Нещо, което страшно ме озадачи - снощи в 20 часа по bTV даваха филм в памет на Вили Казасян. Аз понеже редовно гледах Мйзик Айдъл и много ми хареса този човек /светла му памет/ като държание, характер и всичко около него та си казах, че ще го гледам този филм. Точно по това време трябваше да храня малкия и очаквах филма с интерес. Става часа, филмът започва, малкия вече яде. Първите кадри бяха съпроводени с тъжна музика и малки като започна да се дере. Ама рев ви казвам. Гледа телевизора и показва, че това е причината за неговия рев. Немисля, че беше страх, защото той по принцип много обича музиката и никога не е реагирал така. А тя не беше силна, страшна или нещо подобно. Просто бавна, тържествена и тъжна музика. Имам чувството, че детето изказа по някакъв начин моето настроение, защото и на мен ми беше много тъжно. Но аз по никакъв начин не го показах. Наистина и днес си мисля за тази случка и не мога да си го обесня, но детето 1:1 изказа моите чувства без ни най-малко да съм ги показала.
- Публикувана: 14 юли 2008, 10:33 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2008, 11:44 ч.
Случи ми се нещо странно.. II част
Нещо, което страшно ме озадачи - снощи в 20 часа по bTV даваха филм в памет на Вили Казасян. Аз понеже редовно гледах Мйзик Айдъл и много ми хареса този човек /светла му памет/ като държание, характер и всичко около него та си казах, че ще го гледам този филм. Точно по това време трябваше да храня малкия и очаквах филма с интерес. Става часа, филмът започва, малкия вече яде. Първите кадри бяха съпроводени с тъжна музика и малки като започна да се дере. Ама рев ви казвам. Гледа телевизора и показва, че това е причината за неговия рев. Немисля, че беше страх, защото той по принцип много обича музиката и никога не е реагирал така. А тя не беше силна, страшна или нещо подобно. Просто бавна, тържествена и тъжна музика. Имам чувството, че детето изказа по някакъв начин моето настроение, защото и на мен ми беше много тъжно. Но аз по никакъв начин не го показах. Наистина и днес си мисля за тази случка и не мога да си го обесня, но детето 1:1 изказа моите чувства без ни най-малко да съм ги показала.
svetla-Не мисля,че е рефлекс,а съвпадение,защото в такива часове не съм забелязала да ми се случва нещо по-особено
И аз преди си мислех , че ме преследва числото 13, виждах го навсякъде. Но според мен обяснението е, че си внушаваме. Дадено число ни е интересно (13, часът да е 11.11, или стрелките да са една върху друга) и съответно му обръщаме повече внимание. Сигурна съм, че ако си избера произволно число, например 4, и започна да му обръщам внимание, накрая ще реша , че и то ме преследва. 
Ето сега, докато пиша и се сещам пак за това 13, виждам, че имам 13 съобщения в пощата.
Ако не бях писала, въобще нямаше да ми направи впечатление. Ето доказателство, че всичко опира до внушението 
Ето сега, докато пиша и се сещам пак за това 13, виждам, че имам 13 съобщения в пощата.
Ако не бях писала, въобще нямаше да ми направи впечатление. Ето доказателство, че всичко опира до внушението
Аз толкова отдавна се разписах в старата тема, че въобще не си спомням дали съм го разказвала това, ако съм- извинете!
Дядо ми почина докато аз не бях в БГ и 2 месеца дори не знаех, че е починал. Три месеца след смъртта му се прибрах в БГ и се канех веднага да ида на гроба, но все се случваше нещо и не можех да отида. С дядо ми бог да го прости не бяхме се виждали 15 години, но преди да почине е питал последно за мен. Беше ми много криво като ми казаха след това. Та той беше диабетик и много обичаше сладко, уви приживе не можеше да си хапне.
Точно 1 месец след като се прибрах бях направила бисквитена торта и я сложих в хладилника, малкия спеше и аз си легнах. Много дълго време се въртях, но не можех да заспя. Усещах ужасно нервно напрежение, четох, гледах телевизия по едно време, нищо не помогна. В един момент имах усещането, че пелена падна пред очите ми- не бях заспала със сигурност, бях си абсолютно будна като се случи това. Видях дядо ми, който седеше на дивана в съседната стая, говореше ми нещо, но толкова ясно го виждах, все едно наистина беше в стаята. Обърна се и ми каза, как можа да направиш бисквитена торта, а на мен да не дадеш. Говорихме още малко и изчезна. В този момент отидох в кухнята и бисквитената торта беше извадена на плота.
Едвам дочаках да се съмне, отрязах парче торта и го занесох на гроба на дядо. От тогава не съм го сънувала.
Дядо ми почина докато аз не бях в БГ и 2 месеца дори не знаех, че е починал. Три месеца след смъртта му се прибрах в БГ и се канех веднага да ида на гроба, но все се случваше нещо и не можех да отида. С дядо ми бог да го прости не бяхме се виждали 15 години, но преди да почине е питал последно за мен. Беше ми много криво като ми казаха след това. Та той беше диабетик и много обичаше сладко, уви приживе не можеше да си хапне.
Точно 1 месец след като се прибрах бях направила бисквитена торта и я сложих в хладилника, малкия спеше и аз си легнах. Много дълго време се въртях, но не можех да заспя. Усещах ужасно нервно напрежение, четох, гледах телевизия по едно време, нищо не помогна. В един момент имах усещането, че пелена падна пред очите ми- не бях заспала със сигурност, бях си абсолютно будна като се случи това. Видях дядо ми, който седеше на дивана в съседната стая, говореше ми нещо, но толкова ясно го виждах, все едно наистина беше в стаята. Обърна се и ми каза, как можа да направиш бисквитена торта, а на мен да не дадеш. Говорихме още малко и изчезна. В този момент отидох в кухнята и бисквитената торта беше извадена на плота.
Едвам дочаках да се съмне, отрязах парче торта и го занесох на гроба на дядо. От тогава не съм го сънувала.
да се хвърлят в течаща вода, но не и на боклука.
Хайде и аз се записвам в новата тема!
Всичко което пишете момичета е ужасно,
но и аз знам че съществуват такива лишотии·
А за родените в събота и аз съм чувала че имат
дарба да контактуват с отвъдното и дори имам
близък, който има такива срещи·Починали хора
идват при него ,без той да търси контакт с тях·
Всичко което пишете момичета е ужасно,
но и аз знам че съществуват такива лишотии·
А за родените в събота и аз съм чувала че имат
дарба да контактуват с отвъдното и дори имам
близък, който има такива срещи·Починали хора
идват при него ,без той да търси контакт с тях·
Първият ми приятел почина, когато бях на 19 години. Влезе за операция в Пирогов и не излезе повече. След погребението брат му ми каза, че когато отишъл сутринта в стаята му в Пирогов и видял леглото празно, видял ръчния му часовник на шкафчето. Бил спрял на 4,44 часа. Когато взехме смъртния акт - часът на смъртта беше 4,44 ч. Почина на 4 април.
Имам познат, който от години се занимава с техники на сънуване по Кастанеда. Та една от случките му беше да сънува че пада в една пещера, след което се събужда с ожулени лакти.
Това по Кастанеда.........ммм.............не е ли малко .....опасничко?
Тандури, настръхнах от разказа ти. Аз много често сънувам мъртви, но най-често сънувам майка си, просто знам, че с нея си контактуваме на сън, когато имам проблеми и й споделям и ми олеква, тя ми дава съвети, просто идва да си ме наглежда.
Първият ми контакт с нея беше малко след като беше починала, една нощ се събудих от милване. Някой седеше до мен и ме милваше по челото, просто бях уверена, че тома е мама.
Другата случка беше когато забременях. Вечерта преди да направя теста сънувам мама идва при мен и ми вика: "Не ме дръж в напрежение, ами взимай да направиш теста, че да видим дали си бременна", направих го на сън и беше положителен, много се радвахме двете, когато се събудих, направих теста и наистина имаше 2 чертички, вярвам, че майка е първият човек разбрал за бебчето.
И такива ми ти работи, честичко ми идна на госит мама в съня и така ми е добре.
Първият ми контакт с нея беше малко след като беше починала, една нощ се събудих от милване. Някой седеше до мен и ме милваше по челото, просто бях уверена, че тома е мама.
Другата случка беше когато забременях. Вечерта преди да направя теста сънувам мама идва при мен и ми вика: "Не ме дръж в напрежение, ами взимай да направиш теста, че да видим дали си бременна", направих го на сън и беше положителен, много се радвахме двете, когато се събудих, направих теста и наистина имаше 2 чертички, вярвам, че майка е първият човек разбрал за бебчето.
И такива ми ти работи, честичко ми идна на госит мама в съня и така ми е добре.
Имам чувството,че има нещо зад мен така че по-добре да не се обръщам.Първият ми приятел почина, когато бях на 19 години. Влезе за операция в Пирогов и не излезе повече. След погребението брат му ми каза, че когато отишъл сутринта в стаята му в Пирогов и видял леглото празно, видял ръчния му часовник на шкафчето. Бил спрял на 4,44 часа. Когато взехме смъртния акт - часът на смъртта беше 4,44 ч. Почина на 4 април.
Доколкото знам в болниците така правят. Самите лекари или сестрите може би спират часовниците в съответния час.
Първият ми приятел почина, когато бях на 19 години. Влезе за операция в Пирогов и не излезе повече. След погребението брат му ми каза, че когато отишъл сутринта в стаята му в Пирогов и видял леглото празно, видял ръчния му часовник на шкафчето. Бил спрял на 4,44 часа. Когато взехме смъртния акт - часът на смъртта беше 4,44 ч. Почина на 4 април.
Доколкото знам в болниците така правят. Самите лекари или сестрите може би спират часовниците в съответния час.
Това с каква цел се прави?
Първият ми приятел почина, когато бях на 19 години. Влезе за операция в Пирогов и не излезе повече. След погребението брат му ми каза, че когато отишъл сутринта в стаята му в Пирогов и видял леглото празно, видял ръчния му часовник на шкафчето. Бил спрял на 4,44 часа. Когато взехме смъртния акт - часът на смъртта беше 4,44 ч. Почина на 4 април.
Доколкото знам в болниците така правят. Самите лекари или сестрите може би спират часовниците в съответния час.
Това на мен лично ми се струва нереално. Не вярвам да ходят и да се занимават да спират часовниците и как ще го спрат - събират батериите ли?