Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 13 юли 2008, 14:21 ч.

Лятна - магрибско - образователна - 1

  • 45 653
  • 292
  •   1
Отговори
  • BG/MA - там, където оставих сърцето си
  • Мнения: 110
Добре дошли в тази образователно -информационна тема!!

2008-ма е Европейската Година на междукултурния диалог, а 2009-та - ще бъде година на творчеството.

ЮНЕСКО обяви 2008-ма за година на редките езици. Затова и първата информация е за амазигите - берберите и техния език.

Ето едно поетично начало:

http://www.youtube.com/watch?v=bRPaZUh5TM4

Шеб Мами – ЗаЗа
Видях я....
Какво да правя сега? Тя обзе мислите и очите ми...
Отидох при нея, чу ме и отвори вратата .. понечих да вляза, тя попита
Какво те води насам.... среднощ е?
Отговорих „Съжалявам, любовта ми ме води!”, тя  се усмихна...
Продължих: „Твоят глас звучи в душата ми....”, тя отговори:
„Отдалеч идваш, моя любов, сама съм... къде са моите родители?
Казах й „Още една безсънна нощ за мен, един твои поздрав, само да те видя, не ми стига, искам те до мен, кралицо, и в лъжите не ме бива...”   


   

# 1
  • BG/MA - там, където оставих сърцето си
  • Мнения: 110
   

Казват, че АМАЗИГИТЕ  (берберите) са запазили финикийския език до времето на Св. Августин през 5-ти век, а следи от Финикийската азбука могат да бъдат намерени в ТИНИФАХ – берберската писменост, за която ще прочетете след малко
Финикийските колонии в Северна Африка се създават като мирни общности, подтикнати от желанието на финикийците са търгуват в амазигите, живеещи в региона. Тези колонии са обитавани от финикийци от източното Средиземноморие. Взаимният интерес към по-различни стоки и общуване между 2 култури, зачитането на традициите, подпомага активният обмен и заселването на все повече финикийци по тези земи.
Присъствието на берберите в Северна Африка показва, че „Арабския свят” не е съставен от 325 милиона араби и всякакви обобщения са неуместни. Пан-арабизма е наложен на местните – къде по политически причини, къде поради желание за по-лесно обобщаване и „завземане” на територии, особено през 7-ми век. Амазигите, така както повечето хора от тези земи принадлежат към многобройна етническа група, която има различен произход, традиции, език, литература, изкуство и история.
АМАЗИГ, които означава „свободни хора”  са наричани още и бербери- определени, които самите те не харесват – заради етимологията му – произлиза от „варварин” , а и защото им е дадено от римляните – като събирателно описание на една общност.
Така или иначе, това име е придобило популярност, и се знае, че в средновековна Испания повечето моори /маври/ всъщност имат берберски произход, освен това са приели арабската мисюлманска култура и зори писмеността. Днес, по отношение на етнически принцип, берберите са доминиращата част от населението в Мароко, Алжир, Тунис и Мавритания. Едни от най-популярните племена са туарегите – мъжете-войни от това племе носят отличителните индигово-сини тюрбани и джелаби.
Мисюлмани, но не и араби
В етническо отношение, арабите не са основното население на Мароко и Алжир. Берберите говорят съвсем различен език от арабския, в политически аспект, арабите са малцинство, но са доминирали  тези страни – в продължение на векове и същевременно са правили опити да заличат говоримият местен език и да наложат арабския. По настоящем берберския се изучава като официален предмет в някои училища и университети в Алжир, Мароко и Тунис. Редица проекти, насочени към популяризирането на медиите, традиционната култура, традиция и образование. През 2001 и 2002-ра, в Мароко и Алжир се провеждат първите демонстрации, целящи официалното признаване на берберската идентичност и държавното финансиране на занятията по берберски език /европейците го наричан берберски, арабите – шиха, а самите бербери – тамазиг/
Традиционни, този език се говори у дома и в общността. Същевременно има 2 радио-станции в Нигер и Мали, които излъчват на берберски. Националното радио на Мароко има емисии на Талхебит, Тамазиг и Тарифит. Жт времето, в които Алжир е френска колония има радиостанция, която излъчва на Кабиле. В Алжир Тамазиг е признат за официален език.
Хронология на основните събития в берберската история
•   около 3000 BC – в Египетски  ръкописи за пръв път се споменава за общност, по настоящем известна като бербери;
•   около 1100 BC – финикийците създават търговски центрове
•   около 800 BC – основава се Картаген
•   146 BC – римляните разрушават Картаген и създават провинция Мавритария Тингитана (от тук е и произхода на названието маври) в Северна Африка /Тамазига – Мароко, Алжир, Тунис и една през 1956 – Либия.
•   около 200 – берберите приемат християнството
•   около 350 – Северна Африка/Тамазига – Мароко, Алжир, Тунис и части от Либия стават „люлка” на еретични християнски култове в римската империя
•   около 400 – Свети Августин /с берберски произход/ St. Augustine
•   429 – вандалите навлизат в Северна Африка;
•   533 – Византийската империя прогонва вандалите и завзема Северна Африка – религиозни конфликти берберите християни и византийската църква;
•   674-700 – араби – мюсюлмани прогонват византийците и завладяват Северна Африка. Берберите постепенно започват да приемат исляма.
•   711-713 – Испания е завладяна от Араби-мюсюлмани. Създава се провинция Ал-Андалусия.
•   1085-1258 – берберските донастии Алморавид и Алмохад управляват Ал-Андалус и Северна Африка.
•   1492 – маврите са изгонени от Ал Алдалус
•   1900 – Френски и испански колонизаторски набези в Северна Африка и последвала колонизация
•   1956-1963 – независимост за Северна Африка

Има сведения, че по света живеят около 14 и 35 милиона хора, които говорят на езика на берберите, но у трудно да се посочи точният им брой. Повечето страни от Магреб не проследяват езика, който говорят жителите им. От друга страна, тези езици се говорят от номадите – често трудни за откриване. Не е без значение и факта, че всяка отделна берберска общност назовава езика, на който говори по различен начин – това повдига въпроса дали се говорят различни езици или напротив – диалекти на един и същ език. Ето сравнителна таблица за берберските общности и техните диалекти:
 
ТАЧЕЛХИТ – 3 милиона – Мароко
ТАМАЗИХ/ТАМАЗИГ/ - 3 милиона – Мароко
КАБИЛЕ – 2,5 – до  милиона - Алжир
НАФУЗИ – 160 000 – Либия
ТАРИФИТ – 1,7 милиона – Мароко
ТАЧАУИТ – 1,4 милиона – Алжир
ТАМАШЕГ – 281 000 – Мали
ТАМАЖЕГ – 250 000 – Нигер
ТАМАЖАЯ – 640 000 - Нигер

Тамазиг – език с 38 съгласни
Берберският език принадлежи към африканската група на афро-азиатското езиково семейство, както и древния египетски. В тамазиг има само 3 гласни – а, и, у и 38 съгласни.
Подредбата на думите е следната: ГЛАГОЛ – ПОДЛОГ – СУБЕКТ. Изречението: Момчето пи вода звучи така „Пи момчето вода” .

Азбуката Тифинаг /Тифинах/Посоки на изписване
В наши дни се използва стандартната посока на изписване – от ляво на дясно. Пишело се е и от дясно на ляво, а древни ръкописи съдържат и вертикални надписи: както от долу-нагоре, така и отгоре-надолу. При изписване от дясно на ляво, символите се обръщат вертикално.
Ето и примерна схема на начина, по който изглежда азбуката.

http://www.omniglot.com/images/writing/tifinagh.gif

http://www.ancientscripts.com/images/berber4.gif

# 2
  • BG/MA - там, където оставих сърцето си
  • Мнения: 110

Туарегите - хора на пустинята

Противно на всички останали амазигски /берберски/ племена, тези храбри войни покривали лицата си с краищата на сините си тюрбани…. Ето защо:

Принципи на мъжа Туарег

1.   Легендите разказват, че преди много векове, войните-туареги от Централна Африка покривали лицата си, за да бъдат мислени от враговете си за жени.

2.   Този тактически ход проработил и сега, години след независимостта, това е единствената арабска общност, в която мъжете да покрити, а жените – не.

3.   Животът вече е модерен, туарег е вид кола, но мъжете от общността, която населява Либия и Мали все още покрива главите си с тюрбан така, че свободният край на тъканта може бързо да покрие очите от дребния пясък на пустинята.

4.   У дома можеш да свалиш тюрбана, но на улицата и през непознати, носенето му е задължително. Това е въпрос на чест!
 
5.   Тюрбанът на туарегите, наречен от самите тях шеш, символизира недзависимостта и отстояването на идентичността – от набезите и колонизаторските интереси на араби, испанци, турци.

6.   В момента в Сахара, Мали, Либия, Нигерия живеят около 700 000 туареги. Някои от тях вече са се отказали от номадския живот на предците си, но се самоопределят като такива.

7.   Младите хора не харесват тюрбана. Привлечени от западния начин на мислене, за тях носенето на тюрбан е свързано с празничност или специален повод.

8.   Малко мъже над 30- годишна възраст носят тюрбан. За тях това е начин да скрият западната си прическа. Можете да видите, че под сините желаби се подават крачолите на дънки, но в душата винаги остават туареги.

9.   Има мъже на възраст…. Съпругите им никога не са виждали устата им: дори и след 30-годишен брак…в смисъл – на публично място са покрити.

10.   Тюрбана учудва в арабите. През 14 век, арабският пътешественик и наблюдател Ибн Калдун описва една общност, която се покрива в правоъгълно платно…. “мъжете са покрити като жени!”

11.   Тюрбанът пази от пясъка, който влиза в устата и очите, но и носенето му е въпрос на
чест. Един френски изследовател казва “Показването на устата е табу!”

12.   Показването на устата на публично място се е считало за проява на алчност!

13.   Преди време, слагането на тюрбан е проява на мъжество. Няма по-вълнуващ момент в живота на едно момче.

14.   Синият тюрбан е донесен от Нигер, а с него- музиката и танците. На момчетата – подрастващите, се е давала и кама, а заедно с това им се предават и  туарегските жизнени принципи: кураж, честност, вярност, никога да не плачат и никога да не удрят жена. С тюрбан или без, туарегите все още спазват тези повели.

А утре ще ви събудя с една туарегска легенда за красотата на жените.
                  

Последна редакция: нд, 13 юли 2008, 22:18 от akhyal_katya

# 3
  • Мнения: 2 952
Катя , моите поздравления за положения труд ! Браво!

Чакаме легендата! Flutter

 newsm10 smile3501

# 4
  • BG/MA - там, където оставих сърцето си
  • Мнения: 110


Митове на пустинята Сахара

Записах тази история през 1990 –та година, по време на експедиция в пустинята Сахара. Повечето митове ми бяха разказани от араби, които подпомагаха пътуването ми.Всяко спиране на караваните за пренощуване, беше начало на пътуване в света на думите. Тези среднощни разкази сред пустинята ме убедиха в едно – арабите са виртуозни разказвачи!!
„Някъде в пределите на моята, населена с туареги страна, каза моят водач, се простирала долина със светещи камъни.... Но не мислете, че всички камъни блестели – само някои. Тя била населена от змии, които скачали така високо, че достигали гърбицата на камила. През деня змиите спели под камъните, но вечер се събуждали и нападали замръкналите в долината. Въпреки тази опасност, през нощта долината била убежище на мъже, решени да съберат всички светещи камъни. Изплашени от пъргавината на змиите, стремейки се да запазят живота си, мъжете се опитвали да яздят прави като същевременно посипвали светещите камъни с въглен на прах. Връщали се обратно по светло, на следващия ден, за да съберат белязаните съкровища.
Но съкровища има не само в долината... има и дворци, които очите обхождат, желанията и страстите да имаш разкош – надхвърлят, а ръцете не могат да обемат... Има дворци – неръкотворни – така красиви....Има дворци, в земите, населени от туарегите, където дърветата раждат скъпоценни камъни, вместо плодове. Дворци, покрити с яспис, кедър и сапфири. В тези дворци живеят жени – по-красиви от музите. За красавиците, разкошът не е достатъчен, защото е пред очите им. Тези жени застават на покрива на двореца и пеят, пеят, приканват с песни уморените пътници да влязат, за утолят жаждата си, да напълнят сетивата с разкош.
Досега човешки крак не е стъпвал там. Говорят, че подведен от съблазънта, пътникът може да влезе....веднъж отзовал се зад стените, той открива, че пленителния мираж се отдалечава.... всяка следваща крачка не го приближава към спокойствието и красотата, а напротив, кара го да върви, изнурен, отпаднал, но следващ пътеката на страстите, която си е начертал.

”Чудеса и легенди от пустинята Сахара”, Хардинг – Кинг, Том 13, № 3, Фолклор, Сепрември 1902                          


Уважаеми четящи, благодаря за интереса! Тази тема няма да остане поетично-лирична, но започва като такава, от уважение към многообразието на световното културно наследство.
Щесе радвам, ако участвате активно. Всеки е добре дошъл да пише, пита и споделя!     

# 5
  • BiGi
  • Мнения: 3 638
akhyal_katya, благодарности и от мен за положения труд! Винаги е хубаво да научиш нови неща, като за туарегите, например. Легендата е прекрасна, чакаме и следващата!  Hug

Между другото много е хубава и песента на Шеб Мами. Стиховете в края на поста думите ли са? После се сетих и защо ми е познато името - обожавам Desert Rose на Стинг  Simple Smile Опитах се да потърся оригиналната песен на Шеб Мами, но не я намерих, ти можеш ли да помогнеш, може би заглавието е друго, ще ми е интересно да я чуя. Извинявай, ако отклонявам темата.

# 6
  • Paris, France
  • Мнения: 1 371
Поздравления и от мене за интересните материали.


 Берберите имат една от най-интересните и самобитни африкански култури. Искам да допълня, че името Либия идва от староегипетската дума за бербери Реби/Либи. Наричани са и нумидийци и маври. Любопитен факт е, че Клеопатра Селен, дъщеря на великата Клеопатра седма от династията на Птолемеите и римския генерал Марк Антоний е дадена за жена на нумидийския цар Йуба втори.

http://www.madameroyale.com/?p=10


В Мароко, на юг от Маракеш, в полите на пустинята има град Загора, точно като нашта Стара Загора!

Типичните пищни кабилски носии в черно, червено и бяло с високи натруфени в метал орнаменти за глава много напомнят нашите родни, ако не вярвате, попитайте непредубеден чужденец.

Самите бербери казват, че са дошли от североизток. Нищо чудно да са потомци на траки или македонци от или преди Александър велики.

Има пустинни бербери, които никога не се топят във вода. Търкат тялото си с пясък и се мажат с масла. Кожата им е изключително фина и гладка.

По традиция Султанът на Мароко винаги е взимал за жена берберка. Така престолонаследникът хем е потомък на Мохамед по баща, хем е приет от берберите, които в миналото са били матрилинеални.


2.   Този тактически ход проработил и сега, години след независимостта, това е единствената арабска общност, в която мъжете да покрити, а жените – не.


Те не се смятат за араби и е добре да не се бъркат с тях, защото не го приемат нашега #2gunfire


Берберският език принадлежи към африканската група на афро-азиатското езиково семейство, както и древния египетски. В тамазиг има само 3 гласни – а, и, у и 38 съгласни.

Гласната е също се среща, например шельх (човек от групата на шелхите), удем (лице), но под многовековното влияние на арабския е на изчезване.

Най-важната дума на берберски е вода- аман. В цяла Сахара и около ная има само два корена за вода МА и СИ/ЖИ. По хилядолетния закон на пустинята берберите са длъжни да дадат вода за пиене на всеки човек, който я поиска! За поливане, миене или пренасяне за път не, но за пиене са длъжни.


# 7
  • BG/MA - там, където оставих сърцето си
  • Мнения: 110
Добро утро и добре дошли!

Колко интересни сведения са дали двете дами!   bouquet  bouquet

1. За песента - да, това поетично начало е песента, а на оригинала: на "Пустинна роза" ли търсиш оригинала, или на "ЗаЗа", за да помогна?

Моля, клипа на "Пустинна Роза" - оригинал

http://www.youtube.com/watch?v=tjHkj-uSt_Y

"ЗаЗа" - в оригинал - много поетично и красиво

 http://www.youtube.com/watch?v=veF0BRUFSSs

2. За берберските носии и това колко са подобни на нашите... ами сватбите само? Ех, по моята берберска сватба /фамилията ми означава "конник"/ - не можете да си представите: все едно бях на сватба в помашка общност: закриването на лицето набулката с червен воал - не се виждат очите, изписването на ръцете и краката на къна, "продаването", отношението на сватбарите към мъжа и жената...

Ето сега пускам една песен - виждат се част от украшенията, носиите, ако сега точно намеря и червено-черната носия снимана- ще я пусна. Иначе - за по-късно през деня.

На снимката жените събират ядките на аргановото дърво и го преработват по традиционен начин, до получаването на олио. Арганът расте в област в южната част на Мароко, около Агадир и самата област е обявена за част от световното наследство на Юнеско. Знаете, аргановото масло е естествен бронзант, силно анти-оксидантно. Използва се в парфюмерийната индустрия и кулинарията. Има много информация и в арабската тема.

http://www.youtube.com/watch?v=q7bO8oLMHvo 

# 8
  • 花見
  • Мнения: 1 827
 Peace Hug Peace

# 9
  • Мнения: 32
Катя Ахял,   чудесна тема   bouquet Heart Eyes

# 10
  • BG/MA - там, където оставих сърцето си
  • Мнения: 110
Мили посетители на темата,
Довечера след работа ще Ви чакамс превод на есе на Хуан Гойтисоло - "Метафори на миграцията". Основната теза, която особено ме мотивира да пресъздам 8-те станици на български е, че "хората пътуват, а заедно с тях и думите". Да, като форумстваме, ние правим пътешествие с думи. В това есе има и туарегска легенда за щъркелите....

Тази тема е, както вече писах, уважение и зачитане на културните различия, които така ни привличат и обогатяват. Това Е тема за Магриб, но е отворена за всички и всякакви сравнения са уместни.... да, докаго не е имало граници и види, нашите предци да пътували, волни като птици: да колонизират, за жени... Пренасяли са.... отношения, подправки, вярвания....

Мисля, че това, че в частност съм мароканска снаха, ми дава задължението и удоволствието да промотирам културата, защото именно религията, занаятите, вярванията, ценностите, общността, ни показва колко сме еднакви.... ние хората.

Сега давам и списък на темите, по които имам готовност да споделя информация. Пишете и всички вие! Нека пътуваме заедно.... сафар, сафар /арабската дума за пътешествие/...

1. Есе за миграцията
2. Кахина - берберската кралица
3. Ролята на жените при кабилите;
4. Историята на нара /плод "нар"/;
5. Амазигската музика;
6. Бижута и декорации - "тежести за тюрбан" - закача се на края, за да не го отвее вятъра, ювелирна изработка и да, нещо като "гербов символ";
7. Евреите в Мароко;
8. Танцът ГУЕДРА;

      
 

Последна редакция: пн, 14 юли 2008, 13:56 от akhyal_katya

# 11
  • Мнения: 2 952
 По една разходка с камила :

http://uk.youtube.com/watch?v=EBKOgdfY69M&feature=related   Mr. Green

Малко сгъстена нформация за Магреб :

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B1

Една опростена карта за информация на тези , на които им е "тъмна индия" регионът :



Ето по-подробна карта :

http://www.hartford-hwp.com/archives/32/017.html 

Знаете ли какъв е този танц ?   

Катя , с нетърпение очакваме информацията за евреите в  Мароко.Аз лично имам етърва мароканска  еврейка , но родена тук в Израел.И ти имаш марокански еврейки в новата фамилия в Мароко... Интересно.Ще пусна линк към тази тема и информацията за  евреите в нашата Израелската тема.Благодарности !   bouquet

# 12
  • Мнения: 59
akhyal_katya  поздрави  за прекрасната тема    bouquet  Hug

# 13
  • BG/MA - там, където оставих сърцето си
  • Мнения: 110
МЕТАФОРИ НА МИГРАЦИЯТА
Хуан Гойтисоло


На Марко Кунц
 
Твърде много се разисква темата за нашите корени – както тук на нашия полуостров, така и извън неговите граници. Говори се за корените на нашите общества и исторически съществували общности. За нашите дълбоко вкоренени традиции в определени географски области-от древни времена. За това как човека, подобно на зеленчук, е продукт на земята си, на някакви загубили значение от времето координати, чиито характеристики определят неговата природа и същност. Ето и желанието на определени хора да развиват статични идентичности, изконни ценности, неразрушим егоцентризъм, се появява по този начин. Ето по този начин, разбирането на „наше” и „чуждо”, и разликите между едното и другото, ни се представят като противоположности и несъвместимости. Националните, етнически и религиозни митове се основават на тази, привидно „установена от хилядолетия” идентичност, вградена в някой край на планетата, на която живеем.
Така или иначе, човекът не е дърво - той няма корени: има крака и върви. Он времето на homo erectus той се е движил, в търсене на условия за оцеляване, повече храна, благоприятен климат, места, където могат да намерят убежище от несигурните климатични условия и агресията на околните. Пространството предполага движение, а самата сферичност на земята – някак интуитивно те кара да вървиш, да продължаваш, да следваш своята орбита, орбитите на звездите, планетите, човек е пътешественик по дух...Използва алгебра, геометрия, методи за измерване, за да разбере къде се движи света. Нашите предци са се движили под този защитен небесен склон и дъхът им е бележел посоката на следващи пътувания.
Всичко ни води към мобилността на нашите предци. Техните колективни миграции от северна юг и обратно. Във всички посоки на розата на ветровете. Пеш, без водач и компас. Водени единствено от вътрешния си инстинкт и копнежи за задоволяване на елементарните потребности: лов, пасища, убежище през нощта, защитата на общността. Техническия прогрес, от каменната ера до Желязната и Бронзовата Ера е бил съпроводен, както всички знаем, с нови форми на насилие. Има пряка връзка между външния вид на най-напредналите цивилизации и увеличаването на насилието. Хората и общностите не само са емигрирали, подтиквани от нуждите си: те са превземали или игнорирали други цивилизации, създавали са нов свят, на мястото на руините на стария. 5 000 години от човешката история са написани на палимсест: под формата на стратиграфия – такава каменна история, в която разполагат както Истанбул, така и Мексико.
Хората са пътували, а заедно с тях – и думите. Безкрайността на историите, които разказани от всеки следващ, се променят и продължават да живеят. Някои от тях са под формата на легенди, които са в основата на основаването на монотеистичните религии. Повечето истории не са закостенели, а се разпръсват и живеят под формата на приказки, в които е важно не авторството, а разпространението. Басните и променящите се истории, които имат безкрайно много възможности за допълнителна адаптация, са преминавали и живели от Китай до Индия, от Индия до Персия, От Вавилон до Гърция, от Египет до Рим, наред с „магистралата на вятъра”, която разнася семената на думите до далечни земи с методите на творчеството и участието.


С Л Е Д В А

# 14
  • BG/MA - там, където оставих сърцето си
  • Мнения: 110
част 2

Нашата цивилизация носи със себе си две много разпространени легенди за пътуване: това за Робинзон Крузо и пътуването на Одисей. Историята да пътуването на съпруга на Пенелопа преди завръщането му до Итака и това на героя на Даниел Дефо, който трябва да построи свой собствен свят противно на враждебната среда, са еднакво знакови. Така или иначе, пътуванията на Одисей са дали началото на великите книги за пътешествия – от Ибн Батута до Марко Поло, до опростяването на истории за пътешествия през последните 2 века – жанр, който вече е опропастен от лесния достъп до транспортни средства и масовият туризъм. Шотландският пътешественик по душа – героят на Даниел Дефо не търси приключения, а оцеляване, той е жертва на силната си всепомитаща вяра. Този разказ за корабокрушение е историята на десетки милиони мъже, жени и деца, които плуват в морето на нещастието, подтистичеството и бруталността на страните, които от състрадание и лукавост наричаме „развиващи се”. Всеки един от тях е Робинзон Крузо. Всички те се борят отчайващо за оцеляване, с цената на много трудности и риск от смърт по време на начинанието.
Миграциите –вече не служат за завоюване на територии, а са резултат от краха на много общества в глобалния свят, тъй като държавниците им са се държали като колонизатори в собствената си страна – камите те са станали обект на басни и метафори, които надграждат и допълват старите басни за животни. Някои приемат емигрантите като „тъмен африкански облак”, настойчиви термити, които разяждат коренищата на растенията. Аз харесвам описателността на берберската легенда за щъркелите. Разказа ми я Доминик Бадия... един абисински принц, облечен като бедняк, пътувал из Мароко, отдавна, преди 200 години. По това време щъркелите били почитани като хора, да тях се грижели в болници. Щъркелите били мъже, които имали така силно гелание дапътавот и да опознаят света, че се превръщали в птици, отлитали за Европа, живеели там за кратко, докато укрепнат финансово, после приемали истинската си човешка форма и се връщали отново в родните земи. Днес щъркелите емигрират до крепостта Европа и от техните гнезда по стените на Маракеш прелитат нас Шенген; хората, които са в човешка форма не могат да напуснат страните си. Не винаги. Живеем в епоха, в която стоките, капитала, активите могат да се движат спокойно, а хората все още мечтаят за така важната виза или рискуват живота си, за да достигнат забранените брегове. Голяма част от смелите и отчаяни имигранти биват спирани на бреговете на Испания или Италия, докато някои нямат подобен късмет и остават завинаги на дъното на океана. Щъркелите имат повече късмет от тях. В повечето случаи метафората за емиграцията е неосъществена и недостижима мечта. Всички ние искаме да бъдем щъркели, но някои не могат. Онези, които успяват да бъдат такива, са приемани за нашественици: по силата на ксенофобската метафора за вкоренеността, термитите, които разяждат корените на нашето общество, които тровят земята ни със смущаващата си “другост”.

следва


Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт