Крьстник?

Всеки сам избира в какво да повярва! Суеверия, поверия и разбирания има толкова, колкото и хора. Аз, лично бих повярвала на каноните на църквата за такъв повод и бих се консултирала с поп.
Друг е въпросът, за традициите, които съществуват в БГ, и кой, кои иска да прилага и доколко.

Аз, например бях огорчена, когато поканих едни хора да ни станат кумове на сватбата (приятел на мъжа ми и жена му) , които аз не познавах, но се доверих на бъдещият си съпруг в избора, и те ни отговориха : За нас е чест , приемаме , но задълженията няма да можем да поемем поради финансови затруднения. Вече бяхме у тях с бъклицата , и ни на пред, ни на зад. Нямаше как да си отменя поканата, а и го приех не толкове зле, до деня на сватбата ни, когато пристигат у дома с празни ръце, и на всичко отгоре кумата иска на майка ми да и изнесе от вътре неща, които съм си купила, като чанта и цветчета за да влезе с тях при мен, че я е срам с празни ръце , и то да и ги донесе във вид, в който тя си го представя - на поднос с бяла кърпа мама се  чуди в цялата дандания и народ на къде да се разчекне, а тя и с претенциите си. Ми да ги беше донесла тя, като я е толкова срам. А от нас не я бе срам да се цигани така. После, пък и прави изявления, че тя нали щяла да бъде и кръстница - как пък не, ще вземе да ме кара да купя кърпите и дрехите за църквата и да и ги опаковам и да нося, та тя за пред хората да ми ги подари, щото няма финанси тя.
Е, добре, нямаш, ама искам правата, а задълженията не, ми се гнуси от нея, извинете, а за духовен наставник на детето ми пък такъв човек хич не си представям да бъде, добър пример- чак ми се доповръща.

Мислете, преценявайте, и правете съзнателен избор хора.