като пиша ,въпреки,че мина доста време изживявам отново всиЧко.....Така и не разбрахме какво се случи през онази нощт,задавяне,или недостиг на въздух,лекарите дори се съмняваха за епилептиЧен гърч(но това отпадна след като й направиха енцефалограма)или пък беше СДВС(синдрома на детската внезапна смърт)незная.Знам само,че ако не се бях събудила през онази нощт,нямаше да я има моята малка принцеса.Оттогава спя заедно с нея,защтото ме е страх,че ако пак се случи няма да се събудя навреме....Е мами какво мислите за моята история?Случвало ли се е да се изплашите до "смърт"?
Абсолютно същото се случи и с Йоанна, горе долу на същата възраст. Интересното е, че и аз се събудих, ей така, от нищото.
Питах ЛЛ и тя каза, че е възможно това да е спазъм на ларингса и с времето ще отшуми. Дивина, едно знам, че не е хубаво да се тупа много много бебето и да се разтриса, но в такъв момент човек не мисли много много. Аз процедирах по друг начин. Духнах силно в отворената й уста. Така се действа, когато детето се "захласне" от рев. При нея имаше ефект. Да не те плаша, но дъщеря ми поне три пъти е изпадала в подобно състояние. След това просто отшумя.

# 61
  • Dania
  • Мнения: 2 757
Случвало ми се е няколко пъти и с трите деца.
Когато кола блъсна количката на Давид.
 Когато избяга на един огромен ферибот и буквално на късмет го намерихме с помощ от хора видели безпризорно дете да се разхожда по етажите. Представих си как или е излязълк на палубата и скочил, или слязъл при колите и се е заврял под някоя от тях, чакайки да тръгне и да смаже.
Третия път беше като избяга в Копенхагенския зоопарк и пак на късмет го откри баща му на път към информацията да съобщи за изгубено дете - жив и здрав разхождайки се щастливо и доволно сред тъплата на около километър от мястото дето го бяхме оставили. И тогава си представях как или са го отвлекли, четук е мода напоследък да отвличат деца, или някое животно го убива, или излиза на улицата и първата кола го е размазала.
С Теди беше голям ужас, когато беше пак на около 20 дни в болницата със запушен нос и лекарите по грешка вкараха кърма в белия му дроб вместо в стомаха. Апарата на който го бяха вързали започна да пищи и за секунди дотърчаха 10 човека и започнаха да се борят за живота му.
С Ева пък ужаса беше, когато падна на главата си. За пръв път не реагира нормално с рев, а стана като дроб и гледаше в небитието.
Ужасът е неописуем при такива ситуации. Да вметна, че обръщането на 20 дневно бебе надолу с главата трябва да става много внимателно, и дори не е препоръчително да се прави от НЕмедицинско лице

# 62
  • в илюзия
  • Мнения: 1 306
Боже
Направо настръхнах  Confused
не ми се случвало такова нещо, дано повече не ти се случва

# 63
  • при Arctic Monkeys
  • Мнения: 1 234
дано никой не преживява такова нещо

# 64
  • Brokenpromiseland
  • Мнения: 1 428
И ние преминахме през подобен ужас.Малката беше на 20-ина дни, когато се задуши.
Беше попаднала пресечена кърма в носоглъдката и не можеше да си поеме въздух.Започна да се пени, да почервенява....и това в 2 часа през ноща.
По най-бързият начин я закарахме до спешното...аспирираха я и ни приеха в болницата, защото имаше съмнения, че ще направи пневмония.
Започнаха инжекции, вливане на кръвна плазма...цялото беше надупчено,милото, въпреки че беше с абокат.
Общо взето страшна картина.И аз млада майка.Хич идея си нямам какво да правя...много трудно преодолях шока...още повече, че бяхме и с рефлукс и бях  Shocked
От лекарите тогава знам, че е хубаво новороденото да се слага да спи под наклон от 30 градуса.
Под самият матрак слагах одеала/възглавници и така изкарахме 6-7 месеца

# 65
  • там където ме зове сърцето!!!
  • Мнения: 2 085
Три пъти ми се случва да си мисля , че детето ми умира в ръцете ми, а аз съм безсилна да му помогна !
Първия път беше на 21дни ,след кърмене в 24часа , го сложих да спи в леглото му  и отидох да взема шишето му с вода  , донесох го в стаята и го видях че спи , обърнат на една страна , взех си хавлията и влязох в  банята , но като си закачих хавлията, нещо ме накара да се върна и да го погледна пак!За мой ужас беше с отворени ококорени очи  с глава отметната назад и треперещи ръчички и крачета , толкова се уплаших , че само го грабнах  и започнах да го потупвам по гръбчето ,но нямаше ефект , мъжът ми  го обърна с главата надолу потупа го по гърба и бебо изплака !Помислих си, че се е задавил и затова така се е получило , но след 4 дни се повтори същото , събудих се внезапно и видях същото  като първия път, помислих си  , че ще го изтървем , имах чувство че цяла вечност чакам да изплаче !Правихме много изследвания и се оказа  , че причината е ГЕР!!
Третия път беше на 1год и 2 месеца и направи фибрилен гърч!" Спешната помощ", дойдоха 20 мин след сигнала(очаквах помощ от тях  Confused) , въпреки , че са на 5 мин от нас , чакахме ги  пред блока ,  с дете гледащо в нищото( не реагираше , като му говорех) , а " докторката" ми искаше акта за раждане за да ни закарат в детско отделение , а там пък каза на дежурния лекар , че съм объркала треперене от висока Т с гърч  #Cussing out !

# 66
  • Мнения: 4 785
Случвало ни се е подобно нещо и то три пъти. Наистина е ужасяващо и не го пожелавам на никой. Малкия беше с рефлукс и двато пъти мъжа ми пръв го усети през нощта, скочи и го притисна през коремчето, защото ни бяха казали, че не е хубаво да се тупа по гръбчето. Единия път и в устата чак му бъркахме. Ох не ми се разправя с подробности, че като се сетя за тия моменти и изтръпвам.

# 67
  • Мнения: 589
Майко мила, потресаващи истории чета тука Cry Cry Cry. На моите деца не се е случвало подобно нещо, и на никой не пожелавам да се случва. Толкова мъчителен момент и за детето и за майката.

# 68
  • София
  • Мнения: 2 528
Господ да бди над децата ни!  Praynig

# 69
  • Все на втория етаж
  • Мнения: 5 818
Оххх, ужас. Направо настръхнах, някой истории са ужасяващи. И аз имах доста кризистни моменти, докато Алекс беше по- малка, но за щастие до Бърза помощ не се е стигало.

Господ да ни пази и това е.

# 70
  • Пловдив - Лондон
  • Мнения: 78
Божичко ужас! Настръхвам като чета. Само мога да се помоля Бог да пази децата ни!!!

# 71
  • София
  • Мнения: 7 071
Ужасно съжалявам за това, което си преживяла! Настръхнах като четох, още повече, че и аз изживях подобен кошмар.
Дъщеря ми беше по-голяма, но непрекъснато лапаше разни предмети. Веднъж се задави с едно печатче от детска дъска за рисуване - почервеня цялата, стисна си зъбите и се отпусна в ръцете ми. Почувствах точно това, което описваш - че я губя /бях сама, мъжът ми го нямаше/. Не помня как успях да й разтворя устата и започнах да бъркам с ръка навътре. Разчекнах й цялата уста и го напипах чак зад гърлото й. Извадих го много трудно, постоянно ми се изплъзваше. След това тя повърна кръв, защото й бях разранила гърлото. После часове наред я държах в прегръдките си и плачехме и двете. Беше ужасно! Заведохме я на УНГ да й видят гърлото и лекарката каза, че е бял кахър, че съм й го разранила...Важното е било, че съм успяла да го извадя.
И сега като пиша се разтрепервам направо - отново преживявам всичко  Tired
Господ да пази децата ни  Praynig
Убедена съм, че тогава Господ ми даде сили и хладнокръвие да направя нужното и да спася детето си!

# 72
  • Мнения: 2 219
За жалост и на нас ни се случи инцидент. ConfusedОще в болницата на часове след раждането се задави,закашля се и започна да се гърчи и да почервенява,не можеше да си поеме въздух милата.Беше се опитала да повърне мляко,но не успя и заради това се получи.Аз бях сама в стая и много се изплаших,но въпреки това се усетих да я разтръскам с главата надолу и да я потупам по гръбчето,сякаш някой ми каза какво да правя в този момент. #CrazyТъкмо вече се бях запътила към неонатологията и тя изплака и си пое въздух,но на мен сърцето ми беше слязло незнам къде от ужас!Правиха и необходимите изследвания и се оказа че нищо и няма,Слава на Бога!Прибрахме се у дома и след 3-4 вечери се повтаря същото малко след като беше нахранена.Добре че мъжът ми се усети какво съм му разказала преди,че приложи тактиката с обръщането и тръскането,щото аз нищо не направих и започнах да крещя,че нищо не става,не диша бебето ми и така нататък. #Crazy
Ето това ми е изкарвало акъла до безсъзнание почти,дано на никого не се случва,никога! Praynig

# 73
  • Мнения: 11 612
Кошмарно е това!

Бог те е събудил в необходимия момент! Бъдете здрави!

# 74
  • София
  • Мнения: 9 955
слава богу,че финала е щастлив
дано не се случва никому

# 75
  • Русе
  • Мнения: 4 406
настръхнах, докато четях. надявам се никога никой да не попада в такъв ужас!

# 76
  • Бургас
  • Мнения: 236
Олеееееееееееее напрво се разтрепервам само като си го представя  Sad
Нека Господ да пази дечицата ни  Praynig Praynig Praynig

# 77
  • Стара Загора
  • Мнения: 13
Преди месец като давах сироп на сина ми и той се задави. Майка ми се разпищя, почнахме да го тупаме по гръбчето, по бузките. Голям кошмар беше. Много лакомо дърпа биберона и днес се забави докато ядеше. От онази случка със сиропа сега настръхвам при всяко негово покашляне. http://images.kristianangel.multiply.com/image/3/photos/1/400x40 … amp;nmid=98149973

# 78
  • София
  • Мнения: 1 185
Ох, направо настръхвам. Ние се оплашихме до смърт, когато двумесечният ни син се разрева след баня и спра да диша, направи го три пъти и след това при всяко начало за рев, аз тичах умряла от страх, докато в 5 месец ревна и разбрах, че вече се е научил да плаче  Simple Smile

# 79
  • някъде по света...
  • Мнения: 387
Моля се Бог да пази децата ни ..... Praynig

# 80
  • Стара Загора
  • Мнения: 6 327
Докато четох историята ти цялата настъхнах......горката какъв шок си изживяла Sad
Добре,че Бог е бил с теб и всичко е завършило благополучно Praynig

# 81
  • Пловдив
  • Мнения: 297
Нямам думи Weary

# 82
  • София
  • Мнения: 613
И нас ни се е случвало  ooooh! Беше на 6 дни, когато реших, че кърмата не стига и дадох шише... задави се, посиня, не можеше да си поеме въздух. Добре, че мъжа ми реагира бързо, обърна я с главата надолу и я тупна по гърба. Ревахме после и тримата  Cry , а шише видя отново чак към третия месец  Crossing Arms

# 83
  • ДОБРИЧ
  • Мнения: 1 428
Моля се Бог да пази децата ни ..... Praynig
Praynig

# 84
  • София
  • Мнения: 1 209
Кошмар!!!

И на мен ми се е случвало да се събудя "без причина" и да видя, че е имало все пак такава. Но Слава Богу, не е била така страшна като при теб.


И аз така. Надявам се, да не ви се случва повече.



Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт